Проф. д-р инж. Ивайло Копрев: Работим за създаване на мрежа от сродни европейски университети

Георги Сотиров Проф. Копрев, в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” се обучават кадри в специалност „Хидрология и инженерна геология“, които са изключително важни за националното стопанство на държавата. Какви други ключови експерти осигурява МГУ? Определено националното стопанство на България се нуждае от различните специалисти, които нашият университет подготвя. Други важни отрасли, освен споменатата „Хидрология и инженерна геология“, за които МГУ обучава кадри, са енергетика, промишлено, гражданско, пътно, хидротехническо, открито и подземно минно строителство, питейно-битово, промишлено, балнеоложко и друго водоснабдяване с подземни води, хидрогеоложко проучване и проектиране на обекти за добив на геотермална енергия и суровини по геотехнологичен начин, оценка на въздействието на подземните води и инженерно-геодинамичните процеси върху околната среда, хидрогеоложки и инженерно-геоложки мониторинг и др. МГУ заема своето изключително място не само в системата на българското висше образование и наука, но е и в основата на една от най-важните части на икономиката ни – от геологията и минното дело през енергийно-суровинния отрасъл и гражданското и промишлено строителство до опазването на околната среда. Университетът е фактор в създаването на интелектуалния потенциал на България, който е предназначен да осигури суровинната и енергийна независимост на страната. Суровинната база е решаваща за просперитета на държавата. Това определя и отговорността на специалистите, от които зависи развитието и укрепването на тази база. МГУ „Св. Иван Рилски” е и с доказан авторитет на иновационен и технологичен център. Неслучайно бяхме определени за водеща институция в разработването на Националната стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия. Според данните в Рейтинговата система на висшите училища средният доход на завършилите в МГУ „Архитектура, строителство и геодезия“ е сред 5-те най-високи в страната сред всички 52 професионални направления. Това неслучайно е така. Полученото високо призово място потвърждава не само добрата реализация на възпитаниците ни, но и необходимостта от подобни висококвалифицирани адаптивни и ефективни специалисти у нас. Обучението по професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ в МГУ се реализира от катедрите „Хидрогеология и инженерна геология”, „Маркшайдерство и геодезия” и „Подземно строителство”. През 2017 г. специалността „Маркшайдерство и геодезия“ е акредитирана като част от регулираната професия „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“ – професионално направление 5.7. „Архитектура, строителство и геодезия“. Подкрепата на фирмите от бранша при провеждане на студентските производствени практики скъсява пътя „учебен процес – реализация в производството“, а това е световна тенденция в образованието. Особено тясно е сътрудничеството на МГУ с „Метрополитен“ ЕАД, за който подготвяме голяма част от специалистите. Завършилите МГУ намират работа на 100%, като заемат ръководни постове не само в „Метрополитен“ ЕАД, но и в най-големите предприятия в България – „Геотехмин” ООД, „Геострой” АД, „Минстрой Холдинг” АД, „Аурубис България” АД, „Булгартрансгаз” ЕАД, „БТ–Инженеринг” ЕООД, „Горубсо Мадан” АД, „Горубсо Златоград” АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, „Джи Пи Груп” АД, „Елаците Мед” АД, „Каолин” АД, „Мини Марица-изток” ЕАД, „Овергаз Инк.” АД и др. Почти целият Ви професионален път в МГУ е преминал в катедра „Открито разработване на полезни изкопаеми и взривни работи”. Бихте ли ни разказали повече за себе си. Професионалното ми развитие е изцяло свързано с минерално-суровинната индустрия. Стартирал съм от най-ниското стъпало като пътищар в кариера за добив на скално-облицовъчни материали. Преминал съм през всички управленски нива в структурата на компаниите от тази индустрия. Участвал съм в разработването на над 82 проекта в областта на открития добив на полезни изкопаеми. В катедрата съм от 2004 г. и за тези 16 години съм се стремил да придам реален смисъл на израза: наука – бизнес – образование. Каква е визията Ви за развитие на университета за следващите години? Мога да определя програмата на МГУ за настоящия мандат 2019 – 2023 г. като доста динамична. Приоритет ще са образователните, учебните, научните и иновационните дейности, международното сътрудничество, развитието на кадровия потенциал и др. Основните фактори, определящи перспективите пред МГУ, са свързани както с редица световни тенденции, така и с възникването на новата роля на образованието в съвременното общество. Качеството на обучението и научните изследвания са главно конкурентно университетско предимство. За да се запазят, укрепят и развият позициите на МГУ на образователния пазар, не е достатъчно да се предостави на студентите елитно професионално образование. Необходима е ангажираност към научните и иновационните дейности, тесни връзки с индустрията и регионалното развитие, основани на пазарни отношения. Ние участваме активно в решаването на проблеми в областите на нашата компетентност. Помагайки на обществото и бизнеса, можем да разчитаме на реципрочна подкрепа. Международните контакти на МГУ с университети и научни институции от целия свят са много активни. С какви учебни заведения си партнирате? Да, работим с водещи университети, научни институти и компании от различни страни. МГУ е сред инициаторите на подписания Меморандум за разбирателство за международно сътрудничество в минната наука и технологии между 58 университета от 39 страни с постоянна международна платформа, наречена „Световен форум на университети за устойчиво развитие“. МГУ има и двустранни договори за сътрудничество с много университети от Европа и други континенти. Именно те са основата за създаване на мрежа от сродни европейски университети. Най-активни са контактите ни със Санктпетербургския държавен минен университет, Московския държавен институт за стомана и сплави, университета в Петрошани (Румъния), Нишкия университет (Сърбия), Фрайбургската минна академия (Германия), университета в Льобен (Австрия), Техническия университет в Лисабон (Португалия), Солунския университет „Аристотел“ (Гърция), Техническия университет „Кастиля ла Манча“ (Испания), Техническия университет в Мадрид (Испания), Университета „Гоце Делчев“ (Македония), Загребския университет (Хърватия), МГУ – Ханой (Виетнам), университета в Сайтама (Япония), Минно-технологичния университет Ксуджоу (Китай) и много други. Интересно е, че разполагате с няколко музея. МГУ има четири забележителни музейни сбирки. Систематизираните богати колекции са плод на упорита работа по събиране и класифициране на минерали, рудни, нерудни и скални образци, а даренията на преподаватели и частни лица ги превръщат в безценни съкровища за бъдещите поколения. Нашите музеи са уникални по своето богатство и са с международно признание. Освен за представителни те служат още и за образователни и научноизследователски цели, като се провеждат учебни занятия по кристалография, минералогия, гемология, фундаментални геоложки дисциплини и др., а също така се организират разнообразни научни срещи и форуми. Музейните колекции, чийто облик е изграждан десетилетия наред, е богатство не само за МГУ. Ние традиционно организираме „Дни на отворените врати“, по време на които в музеите се реализират демонстрации и експерименти, например „пипнете таралеж на 200 млн. години“ или „разберете защо редките кристали и скъпоценни камъни струват по 200 млн. долара“. През 2007 г. в МГУ бе открит Музей на уникалните кристали „Илия Делев“. Експонатите в него са дарение от известния колекционер на гигантски кристали от български произход Илия Делев. Най-новият музей на университета е организиран и създаден от катедра „Физика“ - Музей по физика, с изложени образци на апаратури от близкото и по-далечно минало.