Статистически доклад на FIEC за европейския строителен сектор за 2018 г.

Прочетена: 224

В. „Строител“

На Общото събрание на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), което се състоя в Брюксел, беше представен Статистическият доклад на FIEC за европейския строителен сектор с основни данни за строителната индустрия за 2018 г. (ЕС 28). В настоящия брой представяме общата картина за ЕС и отчетената информация за България. Целият анализ на FIEC с конкретни данни за различните страни членки може да бъде видян на интернет сайта на вестник „Строител“: www.vestnikstroitel.bg.

Новото издание (№62) на годишния статистически отчет на FIEC съдържа актуален преглед на отбелязания напредък в развитието и на перспективите пред строителния сектор в редица страни членки на ЕС, както и редица показатели в числови стойности. В него отчетеният ръст на икономиката на ЕС през 2018 г. е 1,9%. Според експертите темпът е по-умерен в сравнение с 2017 г. (+2,4%) и това може да се обясни с някои характерни за момента фактори в страните членки (като например „жълтите жилетки“ във Франция и застоя на автомобилната промишленост в Германия), както и с напрежението в сферата на международните търговски отношения. Като основание за повишена несигурност се посочва и Брекзит. Те отбелязват и благоприятните фактори за европейската икономика, които ще продължат да бъдат положително развиващият се пазар на труда, изгодните финансови условия и силното вътрешно търсене.

Докладът показва, че през 2018 г. общата продукция на строителния отрасъл в ЕС възлиза на 1,427 млрд. евро, което представлява 9% от БВП на ЕС. „Тенденцията на възстановяване на сектора, започнала от 2014 г. (+1,7%), продължила през 2015 г. (+1,4%) и ускорила се през 2016 г. (+2,5%) и 2017 г. (+4,2%), се наблюдава и през 2018 г., макар и с по-забавени темпове, като отчетеният ръст е 3,5%. Основните движещи фактори през миналата година са растежът при жилищно строителство (+4%) и при гражданското инженерно строителство (+4,7%)“, се обяснява в документа. Други интересни данни в общата картина са брутното фиксиране на формирането на капитала, което е 43,7%. От FIEC са регистрирали, че в отрасъла има 3,3 млн. компании, от които 95% са малки и средни предприятия с под 20 служители, 93% са с по-малко от 10 служители. И още: 14,8 млн. са заетите в сектора, като има и мултиплициращ ефект: 1 служител в строителния отрасъл = 2 лица, работещи в друг сектор; 29% са заетите в индустрията, което представлява 6,4% от всички работещи в Европа.

Анализът сочи, че въпреки че в отделните държави продължават да се наблюдават различия в състоянието на отрасъла, общата картина е положителна, като в някои от страните от северната част на ЕС дори е налице бум в сферата на строителството на нови жилища. През 2018 г. само в малка част от страните на ЕС е регистриран известен застой по отношение на строителната активност. В други държави, като например Италия, Португалия и Испания, от FIEC забелязват, че процесът на възстановяване е бавен, като уточняват, че там трябва да се има предвид, че показателите на ръста се отчитат спрямо изходните ниски исторически стойности.

„Пълното възстановяване на отрасъла зависи от цялостната икономическа и политическа картина в рамките на ЕС, в частност по отношение на дългосрочните инвестиции в публичния и частния сектор. Но също така – от FIEC зависи да прецени възможностите и да мобилизира силите си на всички равнища (ЕС, национално, регионално и местно), за да успее да убеди лидерите на политическите сили колко важни за състоянието на конкурентоспособността на ЕС са инвестициите – и публичните, и частните“, е един от основните изводи на Европейската федерация.

Общ икономически преглед

В анализа е отбелязано, че според икономическата прогноза, направена от Европейската комисия през февруари 2019 г., сравнителният застой в развитието на икономическата активност през втората половина на 2018 г. е резултат от забавения ръст на търговията в световен мащаб. Специалистите считат, че несигурността е подкопала доверието и производството в някои от страните членки. То е негативно повлияно от временни местни фактори, като например, напреженията в социалната сфера и колебанията във фискалната политика. В резултат на това ръстът на БВП както в еврозоната, така и в ЕС се е понижил до 1,9% през 2018 г. „Макар и с по-умерени темпове, растежът в икономиката ще продължи поради запазването на нейната стабилна основа.

Икономиката на Европа и занапред ще може да залага на благоприятното развитие на пазара на труда и ще се възползва от изгодните условия за финансиране – очаква се нормализирането на паричната политика да протича постепенно, подпомогнато от леко експанзионистична фискална позиция“, се посочва в доклада. От него става ясно, че в много от страните членки продължава положителното въздействие на засиленото вътрешно търсене, подкрепяно и посредством фондовете на ЕС. Очаква се частното потребление да остане основният двигател на растежа, подкрепяно от продължаващите, макар и с по-бавни темпове, подобрения на пазара на труда и от подема при ръста на заплатите. На тази база прогнозата е, че БВП на еврозоната през 2019 г. ще нарасне с 1,3% и с 1,6% през 2020 г., а за ЕС прогнозата е БВП да нарасне с 1,5% през 2019 г. и с 1,7% през 2020 г. В почти всички страни членки се наблюдават подобрения на пазара на труда през последните години, но съществените различия в нивата на безработица се запазват. Заетостта в еврозоната през 2018 г. се е повишила с 1,6%. Броят на работещите е достигнал най-високите стойности, регистрирани досега в еврозоната, и към момента се задържа на по-високо ниво от предкризисния пик, отчетен през първото тримесечие на 2008 г. Отбелязан е и най-големият ръст в заетостта в сферата на строителството. През декември 2018 г. процентът на безработицата в еврозоната е 7,9%, което е най-ниското му равнище от октомври 2008 г. до сега. В същото време в част от страните членки има признаци за недостиг на работна ръка в някои сектори, сред които и строителството, което предполага намаляване на темпа на ръст на заетостта в тези икономики. Според анализаторите икономиката е подвластна във висока степен на несигурност, което поддържа и напрежението в международната търговия.

„Забавянето на китайската икономика може да настъпи по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари, както и много нововъзникващи, са силно уязвими от внезапните промени. За ЕС процесът на Брекзит продължава да е източник на високи нива на несигурност. В някои страни от еврозоната остава рискът от възстановяване на порочния кръг между банките и суверена. Възможно е да се окаже, че факторите с преходен характер, които понастоящем възпрепятстват растежа, имат по-дългосрочно въздействие от очакваното“, уточняват от FIEC и подчертават, че положителното е, че по-широкото използване на средства от еврофондовете в страните бенефициенти може да доведе до допълнителни инвестиции и при все още благоприятните условия на пазара на труда това да повиши търсенето на вътрешния пазар.

Строителните дейности

Новото жилищно строителство остава движеща сила и през 2018 г. (+4%), въпреки че е изпреварено от сегмента дейности по рехабилитация и поддръжка по отношение на дела му в общата строителна дейност. След години на занижена активност през 2018 г. е отчетено много добро представяне и на гражданското инженерно строителство (+4,7%). Тези благоприятни обстоятелства са спомогнали за продължаване на тенденцията за повишаване на заетостта в строителството през 2018 г. (+1,8%). Броят на строителните работници в рамките на целия ЕС е 14,8 млн., като те са заети в повече от 3,3 млн. предприятия, и този дял представлява 6,4% от общата заетост на ЕС.

През 2018 г. само Гърция и Румъния са претърпели спад в строителната дейност, съответно -18,7% и -4,1%. Германия и Великобритания отново са били двигателите на ЕС в сектора, като са отбелязали ръст от +2,4% и +3,5%. По отношение на приноса в цялостната дейност в ЕС след тях се нарежда Франция, чието възстановяване се движи с по-бавни темпове (3,1%). За Италия и Испания също е регистрирана положителна тенденция с +1,5% и +5,9%. Интересна е ситуацията в северната част на Европа, където се наблюдава силно оживление на дейностите: +20,5% в Естония, +22% в Латвия, +13,7% в Литва, +10,9% в Дания, +11,1% в Ирландия, +6,3% в Холандия. Забавяне на тенденциите след няколко години на много силно възстановяване отчитат само Швеция и Финландия, съответно +3% и +3,3%. В повечето от източноевропейските страни, благодарение на подкрепата от фондовете на ЕС, също са забелязани ръстове: +5,7% в Полша, +8,2% в Чешката република, +14,3% в Словения. От FIEC отбелязват, че в няколко страни оживлението се концентрира върху ограничени региони, като например „голям Париж” (с предградията и околностите му) във Франция, „голям Дъблин” (включва и прилежащите му селища) в Ирландия, както и столиците и по-големите градове в скандинавските страни.

„В крайна сметка пълното възстановяване на сектора зависи от цялостната икономическа и политическа ситуация в ЕС, както и от посочените вече международни обстоятелства и по-специално по отношение на дългосрочните публични и частни вложения. В тази връзка проектите, финансирани по Плана за инвестиции за Европа, известен още като плана „Юнкер”, който скоро ще бъде преобразуван в Програма InvestEU, следва да предоставят все по-голяма подкрепа за частните и публичните вложения. Очаква се до края на 2020 г. по този план да бъдат приведени в действие до 500 млрд. евро. Имайки предвид това, прогнозата за 2019 г. е общото ниво на строителната дейност да продължи да расте с по-умерени темпове (2,2%). За разлика от предишните няколко години, основните двигатели ще бъдат сегментите на публичните нежилищни (+4%) и гражданските инженерингови (+3,1%) дейности“, обобщава докладът.

Ново жилищно строителство

През 2018 г. този сегмент представлява 22,7% от общия обем на строителните дейности в ЕС. Тъй като лихвените проценти по ипотечните кредити са се запазили много ниски, пазарът на труда е продължил да се подобрява и разполагаемият доход на домакинствата отново е нараствал. Дан­ните на FIEC показват, че за разлика от последните няколко години, когато този сегмент ясно се е очертавал като основен двигател в строителния сектор в много страни членки, понастоящем в няколко от тях темпото му се намалява. В резултат на това през 2019 г. се очаква по-нататъшно, но по-бавно увеличение с 1,7%. Във Франция дейностите, свързани със строителство на нови жилища, забавят темповете си през миналата година на +2,9%, в сравнение с +13,4% през 2017 г. поради съкращаването на някои програми за подпомагане. В Швеция това се случва още по-отчетливо (-2,2% през 2018 г. спрямо +13,8% през предходната година, вследствие на въведените през 2017 г. строги кредитни ограничения върху ипотеките). Спад на тези дейности има и в Полша (-15%), и в Румъния (-42,9%), а в Дания растежът се забавя значително (+3% през 2018 г. в сравнение с +10,1% за 2017 г.) и в Словения (+6% м.г. спрямо +50,7% за 2017 г.). Наблюденията на експертите показват, че забавянето в споменатите страни се компенсира от нарастваща активност в гражданското инженерно строителство.

В Холандия (+9%) правителството и представителите на сектора са подписали Национална програма за жилищно настаняване 2018 – 2021 г., с която се ангажират да увеличат усилията си за намаляване недостига на домове. Целта е годишно да се реализират 75 000 жилища. Във Финландия (+9,9%) ръстът на урбанизация също води до засилване на тази тенденция. В Ирландия (+32,1%) дейността, заедно с редица други, е стимулирана чрез схемата „Помощ за закупуване“ за потребители на първо жилище, която ще бъде в действие до края на 2019 г. В Германия (+5,4%) в подкрепа на преодоляване на проблема, свързан с недостига на апартаменти в градовете, през есента на 2018 г. правителството е отпуснало няколко вида субсидии. През миналата година в Испания новото жилищно строителство е нараснало с 8,5%, най-вече в резултат на чуждестранни инвестиции и от спестяванията на семейства, които търсят по-добра рентабилност за парите си в сравнение с други алтернативи. В Италия активността в сегмента е продължила да намалява до миналата година, когато е отчетен ръст от 3%.

Дейности по рехабилитация и поддръжка

През 2018 г. делът на дейностите по рехабилитация и поддръжка възлиза на 25,8% от общите строителни работи. Той е играл стабилизираща роля по време на кризата, като по този начин е облекчил неблагоприятните ефекти в рамките на целия строителен сектор. През 2018 г. делът на дейностите по рехабилитация и поддръжка е нараснал с 2%. Тази година се очаква по-нататъшно увеличение от 1,8%. През 2018 г. има спад в този сегмент в Полша (-5,6%), Литва (-5,2%) и Финландия (-1%). „В последната страна можем да приемем, че това е следствие от засиленото развитие на строителството на нови жилища, съчетано с ниските цени на енергията, което прави ремонта, благоустройството и модернизирането по-малко привлекателни от гледна точка на енергийната ефективност“, обясняват анализаторите.

В противовес на това в Дания, Испания и Португалия рехабилитацията и поддръжката са в разцвет – съответно +15,3%, +6,9% и +9,7%. Това се дължи на увеличението на сделките с жилища и на нарастващия капацитет на домакинствата да инвестират в подобряването на новозакупените си домове. Почти навсякъде в останалите страни тези дейности продължават да играят стабилизираща роля, понякога с много забавени темпове на растеж. За пример са дадени Великобритания (+0,6%), Франция (+0,4%) и Италия (+0,5%), главно в резултат на данъчни стимули.

По-значим е делът на сегмента в Германия (+1,6%), Австрия (+2%), Белгия (+1%, вследствие въвеждането на нови изисквания за енергийна ефективност), в Ирландия (+3,7%) и в Холандия (+3,9%).

Строителство на нежилищни сгради

Делът на нежилищния сегмент възлиза на 32,1% от общите строителни дейности. Общият икономически растеж е продължил, а в няколко страни членки нивото на публичните инвестиции отново се е увеличило. Като цяло специалистите са отчели ръст на сегмента с 2,9% през 2018 г. и очакват през 2019 г. той да нарасне с 2,3%. Статистиката на FIEC сочи, че в Швеция нежилищният сегмент (+7,7%) е подсилен от публичния компонент (+9,4%), тъй като общините продължават да бъдат значителни инвеститори. В Холандия (+7,3%), където е продължило засиленото развитие на повечето пазарно ориентирани сектори, през 2018 г. ускорението на растежа е предизвикано от значителното възстановяване на отраслите, разчитащи на публично финансиране. В Чешката република (+4,2%) ръстът е свързан с изграждането на училища, университети и здравни заведения, както и с търсенето на промишлени сгради и складови съоръжения.

В Полша (+13,4%), Словения (+14,3%), Литва (+10,1%) и Дания (+8,7%) увеличение е отбелязал както частният, така и общественият компонент, благодарение на бизнес оптимизма и подобряването на публичните финанси, водещи до значителна обща активност в този сегмент. В противовес на това в Румъния е регистриран спад (-3,2%). През последните години в Белгия (-2,6%) в този сегмент се наблюдава непостоянство. В Ирландия (-0,9%) лекото намаление се дължи на големия обем търговски сгради, построени в периода 2015 – 2017 г., както и на явлението „изчакай и виж“, свързано с Брекзит.

Гражданско инженерно строителство

През 2018 г. дейностите, свързани с гражданското строителство, са отбелязали ръст от 4,7%, като прогнозата за 2019 г. е за ново нарастване (+3,1%). Като цяло през 2018 г. сегментът заема 19,4% от всички строителни дейности. През периода на кризата гражданското инженерно строителство в особено голяма степен е било повлияно от недостига на капацитет, както и от дългосрочните публични инвестиции. „В някои от страните членки все още има натиск върху публичните финанси от страна на публичните дефицити, които спрямо изискванията на Пакта за стабилност и растеж все още са твърде високи. Като цяло обаче тенденцията е ориентирана към по-светло бъдеще, тъй като в повечето държави от ЕС общият икономически подем започва да става реалност и по отношение на този сегмент“, се посочва в отчета на FIEC, от който става ясно още, че важна роля играе и Инвестиционният план за Европа, като проектите, финансирани под този чадър, имат увеличаващ се стимулиращ ефект върху публичните, а най-вече частните инвестиции.

„В страните, обхванати от Кохезионния фонд (предимно източноевропейските), инфраструктурните проекти получават жизненоважно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, чието влияние е особено силно“, коментират анализаторите и допълват, че голям ръст в гражданското инженерно строителство е отбелязала Полша (+13,8%), която получава значително финансиране от ЕС и това прави сегмента голяма движеща сила на строителния пазар като цяло. Сериозен ръст е отбелязан и в Белгия (+10,4%), който до голяма степен се приписва на увеличението на инвестициите, реализирани от местните власти в процеса на подготовка за общинските избори през 2018 г. На противоположната страна е Гърция (-22,9%), където този сегмент продължава да е засегнат от проблемите с ликвидността на държавата, сложната икономическа ситуация като цяло и следващите едно след друго съкращения на публичните разходи вследствие прилагане на мерките за строги икономии. Спад от 3,2% е отбелязан и в Италия поради забавеното изпълнение на няколко правителствени мерки за подкрепа на публичните инвестиции в гражданското инженерно строителство. Във Франция най-голямо значение за този сегмент (+7%) има проектът „голям Париж”. В Германия ръстът на този вид строителство е 2,6% като следствие на инвестициите в транспортната инфраструктура, направени от федералното правителство (както за ново строителство, така и за рехабилитация и поддръжка). Във Великобритания резултатите също са положителни (+6,7%), влияние върху сегмента са оказали няколко големи проекта в железопътната инфраструктура.

„Понастоящем като че ли особено чувствителни са два проблема – наложителното обновяване и поддържане на остаряващата транспортна инфраструктура в ЕС, пример за което е срутването на моста в Генуа през август 2018 г., и прилагането на правилата за обществените поръчки (съгласно директивите на ЕС от 2014 г.), чиято сложност изглежда представлява пречка за публичните инвестиции в няколко от страните членки“, се подчертава в доклада.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.06.2019. Категория Анализи, Новини, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: