Мария Габриел: Ще се радвам да чуя мнението и идеите на КСБ относно цифровизацията в сектора и ролята на цифровите технологии за неговото развитие

Ренета Николова Г-жо Габриел, 2019 г. е изборна за ЕП, време за равносметка на извършеното. Кои са най-важните акценти от Вашата работа, които бихте споделили? За какво не Ви стигна времето? Мандатът на Европейската комисия не приключва едновременно с този на Европейския парламент. Наесен ще можем да направим пълната равносметка на постигнатото и това, за което не ни е достигнало време. Но в моя ресор като комисар по цифровата икономика и общество мога да кажа, че в последната година и половина ускорихме значително ритъма и реализирахме важни за гражданите и предприятията постижения. Когато поех ресора, от 30 законодателни предложения бяха завършени само 6. Към днешна дата те са вече 28 приключени, само още 2 остават. Не бих могла да изброя в няколко реда всички инициативи, но бих маркирала няколко. Отворихме пътя за Цифрова програма за Западните Балкани, каквато ЕС има за първи път. Представихме мерки за засилване на киберсигурността, в това число изграждането на Европейски център за компетентност и мрежа от национални центрове за киберсигурност. Работихме упорито за развитието на нововъзникващите технологии - за първи път изготвихме стратегия за изкуствения интелект и създадохме съвместно предприятие EuroHPC, мобилизирайки само за една година 1 милиард евро за изграждането на европейски супер компютър. Това е инвестиция в бъдещето и показва, че всъщност инвестициите не са в противоречие с отговорността. Говорейки за отговорността и защитата интересите на гражданите, бих искала да отбележа още премахването на блокирането на географски принцип, което не позволяваше един българин например да закупи през сайт в друга държава членка билет за концерт. Съвсем наскоро постигнахме политическо споразумение по предложението ни за осигуряване на по-справедливи отношения между онлайн платформите и бизнеса, което е също много важен потребителски въпрос. А когато става дума за потребители, не мога да не отбележа постигнатото в борбата с дезинформацията онлайн. Това е въпрос от ключово значение в контекста на европейските избори, на свободата на словото и правото на всеки на достъп до качествена информация и възможност за информиран избор. Накрая, но не по значимост, бих искала да отбележа успеха със създаването на първата самостоятелна програма „Цифрова Европа“ с бюджет 9,2 милиарда евро, в сърцевината на която са хората и която ще инвестира в стратегически капацитет в областта на супер компютрите, изкуствения интелект, киберсигурността, цифровите умения, модерната администрация. Тази програма е за всеки един европейски гражданин, за всяко едно предприятие в Европа, за всяко едно административно учреждение. Това е само част от постигнатото. Пред нас има още няколко месеца работа, в които се надявам да приключим успешно междуинституционалните преговори по всички законодателни предложения и да реализираме планираните незаконодателни инициативи, така че да изградим един напълно завършен единен цифров пазар от полза за всички. Едно от новите предизвикателства, с които се сблъскват институциите и гражданите на ЕС, са фалшивите новини. Явлението е наистина сериозно, какви са мерките, които ЕС предприема за справяне с него? В края на декември представихте план на ЕК за борба с дезинформацията. Явлението „фалшиви новини“ всъщност не е ново. Нови са обаче неговите мащаби, които не се ограничават вече до определена територия или сектор. Всички държави членки, всеки един гражданин, всяка една институция са застрашени. Мащабите на явлението изискват пропорционален мащаб на мерките за противодействие. За по-малко от една година стигнахме доста далеч. Дейността ни се опира на три ключови документа, които дават индикация за работата ни. През април 2018 г. представихме пакет от мерки срещу дезинформацията онлайн, включващи единен за ЕС кодекс за поведение за онлайн платформите, подкрепа за независима мрежа на проверителите на факти, както и редица действия за насърчаване на качествената журналистика и медийната грамотност. Тъй като някои случаи показаха, че насочването на онлайн кампании за дезинформация към гражданите, целящи да дискредитират и лишат от легитимност изборите, крие големи рискове, през септември обявихме допълнителен набор от конкретни мерки. Сред тях са по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и възможност за налагане на санкции за незаконно използване на лични данни с цел да се повлияе умишлено върху резултата от европейските избори. Също през септември представихме изготвения Кодекс за добри практики срещу дезинформацията от онлайн платформите и рекламната индустрия. Така стигаме до декември, когато представихме План за действие, включващ координиран подход между европейските институции и държавите членки в засичането, анализирането и реагирането на кампаниите за дезинформация, както и в повишаване информираността за отрицателното й въздействие. Четири са най-важните области на действие с оглед повишаването на способност­та на ЕС да се справи с проблема: подобряване на откриването на дезинформация, координирана реакция, прилагане от страна на онлайн платформите на Кодекса за добри практики за борба с дезинформацията, и не на последно място – предоставяне на възможност на гражданите да разобличават дезинформация. За борбата с дезинформацията са много важни и целенасочените информационни кампании преди изборите. За първи път през март проведохме Европейска седмица на медийната грамотност, която бе съпътствана от множество събития в държавите членки. Целта е да дадем инструменти на хората да направят своя собствен информиран избор, да се научат да разграничават надеждните от несигурните източници на информация. Очаквате ли засилване на дезинформацията онлайн във връзка с предстоящите евроизбори и с какви механизми ще се гарантира ефективно противодействие на опити за влияние върху вота на гражданите. Нямаме доказателства, но на фона на случващото се трябва да сме готови за изпреварващи действия. Невъзможно е да се предвиди какво можем да видим по време на изборите. Сигнал за внимание може да ни бъде проучването на Евробарометър, проведено през миналата година, в което повече от 1/3 от анкетираните (37%) казват, че са попадали всеки или почти всеки ден на фалшива новина, а 31% съобщават, че това им се е случвало най-малко веднъж на седмица. И дори нещо по-обезпокояващо - повече от осем на всеки десет анкетирани (85%) мислят, че фалшивите новини са проблем в техните страни, а сходен процент (83%) заявяват, че това като цяло е проблем за демокрацията. Тези мнения се наблюдават във всички държави членки. 61% от гражданите са заявили загриженост от манипулиране на изборите чрез кибератаки, като заплахите приемат различни форми - от проникване в системи до кампании за дезинформация или манипулиране на лични данни. Що се отнася до въпроса какво можем да направим, за да се справим с проблема, това подчертахме в Плана за действие през декември. Радвам се да видя, че платформите вече са започнали да предприемат действия, за да премахват фалшивите профили и да ограничат разпространението на дезинформацията. Препоръчахме на държавите членки да създадат национални мрежи за изборно сътрудничество, състоящи се от избирателни органи и органи в областта на киберсигурността, защитата на данни и правоприлагането, и да определят звено за контакт, което да участва в мрежа за изборно сътрудничество на европейско ниво. Европейските и националните политически партии, фондации и организатори на кампании трябва да предоставят информация за своите разходи за онлайн рекламни кампании, като посочат коя партия или политическа група за подкрепа стои зад онлайн политическата реклама. Националните органи, политическите партии и медиите също трябва да вземат мерки за защита на своите мрежи и информационни системи от заплахи за киберсигурността. В предишни изказвания споменавате, че до март трябва да бъде изградена система за ранно предупреждение, кажете ни повече за нея. Логиката зад системата за ранно предупреждение е ясна: когато демокрацията в дадена държава членка е под атака, цялата европейска демокрация е застрашена. Останалите не могат просто да седят отстрани и да наблюдават как принципите и ценностите на една страна са атакувани, каквито и да са причините. Силен европейски отговор изисква от държавите членки и от европейските институции да работят много по-близо заедно и да си помагат в разбирането на заплахата и справянето с нея. Именно тук идва ролята на системата за ранно предупреждение. Платформата от тип отворен източник ще се концентрира изключително върху споделянето на информация между държавите членки в реално време относно опити на чуждестранни играчи да манипулират свободния и отворен дебат, като позволи по-добра координация. Що се отнася до процеса, целта е наистина тази система да бъде изградена до края на март 2019 г. Всяка държава членка ще посочва точка за контакт, позиционирана вътре в нейните национални отдели за стратегическа комуникация, която ще действа като национален координатор на системата. Също така е важно да се посочи, че тази система е допълнение на съществуващите мрежи, главно на европейската мрежа за сътрудничество по изборите. Какво включва Кодексът за добри практики срещу дезинформацията? Какви са основните правила, които документът регламентира? Какви други законодателни мерки подготвя ЕК в тази сфера? Този Кодекс е първият по рода си в света. Това показва колко сериозно сме приели проблема. Документът е набор от саморегулаторни стандарти за онлайн платформите и рекламната индустрия. В него са заложени общо 15 ангажимента, като например премахване на фалшиви профили, ограничаване разпространението на фалшива информация, премахване на реклами, съдържащи дезинформация. Други ангажименти включват да бъде по-трудно за профили и уебстраници да разпространяват дезинформация, за да печелят рекламни доходи, да се подобри прозрачността на политическата реклама, така че читателят или зрителят да няма основание за съмнение. И още нещо много важно – да се дадат на хората инструментите, от които се нуждаят, за да направят информиран избор, когато се сблъскат с онлайн новина, която може да бъде фалшива. Към Кодекса за добри практики в борбата срещу дезинформацията онлайн в момента са отправени много очаквания. Повечето от големите онлайн платформи, като Facebook, Google и Twitter, както и индустриални играчи вече го подписаха и в края на февруари бяха публикувани докладите им за постигнатия през януари напредък по изпълнението на поетите ангажименти. Поисках те ежемесечно да докладват до европейските избори през май, за да реагираме своевременно. Но очаквам да видя много повече работа и резултати от тях. Искаме подробни данни, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно във всички държави членки, а не само в няколко. Искаме по-добри резултати по въпроса за прозрачността на политическата реклама. Имаме твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки. Искаме и по-тясно сътрудничество с доверените проверители на факти. Ще направим преглед на прилагането на Кодекса в края на годината, преди да решим дали е необходимо да предприемем още нещо, включително и законодателство по въпроса, ако е необходимо. Борба с фалшивите новини може да се води и чрез подкрепа на качествената журналистика. Какво се предвижда в тази насока? Днес имаме огромен поток от информация по многобройни канали. Понякога е трудно да се ориентираме в мрежата от традиционни медии, онлайн платформи, социални медии. Ето защо ролята на качествената журналистика днес е по-важна отвсякога. Нужно е да се уверим, че имаме плуралистичен медиен сектор, предлагащ гледни точки с широко разнообразие. Нужно е да знаем, че свободата на пресата остава свещена и че тя не се използва като извинение за публикуване на дезинформация. Ако искаме силен, независим и надежден медиен сектор, трябва да подкрепим качествената журналистика. Затова приканихме държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика. Европейската комисия правим необходимото чрез финансиране на проекти за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание. Досега са инвестирани около 40 млн. евро в проекти на ЕС в областта на борбата с дезинформацията. В края на февруари обявихме отпускането на още 2,2 милиона евро за три отделни пилотни проекта в областта на свободата на медиите и плурализма. Те са насочени към насърчаване на качествена журналистика и трансгранично сътрудничество между медийните професионалисти и медийните съвети в цифровата ера. Мобилност на младите медийни специалисти, стажове, платформи за сътрудничество, подкрепа за качествената журналистика са само част от множеството дейности, които ще покриват трите пилотни проекта. Крайният срок за кандидатстване е 17 април и ще се радвам да имаме спечелили и български участници. Освен това за следващия финансов период 2021 - 2027 г. по програма „Творческа Европа“ предложихме специален бюджет от 61 милиона евро за насърчаване на дейности за по-голяма свобода, разнообразие и плурализъм на медийната среда, повишаване на качеството на журналистиката и медийната грамотност. Предложихме и в бъдещата програма „Хоризонт Европа“ да се предвиди финансиране за разработването на нови инструменти за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, по-добро разбиране на ролята на журналистическите стандарти и генерираното от потребителите съдържание, подкрепа за интернет приложения и услуги от следващо поколение, включително многоизмерни и надеждни медии, социални медии и социални мрежи. Специално искам да отбележа и проекта SOMA (Социална обсерватория относно дезинформацията и анализ на социалните медии), също съфинансиран от Европейската комисия чрез „Хоризонт 2020“ с 1 милион евро. Виждате ли възможности за сътрудничество с Камарата на строителите в България? Между другото, КСБ бе сред потърпевшите от редица фалшиви новини през миналата година. Какви са възможностите за защита доброто име на бранш или на дадена компания на европейско ниво? Всеки, който може да допринесе с идея или предложение за засилване на борбата с дезинформацията, е добре дошъл. Именно за да чуя мнението на гражданите и бизнеса, проведохме публична консултация относно фалшивите новини. Редовно се срещам с новатори, с организации и стартъпи, които прилагат свои решения за противодействие на явлението. Универсално решение за защита няма и затова усилията ни са насочени към отговор на проблема отдолу-нагоре, т.е. тези, чрез които става разпространяването на дезинформация, да се ангажират с борбата срещу нея. Ще се радвам да чуя мнението и идеите на Камарата на строителите в България не само по този въпрос, но и относно цифровизацията в сектора, ролята на цифровите технологии за неговото развитие. Вярвам, че когато са ангажирани възможно най-много заинтересовани страни, тогава ще можем да дадем отпор на разпространението на дезинформация и да ограничим нейните мащаби и влияние. Предстоящите евроизбори бяха определени от председателя на ЕП Антонио Таяни като ключови за ЕС. Какво според Вас трябва да бъде основното им послание? Залогът на предстоящите европейски избори е да останем верни на нашите европейски ценности, които поставят демокрацията, солидарността и интересите на хората над всичко. Те ще се проведат в труден момент на Брекзит, антиевропейски настроения, политически сътресения в не една държава членка, вътрешни и външни заплахи. Но точно такива предизвикателства трябва да ни мобилизират да останем единни, защото само тогава представляваме сила, с която другите се съобразяват. Сила, която дава възможност на отделните страни да реализират постижения в общото европейско семейство. И България има своето доказано вече място, извоювано с труд, постоянство и компромис, сред факторите при определянето на посоката, по която ще поеме нашият Съюз.