Парламентът ще реши окончателно дали да върне стария праг на преференциите

Парламентът ще разгледа промените в Изборния кодекс на второ четене. Това предвижда седмичната проектопрограма за работа на Народното събрание. Текстовете са внесени от ПГ на ГЕРБ и приети от водещата Правна комисия на второ гласуване. Предлага се 7% да бъде прагът на така наречените предпочитания за местни и парламентарни избори и 5% за евровота. Връщането на стария праг на преференциите беше обещано от ГЕРБ след заседание на Изпълнителна комисия, свикано от лидера на партията Бойко Борисов. Решението дойде, след като вече бяха приети изменения в изборното законодателство на 14 февруари 2019 г. и след общественото недоволство. Според тогава гласуваните текстове избраният преференциално кандидат за евроизборите трябваше да получи действителни гласове не по- малко от националната избирателна квота, а на парламентарните - не по-малко от регионалната. Същото се отнасяше и за местните избори, когато избраният кандидат трябваше да получи не по-малко от общинската избирателна квота. Между двете четения на промените в изборното законодателство Христиан Митев от НФСБ е предложил праг на преференцията на местен вот от 20%. Вчера предложението му не бе подкрепено от Правна комисия. Депутатите от Комисията отхвърлиха и всички предложения между четенията на ДПС. От Движението настояваха избирателни секции извън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско представителство, при наличие на не по-малко от 20 избиратели. Предлагаше се секции да се образуват и ако не по-малко от 40 избиратели са подали заявление, че искат да упражнят правото си на глас, като такива секции за европейските избори да има само в страни от ЕС, да отпадне принципа за уседналост и да се осигурява превод на български, когато кампанията се води на чужд език. Депутатите ще решат дали да удължат с три месеца работата на Временната анкетна комисия за получаване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените твърдения за скандална подкупна схема при придобиване на българско граждани от чужди граждани. От Комисията изтъкват необходимостта от допълнително време за запознаване с големия обем от информация и проучването ѝ, както и изслушването на институции и компетентни органи. На вниманието на депутатите се поставят два законопроекта за промени в Закона за банковата несъстоятелност - на Министерски съвет и общ на ГЕРБ, НФСБ и ДПС. Предложенията на управляващите предвиждат транспониране на европейска директива и въвеждане на нов клас кредитори – притежатели на непривилегирован необезпечен първостепенен дълг, който следва да има по-висок ред от притежателите на инструменти на собствения капитал и подчинен дълг и по-нисък ред спрямо притежателите на други инструменти. Действащия закон не отразява спецификата на финансовите инструменти с различни нива на подчиненост. Целта на направените предложения е да се гарантира правна сигурност за банките и инвестиционните посредници и за инвеститорите. С общия законопроект се предлага служебно вписване на кредиторите в списъка на приетите от синдика вземания. Според вносителите това ще гарантира правата им. Част от измененията са свързани и с ограничаването на разходите от масата на несъстоятелността. В този законопроект се внася яснота като се уточнява изрично кои са страните в съдебните производства, от които предварително не се събира държавна такса. След пленарното заседание са свикани 9 парламентарни комисии. Комисията по външна политика ще изслуша вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева