Елица Илчева В приоритетите на общината в Русе за 2018 г. забелязахме, че е включена реставрацията на една (не)обикновена къща – Семизовата. Днес е общинска собственост, а състоянието й отдавна е трагично, макар да е паметник на културата. С деформирани основи, напукани стени и тавани и течове, които са я увредили допълнително, тя търпеливо чака своето обновление, което тази година наистина ще случи. Добрата новина стана повод да потърсим информация за къщата, а покрай нея открихме и други архитектурни шедьоври, свързани с обща история. Става въпрос за сградите, строени от Иваница и Стефан Симеонови. Те са класически образци на домовете, правени по западноевропейски модел най-интензивно през първите 10 години на ХХ век, и са онези здания, които коренно променят облика на града, ведно с настъпилите промени в културния живот на русенци и техния бит. Братята банкери от Русе Освен най-известните банкери в страната от годините след Освобождението те са и едни от най-богатите българи през XIX век. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се премества от Търново в Русе. Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се жени за богата наследница и така набира първоначалния си капитал. (Лукса Симеонова е братовчедка на Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов.) След Освобождението Иваница пък става общински съветник, кмет на града, а впоследствие и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и близките им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват ключова роля в развитието на двамата. Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите на брат си, който е в течение на най-важните икономически въпроси за страната, делата им процъфтяват. Те правят финансов удар с концесията за строителството на жп линията София – Роман. По-късно двамата създават и Българска търговска банка, в която се влива съществуващата вече банка „Братя Симеонови“. Институцията печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Фалира, когато правителството спира строежа на един от големите жп проекти под натиска на Европа - линията Горна Оряховица - Велико Търново, финансиран изцяло от братята. Симеонови са известни и с дарението от 50 000 златни лева за построяване на „Статуята на Свободата“ в Русе, по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки. Двамата са оставили на дунавския град и едни от най-красивите сгради в бароков стил. Семизовата къща Връщайки се на Семизовата къща, трябва първо да споменем, че това е домът на Стефан и съпругата му Лукса. Построил я през 1892 г., като се доверил на архитекта от Австрия Лудвиг Мейер. От брака им се родили две дъщери – Олга, жената на Сирак Скитник, и Евгения, съпруга на полк. Атанас Семизов, герой от Дойран, част от отечественофронтовската власт. Евгения се изявявала като активистка в женското движение в Русе и настанила в родния си дом партийния клуб на дружество „Славянка“. Неговите членки пристигали от села и паланки и тъй като не били чували за Стефан Симеонов, започват да наричат къщата Семизова. Сградата е виден образец на русенската градска къща от годините след Освобождението и първото замогване на българите. В началото богатите русенци строили едноетажни домове с масивни каменни основи и тухлени стени. Разполагали ги в широк озеленен двор. Домът на банкера наподобява типа „палацо“, като западноевропейското влияние надделява не само по отношение на външния дизайн, но и при разпределението на помещенията и подредбата. Мансарден покрив, дебели стени, високи тавани са част от основните характеристики и те са отличителни и за други домове на русенската аристокрация. След 1944 г. става държавна, а днес е общинска собственост. Къщата на Иваница Политикът избрал за себе си да построи двойно по-голяма от братовата си къща. Вдигнал я три години след него - през 1895 г., и за проекта се доверил на русенския архитект Нигохос Бедросян, който е автор на 13 от най-красивите здания в Русе. Сградата обаче също е образец на едноетажните къщи с циментови орнаменти и железен ажурен парапет. В общия архитектурен вид специално внимание е отделено на формата и вида на прозорците. В изработването им са вложени много въображение и вкус, което завършва фасадната украса. Тя е разположена симетрично на централния вход, до който се стига през широко оформено стълбище, повдигащо етажа на ниво повече от метър над земята. Мансардите и тук са налице, а покривът е с класическите метални обкови. Домът е изключително богато декориран и отвътре с гипсови орнаменти и злато. Интересно е, че зданията от този период на подем нарочно са били боядисвани в сиво, за да се имитира каменна фасада. Върху този фон много добре се откроявали архитектурните форми и орнаменти от бял русенски камък. През 1937 г. Симеоновата къща е продадена на католическия епископ Евгени Босилков. По-късно става общежитие на Английската гимназия, след преустройството е къща за гости на община Русе. Сега там отново се помещава Никополската епископия. Третият дом във фамилията е в днешния „Парк на младежта“. Той е запазен като собственост на наследниците. Някога това е била лятната вила на банкерите, построена от Стефан по проект на Лудвиг Мейер. Изградена е на два етажа с приземен и мансарда в едната част и с две височини на композицията, като в ниската част има и кула. Тук могат да се открият и характерните за времето балкони, които липсват в другите две здания – изнесени напред и орнаментирани с циментови отливки. Дясната тераса пък е с колони и сводове, които дават дълбочина на пространството. От красивите прозорци днес не е останало нищо и сградата може да бъде възстановена само по снимки. Банка „Братя Симеонови“ За разлика от относително краткотрайната история на просперитета на братя Симеонови сградата на тяхната банка и до днес е един от архитектурните шедьоври в Русе. И тя е строена през 1895 г. по проект на Нигохос Бедросян в непосредствена близост от Мъжката гимназия и Окръжното управление. По-късно в този район е издигната и Търговско-индустриалната камара. Сградата е с трапецовидна форма по план, по протежение на ул. „Александровска“ и ул. „Добри Немиров“. Лицето й е разположено на късата страна между двете улици. Зданието се състои от три пълни етажа и завършва с висок мансарден, в рамките на който се издигат три кули в средата на северната, западната и южната фасада. Богато орнаментирана е в характерния за централната градска част на Русе бароков стил – релефни колони, статуи на женски глави, тежки каменни балкони, покрив, покрит с ламаринени пластини, и декоративно интегрирани гръмоотводи. След фалита на банката зданието е приютявало Популярната каса, а днес и Банка ДСК.