Мая Косева, управител на НИСИ ЕООД: Работим ежедневно за всеки един наш клиент
Ренета Николова
Г-жо Косева, как се отразява пандемията на дейността на НИСИ?
Пандемията COVID-19 и обявеното в страната извънредно положение постави в изключително трудна ситуация работата на всички компании, на всички сектори на стопанския живот, на всички нива на управление. И на работодатели, и на работещи. Тук, разбира се, разделението е условно, защото пред тази нова „Чума на 21-ви век“ всички сме равни и никой не е застрахован, никой не е защитен.
Научноизследователският строителен институт е един от най-потърпевшите, защото нашата основна дейност (изпитвателна, изследователска и сертификационна) е пряко свързана със строителния бранш, а той е сред най-пострадалите в момента.
При нас още през март оборотите спаднаха средно с 30%, обемът на работа се сви до критичния минимум. Колеги бяха поставени под домашна карантина.
Какви бяха първите стъпки, които предприехте?
През януари, когато излязоха резултати от разпространението на вируса в Китай, ние успяхме да изпреварим събитията и да доставим висококачествени маски от Великобритания, осигурихме достатъчно количество дезинфектанти и всичко необходимо за безопасността на труда на работещите в Института.
След обявяване на извънредното положение в страната със заповед разпределихме дейността по звена, почасовата заетост, списък на служителите за дистанционна работа, както и гъвкаво работно време за всички, чиято дейност го позволява.
Спешно изработихме Инструкция за работа с клиенти в новите условия, за доставка, приемане и обработка на пробите, която е качена на нашия сайт www.nisi.bg.
Каква е обстановката в Института в момента?
Работното място е място за работа, а не за празни приказки, безцелно разхождане по кабинети и коридори. В НИСИ не се коментират мерките на Щаба, не се разменят готварски рецепти, не се коментира ситуацията в Германия, Гърция, Турция и т.н. Крайно време е да разберем, че извънредното положение не означава платена ваканция, а безусловно спазване на мерките на Щаба. И ако сме обективни, трябва да си отворим очите за фактите. Цитирам по памет, но към 15 март по официални данни от чужбина са се прибрали над 200 000 българи. И вероятно не всички са били на ски курорти, завърнаха се и трайно работещи от шест континента.
Ако трябва да опиша ситуацията с една дума, то тя е безпрецедентна.
За нас тя се усложни от факта, че от миналата година в състава на НИСИ е влято още едно дружество (бившето НИИСМ), с което броят на работещите се удвои. Въпреки добрите финансови резултати от второто шестмесечие на 2019 г. компанията приключи финансовата година със счетоводна загуба.
За мен като работодател най-лесното, безболезнено и естествено решение би било да съкратя част от персонала и да се регистрират в бюрата по труда. Но тук възниква логичният въпрос: „Ще мога ли да върна служителите след приключване на пандемията“? Поради естеството и спецификата на нашата дейност специалистите ни са изключително ценни и с дългогодишен професионален опит.
И вторият въпрос – дали те ще поискат да се върнат в Института и дали няма да се чувстват изоставени и предадени? Защото пандемията е изпитание не само за икономиката, за оборотите, за печалбите и загубите. Тя е изпитание за морала на всеки един от нас.
Ще се възползва ли НИСИ от финансова помощ, предвидена с ПМС №55/30.03.2020 г.?
НИСИ е търговско дружество. Всеки един работещ е осигурен на реалната си заплата. Дружеството няма никакви задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски съгласно данъчно-осигурителното законодателство и няма никакви просрочени задължения.
Ние обсъдихме мярката на правителството, станала известна като 60/40, и засега няма да се възползваме от нея. И не защото е лоша, и не че нямаме нужда от нея, а понеже сме убедени, че има много други компании, които в момента са по-уязвими и се нуждаят от тези средства повече от нас. Сега е моментът да бъдем солидарни. И това не са някакви клишета. И дано всеки един от нас излезе от кризата с научен урок, защото и в момента голяма част например от пациентите с неплатени здравни осигуровки се лекуват в болничните заведения с пари от нашите платени данъци.
Сега големите въпроси пред Института са два:
• Как да се научим да живеем и работим в условията на пандемия, или как да съжителстваме с вируса?
• Как ще живеем и работим след пандемията?
Очевидно ще се нуждаем от промяна. Вероятно и от нов бизнес модел, от промени в управленските методи. Опитът от тези трудни месеци ще покаже кои от дейностите в бъдеще ще можем да аутсорстваме; как ще прехвърлим определени рискове; от кои нерентабилни звена ще следва да се откажем; как ще управляваме финансовите си средства, които очевидно ще бъдат силно намалени; как да запазим пазарния си дял и ценовите нива отпреди пандемията. И ако досега можехме да си позволим „козметични промени“, то след като извънредното положение отмине, няма да можем. Защото ще се наложат нови бизнес модели и инструменти за оценка, за фокусиране върху същностните проблеми, за по-точна информираност и по-конкретна обратна връзка.
И това ще са само част от големите въпроси и за тях следва да мислим от днес, защото утре ще е късно. Сега е важно да създадем спокойна и ведра обстановка на работното място и усещане за сигурност в тази толкова несигурна ситуация. Без паника, без страх и без излишен драматизъм.
Ние няма да съкращаваме щатове, ще се борим да запазим работните места на всеки един - от професора до хигиенистката. Сега не е време за мрънкане, хленчене и празни приказки. Сега е време за трезва равносметка за работа и за доказване на всеки един от нас. Защото човек се познава най-добре не в нормална и естествена среда, а в екстремна ситуация. А какво по-екстремно от COVID-19?
НИСИ работи! Работим ежедневно за всеки един наш клиент и ще продължим да работим, докато мерките го позволяват.
И защото пандемията тръгна от Китай, ще завърша с една китайска мъдрост: „Когато наближи буря, някои строят стени, други строят вятърни мелници“. А какво ще строим ние - изборът е на всеки един от нас.