Доц. д-р инж. Георги Годинячки: Ще работя за утвърждаването на секция „Строителна наука и образование”

Мартин Славчев Доц. Годинячки, Вие сте член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) и на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Очаквахте ли да бъдете избран за председател на секция „Строителна наука и образование” към НКСВ? Нямах предварителна нагласа, нито амбиции да поема ръководството на секцията. Скоро след като прекратих трудовите си отношения с Висшето строително училище „Любен Каравелов”, където премина целият ми трудов стаж до август 2017 г., станах член на „Строителна наука и образование” към НКСВ. На годишното събрание на секцията, което се проведе през март 2018 г., бях предложен и избран за неин председател. Ръководството на НКСВ също подкрепяше моята кандидатура и това беше изразено на събранието от инж. Виктор Шарков, първи зам.-председател на УС на НКСВ. В „Строителна наука и образование” членуват над 70 преподаватели, предимно от Университета по архитектура, строителство и геодезия, и както казах на събранието, всеки един от тях би могъл да поеме председателския пост. След като изразих своето мнение и представих накратко професионалното си развитие, бяха направени няколко изказвания, от които усетих доверие към мен от страна на колегите в секцията, и затова се съгласих да стана неин председател. Какви са Вашите виждания за развитие на „Строителна наука и образование”? Считам, че от създаването на секцията под ръководството на досегашния председател проф. д-р инж. Добрин Денев тя се е развивала успешно и са реализирани редица инициативи, които са допринесли за нейното утвърждаване. Ние възнамеряваме да продължим работа в същото направление, като ще се ръководим от основните цели и задачи, заложени в Устава на НКСВ, поради което нашата дейност ще се изразява в следното: – Организиране или участие на членовете на секцията в работни срещи и форуми, засягащи проблеми на съвременното строителство, проектирането, образованието и науката, с цел поддържане активността на своите членове, тяхната информираност и използване на професионалния им и научен потенциал; – Честване на кръгли годишнини на строители ветерани; – Подпомагане дейността на Камарата на строителите в България чрез участие в различните форми на квалификация и преквалификация на ръководен и изпълнителски персонал, както и експертно подпомагане на фирмите при възникнала необходимост; – Взаимодействие и съвместна дейност на секцията с различни други организации, в т.ч. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Научно-техническия съюз по строителство в България и др.; – Отразяване на кръгли годишнини и периодично публикуване във в. „Строител“ от страна на членовете на секцията на статии, интервюта, както и други материали, свързани с възникнали събития; – Даване на предложения за морални и материални награди, връчване на грамоти, наименуване на учебни зали, лаборатории, улици и др. на имена на известни представители на строителната наука и образование; – Материално стимулиране на членовете на клуба при издаване на мемоари, книги с научен или научнопопулярен характер и др.; – Организиране на тържествени срещи и коктейли по случай празници – Деня на славянската писменост и култура, студентския празник, Деня на будителите, Деня на строителя и др. – Организиране на екскурзии у нас и в чужбина, посещения на изложби, исторически места и забележителности. С двамата зам.-председатели на секция „Строителна наука и образование” – проф. д-р инж. Димитър Назърски и проф. д.н. инж. Румен Арсов, сме обсъждали нашите виждания за бъдещата дейност и сме разпределили своите конкретни ангажименти по изпълняваните задачи. Сега сте в строителния бизнес. Как възприехте промяната след дългогодишния си преподавателски и управленски опит като ректор на ВСУ „Любен Каравелов”? Човек не знае какви превратности на съдбата го очакват. Във ВСУ „Любен Каравелов” постъпих през 1977 г. и от тогава до настоящия момент познавам много добре дейността и историята му. В далечната 1998 г. бях преподавател. Тогава членовете на Академичния съвет ме издигнаха на поста зам.-ректор. През януари 2003 г. след избор от Общото събрание поех първия си ректорски мандат, а през декември 2012 г. приключи третият ми мандат, т.е. почти десет години носих цялостната управленска отговорност като ректор на ВСУ. Това беше един от най-трудните периоди на висшето училище, защото беше след неговото девоенизиране и от едно учебно заведение, което го очакваше закриване, трябваше да се изгради нова структура с хабилитирани преподаватели, финансово устойчива, акредитирана от Националната агенция за оценяване и акредитация, способна да оцелее в пазарна среда в условията на силна конкуренция. Непосредствено след периода ми на ректор реализирах и един мандат като декан на Строителния факултет от 2013 до 2017 г. След толкова години, отдадени на преподавателска и управленска академична дейност, сега съм отново сред колеги, но този път в редиците на практикуващите строителни инженери. Работя за „Ел-Тест” ЕООД, където бях приет с необходимото уважение. Промяната я възприех без излишни емоции и сътресения. Натрупаният с годините преподавателски и управленски опит ми помага при решаването на проблеми в ежедневната ми дейност, както и в общуването с колегите във фирмата – изпълнителски, технически и ръководен персонал. С какво ще запомните кариерата Ви във Висшето строително училище? Разбира се, такъв период в живота на човек не може да не остави отпечатък. Аз се стремя да си спомням позитивните моменти от моите 18 управленски години във ВСУ. На първо място това е екипът, който формирах и заедно работихме много години. С него реализирахме редица постижения, които и сега са жизнено важни за ВСУ „Любен Каравелов”. Едно от тях е газификацията на университетския кампус. ВСУ се обслужва от локална отоплителна централа и ако тя продължаваше да функционира на газьол, неминуемо щеше да се стигне до финансов колапс. Без природния газ висшето училище не би могло да се издържа финансово. Друго голямо постижение беше откриването на Архитектурния факултет. Академичното ръководство на ВСУ заедно с Международната академия по архитектура разработи проект за откриване на факултета, постигна неговата акредитация и с много усилия успя да получи утвърждаването му от Министерския съвет и от Народното събрание. Това беше исторически момент в развитието на висшето строително училище. През периода на моите управленски години са разработени документациите и са реализирани успешно 14 процедури за различни видове акредитации. Обявихме и нова за България специалност – „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“ с квалификация „инженер-архитект”. За първи път бяха открити няколко надстроечни магистърски програми платено обучение, включително и англоезично за чуждестранни студенти. Така капацитетът на ВСУ беше увеличен до 1500 студенти. Това допринасяше изключително много за финансовата му стабилност. Интересът към магистърските програми не е затихнал и до днес, те функционират успешно и продължават да носят финансови приходи. Като декан на Строителния факултет актуализирах и синхронизирах учебните планове и програми на различните специалности, в резултат на което броят на потоците и групи намаля почти наполовина. Това допринесе, а и сега подпомага за постигането на икономичност в обучението и за оптимално изразходване на финансовите средства. По време на ректорското ми управление обновявахме ежегодно сградния фонд и територията на ВСУ. По повод 70-годишния юбилей от създаването му беше саниран отвън Ректоратът изцяло с дарения на възпитаници на училището. С финансови средства по европейски проект беше обновена отвън и частично отвътре най-голямата сграда – учебният корпус блок 6.