S, M, L, XL мащаби в панелните комплекси на София

Д-р арх. Димитрина Попова, УАСГ, БАН Панелните комплекси – архитектурата на модернизма Един от най-влиятелните архитекти на модернизма през ХХ в. Льо Корбюзие развива системата „Модулор“ [1], при която използва като модул човешкото тяло и параметрите на движенията му, за да дефинира оптималните размери в архитектурата, но те са изключително насочени към сградите, разпределенията, размера на помещенията, както и на мебелите. В публичните обществени пространства на градовете от този период човешкият мащаб никога не е бил приоритет. В градоустройствените догми на модернизма се пренебрегва ниската скорост на пешеходното движение и на придвижването с колело за сметка на високата на автомобилите. Култът към бързото движение през последния половин век доведе до поставянето на заден план при проектирането на градските пространства, ходенето и карането на колело. Последните бяха изключени като основен транспорт в ежедневието и се сведоха единствено до начини на прекарване на свободно време като разходки и спорт. Характерното за повечето градове обществено пространство играе социална и културна функция, а липсата му генерира редица проблеми в общностите. Панелните комплекси на София не са изключение, защото също са продукт на модернизма в архитектурата – планирането, проектирането и строителството им през 1960-те, 70-те и 80-те години на миналия век, както и настоящата държавна програма за саниране са концентрирани върху самите сгради. Основно повишаването на броя на личните автомобили след политическите промени през 1989 г. доведе до окупирането на тротоарите и зелените площи от коли, които доминират в градския пейзаж и изместват останалите форми на обитаване в пространствата около панелните блокове в София. Съвременният датски архитект в публикацията си „Градовете за хората“ Ян Геел [2] описва основните стереотипи на използване на градската среда. Те могат да се нарекат общочовешки или универсални, защото са дефинирани от наблюдения на селищата от различни климатични пояси, в нееднакво развити икономически общества с разнообразна култура, етнос, религия. Авторът систематизира в няколко направления еднозначни решения, като се основава на общите проблеми, които градското планиране през ХХ в. създава. В настоящето изследване панелните комплекси в София се разглеждат също като продукт на модернизма, не толкова на социалистическото тоталитарно управление. По този начин проблемът пренебрегване на човешкия мащаб се вписва в по-широка рамка – на градовете от модернизма. Съвременна урбанистична теория, която прилагам за пръв път при анализа на панелните комплекси в София и със значително влияние върху формирането на методиката, е на архитекта Рем Кулхаас. В книгата S, M, L, XL [3] авторът разграничава размерите в градската среда, като представя свои проекти и есета върху града и архитектурата, организирани в изброените степени: S (малки), M (средни), L (големи) и XL (много големи). Тази теоретична рамка използвам при решаването на научна задача за пешеходните дистанции между сградите и обектите от градската среда в панелния комплекс. Арх. Рем Кулхаас защитава тезата, че малките размери в селищата се свързват със средата на обитаване в обхвата на човека, с локалното, познатото, понякога - традицията и практичното. Средният размер символизира квартала и е предопределен от членението на уличната мрежа. Големите размери правят връзка с глобалното, с колективните решения и силуета на града. Свръхголемите размери в селищата се отъждествяват с легендата, историческия разказ, приказката и фантастиката. Арх. Кулхаас дори изказва мнението, че урбанизъм не съществува в реалността, а това е мечта, метафора за град. Архитектът твърди, че „не е сигурно, че това, което виждаме, можем да получим”, с които думи подчертава, че с нарастването на размера градът създава илюзии. Проблемът с липсата на „човешкия мащаб“ е бил разглеждан през 80-те години в дебат и в статии на списание „Архитектура“. Основна идея, която по-надолу доразвивам в контекста на ХХI в., е възвръщането и преосмислянето на градоустройствения елемент – квартал в панелните комплекси. В статията „Жилищният квартал“ в сп. „Архитектура“ от 1988 г. арх. Лило Попов определя квартала като териториален модул, но който задължително съответства и на определена социална общност. Авторът изрично посочва, с което споделям тезата му, че същественото в новата интерпретация на квартала не е правоъгълната му форма, а „еднородността, изотропността на структурата и повторяемостта на териториалния елемент“.[5] Арх. Тодор Булев в статията „Кварталът – необходима социална клетка на града“ [4] поглежда назад към Възраждането и определя квартала като общност. Авторът констатира, че най-важното, което може да се вземе от квартала през XIX в. и да се пренесе към този от 1988 г., е „преди всичко наличието на общности, съразмерни с човешките възможности на общуване. Защото човек нито реално, нито дори зрително не е в състояние да общува с неизброимо количество хора.“ Въпреки че авторът засяга в тезата си човешкия мащаб във възприятията, които не са безкрайни, той не дава конкретни архитектурни параметри, генерирани от тях, както това прави арх. Ян Геел в книгата си „Градовете за хората“ [2] от 2010 г. От значение за настоящето изследване e анкетата с девет български архитекти относно жизнеността на квартала като градоустройствен феномен в града от 1988 г. Арх. Маргарита Тодорова изразява мнението, което поддържам, че това пространство има място в съвременния град, но „трябва да се погледне от друг ъгъл и да се доразвива неговото значение за формиране структурата и облика на съвременните и бъдещите градове“, защото смятам, че в панелните комплекси в София от създаването си до настоящия момент (2017 г.) непрекъснато се появяват нови тенденции при обитателите – например за голяма част от съвременните жители панелният комплекс е роден квартал, тъй като там са израснали 2 или 3 поколения софиянци; друга нова обща тенденция е формирането на интернет виртуални общности през последните 15 години, което налага друг смисъл на общественото пространство в реалността. Мащабите S, M, L, XL Арх. Кулхаас в книгата си S,M,L,XL [3] не определя количествени стойности за мащабите в градската среда. Стойностите, които приех, съответстват на човешките способности да се преодоляват разстояния с определена скорост. Дистанциите от състезателните атлетически дисциплини при бягането, които са включени в Олимпийските игри и световни първенства, съвпадат изцяло с посочените от мен. По този начин разполагаме с подробна база данни относно физическото и психологическо състояние на човека при изминаването на тези дистанции, измерени във време. За да определя количествени параметри на квартално пространство в панелен комплекс, в изследването дефинирам четири типа разстояния, започващи от всеки вход на панелен блок. Това са S, M, L, XL, като давам метрични и времеви стойности на тях. Прието e, че за 1 час пешеходец изминава средно 4 км, или за 15 мин. - 1 км. Изчисления довеждат до резултата, че за 1 мин. се преодоляват 66 м. Дефинирам 4 разстояния: S=100 м за времетраене 1,5 мин, М=200 м за 3 мин, L=400 м за 6 мин, XL=800 м за 12 мин. М-размерът в панелния комплекс Кварталът като административна единица, която обозначава територията между четири улици, в панелните комплекси точно в този формат и смисъл е неприложим заради неясните граници и флуидните междублокови пространства. Съществуването му е възможно, но трябва да се има предвид, че там процесите се развиват по различен начин от кварталите с къщи и дворове, характерни за малките градове и селата и кооперации и вътрешни дворове, типични за старите централни зони на големите градове като София. В колективното съзнание на обитателите на панелния комплекс територията квартал съществува. Определено може да се чуят в разговори между софиянци изразите: мой познат от квартала, квартален супермаркет, квартална градинка, паркингите на квартала. Размера М като определящ и членението на уличната мрежа фиксирам от границите, които са съобразени с пешеходното разстояние и скорост на придвижване. Според типовете поведенчески модели на групи от обитатели на средата, която проектираме, следвам техния път до дома и магазина, до градинката с пейки, до училището и спортната площадка. По този начин съм определила с известни условия границите на квартала да се намират на максимално 200 м, или 3 минути ходене от началната точка – входа на панелния блок. Мнението ми е, че взаимното познаване на хората не е главното условие за жизненост на квартала, а напротив - свързаността му със съседни общности и части от града е важната. Връзката са улиците, които преминават между кварталите и създават трафик от посетители от по-близки и по-далечни места. Отделно специфични архитектурни параметри обуславят средата за неформално общуване в обществените пространства на панелния квартал. S-мащабът – градското обзавеждане Естетиката на нивото на очите, качеството на архитектурата - настилки, осветление, озеленяване, мебели и др., създава местната квартална идентичност. За постигане на S-мащаба арх. Ян Геел се опира на количествени измерения на дистанциите при човешките възприятията и възможности. Например разговор е възможен на разстояние на най-много 7 м, на 100 м човек е способен да различи движещ се обект, 25 м е максимумът, при който могат да се разпознаят лицето и емоциите, които изразява. Нови впечатления се възприемат на всеки 4 - 5 секунди, което означава, че за постигане на активна фасада са необходими 15 - 20 магазина или други обекти на приземен етаж на 100 м по улицата [2]. Смятам, че вторият основен инструмент срещу еднообразието и в полза на уникалността на междублоковите пространства за постигане на S-мащаба в архитектурната среда е, когато съдържанието на общественото пространство се проектира и изгради върху конкретни данни за съществуващото положение и задание, без да се прибягва до помощта на готови образци - типизирани решения. В изследването използвам информация от работа на терен (Фиг. 1), като проучих феномена на самоделната архитектура и неформалните пешеходни пътища в панелните комплекси. Така определих точните терени, които дефинирам като жизнени заради потенциала им на естествено формираща се и саморегулираща се архитектурна среда.Изследване на методиката според съвременното състояние в жк „Левски В“ В София панелните комплекси са 63 на брой, отделно за изследването бяха избрани над 1000 междублокови пространства, които са по-малки по площ от самите комплекси. В първия етап на проекта се извърши подбор и свеждане на обектите на изследване до три броя, разположени в „Дружба 2“, „Левски В“ и „Обеля 1“. Детайлна информация за етапите и критериите на селекцията е публикувана в самостоятелна статия [7]. Гледани отдалече, софийските панелни комплекси изглеждат еднообразни и скучни, но на нивото на очите и по-близо, в по-малък мащаб притежават много качества, които обаче не се дължат на професионално проектиране. Картографирането от проучванията на място показва феномена на народно творчество, при които обитателите сами облагородяват средата чрез самоделно изработени пейки, асми, огради и др. елементи на градския дизайн. Разположени са много близо до панелния блок – повечето от тях са на разстояние до 3 м от фасадата в близост до използваемите входове на жилищната секция [8]. Липсата на йерархия при проектирането на междублоковите пространства е компенсирана чрез самоделната архитектура. Въпреки примитивизма в изработката, материалите и дизайна местоположението на асмите, пейките, оградите показва най-важните места, които можем да наречем генератори на квартали (Фиг. 2). Слизането на хората долу на земята от високите етажи се реализира чрез самоделната архитектура. В мазетата на блоковете се обособяват помещения за услуги, като поправка на телевизори, шивашки и обущарски и др., а в партерния етаж чрез външни стълби в бивши апартаменти са изградени фризьорски салони, магазини за битови стоки, аптеки и др. По този начин сградата е ядро, като основната концентрация е изявена, където са разположени помещенията на дребната търговия и услуги. В конкретния случай това са активните фасади на панелния блок с активен партерен етаж и увеличен трафик пред тях. Именно това са местата, които имат потенциала да генерират структурата на квартала. Изводи Въз основа на изследването основната идея за реновиране на панелните комплекси в София е създаване на квартали от нов тип. Не е логично разработването на универсални проекти, приложими за всеки комплекс, защото това би било връщане назад към модернизма и безкрайно мултиплициране на типови проекти, без да се отчитат характеристиките на мястото. Реализацията на мащабите М и S в панелните комплекси намирам единствено чрез политическа програма на общината, а не оставена на самоделната архитектура на обитателите. ЛИТЕРАТУРА [1] Le Corbusier, The Modulor: A Harmonious Measure to the Human Scale Universally Applicable to Architecture and Mech, MIT, Fourth Printing,1977, edition,1971. [2] Геел, Ян, Градовете за хората, превод Ел. Виденова, Б. Делирадев, изд. Жанет. 45, Пловдив, (2010 Jan Gehl) 2016, 35 и 76 с. [3] Koolhaas, R. and Bruce Mau, Small, medium, large, extra-large. New York. Monacelli press. 1995. 41 с. [4] Булев, Т. Кварталът – необходима социална клетка на града, сп. „Архитектура“, бр. 4-5, 1988, 3 с. [5] Попов, Л. Жилищният квартал, сп. „Архитектура“, бр. 4-5, 1988, 28 с. [6] Тодорова, М. Анкета. Къщата и кварталът. сп. „Архитектура“ бр.4-5, 1988, 76 с. [7] Аспарухов, Ст., Териториално-устройствено състояние на междублоковите пространства в панелните комплекси на град София, В: Сборник Международна научна конференция ВСУ2016, т. 3. [8] Попова Д., Архитектура на народното творчество в социалистическите панелни комплекси на София, В: Сборник Международна научна конференция. ВСУ‘2016, т.3.