Каква е ситуацията в строителството към днешна дата? Как се отразява извънредното положение на бранша?

Ситуацията е доста сложна и трудна, въпреки че нямаме формална забрана за работа. Несъмнено най-сложно в момента е придвижването. Както знаете, преобладаващата част от нашите работници се трудят не там, където живеят, което значи по-бавно придвижване, проблеми и забавяне, което  намалява работното време. Естествено няма как това да не се отрази негативно.

На второ място са доставките. Разбирате, че особено тези, които трябва да пристигнат от чужбина, са на практика блокирани. В страната също се извършват трудно. Това също пречи на работата.

На трето място е администрацията, конкретно  средният ешелон, който особено в последните две седмици  направо блокира. Имаме много противоречиви сигнали от провинцията, но и от София. Надявам се нещата да се променят.

Надявам се, че всички са здрави и нямате поне такива  проблеми?

Ние нямаме информация за заболели наши работници и служители или ръководни кадри на КСБ  до този момент.

Това е чудесно. Нека всички бъдат здрави и да работят все така. Какви стъпки предприе Камарата на строителите в България до момента?

На първо място още миналата седмица отправихме Обръщение към властите, колегите и цялата общественост, където изразихме нашето желание да продължим работа. Категоричната ни позиция е, че секторът трябва да продължи да работи. Причините за това са много. Редица от тях бяха вече изговорени по вестниците, радиото и телевизията. В същото време набелязахме специфични мерки за работа в условията на пандемия, които изпратихме до всички фирми. В тях се предвижда хората над 60 г., пенсионери и такива със специфични заболявания, които са в рисковата група, да останат вкъщи в платен отпуск. Впоследствие ще преминат на неплатен. Важно бе да отделим тази група от хора и да намалим риска.

Другото много важно нещо, особено при по-големите фирми, при които  има обособяване от групи от хора, е те да нямат физически контакт  помежду си. Става дума за работници, доставчици, технически ръководители. Тоест, ако се случи заразяване в една група или на един обект,  то другите да могат спокойно да продължат да работят.

Разбира се, много важен е и диалогът с управляващите. Важно е ние особено в този момент да бъдем трансмисията между фирмите и местната и централната власт, като поставяме проблемите и търсим намирането на бързи решения.

Кои са основните искания на  КСБ?

На първо място ние искаме да получим парите, които сме заработили за работата, която е приета. За тях са пуснати фактури и документи. Към държавата ни претенцията е за около 145 млн. лв. Имаме уверение на властта, че тези пари ще бъдат разплатени. Около 60 млн. лв. е сумата, която се дължи от общините. Второто ни искане е  да ни оставят да работим. Да не ни пречат, а да ни помагат.

Правителството прие Постановление за компенсиране на бизнеса от последиците от COVID-19. Какъв е Вашият коментар за предприетите мерки, достатъчни ли са те?

Мерките никога не са достатъчни, особено в такава мащабна криза и последвалата сложна ситуация. Прави впечатление, че различните правителства на различните държави действат според възможностите си. Ето това е най-важното нещо, което трябва да имаме предвид и да отчетем. Възможностите на България са доста ограничени и ние  трябва да направим така, че да удължим срока, в който нашата икономика, държава и общество ще могат да се справят с тази пандемия. Най-важното сега е мерките да бъдат гъвкави. Да са съобразени с бързо изменящите се условия и да се правят навремени корекции.

Адекватно ли реагира България на заплахата от коронавирус спрямо другите европейски страни?

Мисля, че няма да бъде пресилено, ако кажа, че нашата страна реагира най-добре, най-навреме, най-бързо и според своите възможности. Ще задам един въпрос. Колко министър-председатели отидоха в заводите, за да осигуряват платове, маски, шлемове и др. С други думи – с висшите етажи на властта ние до този момент нямаме проблем. Още веднъж подчертавам, че проблемът е средният ешелон. Както обикновено там администрацията протака, ослушва се, бави се и чака указания. Тези хора трябва да разберат, че ако се забавят още нещата, ще свършат парите и за техните заплати, няма да има кой да ги изкарва.  Моето послание към тях е да не режат клона, на който седят.

Има една приказка и за ръката, която ти дава хляб. Много често ние в България забравяме тези мъдри думи. Стана ясно, че извънредното положение ще се удължи с още един месец. Какво ще означава това за Вашия бранш?

Ще си позволя да цитирам великия Уинстън Чърчил, който в обръщение към британците в началото на Втората световна война обещава на своя народ – дълъг път, кръв, пот и сълзи. Трябва да си дадем сметка, че нас ни чака много работа. Както за справяне с кризата, така и за излизането от нея. В момента ние трябва да се научим да живеем и работим с този вирус. Нямаме друг избор.

Какви са бъдещите стъпки на ръководството на КСБ за защита на бранша?

Първата и най-важна стъпка и нещо, което трябва да се осъществи в следващите дни, е заедно с държавата и с Националното сдружение на общините в България да седнем и да изработим бързо механизъм за финансиране на общините. Това може да стане чрез цесии през Българската банка за развитие, за да могат общините бързо да се разплатят с фирмите. Това ще даде глътка въздух на бранша. Така ще можем в рамките на месец, месец и половина да продължим да работим и да бъдем колкото се може по-малко в тежест на осигурителната система.

Другото нещо,  следващата стъпка, е приемането на вече свършена работа, за която трябва да се подготвят съответните документи. Именно затова казвам, че е много важна ролята на средния ешелон на администрацията. Става дума за работа, която е изпълнена през предишните седмици. Това ще ни позволи да удължим периода, в който отрасълът  ще функционира и няма да се налага да търси помощ от страна на държавата. Именно заради това казвам, че диалогът с властите – общински, местни и национални, е изключително важен на този етап. Ние непрекъснато получаваме призиви от страна на нашите фирми, на нашите членове, които казват, че не искат помощ, а искат условия за работа. Те настояват да им се плаща, за да могат да работят.

Мисли ли КСБ за това, което следва след края на извънредното положение?

В бранша започнахме дискусия в тази посока. Строителството и използването на публичен ресурс за него е един от моторите на икономиката за излизане от кризата. Другото нещо, за което трябва да си дадем сметка,  е, че  е необходимо администрацията коренно да промени начина си на работа. Да се ускорят процедурите, по-малко формализъм да има. Трябват действия, за да има резултати. Не на последно място по важност е и европейската солидарност. Много разчитаме на нея. Надяваме се, че тя ще продължи. Ние трябва да положим всички усилия това да бъде факт. Убеден съм, че кризата ще ни направи по-силни всички заедно.

Искате ли да кажете нещо на хората, които работят в бранша по време на тази извънредна ситуация?

Те трябва да знаят, че не са сами. Ние работим за тях и реагираме на всеки конкретен сигнал, който получаваме от нашите колеги. Стараем се да го изпратим до съответните инстанции. Имаме много добри примери в тази посока. Един от тях е работата ни с Дирекцията за национален строителен контрол. Имаме  добра комуникация с началника на ДНСК арх. Нестроров. Реагират в рамките на часове, когато им изпратим сигнал за някакъв проблем. Това е изключително важно. Има и много общини, които действат по същия начин. Това е пътят и решението. Всеки трябва да си даде сметка, че трябва да има пълна мобилизация при спазване на съответните санитарно-хигиенни условия.