Европейският парламент даде „зелена светлина” на България и Румъния за присъединяването им към Шенген. Основавайки се на докладите за оценка, депутатите посочиха, че двете страни са покрили необходимите критерии, но ЕП трябва да бъде редовно информиран за допълнителните мерки, предприети за справяне с евентуално нарастване на миграционния поток на българо-турско-гръцката граница.
След като разгледаха оценките на напредъка на двете държави членки и изводите от последвалите визити на експертни екипи, депутатите заключиха, че независимо от наличието на някои проблеми, които изискват редовно докладване и повишено внимание в бъдеще, те не представляват пречка за пълноправното членство на България и Румъния в Шенген.
„Ние приветстваме България и Румъния в Шенгенската зона и се надявам, че Съветът ще застане на същата позиция, след като получи нашата положителна оценка. Българските и румънските граждани трябва да бъдат третирани като пълноправни европейски граждани и не трябва да стават заложници на популистки речи”, подчерта докладчикът Карлуш Коелю (EНП, Португалия).
„Шенген е едно от най-големите постижения на ЕС. Ние не трябва да го разрушаваме с прибързани решения. Шенгенската система осигурява най-високите стандарти за управление на границите. България и Румъния отговарят на тези стандарти - следователно ние не трябва да отлагаме тяхното присъединяване. Призовавам Съвета да последва препоръката, подкрепена с голямо мнозинство на вота в Европейския парламент”, добави председателят на ЕП Йежи Бузек.

Българо-гръцко-турската гранична зона

В същото време Карлуш Коелю подчерта необходимостта да се признае, че незаконната имиграция превръща България, Турция и Гърция в една от най-чувствителните външни граници на ЕС. Това означава, че България трябва да предприеме някои допълнителни мерки, включително специален план за действие, който да започне да прилага след влизането си в Шенген, както и да разработи съвместен подход с Гърция и Турция за справяне с опасността от повишен миграционен натиск.

Следващи стъпки

Проверката на това дали новите държави членки са изпълнили всички законови изисквания за Шенген (контрола на сухопътните, морските и въздушните граници, издаването на визи, полицейското сътрудничество, готовността за свързване към Шенгенската информационна система и защитата на личните данни) е предварително условие за Съвета на министрите да реши, след консултация с Парламента, дали да премахне граничния контрол над тези страни.
Позицията на Парламента, приета с 487 гласа „за”, 77 „против” и 29 „въздържали се”, ще бъде изпратена на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи, чиято среща завършва днес в Люксембург.
Решението за влизане на двете страни в Шенген трябва да бъде взето от Съвета, с единодушното съгласие на всички правителства на страните, членуващи в зоната за свободно движение.

Допълнителна информация

Шенгенската зона обхваща 25 страни: държавите членки на ЕС Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения, както и трите асоциирани държави, които не членуват в ЕС - Норвегия, Исландия и Швейцария. Скоро Лихтенщайн ще бъде четвъртата асоциирана страна, която ще се присъедини към Шенгенското пространство.