Проф. д-р инж. Петър Павлов: В България е крайно наложително строителството на модерен експериментален лабораторен комплекс

Георги Сотиров Проф. Павлов, през ноември 2019 г. съседна Албания се разлюля сериозно. Твърди се, че това е най-силното земетресение, засегнало тази страна за последните 40 г., и най-смъртоносното за последните 99 г. там. Какви са поуките за строителите? Фактите, които съобщавате във въпроса си, са абсолютно верни. Непосредствено след бедствието по молба на МВнР и със съдействието на регионалното министерство (МРРБ) експертна група от УАСГ бе командирована в Албания за подпомагане работата по оценка състоянието на сградния фонд в столицата Тирана. В екипа, ръководен от проф. д-р инж. Богомил Петров – директор на Центъра за научни изследвания и проектиране към университета, участваха хабилитирани преподаватели с компетенции в областта на сеизмичното инженерство и хора от специализираните лаборатории в университета. Екипът бе разпределен в 5 работни групи за оценка на различни по характер жилищни постройки – общо 120. Работата се контролираше от Координационно звено за преодоляване на последствията от земетресението. Изследвани бяха сгради с безскелетни и скелетни конструкции, сред които и такива с необрамчени зидани стени, скелетни с пълнеж, стари с гредоред, едропанелни, модерни със стоманобетонов скелет и др. Можем ли да направим някаква съпоставка със софийски сгради? Да, например зиданите конструкции, които бяха предмет на огледи в Тирана, имат прилики с тези в София от периода преди Втората световна война. Проблемът с премахването на стени по първите етажи, регистриран там, е актуален и сега в страната ни. За много от посетените обекти в Албания може да се даде определението „законни строежи с незаконни достроявания“. Наличието на множество надграждания, овладяване на площи от тераси е много типично там и е настъпило в периода след 90-те години. Подобни „подобрения“ , макар и в доста по-малък процент, се наблюдават и в България, особено активни по същото време, и те поставят под риск всички живущи в дадената кооперация. Доста голям процент от жилищните блокове в Тирана, както и в София са едропанелни. Мнението на експертните групи, изследвали състоянието им след земетресението от 26 ноември, е, че при тях се наблюдава добро конструктивно реагиране. В рамките на Вашето участие сте посетили и най-засегнатия град Дуръс. Каква е причината за големия брой разрушения там? Бурното развитие в строителство на хотели, което е характерно за района, в комбинация с недостатъчен контрол и „спестяване“ на средства за адекватно на геоложките условия фундиране са основните фактори, довели до пълно разрушение на няколко здания. Надделяването на функционалните нужди, без да се вземат задължителните конструктивни мерки, води до малка коравина на първите етажи. Тук да не забравим и неотчетеното взаимодействие между стоманобетоновите скелети и пълнежната зидария. Множеството повреди в ограждащите стени на този тип сгради се дължат на използване на двупластови кухи тела с големи размери и с липса на обрамчване. Голяма част от проблемите, свързани със сеизмичната осигуреност на сгради и инфраструктура, са били разисквани на организираната в София кръгла маса на тема „Развитие на националната политика за намаляване на сеизмичния риск чрез изграждане на научноприложна инфраструктура по сеизмично инженерство“. Разкажете за събитието. Там беше представено вече десетилетното развитие на сеизмичното инженерство в България с неговите традиции и натрупан опит в областта на образованието, практическите приложения и научното творчество. Споделени бяха някои основни проблеми в тази област при сградите и съоръженията, обектите на техническата и критична инфраструктура и опазването на културното наследство на страната. На основата на завършен през лятото на 2019 г. изследователски проект се посочиха характерни особености на индустриално изградените жилищни комплекси у нас и свързаните с тях опасности за населението при евентуален силен трус. Дискутирани бяха възможните решения за намаляване на риска и бяха маркирани стъпки за развитие на инженерството в тази насока. Една от целите бе да се обоснове и дискутира необходимостта и целесъобразността от построяването и оборудването на модерен Експериментален лабораторен център по сеизмично инженерство, който да стане и инкубатор на кадри, знание, технологии и нормативна основа. Твърдите, че лабораторният комплекс ще бъде уникален за България, като в него ще се провеждат експериментални изследвания на конструкции на сгради и съоръжения, както и на технологично оборудване при статични и динамични натоварвания и въздействия. Точно така. Чрез научноприложна дейност институциите и обществото ще могат да контролират и постоянно да се развива сеизмичната осигуреност на значимите нови и съществуващи строежи в страната. Длъжен съм да кажа, че единствено България от страните в Балканския регион няма такъв център. В тази връзка ние предложихме да бъде сформирана работна група, която да обедини професионалния ресурс, като изготви необходимите документи за стартиране на дейности по развитие на националната политика за превенция и изграждане на комплекса и да ги внесе в оторизираните институции. Имаше ли интерес към проведената кръгла маса? Разбира се. Основно към изказванията на основните презентатори – доц. д-р инж. Цветан Георгиев и проф. д-р инж. Димитър Кисляков от „УАСГ - Национален център по сеизмично инженерство“. Първият защити тезата, че новите сгради трябва да отговарят на съвременните изисквания, които са дефинирани в нормите за проектиране, и че старите здания трябва да се усилват адекватно. Професор Кисляков пък направи кратка ретроспекция на развитието на сеизмичното инженерство у нас. Специално внимание той отдели на индустриално изградените жилищни комплекси. Вие на 5 и 6 март тази година отново посетихте Албания, като бяхте включен в делегацията, съпровождаща президента Румен Радев. Какво видяхте сега? Смея да твърдя, че Албания стъпка по стъпка, месец след месец започва да се справя с последствията от природното бедствие. Успоредно с това експертите от „УАСГ – Национален център по сеизмично инженерство“ считат, че сеизмичната осигуреност се нуждае от трайна политика, основаваща се на системен научноприложен подход. В тази връзка университетът ни предложи помощ на заинтересованите институции в Албания в три направления – образователно, научноизследователско и експертно. Предложението бе връчено лично на президента на република Албания г-н Илир Мета. Как във времето виждате построяването на комплекса, който казахте е изключително важен? Разбира се, с оглед ситуацията в момента в България и Европа това е извън дневния ред. Но в скоро време, след преодоляване на санитарната криза и рецесия държавите в Съюза трябва да преразгледат своите научни приоритети, особено тези, свързани с бедствия и аварии. За България, която е разположена в особено опасен район, това би следвало да бъде основен приоритет. Това бе споделено и пред Съвета за намаляване на риска от бедствия към МС в края на януари, ще информираме и българския еврокомисар Мария Габриел.