Президентът Румен Радев: Европа сама свежда своята политика за сигурност до реакция в отговор на заплахи

В лекция пред „Оксфорд юниън“ българският държавен глава призова студентите да не се ограничават до следването на готови инструкции, а да съхранят критичното си мислене и да останат непримирими към несправедливостта и подмяната на истината

Прочетена: 42

Европа днес сама ограничава своята политика за сигурност до реакция в отговор на заплахи. В краткосрочен план това може да изглежда като най-евтиния начин да се осигури задоволително ниво на сигурност. В дългосрочен план, обаче, това ще изисква огромни ресурси, в комбинация с невъзможност да се гарантира адекватно сигурността. Това заяви президентът Румен Радев в лекция на тема: „Предизвикателства за сигурността пред Европа“, която изнесе пред „Оксфорд юниън“, най-голямата общност за дебати в Университета в Оксфорд, създадена през 1823 г.

В престижния дискусионен форум държавният глава подчерта, че ЕС с нежелание заделя бюджет за изграждане на адекватни отбранителни способности и инвестиции в сигурността и е нерешителен при проектирането на стабилност и оказване на помощ за развитие, когато се налагат действия извън неговата територия.

 

По думите на президента, през цялата човешка история сигурността винаги е била основата на прогреса и благосъстоянието на обществото. Без сигурност е безпредметно да се говори за икономика, социално развитие, образование. „Историята сурово е наказвала държави и съюзи, които не са успявали да изградят своевременна защита срещу заплахите“, подчерта държавният глава. 

 

Като актуален пример президентът посочи миграционната криза в Европа и призова за по-задълбочен анализ на негативните ефекти, произтичащи от политиката на „отворените врати“ за мигрантите в Европа. Според Румен Радев съсредоточаването върху собствените проблеми с мигрантите, води до липсата на достатъчно внимание върху успоредно протичащата извънредна ситуация и истинската криза. „За мен политиката на „отворени врати“ в Европа оказва опустошителен ефект върху страните на произход на мигрантите – от Африка до Близкия Изток, тъй като откъсва вниманието на младото поколение в тези страни от проблемите на родината и нейното бъдеще“, подчерта държавният глава. Тази политика променя самата ценностна система на младите хора и вместо те да бъдат ангажирани със стабилизирането и развитието на своите страни, голямата цел в живота на немалка част от тях става достигането до западноевропейските държави и възползването от техните социални системи.

 

Като проблем на ЕС в отношенията с другите глобални фактори президентът открои бавния процес на вземане на важни за европейските граждани решения, докато други лидери олицетворяват модел за вземането на еднолични решения. „Тези лидери могат да вземат решение за нещо тази вечер и да го изпълнят още на следващата сутрин, докато в ЕС това може да отнеме месеци и дори години. Водил съм продължителни дебати с моите колеги президенти и лидери на страни от ЕС. Повечето от тях  отстояват позицията, че подходът на „едноличното решение“ е основан на авторитарни механизми, докато решенията, които взимаме в рамките на ЕС, са базирани на нашите демократични ценности и са по-стабилни и устойчиви в дългосрочен план. Напълно съм съгласен с тях, с изключение на един малък детайл: Къде е финалната линия? Кой ще ни чака? Каква е цената ако загубим състезанието?“, попита президентът. Държавният глава беше категоричен, че Европа трябва да намери ефикасен начин за справяне с тази ситуация, без да компрометира своите демократични устои.

 

Румен Радев припомни също така, че след призива на президента на САЩ за нов модел на споделяне на отговорностите в НАТО и последвалата търговска война, някои водещи европейски политици са заявили, че Европа трябва да поеме сигурността си в своите собствени ръце. „Възможно ли е това, обаче? Какво представлява европейската отбрана без американската военна подкрепа? Операцията в Либия през 2011 г. разкри съществен европейски дефицит в системите за командване и управление, разузнаването, боеприпасите с висока точност, презареждането във въздуха и стратегическата мобилност. Това е дефицит, който все още не е преодолян“, посочи държавният глава. Президентът определи като едно от най-съществените предизвикателства за бъдещето на европейската сигурност, въпроса за единството на ЕС и НАТО.

„Нашето единство се подкопава от големи стратегически играчи отвън, които използват подкрепата в областта на сигурността, условията за търговия, евтината доставка на енергия и привлекателните възможности за инвестиции, за да стимулират развитието на двустранни отношения с европейските държави, вместо да третират ЕС като единна общност“, добави още президентът.

Като вътрешни предизвикателства пред Европа държавният глава открои икономическите и социални различия между Източна и Западна, Северна и Южна Европа, увеличаващите се неравенства, подкопаването на върховенството на закона и корупцията по високите етажи на властта,   неспособността на институциите на ЕС да отговорят на очакванията на гражданите и да осъществят навременни реформи. Обстоятелства, които ерозират доверието в Европейския съюз и увеличават рисковете пред сигурността.

Актуалните въпроси за гарантиране на европейската сигурност бяха коментирани в лекцията на държавния глава през призмата на теорията за ефектно-базираните операции, разработена от Военновъздушните сили на САЩ по време на войната в Персийския залив през 1991 г., както и през опита на летец, принуден да действа в извънредни ситуации, за които липсват предписания в ръководството за летателна експлоатация. На базата на този инструментариум, президентът направи преглед на някои използвани методи в конфликтите от Античността до днес: класическият военен сблъсък, ефектно-базираните операции, терористичните атаки, хибридната война.

 

В лекцията си Румен Радев подчерта, че ЕС днес дори няма нужда да изработва толкова европейски и национални регламенти, директиви и предписания, тъй като в много случаи те изглеждат като остаряло ръководство на пилота за справяне с извънредни ситуации, което е ниско ефективно в непредсказуеми обстоятелства. „Имаме нужда от активни граждани, непримирими към несправедливостта, неподатливи на фалшивите новини и подмяната на истината и винаги готови да защитават демократичните ценности“, обърна се към младите хора президентът.

По думите на президента предизвикателство пред нашата сигурност е и самата релевантност и устойчивостта на днешния европейски модел.  Според държавния глава, ние нямаме друг избор освен да трансформираме нашия модел за сигурност и институции, така че да бъдем по-амбициозни и проактивни във формирането на стратегическата среда, като подходящо интегрираме важните държавни инструменти – икономика, дипломация, информация и военна мощ.

„Трябва да променим архитектурата и функционалността на европейските институции. Те бяха създадени в пред-дигиталната епоха, в която нямаше социални мрежи, а имаше малко на брой и предимно контролирани от държавата телевизионни канали и силно йерархичен модел на вземане на решения и разпространение на информация. Днес този модел се трансформира от централизиран и вертикален в хоризонтален и разпръснат. Една публикация във Фейсбук може да изведе хиляди хора на митинг на улицата. Това е една от основните причини европейските граждани да се чувстват недостатъчно представени в нашите институции и да губят доверието си в тях“, заяви президентът.

„Вие имате привилегията да учите в най-добрите университети. Дори и най-добрите учебни програми, обаче, неминуемо ви поставят в едно затворено пространство, което ограничава обхвата на вашите възприятия и мисли. Ако те не успеят да ви задържат там, вашите политици ще се опитат да ви върнат обратно. Ако последните по някакъв начин се провалят в опитите си да го сторят, медиите винаги ще бъдат на разположение да ви върнат отново в това затворено пространство“, подчерта още в лекцията си Румен Радев и призова студентите, които искат да успеят в днешния бързо променящ се свят, да не допускат тяхното мислене да бъде ограничавано в предварително зададени рамки.

 

В отговор на въпрос как България може да балансира между покачващото се напрежение между САЩ и Великобритания, от една страна, и Русия, от друга, президентът посочи, че страната ни не може да направлява политиката на тези страни, но може да определя собствената си политика. Румен Радев разказа за каузата на големия британски държавник Уилям Гладстон за защита на българския народ и неговите опити за освобождение и политическа независимост след Априлското въстание, воден от морални ценности, дори когато тогавашният министър-председател на Великобритания Дизраели е подкрепял Османската империя, воден от британската стратегия и интереси да противодейства на руските опити за влияние в региона.

 

„В България се сблъскват много интереси, но тя е страна член на НАТО и ЕС. България обаче трябва да отстоява и своя национален интерес – не само в сферата на сигурността, но и в икономиката, енергетиката“, заяви президентът Радев и допълни, че водената от страната ни политика следва да е балансирана и базирана на ценности. 

 

В отговор на въпрос на студент за възможността Република Турция да се присъедини в перспектива към ЕС, Румен Радев подчерта, че би могъл да цитира европейски лидери, според които Турция се отдалечава от европейските ценности, но Турция е важен съсед и партньор на България. Ние бихме желали да видим Турция като просперираща страна, в която демократичните принципи са дълбоко вкоренени в нейното управление, подчерта Румен Радев. Президентът призова за съхраняване на конструктивния и открит диалог на ЕС с Турция, който ясно откроява критериите за членство и приема, че то се постига от тези държави, които могат да ги могат изпълнят.

По-рано президентът се срещна и разговаря с български студенти и членове на Комитета на „Оксфорд юниън“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.10.2018. Категория Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: