Проф. д-р инж. Славейко Господинов: Готвим кадри за икономическия просперитет на страната

Георги Сотиров Проф. Господинов, за седми пореден път УАСГ е на първо място в Националния рейтинг на висшите училища в България в направление „Архитектура, строителство и геодезия“ и е с най-висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Всичко това не може да не е оказало влияние и на тазгодишния прием на първокурсници. Първо съм длъжен да кажа, че Университетът по архитектура, строителство и геодезия притежава и престижни европейски акредитации – от FEANI, която е най-голямата и авторитетна професионална организация на инженерите в Европа и присъжда званието „Евроинженер“. УАСГ е и единствен в страната с признато обучение по „Архитектура“ от Кралския институт на британските архитекти RIBA и от Министерството на културата и комуникациите на Франция. По отношение на приема в УАСГ считам, че е успешен. Нашият университет успява да съхрани висок интерес към своите специалности независимо от неблагоприятните обстоятелства от последните години, като по-малкия брой завършващи средно образование, желанието на младите хора да продължат да следват в чужбина, конкуренцията сред висшите училища в страната за привличане на студенти, дисбаланса сред професиите и т.н. Това е така, защото обучението в УАСГ е изградено и се развива на основата на една почти 80-годишна традиция, което прави дипломата от нашия университет не само престижна, но е и една солидна гаранция за успешна професионална реализация. Вече се забелязва и ново възраждане на строителството и на инвестиционното проектиране, като предстои да се усвояват милиарди евро от ЕС за инфраструктурни проекти, за изграждането на сгради и съоръжения, за водоснабдяване, канализация и пречистване на водите и др. За всичко това ще са необходими добре подготвени специалисти, познаващи новостите в бранша, владеещи чужди езици, способни да отговорят на предизвикателствата, които им отправя модерният и конкуриращ се трудов пазар, а УАСГ притежава онзи материален и научен капацитет, който е най-сигурната гаранция за едно пълноценно задоволяване на потребностите от такива кадри. Петте факултета на УАСГ досега са подготвили към 6000 архитекти и над 25 000 инженери в различните сфери на строителството. Числата ще продължават да растат. Тази година по традиция интересът към специалността „Архитектура“ е най-голям, следват „Геодезия“, която вече е регулирана, „Строителство на сгради и съоръжения“ и „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“. Има временни, по мое лично мнение, конюнктурни проблеми при някои професии като хидротехническо и транспортно строителство, ВиК. Добър знак е, че от 2018 г. специалността „Хидротехническо строителство“ е защитена, т.е. държавата оценява значимостта на готвените в това направление кадри и търси начини да преодолее конюнктурата. Малко ми е трудно да си обясня генезиса на липсата на желание да се учат професии, в които нашите инженерни традиции са много силни и държавният интерес е изключително висок. Това се отнася и за сферата на транспортното строителство. При геодезията е точно обратното – не само няма проблеми с приема, но и завършващите инженери веднага биват назначавани на работа. Много от тях се „сблъскват“ с реалностите в професията още като студенти. И за да обобщя – нашият университет продължава да създава кадри за бранша, които стоят добре на пазара. Това са подготвени и мотивирани млади хора, които почти веднага могат да бъдат включени в съответния технологичен процес. Като зам.-ректор по учебната дейност как оценявате приема в защитената специалност „Хидротехническо строителство“? Основното е мотивацията. В много от направленията на икономиката има сериозен недостиг на кадри, а те ще станат ефективни чак след, да кажем, осем години. Тогава нашият инженер ще е готов отговорно да наблюдава поведението на язовирните стени, да ръководи работата по изграждането на нови ВиК системи извън и вътре в населените места. Неслучайно „Хидротехническо строителство“ е единствената припозната защитена специалност в областта на техничесите науки в България на базата на безспорно стратегическото й значение. В УАСГ се стремим да съхраним и развиваме преподавателския потенциал в тази сфера, тъй като едно хабилитирано лице не се създава за година или две. Считаме, че така осигуряваме трайни предпоставки при необходимост да увеличим приема на студенти в бъдеще. В тази посока разчитаме и на бизнеса, НПО, други структури за популяризиране на тези, наложили се в годините специалности, от които има нужда всеки български язовир и община. Ако пресметнем общия сбор от хидроинженери, след 5 или 10 години, когато мнозина от нашите колеги по тези обекти ще се пенсионират, ще видим, че държавата я очакват много сериозни изпитания... Академичното ръководство на УАСГ не разкрива екзотични специалности и магистърски програми, които на пръв поглед изглеждат на място, но вероятно много скоро пазарът ще покаже обратното. Нашият университет в този смисъл е консервативна структура. Създаваме нови специалности, но само когато бизнесът има нужда от такива. На каква подготовка трябва да обърнат внимание бъдещите Ви студенти? За съжаление подготовката по математика, изключвам профилираните гимназии, не е адекватна на началните условия, на които трябва да отговаря един студент в УАСГ. В средните училища много необходими неща не се изучават, например стереометрията не е застъпена. При нас без знания по този предмет не може в нито една от специалностите. Това е едно абстрактно пространствено мислене, което е абсолютно задължително за всеки инженер и архитект. Опитваме се с колегите от катедрите по математика и физика да прилагаме нестандартни подходи, чрез които да създадем условия да общуваме в аудиторията на един и същ език с нашите нови студенти. Ние говорим примерно за неевклидова геометрия, а те не знаят евклидовата, т.е. те не знаят геометрията в равнината, а ние говорим за геометрия на сфера, на елипсоид... Адмирирам позицията на образователния министър за много сериозното отношение към математиката. Математиката, както казва Николай Лобачевски – един от създателите на неевклидовата геометрия, е основа на цялото човешко знание. Четете доста сложна материя на Вашите студенти – Висша геодезия. Ще започна по-отдалеч... Нашата стратегия за всяка кандидатстудентска кампания е да се отиде навреме в „люпилнята“ на потенциалните студенти – професионалните гимназии по строителство, архитектура и геодезия на първо място, после идва ред и на математическите паралелки. Освен това с колеги от Военно-географската служба и Военната академия обсъждаме интересна възможност. След като се обединиха всички военни училища и закриха катедрата в Шумен, практически те нямат източник на кадри. Затова обмисляме да създадем магистърска програма за необходими специалисти за Българската армия, които да са геодезисти, като в последната част от своето обучение да изучават предмети, конкретно ориентирани към онова, което БА трябва да изпълнява. Работим активно и с общините, особено с онези от тях, които имат подчертани амбиции за динамично развитие. Иначе Висшата геодезия е особено привлекателна за амбициозните и мотивирани млади хора. Това да изучаваш новите космически методи, географските информационни системи, лазерното сканиране и непрекъснато и бързо променящи се технологични концепции е наистина много интересно и истинско предизвикателство. Висшата геодезия е комплекс от дисциплини, чиито основен предмет е да се определи формата и размерите на Земята и нейното външно гравитационно поле. До 1960 - 1961 г. това беше доминиращата дефиниция. След това, по решение на Асамблеята на Международната асоциация по геодезия и геофизика (IAGG), се създаде специална секция, която се занимава с движението на Земята във всичките й аспекти - на полюса, на континенталните плочи, деформациите на земната кора, свързани със сеизмичните процеси, и т.н. Тоест тогава се поставя началото на т.нар. Динамична фаза в геодезията. Защото дотогава се е смятало, че Земята е нещо веднъж завинаги застинало с нейната форма, размери, ротационна скорост и т.н. Но се оказва, че не е така. Сега Висшата геодезия се занимава с определяне формата и размерите на планетата ни, нейното външно гравитационно поле и техните изменения във времето. Тя показва каква е актуалната сплеснатост на Земята, каква е истинската й форма, защото тя не е кълбо (както е общоприетото да се мисли), каква е траекторията на полюса и т.н. Но да оставим тази терминология в сферата на сериозната наука. Само ще допълня, че чрез методите на Висшата геодезия се следи дрейфът на континентите, движението на континенталните плочи и изследването на деформациите на земната кора във връзка с това, че тези движения са един много сериозен индикатор за подготвящи се сеизмични събития. Вие сте „Доктор хонорис кауза” на Московския държавен унивеситет по геодезия и картография. Освен това сте почетен член на Руската академия по космонавтика „Константин Циолковски“... За мен беше огромна чест да бъда единодушно утвърден за член на академията „Циолковски“. Това е признание не само за мен, но и за УАСГ и за българската геодезия. Няма друг сънародник, получил такова, и естествено аз изпитвам чувство на удовлетворение и гордост. На церемонията в „Константин Циолковски“ ми бе връчен диплом за редовен член на Международната научна академия Евразия. Естествено изключително стойностно за нашия университет е и присъждането ми на званието „Доктор хонорис кауза“ на Московския държавен унивеситет по геодезия и картография. Всичко това обаче би било невъзможно без основата и атмосферата за работа, на която съм се радвал и се радвам в УАСГ.