Новини

Развитие на дуалното обучение в Германия

Борислав Брайков, началник-отдел, КСБ Мартина Кръстева, експерт, КСБ В два броя на в. „Строител“ в рубриката „КСБ – Професионална квалификация“ ще Ви представим развитието на дуалните учебни програми за строителния сектор в Германия и Испания. Тe са публикувани в доклад на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК. В Германия за първи път дуалните учебни програми са разработени през 1972 г. в област Баден-Вюртемберг. В края на 90-те години на миналия век те стават все по-важен сегмент от местната система за формиране на умения, а през последното десетилетие придобиват все по-голямо значение, отчитат експертите от ЕК. Сега дуалните програми се предлагат в цяла Германия и в тях участват почти 100 000 студенти. Обучението се предоставя от висши учебни заведения - най-често от университети по приложни науки. Завършващите ги придобиват бакалавърска степен и професионална квалификация или само бакалавърска. Тези програми следват логиката на традиционното чиракуване, но включват теоретична подготовка, която се провежда в университета. Те са пример за по-високо професионално образование и обучение (ПОО), характеризиращо се с тясно сътрудничество между работодателите и висшите учебни заведения при разработването на курсове и предоставянето на възможности за придобиване на знания чрез работа. За разлика от традиционното чиракуване обаче това партньорство се основава много по-малко на секторни договорености, подкрепяни от асоциациите на работодателите. То се организира на ниво компания - между отделни предприятия и университети. Някои дуални програми имат опции и за учене през целия живот. По-голяма част от това обучение в Германия е за STEM (научни, технологични, инженерни и математически) специалности. Те се явяват важно средство за намаляване недостига на квалифицирани работници и имат значителен успех по отношение на перспективите за заетост на завършилите. Недостатъкът е, че компаниите са длъжни да правят сериозни инвестиции, което означава, че значително развитие ще има само в период на икономически растеж. От друга страна бизнесът има големи очаквания към обучаващите се, което прави подобен род курсове ограничени за съществен процент от завършилите средно образование. Според експертите въпреки това дуалните учебни програми са доказателство как предприемаческото отношение на фирмите към системата на ПОО може да доведе до иновации и разработване на политики, които да повишат привлекателността му. Те се развиват като инициатива отдолу-нагоре и възникват почти изцяло от поведението на големи компании. От програмите се очаква да посрещнат конкретните потребности на дружествата, които ги създават, и в тази връзка има стремеж към постигането на следните цели:  Осигуряване на кадри за позиции, за които трудно се намират подходящи служители;  Да се създаде у завършващите чувство на привързаност към компанията чрез учебна програма, съчетаваща академично и практическо обучение;  Изготвяне на списък от потенциални служители, които вече са „социализирани“ в компанията и следователно изискват минимално първоначално обучение. Предвид конкретния характер на дуалните програми липсват официални механизми за оценка. Показателите за успех обаче са увеличавенето на броя обучавани и на фирмите, предлагащи подобни програми, и тяхната удовлетвореност от уменията на завършилите. Не на последно място критерий е и степента на заетост след приключване на курсо­вете. Основната целева група са лицата, дипломирали се в средното образование, които имат интерес да продължат и висше, включващо академична и практическа част. Програмите се базират на тристранни взаимоотношения между фирмата, която спонсорира обучението и предлага работната част от образователния опит; образователната институция, която осигурява академичната част и присъжда съответната степен - в повечето случаи бакалавърска; и студента/чирака, който е договорно обвързан с компанията, спонсорираща инициативата под формата на стипендия. В Германия някои програми водят и до придобиване на професионална квалификация (ПК). В тези случаи участва и четвърти партньор, а именно браншова камара, която е отговорна за изпитите и сертифицирането на ПК. Дуалните програми могат да се разделят на три вида. При първия вид има съчетание на пълна програма за чиракуване и се получава диплома за завършено образование. Втората група има значителни периоди на практическо обучение в компания и хората завършват като бакалаври. Двата вида са в обхвата на първоначалното ПОО, тъй като са насочени към завършилите средно образование. Третият вид позволява на работниците на непълно работно време да посещават университетски курс. Те попадат в обхвата на продължаващото ПОО и ученето през целия живот и увеличават възможностите за кариера за хора, които вече работят. Ключовите характеристики, правещи програмите успешни, същевременно възпрепятстват по-широкото им развитие и приложимост, отчитат експертите в доклада. Причината е, че компаниите се насочват изключително към най-добрите кандидати, което означава, че целевата група за селекция е доста ограничена. Това пречи за развитие на допълнителни възможности за разработване на подобни програми. Както вече споменахме, предвид факта, че фирмите имат значителни разходи по тях, естествено е разработването им да зависи от икономическия растеж. В тази връзка големината на компаниите, които предлагат програми за обучение, също играе важна роля. Предвид високите разходи средните и големите фирми са по-активни, а по-малките срещат затруднения. Следователно разработването на дуални програми за обучение ще е по-трудно в онези държави, в които микро- или малките предприятия са мнозинство в частния сектор. Въпреки посочените ограничаващи условия дуалните програми са пример за изключително успешен модел на сътрудничество между бизнеса и висшите учебни заведения. Те стават все по-популярни сред младежите и техните семейства и се възприемат като стратегия от страна на компаниите да осигуряват млади висококвалифицирани специалисти.