Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов: Нашите възпитаници могат да се реализират във всяка една европейска страна

Георги Сотиров Проф. Борисов, 2017 г. е първата година от мандата Ви като ректор на ВСУ „Любен Каравелов”. Каква е личната Ви оценка за изминалия период? Да, добре е в навечерието на коледните и новогодишните празници да направя една кратка равносметка. Академичната общност на ВСУ „Любен Каравелов” отчита положителни резултати както по отношение на учебния процес, така и за научноизследователската работа, международното сътрудничество и другите основни дейности на нашето училище. За моята лична оценка бих казал, че като за начало съм удовлетворен от постигнатите резултати. В качеството ми на ректор обаче си поставям още по-високи изисквания, или първата година начело на университета за мен бе начало… Амбицията ми е да прекратим негативните тенденции, свързани с намаляването на броя на приема, както и с някои битови проблеми, и да създадем една устойчива положителна практика към увеличаване на новите студенти, подобряване качеството на учебния процес и условията, в които те се обучават, включително и за докторантите. Целта е да постигнем оценка, която е обективна, положителна и висока както по отношение на държавните органи, в случая Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА), така и на специализираните звена към Министерството на образованието и науката, които наблюдават нашата дейност и извършват различни форми на одит. Рейтинговото класиране също е от значение. Няма как да не споделя, че през новата 2018 г. Висшето строително училище навлиза в юбилейна 80-а годишнина от учредяването му с царски указ през 1938 г. Как бихте оценили тазгодишния прием на нови студенти? Какво бихте казали на абитуриентите като покана да кандидатстват във ВСУ, за да станете добро изключение в негативната тенденция, характерна за почти всички висши училища? Тазгодишният прием не се различава от предходния. Както споменах, амбициите ми са радикално да увеличим броя на новите студенти, но си давам сметка, че това няма как да стане за кратък период от време. Приемът е функция на много обстоятелства - обективни и субективни. Затова вече не разглеждам този проблем единствено в контекста на демографската криза в страната. Ако държавната политика успее да концентрира своите усилия във финансов аспект и като грижи по отношение на висшето образование, миграцията на младите хора във връзка с тяхното продължаващо обучение зад граница ще намалее. Те са много добре информирани и ако преценят, че България им предоставя по-добри условия, ще останат да учат тук. Разбира се, възможността да завършат следдипломна специализация в чужбина или да учат второ висше образование, или докторантура навън винаги съществува. В момента държавата се грижи за средното образование – по-високи възнаграждения на учителите, заинтересованост на общините към техните учебни сгради и терени, където се извършват обновявания и ремонти. Ако по подобен начин и дори още по-големи усилия се насочат към висшето образование, ще се постигне положително развитие, и то не само в областта на демографската политика. ВСУ прие визия за развитието си, която не включва неприсъщи сфери и направления в историята на нашето училище, както и липсващи дейности в традициите през тези достойно извървяни 80 години. В бъдеще ние ще развиваме висшето образование единствено и само в областта на техническите науки и по-специално в направление „Архитектура и строителство”. Обучението по геодезия например става в УАСГ и то е на изключително високо ниво. Затова ние ценим специалистите, които завършват тази дисциплина и няма да откриваме подобни специалности. Възприехме политика на ясно профилиране без разпростиране чрез филиали или други научни области. Нашето убеждение, което считам, че трябва да бъде и държавна политика, е да се оптимизира обучението на специалисти с висше образование в тесните профили на специалностите, които са в държавните и частните висши училища. Световният опит в този смисъл показва два типа учебни заведения – многопрофилни университети, като например СУ „Св. Климент Охридски“, които имат много на брой научни направления във всички области, а другите са тясно профилирани. Аз самият съм завършил Висше училище по архитектура и строителство „Баухаус” във Ваймар, Германия. Още от самото му създаване през 1919 г. там традиционно се провежда обучение само в областта на строителството и архитектурата. У нас архитектите се подготвят в две държавни училища - УАСГ и ВСУ „Любен Каравелов”, и в две частни - НБУ и ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Има много доказали се в живота инженери и архитекти, завършили ВСУ, които свидетелстват за традиционно добрите учебни условия. Много от успешните строителни фирми се ръководят от наши възпитаници. На новите ни студенти и докторанти мога да кажа, че при нас те ще намерят изключително подходяща атмосфера и обстановка за обучение и живот. Нашето училище има характера на кампус с една огромна по площ територия с три общежития, два футболни стадиона, много открити площадки за физически упражнения, спортна зала, голяма паркова територия с прекрасна растителност, и разбира се, с един модерно обзаведен учебен комплекс от няколко сгради с много зали, лаборатории, кабинети, където се извършва обучението на студентите. Още от началото на новата година ще популяризираме допълнително предимствата и качествата на ВСУ в една благородна форма на съревнование с другите висши училища, като ще акцентираме на различието, на специфичния образ на нашето училище, за да могат младите да направят своя информиран избор къде да учат. В България те могат да получат изключително високо образователно ниво и не е случайно, че в специалностите, в които е необходима нотификация с европейски критерии, ние вече имаме такава за специалността „Архитектура”, която не може да се изучава без това признание. То е висша оценка от страна на ЕС и показва, че всички, които завършват своето образование във ВСУ, са качествени професионалисти и могат да се реализират във всяка една европейска страна. Каква е кадровата ситуация с научно-преподавателския състав? Какви нови тенденции се залагат под Ваше ръководство? Тук има няколко особености. Отчитаме необходимостта от хабилитиране на нови доценти и професори, поради което през 2018 г. и в Архитектурния, и в Строителния факултет ще стартират процедури за привличане на такива учени във важни за нашето обучение дисциплини. С това се надявам и да подмладим състава на преподавателите, което, разбира се, е перманентен процес, при който се осъществява една приемственост между поколенията. Този процес е устойчив. Той е обусловен и от Закона за висшето образование. Какво е мнението Ви за мястото и авторитета на ВСУ в инженерно-строителните и архитектурните науки? С известна доза гордост и самочувствие мога да кажа, че със своята история, развитие през годините като висше военно училище и възможностите на днешния ден ВСУ „Л. Каравелов” в инженерно-строителните и архитектурните науки стои много добре. Това се доказва от възможностите и постиженията на нашите преподаватели, студенти и докторанти в редица научни форуми, като на първо място поставям нашата Международна научна конференция, която провеждаме ежегодно. Това ще стане и през новата 2018 г. като кулминация в честването на 80-годишнината на ВСУ, но този път ще разширим обхвата й. Още отсега каня в. „Строител” като медиен партньор да отрази по един наистина професионален начин - както винаги - поредицата от събития и форуми, които ние ще организираме през 2018 г. Всички тези мероприятия ще дадат възможност за творческа реализация на нашите преподаватели, за включване на млади студенти и докторанти не само от нашето висше училище, но и от всички университети в България, които готвят кадри в областта на инженерно-строителните и архитектурните науки. Разбира се, ние и през новата година ще си партнираме с училища от Европа, а и извън континента, каквото е нашето участие и на международния форум на архитектурното триенале. То се провежда с организацията на Международната академия по архитектура, която е инициатор за създаването на Архитектурния факултет във ВСУ „Л. Каравелов”.