Росица Георгиева Инж. Кирилова, разкажете ни как избрахте строителната професия? Коя е фирмата, която ръководите, и каква е сферата на дейност, в която е специализирана? Завърших средното си образование в родния си град Вършец. Възпитаник съм на Икономическия техникум (сега Професионална гимназия по икономика и туризъм), където учих „Счетоводна отчетност“. След това продължих образованието си във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София. Специалността ми е „Строителство на сгради и съоръжения“. Избрах професията, тъй като моята майка Николина Филипова е строителен техник и цял живот се е занимавала с това. Фирмата ни се казва „Мото-Макс 2002” ООД. Тя е създадена от майка ми. Компанията е специализирана в сферата на високото строителство, като изпълняваме всички дейности от основи до ключ. Посочете някои от най-интересните обекти, по които сте работили. Един, за който веднага се сещам, е църквата в село Охрид, община Бойчиновци. Там бяхме подизпълнители. Определено проектът беше предизвикателство, защото заварихме изоставен храм и почти нямаше път да се стигне до него. Резултатът, който постигнахме, беше забележителен, особено като знаем, че църквата е паметник на културата. Друг обект, който много ме впечатли, е училището в с. Зверино. Там реализирахме вътрешен ремонт на сградата, както направихме и спортна площадка. Зданието на учебното заведение също е паметник на културата. Не бих могла да изредя всичко, по което сме работили. Но във всеки един обект, който сме изпълнили, е имало нещо различно, интересно и специфично. Ръководите ОП на КСБ – Монтана, втори мандат. Какви са особеностите на региона, касаещи бранша? Какви са проблемите и предизвикателствата, с които строителите тук се сблъскват? Това е много интересен въпрос. Строителните фирми в област Монтана останаха малко на брой. Ние поначало не бяхме много. Доскоро вписаните в ЦПРС компании бяха 42, но вече сме под 40. Особеност е, че повечето от новите дружества директно правят софийска регистрация, нищо че са на територията на област Монтана. Затова най-голямото предизвикателство пред нас е да увеличим членовете на ОП на КСБ - Монтана. Друга важна цел с оглед на настоящата извънредна ситуация е фирмите да успеят да си запазят персонала и темповете на работа. Проблем за бранша в района е, че доста обекти, които се изпълняват в областта, не се възлагат на местни строители. Проектите трябва да се реализират от монтански фирми, за да може да съхраним хората си и да продължим дейността си. Как по-конкретно се отразяват на строителите рестрикциите във връзка с пандемията? След въвеждането на извънредно положение повече от половината членове от ОП на КСБ – Монтана, непрекъснато ни търсят за информация – какви мерки са предприети, как ще може да упражняват дейността си. Нямаме компании, които да са преустановили изпълнението на обектите си, но вече се работи с по-слаби темпове с оглед на спазване на въведените мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса. Мина отчетното събрание на ОП Монтана. Какви цели бяха поставени на него за настоящата година? Да, ние успяхме да го проведем, както беше планирано, преди промяната в ситуацията в страната. Според нас трябва да работим за подобряване на комуникацията между ръководството на Областното представителство на КСБ в Монтана с фирмите членове. Идеята ни е да обсъждаме възникналите проблеми и да търсим заедно решенията им. А как ОП Монтана си партнира с местната власт? В какви направления от Вашата дейност виждате възможности за сътрудничество? Работим много добре с представителите на администрацията в Монтана. Винаги когато се е налагало, местните власти са ни съдействали, получавали сме подкрепа от тяхна страна, отзовавали са се на нашите искания за среща или друго. Според приетия бюджет на община Монтана капиталовите разходи, които през 2020 г. ще се направят, са в размер на над 5,7 млн. лв. Планирано е довършване на ремонта на 7 улици, както и преасфалтиране на още 4 пътни обекта. Ще се изградят 5 нови детски площадки. Заложени са още довършителни работи на 3 църкви и ремонт на 2 читалища на територията на общината. Над 11 млн. лв. трябва да бъдат усвоени по различни европейски програми. От тях 6,1 млн. лв. ще бъдат вложени в мерки, свързани с екология – за подмяна на отоплителни уреди, за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Ще продължи и изпълнението на проекти с финансиране от програмите за трансгранично сътрудничество България – Сърбия и България – Румъния, които са на стойност 650 хил. лв. Какви обекти се очаква да бъдат изпълнени в областта? Продължава активно реконструкцията на пътища, дори и в малките общини от областта. Отделно от това мога да кажа, че много от членовете ни разчитат на финансиране от частни инвеститори. Някои компании, които оперират на местно ниво в различни сфери, разшириха своите площи, като използваха нашите строителни фирми. Това говори добре за качеството, което предоставяме. Според Вас кои са 3-те основни приоритета пред Камарата на строителите в България. КСБ трябва да работи за намаляване на сивия сектор в бранша. Това ще стане чрез увеличаване на броя на вписаните компании в ЦПРС. Категорично трябва да се изгради по-добра комуникация между ръководството на Камарата и всички Областни представителства. Това ще спомогне информацията по-бързо да достига от тях към нас, а от там и до нашите членове по места. Третият приоритет трябва да е свързан с подобряването на диалога между офисите по места и фирмите. С изграждането на работеща връзка между всички и обособяването на общи цели бихме могли да преодолеем всички предизвикателства. В какви направления от дейността на ОП на КСБ може да си сътрудничите с в. „Строител“? Ние винаги сме си сътрудничили много добре с вестник „Строител“. Надявам се и в бъдеще да продължим своята съвместна дейност и заедно да отразяваме работата на ОП на КСБ и обектите в област Монтана, които се изпълняват от строителите.