Архитектът на Стария Пловдив

Елица Илчева Днес „Архитект Христо Пеев“ е името на съвсем къса уличка с 4 - 5 къщи в стария град на Пловдив, където на последния №6 е адресът на Фондация „Пловдив 2019”. Което пък е знаково, защото това е организацията, която подготви кандидатурата на Пловдив за титлата Европейска столица на културата (ЕСК) и ще работи за развиването и стартирането на проекти от програмата. От друга страна старият град е емблема на Пловдив, а най-популярното име, що се отнася до архитектурата, е арх. Христо Пеев (1893 - 1956) - човекът, без който той може би нямаше да съществува. Решихме да съберем разказаното за него, защото днес, когато обществеността силно се вълнува от съхраняването на недвижимите паметници, той може да служи за пример какво значи да се пази историята. Борбата за запазването на ценното наследство Пеев превръща в своя мисия, но по свой начин – години наред той проучва, заснема и описва всяка възрожденска сграда. Според Атанас Кръстев, известен като Начо Културата, той е първият в списъка с личности, които са направили от Стария Пловдив архитектурен резерват. Самият Христо Пеев е преселник. Роден е в Поморие. Семейството му от Ахелой идва в Пловдив още докато е дете, и тук завършва гимназия. През 1912 г. заминава за Петербург, за да учи за строителен инженер, но три години по-късно е обвинен в антидържавна дейност и пратен в Сибир. Освободен е след Февруарската революция и веднага се връща в България. После отива да си „доучи“ в Германия и пак си идва в Пловдив, вече като дипломиран архитект. Жени се за момиче от буржоазно семейство и открива частно архитектурно бюро. Може би затова някои от колегите му твърдят, че след 9 септември на него се гледа като на човек от буржоазията. В действителност обаче той остава част от БАН, ръководи група в пловдивската Проектантска организация, където работи до 1953 г. Наскоро младият журналист от електронното издание „Под Тепето“ Теодор Караколев се натъква на интересна подробност за „реабилитация“ на арх. Пеев пред народната власт. „Няколко години след смъртта на архитекта на Стария Пловдив проф. Донко Дочев открива дневник, който Пеев си е водил в затвор в Царска Русия. Оказва се, че през 1916-а е хвърлен зад решетките, защото като студент участвал в кръжок към руското революционно работническо движение. В затвора той започва да си води дневника и дори скицира собствената си килия“, пише журналистът. След откритието „Отечествен глас“ започва да печата дневника на Христо Пеев. От Окръжния комитет пък решават да поставят паметна плоча на къщата, в която е живял. Тя е на ул. „Станислав Доспевски“ - точно от задната страна на църквата „Света Марина“. С архитектурните заснемания на всички възрожденски сгради със стойност в Града под тепетата Пеев се занимава от края на 20-те години. През 40-те години публикува част от тях в съкратен вид в издание в Берлин. Събира всичко в книга, която обаче излиза 4 години след смъртта му – през 1960 г., благодарение на усилията на Емил Момиров, който подготвя труда му за печат. „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“ излиза в такъв малък тираж, че днес е изключително ценна за всеки изследовател. Всички реставраторски работи в стария град са правени по тази книга. „Всъщност би било невъзможно да се възстанови архитектурно-историческият резерват, ако не беше арх. Пеев“, категоричен е години по-късно Атанас Кръстев. Според него днес е безспорно, че Пеев е най-големият изследовател на архитектурата на Стария Пловдив и един от най-големите борци за опазването на тази част от града, а критиките, които му отправяли някои съвременници, че допуска неточности или има недостатъчно коректен подход към реставрацията, за историята не са основателни. Той обаче не се задоволявал със заниманията си по старите къщи, ами се захващал и с проучване на цялата възрожденска архитектура, както и с по-далечната местна история. Участвал в намирането и помагал за публикуването на някои от гравюрите на Пловдив от Османско време още през 30-те години на миналия век. Бил член на археологическото дружество, участвал в изработването на карти на крепостните стени на града, бил и дописен член към Българския археологичен институт. Първата реставрация на жилищна сграда в Стария Пловдив е също дело на арх. Христо Пеев. Това е къщата на ул. „Д-р Стоян Чомаков“ 20. Той ръководи и първата реставрация, макар и козметична, на къща „Ламартин“. Балабановата къща също е възстановена изключително по заснеманията на Христо Пеев, макар и цели 15 години след смъртта му. Днес мнозина изследователи смятат, че покрай заснеманията на старите сгради са останали подценени авторските проекти на архитекта. В „Пловдивски архитектурни хроники“ на Никола Чинков са описани няколко къщи, автор на които е Пеев. Една от първите, проектирани от него, е тази на бившия Пионерски дом на ул. „Антим I“, известна като сградата на Асвазадурян, друга е една бяла къща на ул. „Виктор Юго“. Наскоро изследователят Васил Макаринов, който поддържа фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм 203040“, открива, че Пеев е строител и на малка къща на ъгъла на улиците „Моцарт“ и „Драган Цанков“, както и на друга на улица „Кръстьо Пастухов“. Втората е проектирана през 1933 г. за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел и е една от най-модерните в града и до днес. Домът на улица „Драган Манчов“ пък е построен за братя Димитър и Александър Гашарови година по-късно – през 1934-а. Впечатлява с полуцилиндричен вход и стълбище.