Доц. д-р арх. Боян Георгиев: Навлизането на BIM в строителния бранш ще изисква обучение на различно ниво

Георги Сотиров Доц. Георгиев, да започнем с кратко представяне на Центъра за международна дейност и мобилност (ЦМДМ) към УАСГ, на който сте директор? Центърът има основна задача, свързана с европейските програми в областта на висшето образование. Ние сме звеното, което осигурява управлението и администрирането на дейностите по „Еразъм +”. Както е известно, с нея студентите ни получават възможност в рамките на учебната година за един или два семестъра да пътуват за обучение във висше училище, което ни е партньор по програмата. В момента поддържаме около 100 споразумения за мобилност с 26 страни – държави от ЕС, и присъединилите се към програмата - Норвегия, Лихтенщайн, Турция, Северна Македония и Сърбия. През последните години силно се активира и преподавателската мобилност. Между 20 и 30 души от УАСГ годишно получават възможността да участват в учебни занятия в рамките на една седмица при някои от партньорите ни. От пет години реализираме и обмен с т.нар. страни партньори по програмата - Русия, Виетнам, Сърбия, Казахстан, Тунис. Естествено процесите са двупосочни. В УАСГ също приемаме около 40 - 50 души. Пандемията с COVID-19 за съжаление стопира всичко за момента. В извънредната ситуация продължава ли учебната година? Вече девета седмица сме без класически учебен процес. В началото си мислехме, че нещата скоро ще отшумят и някакси ще наваксаме по-късно. После започнахме стегната подготовка за преминаване към онлайн лекции и упражнения. Всъщност УАСГ разполага с платформа за дистанционно преподаване. В резултат на проект с финансиране от ЕС, наречен „Електронни форми на обучение в строителството, архитектурата и геодезията“, или накратко ­ЕФОСАГ, тя бе успешно стартирана преди повече от 5 години. Сега платформата е задействана. С катедра „Технология на архитектурата“, например проведохме курс за младите преподаватели и те вече работят. Активно се използват и конферентни разговори по Skype, ZOOM, SLACK и други подобни. От тази извънредна ситуация е добре да извлечем и някакви ползи, а именно - да развием този тип комуникация с възпитаниците ни. По принцип основните специалности в УАСГ са от регулирани професии и според нормативната уредба не могат да се провеждат дистанционно. Това не означава обаче, че някои традиционни форми на преподаване не могат да се заменят с иновативните в интерес на ефективността на учебния процес. Какво имам предвид? Когато се провежда лекция, при която не се очаква обратна връзка, спокойно може да се направи видео запис и той да е достъпен в ЕФОСАГ. Така курсистите ще могат да я изслушат в удобно за тях време, дори да си повторят пасажи, които не се разбрали. Според мен това е приложимо при над 80% от лекционните курсове. А обратната връзка може да се търси чрез кратки тестове, които да са достъпни от платформата и да са задължителни. Всъщност тези асинхронни форми могат доста успешно да се използват и след преминаването на пандемията. Въпросът е ние, преподавателите, да променим начина си на мислене и оптимално да използваме новите технологии и възможности за комуникация. За студентите това не е проблем, те много по-лесно и бързо се адаптират към подобни методи. Нещо повече, тези методи ще развият и техните способности и навици за самообучение, които са изключително важни в съвременния динамичен свят. Ученето през целия живот не е някаква новопоявила се мода, а необходимост и реалност за повечето професии. Разкажете за проблеми, успехи, перспективи пред навлизането на Строителното информационно моделиране (Building Information Modeling – BIM) в България? Очевидно навлизането на BIM в строителния бранш ще изисква обучение на различно ниво и на различни специалисти навсякъде из страната. Това надали ще може да става ефективно чрез събирането им в учебни зали, задържането им с дни в някой град, университет, школа, за да получат нови знания и умения. Дистанционните форми и тук ще придобият ново поле за изява и развитие. Но да се върнем на темата – Строително информационно моделиране. Глобален проблем е това, че всеки разбира съкращението различно и го разглежда от своята гледна точка, опит и желание или нежелание за промяна. Без да навлизаме в теоретизиране и дефиниции, следва да кажем, че BIM се реализира чрез съвкупност от политики, процеси и не на последно място - технологии. Ако трябва да говорим за ситуацията в България, то на първо място излизат политиките. Има ли желание на ниво държава или община за използването му? Нормативната уредба в областта на строителството готова ли е за прилагането му? На втория въпрос може категорично да се отговори с не. На първия обаче вече започва да се търси решение. Както може би знаете, към МРРБ се формира Национална работна група за въвеждане на BIM за целия жизнен цикъл на строежите. Тя има задачата да разработи и предложи съответната държавна стратегия в тази област. Така че по отношение на политиките е направена първата крачка. Успехите по прилагането на BIM у нас според мен са пряко свързани с желанието на големи външни инвеститори да изискват използването му при проектирането и изграждането на техните обекти. Има такива примери през последните години. При тях след завършване на строежа се въвежда цялата информация за реално изграденото. Създава се така нареченият „Дигитален двойник“. Това е необходимо на стопанина на сградата, за да може оптимално да я поддържа и управлява. Всъщност най-голямата полза е за собственика или ползвателя, защото е доказано, че така могат да се спестят 15 – 20% от експлоатационните разходи, които от своя страна съставляват около 70% от общата стойност в жизнения й цикъл. Съществува и група проблеми, свързани с всички фази на инвестиционния процес. Строително инвестиционното моделиране променя начина на комуникация между екипите в различните части на проекта. Чрез използването му следва да се променят процесите на съгласуване и одобряване на проекта от различни институции – община, пожарна и т.н. Хартията изчезва или намалява до санитарния минимум. Може би и в това отношение пандемията може да помогне чрез експериментирането на дигитални форми на комуникация между участниците в инвестиционния процес. Въпреки че при липсата на адекватна нормативна уредба това е възможно само в много ограничен обхват. Процесите в организацията на строителството също следва да се развият. Силно ще се облекчи логистиката за доставка и разпределяне на необходимите материали. Отпадането на хартиените чертежи например ще направи невъзможно ползването на остарели вече варианти на проекта. Що се касае за третия елемент – технологиите, там сигурно сме най-подготвени. Много от архитектурните бюра вече активно ползват BIM, но… за да изработят след това чертежи на хартия. Остава по-активно сега да се сработят и останалите специалисти – конструктори, инсталатори и др., макар че липсата на нормативна база и адекватни процеси за комуникация помежду им ги възпира. Без съвместното развитие на горните елементи BIM трудно ще се наложи в строителния сектор в България. Юбилейното 20-о издание на „Архитектурно-строителната седмица“ беше най-мащабното за строителния сектор у нас. Как ще коментирате тенденциите, които се откроиха там? Трудно ми е да направя оценка или коментар на това събитие, защото нямам впечатления от всичко, което се случи. Според мен обаче наличието на полудневен форум, организиран от Камарата на архитектите в България, свързан с приложението на BIM в строителния сектор, е положителна тенденция. Присъствието и активното участие на представители на МРРБ, на браншовите организации, като се започне от архитекти и инженери, премине се през строители и се завърши с управление на имоти, показва, че темата става все по-важна в България. Изобщо предстоят интересни времена за сектор „Строителство” у нас.