Инж. Тони Петров: Придвижването между населените места е сериозна трудност за строителите в момента

Росица Георгиева Инж. Петров, в началото на нашия разговор разкажете как избрахте строителната професия? Коя е фирмата, която ръководите, и в каква сфера е специализирана? В моето семейство професията се предава по наследство. Аз съм трето поколение строител. Възпитаник съм на ВИАС (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия), където завърших специалност „Хидротехническо строителство на язовири и стени“. Родителите ми са учили в същия факултет на това висше учебно заведение. Баба ми е геодезист, а дядо е военен строителен инженер. Фирмата ни е семейна. Тя е създадена от баща ми през 1990 г. Нарича се „СП – 90 – Венцислав Петров – Тони Петров“ ЕТ. Специализирана е в сферата на хидротехническото строителство, по-точно язовирни стени и хидромелиорации. Но вече работим и в сферата на гражданското строителство. Посочете някои от най-интересните обекти, които сте изпълнили. Веднага след като се дипломирах, участвах в такива като проектирането на напоителна система в Сирия. Любопитно бе и възстановяването на язовир отново в Сирия, в което се включих. Общо в арабската страна работих в продължение на пет години. „СП – 90 – Венцислав Петров – Тони Петров“ е реализирала дейности на доста свлачища във Враца. Като проектант и строител бях част от изграждането на канализацията на Кнежа. Като подизпълнител компанията ни работи по водния цикъл на Враца, където построихме помпена станция за отпадни води. Това беше доста сложно съоръжение. Ръководите ОП на КСБ – Враца. Какви са особеностите на региона, касаещи бранша. Посочете проблемите и предизвикателствата, с които строителите от областта се сблъскват? При нас специфичното е липсата на кадри в бранша и на сигурна работа. В нашия регион всичко се случва кампанийно и стихийно и ние не знаем следващата година ще имаме ли обекти, които да изпълняваме. Структурата на Областното представителство на КСБ във Враца е доста добре работеща – събираме се с колегите, обсъждаме затрудненията, опитваме се да намерим решения. Но за всички първостепенен проблем остава непостоянната заетост на компаниите в района, което води до това, че не можем да задържаме работниците си. Когато дадена фирма не извършва дейност 2 - 3 месеца, е принудена да освобождава хората си. След това при наличието на нов обект за изпълнение започва да събира друг персонал, който трябва да бъде обучен. Цикълът се повтаря отново и отново... Как настоящата ситуация се отразява на строителите в региона? От обявяването на извънредно положение е изминал кратък период, за да коментирам коректно отражението върху фирмите. Основната трудност, която изпитват строителите, е свързана с придвижването между населените места. Много от компаниите от област Враца работят в Монтана или в София. Главното притеснение на членовете на ОП Враца е, че може да спрат дейностите по различните обекти. Всички в бранша разчитат на постъпления за заплати. Притеснение поражда и неяснотата какво ще стане в бъдеще със самите фирми. Минаха отчетните събрания. Какви цели си поставяте за настоящата година? В ОП Враца то се състоя през февруари преди обявяване на извънредното положение във връзка с разпространението на коронавируса. Сред приоритетите, които си поставихме за 2020 г., е да работим за засилване на диалога и комуникацията с кметовете на общини от област Враца. За тази цел преди въвеждането на ограничителните мерки направихме срещи с градоначалниците на Враца и Мездра. На преден план излезе проблем, свързан със закриването на депото за строителни отпадъци във Враца, а той може да бъде преодолян съвместно с общината. Ще уточня, че и в момента имаме добра комуникация с общините, но ще се опитаме да я задълбочим. С представителите на местните власти можем да си бъдем взаимно полезни. Заедно трябва да намерим лостовете, с които това да стане. Какви обекти се очаква да бъдат изпълнени в областта? В момента нямаме яснота по този въпрос. Причината за това е, че очакванията ни през периода януари – февруари бяха едни, но сега се промениха и в настоящата ситуация не знаем администрациите по места какви действия ще предприемат. Бихте ли посочил 3-те основни приоритета пред КСБ. Според мен първо трябва да се работи за отстояване на идеята за формиране на реални цени в сектор „Строителство“. Много често се сблъскваме с подценени в това отношение обекти, чийто възложител е държавата. На второ място Камарата трябва да се бори за повишаване на професионалния капацитет на фирмите. Не мога да кажа какви са точните стъпки това да се случи. Но смятам, че специализираните компании с доказан капацитет в дадена област трябва да се запазят. Веднага ще дам пример. Всички казват, че липсват хидроспециалисти. А защо е така, защото такива не са търсени на пазара на труда в продължение на десетина години. Имаше период, в който държавата „изнасяше“ хидроспециалисти в цял свят. Ние сме строили язовири навсякъде, а сега при нас липсват кадри в тази сфера. Същата тенденция се наблюдава и при арматуристите, и при кофражистите. Когато фирмите нямат работа в продължение на 12 месеца, те се пренасочват към друг вид дейност. След това хората в тях трябва да бъдат обучавани отново. Това се случва и с компаниите, които се занимават с енергийното обновяване на различни видове обекти. Преди 2 г. - в рамките на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, те имаха работа. Но в следващите години няма да имат обекти, вече няма поръчки в това направление. Това е изграден капацитет и трябва да се мисли за неговото съхраняване. КСБ трябва да насочи усилията си и към подобряване на финансовото състояние на фирмите. Например да се помисли за облекчаване на режима на актуване и на разплащане от страна на възложителите. Защото ако една компания има строителен обект, който е изпълнила на 80% и настоящата ситуация я принуждава да се стопира работата по него, какво се случва. Получава се забавяне в разплащанията. Обикновено в договора е записано, че плащането ще бъде направено след издаване на Акт 16. Какви препоръки бихте дали на ръководството на Камарата? С ръководството на КСБ се срещаме и контактуваме доста редовно. ОП на КСБ – Враца, подкрепя насоката, в която то работи. Моята препоръка е да се засили още повече контактът с местните структури. В какви направления от дейността на ОП на КСБ може да си сътрудничите с в. „Строител“? Определено можем да си бъдем много полезни с изданието на Камарата. Когато ние представяме нашите проблеми по места, от страниците на вестника те стават известни на широката аудитория. По същия начин ние се запознаваме от в. „Строител“ с трудностите, които колегите от другите области изпитват в своята работа.