Строителни надзорници отварят общ фронт срещу Министерството на културата

Миналата седмица в рубриката „На прицел” ви разказахме за перипетиите на строителния надзорник Васил Вутов – изпълнителен директор на „Бул строй контрол инженеринг” АД и член на Контролния съвет на КСБ, около една доста причудлива обществена поръчки, обявена от Министерството на културата. Докато броят беше в печатницата обаче, стана известно, че ситуацията е придобила толкова драматичен обрат, че в най-скоро време културното ведомство ще се окаже насадено на пачи яйца.
Припомняме съвсем накратко. На 18 ноември 2010 г. в „Държавен вестник”, под № 14, е публикувана обява за обществена поръчка за „Осъществяване на строителен надзор върху изпълнение на СМР по две обособени позиции, както следва:
Обособена позиция №1 включва обекти, които са паметници на културата:
Обект 1: BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-3 „Основен ремонт и преустройство на Националния музей на българското изобразително изкуство”;
Обект 2: Проект BG161PO001/ 3.1-01/ 2008/001/1 „Възстановяване и опазване на църквата „Св. Георги” в с. Арбанаси”;
Обект 3: Проект BG161PO001/ 3.1-01/2008/ 001/2 „Консервация, реставрация и експониране на Ески джамия и създаване на музей на религиите, гр. Стара Загора”;
Обект 4: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-14 „Строителство, реконструкция и модернизация на сградата на Концертен комплекс „България”, София”;
Обект 5: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-5 „Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „Ст. Бъчваров”, Варна”.
Обособена позиция №2, включва следните обекти:
Обект 1: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-4 „Строителство, рехабилитация и модернизация на сградата на Русенската опера”;
Обект 2: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-7 „Модернизация на сградата на Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”, Пловдив”;
Обект 3: BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-6 „Ремонт, рехабилитация на сградата на Професионалната гимназия по полиграфия и фотография, София”;
Обект 4: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-11 „Реконструкция, рехабилитация и оборудване на сградата на Оперно-филхармоничното дружество, Русе”;
Обект 5: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-9 „Ремонт на сградата и благоустрояване на дворното пространство на Националния политехнически музей, София”;
Обект 6: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-12 „Ремонт и подобряване на енергийната ефективност на сградата на Национално училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров", Бургас”;
Обект 7: BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-13 „Газификация и модернизиране на технологичното сценично оборудване на Драматично-куклен театър „В. Друмев”, Шумен”;
Обект 8: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-10 „Ремонт и модернизация на сградата на Оперно-филхармоничното дружество, Бургас”;
Обект 9: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-15 „Реконструкция и обновяване на Сатиричен театър „Алеко Константинов”, София”;
Обект 10: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001-8 „Ремонт и благоустрояване на прилежащата инфраструктура на Националния исторически музей”;
Обект 11: BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001/1 „Префасадиране и преустройство на ДТ „Адриана Будевска” – Бургас”;
Обект 12: Проект BG161PO001/ 1.1-05/2008/ 001/2 „Oсновен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство”.

Като бизнесмен, който знае много добре с какъв капацитет разполага, Васил Вутов подава документи за участие само по първата обособена позиция. Обаче два месеца по-късно – на 26 януари 2011 г., той с удивление разбира, че фирмата му е отстранена от участие в конкурса, защото не разполагала със сертификатите ISО 140001 и ОHSAS 18001.
Изпълнителният директор на „Бул строй консулт инженеринг” моментално сезира Комисията за защита на конкуренцията и на 1 февруари производството „Васил Вутов срещу Министерството на културата” става документален факт.
Аргументите, с които строителният надзорник атакува решението на конкурсната комисия, са три. Първо, обявата задължава кандидатите за обособена позиция №1 да притежават само сертификат ISO 9001:2008. Второ, другите два сертификата, станали задължителни между публикуването на обявата в „Държавен вестник” и крайния срок за подаване на офертите (17 декември 2010 г.) - ISО 140001 и ОHSAS 18001, нямат нищо общо с характера на обществената поръчка в тази й част. Единият удостоверява наличие на система за управление на дейностите по опазване на околната среда, а другият е „разширена спецификация за система за управление на здравословни и безопасни условия на труд). И трето, защото „някой” в Министерството на културата е дописал универсалния стандарт ISO 9001:2008 (зад тези няколко цифри се крие модел за контрол на качеството при проектирането, разработката, производството, монтажа и обслужването) със странното допълнение: „Сертификатът следва да е издаден в областта на упражняване на строителен надзор на обекти - паметници на културата”.
На 1 февруари 2011 г. Васил Вутов получава писмо от КЗК, че жалбата му е основателна и по случая е образувана преписка с № КЗК/120/2011 година. А месец и половина по-късно – на 16 февруари, строителният надзорник получава още една блага вест, която гласи:
„Уведомяваме ви, че с протоколно определение (Протокол 203 от 15 февруари 2011 г. на КЗК) Комисията за защита на конкуренцията – на основание чл. 122з от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 162, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), обедини преписки № КЗК/120/ 2011 г., КЗК/130/2011 г. и КЗК/133/2011 г. в общо производство, като новата преписка ще се води под № КЗК/120/130/133 от 2011 година.
Главен секретар на КЗК: Силвия Беркова.”
Оказа се, че на 31 януари и 2 февруари още две фирми за строителен надзор са сезирали КЗК за своеволията на „културните” чиновници: варненската „НБС-Инженеринг” ООД и „Интерконсулт” ЕООД от Монтана. По принцип съдържанието на трите жалби е едно и също. Ето защо цитираме най-интересното само от жалбата на Стефан Георгиев – управител на „НБС-Инженеринг”:
„…Считам, че комисията е направила грешно класиране на участниците в конкурса, като е отстранила „НБС-Инженеринг” ООД.
1. Какво налага да се изискват отделно (конкретно) сертифициране по ISO за „обекти - паметници на културата” и „строителство, реконструкции, ремонтни работи”? Този въпрос възниква, тъй като лицензионният режим за регистрация и оправомощаване на надзорните фирми не се основава на такова разделение. По тази логика следва надзорните фирми да бъдат класифицирани според спецификата на различните видове строежи, включително за паметници на културата и/или реконструкции и ремонтни работи. Считам, че такова изискване противоречи на законовите разпоредби и нормативните правилници.
2. Какво налага участниците в процедурата да са сертифицирани по ISO 14001? Това е система за управление на околната среда и изразява ангажименти към природата. Необходимо е да разясните с какво дейността на строителния надзор може да навреди на природата, че да съществува изискване на такъв сертификат? Регистърът сочи, че към момента на обявяване на поръчката в страната има сертифицирани около 20 фирми, като по-голямата част от тях са с предмет на дейност извозване на отпадъци и строителство. От тях само една е с предмет на дейност строителен надзор и е сертифицирана на 8 октомври 2010 година.
На тези въпроси участниците в процедурата получиха (явно от конкурсната комисия – бел. ред.) следните отговори:
Въпрос: Какво налага да се изисква отделно (конкретно) сертифициране за „обекти - паметници на културата” и „строителство, реконструкции, ремонтни работи”?
Отговор: Изискването е на Възложителя.
Въпрос: Какво налага участниците в процедурата да са сертифицирани по ISO 14001? Моля, разяснете дали е допусната грешка при изготвяне на конкурсните документи?
Отговор: Изискването е на Възложителя.
Видно от отговорите е, че липсва грешка при съставяне на документацията. Налице са дискриминационни изисквания и явна намеса от страна на длъжностните лица при определяне на условия, ограничаващи конкуренцията….”.
В жалбата си до КЗК управителят на „НБС-Инженеринг” Стефан
Георгиев иска от антимонополистите да спрат изпълнението на обществената поръчка и да отменят решението, с което конкурсната комисия е определила победителите по двете обособени позиции.
Ако това се случи, Министерството на културата ще бъде върнато в първи клас. По простата причина, че до момента за усвояването на безвъзмездните 57 млн. лв. са обявени най-малко… 35-40 други обществени поръчки: за строителството и ремонтите на 17-те обекта; за осигуряване на прозрачност по време на строително-монтажните работи; за контрол на авторските права върху проектите; за… какво ли не още. Иначе казано – нито една от тях няма как да бъде изпълнена, защото по закон никой няма право да сложи тухла върху тухла дори, ако няма напълно легитимен строителен надзор. И може би е крайно време да се случи нещо подобно, защото другият начин, по който у българския чиновник може да бъде култивирано уважение към закона, е… чрез прокуратурата. Всъщност защо не?