Мирослав Еленков
Г-н Дзарконе, икономиката на България ще изпадне в рецесия през 2020 г. поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху износа и вътрешната активност според актуализираната прогноза на Световната банка (СБ) за страната ни. Какъв е Вашият коментар?
Пандемията от COVID-19 постави целия свят в безпрецедентно положение, застрашаващо живота на хората и социалната структура на съвременното общество. Въздействието й върху икономиката е само един от аспектите на всеобхватните социални промени, които ще преживеем. Така че, първият ми коментар е, че в тези бурни времена ние трябва да се фокусираме върху хората и да гледаме през призмата на човека.
Ако говорим експертно, наистина се очаква ЕС да изпадне в рецесия през 2020 г. и това най-вероятно ще се случи и с България поради паралелните шокове върху търсенето и предлагането. Вашата държава е силно отворена икономика и настоящото прекъсване на световните вериги за доставки вече се отразява върху нейния износ.
Все пак в сравнение с някои от партньорите Ви на Стария континент страната Ви влиза в тази криза в стабилно макроикономическо състояние вследствие на управлението през последните няколко години. Нещо повече, правителството разполага със значително фискално пространство за посрещане на шока върху публичните финанси. Държавният дълг е под 20% от БВП, първоначалният бюджет за 2020 г. е балансиран, а резервът (според последните данни към февруари 2020 г.) е от порядъка на 9% от БВП, което осигурява подходящ буфер срещу неизбежното влошаване на фискалната позиция.
На последно място, но не по важност, усилията на правителството за включване през следващите няколко месеца в ERM 2 – чакалнята на еврозоната – вече дават резултат. Европейската централна банка одобри суап линия в размер на до 2 млрд. евро за Българската народна банка, която може да се използва за осигуряване на допълнителна ликвидност в евро на вътрешния пазар в случай на необходимост. Това споразумение може да бъде разглеждано като още едно свидетелство за добрите макроикономически позиции на страната.
СБ съветва правителството ни по редица важни теми. В тази връзка как бихте оценили работата на институцията в страната ни?
През последните 28 години Световната банка и България работят съвместно както в добри, така и в трудни времена. Диалогът ни се ръководи от Рамката за партньорство със страната (РПС) – това е основополагащият документ, според който държавата Ви ангажира СБ с определени области от програмата си за развитие. В рамките на сътрудничеството си с Групата на Световната банка (ГСБ) правителството насърчава политики за преодоляване на разликите в капацитета на държавните институции и за подобряване на услугите в областта на образованието и социалната защита, както и в ключовата инфраструктура, като водоснабдяване и канализация. Опазването на околната среда и природните активи са друга важна цел на РПС. Напоследък партньорството ни се характеризира с консултантски и аналитични услуги, чрез които подкрепяме правителството с цел то да бъде по-ефективно и да предоставя по-добри услуги на гражданите. Например чрез общ проект допринесохме за разработването на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (НППКАВ) и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ), които бяха одобрени от Министерския съвет през 2019 г. Надяваме се, че тази консултантска подкрепа скоро ще повлияе на качеството на живота на гражданите.
Освен за България Вие сте постоянен представител на СБ за Чешката република и Словакия. Какво е състоянието на икономиките на двете страни в момента?
Имаме пълно представителство в България – офис и персонал от повече от 25 човека, но нямаме подобно присъствие в Чешката и Словашката република. И двете държави преминаха в друга група на страни членки и бяха „дипломирани” от Световната банка, съответно през 2006 г. и 2008 г. „Дипломирането“ в рамките на Световната банка не е автоматично следствие от достигането на определено ниво на доходите, а по-скоро се основава на преценка за това дали страната е достигнала такова ниво на институционално развитие и достъп до капиталови пазари, което да й позволява да поддържа процеса на собственото си развитие, без да прибягва до външно финансиране. По силата на това двете държави вече не могат да вземат заеми и отношенията ни с тях се ограничават до техническа помощ и обмен на знания.
Чехия и Словашката република бяха силно засегнати от пандемията, въпреки че благодарение на навременно въведените рестриктивни мерки те успяха да ограничат разпространението на заразата. Икономиките и на двете страни са силно интегрирани във веригите за доставка на европейските пазари. Свиването на икономиките на други държави от ЕС, особено на Германия, ще засегне сериозно техния експортен капацитет и икономиките им като цяло. Според МВФ, нашата сродна институция, Чешката република ще претърпи спад от 6,5% на реалния БВП през 2020 г. и ръст от 7,5% през 2021 г. В случая със Словакия спадът се изчислява на 6,2% от реалния БВП през 2020 г., с ръст от 5% през 2021 г.
Какви са нужните мерки, които трябва да предприемат трите държави, за да се справят с рецесията?
Да гледаме на икономиката през призмата на човека означава да защитим човешкия капитал чрез опазване на живота, гарантиране на базово благополучие с непрекъснат достъп до основни услуги и съхраняване на възможностите за бъдеща производителност.
Разбира се, всяка страна предприема конкретни мерки в зависимост от специфичните особености на нейната икономика, приоритетни политики и различни съображения. И все пак това, което наблюдавахме като, бих казал, добра практика по целия свят, е комбинация от два вида мерки, насочени към смекчаване на негативните последици от пандемията:
1. Незабавни и комплексни ответни действия за укрепване на местните здравни системи и защита на бизнеса и населението веднага щом кризата удари. Колкото по-бързо се предприемат тези мерки и политики, толкова по-добре. Това може да изисква разширяването на системите за социална защита отвъд т.нар. автоматични фискални стабилизатори и укрепването на механизмите за изпълнение. Изключително важно е да се достигне до най-уязвимите и бедните – например определени групи, като работещите в неформалния сектор или домакинствата, разчитащи на парични преводи от роднини, работещи в чужбина, лесно могат да попаднат извън обхвата на държавната подкрепа.
2. Мерки, насочени към „рестартиране” на икономиката в средносрочен план, след като пандемията отшуми. Те обикновено са под формата на свеж капитал за местния бизнес, който може да дойде от различни схеми за насърчаване на инвестициите, заеми при преференциални условия, програми за безвъзмездно финансиране и други. Също така осигуряването на обучение, квалификация и професионално ориентиране за хората, загубили работата си в началото на кризата, е ключов фактор за бързо намаляване на безработицата след приключване на пандемията.
Мога да кажа, че България вече предприе пакет от действия в отговор на кризата, който заслужава похвала, като субсидията за 60% от заплатата на работещите в предприятия в затруднение, подкрепа на ликвидността на местни дружества и временен мораториум върху обслужването на банкови кредити. Те вече дават резултат от гледна точка на предотвратяването на безработица и предпазването на местни дружества от закриване. Вярвам, че много скоро фокусът ще бъде насочен към допълнителни мерки за фазата на възстановяването, така че икономиката да се върне на пътя на растежа още през 2021 г.
Президентът на СБ Дейвид Малпас, изказвайки се на срещата на високо равнище на лидерите на Г-20, обяви, че ще бъдат отпуснати близо 160 млрд. долара на потърпевшите от вируса страни.
Бихте ли ни дали повече информация какво ще се финансира с тези средства?
Наистина през следващите 15 месеца Световната банка ще предостави финансиране в размер на до 160 млрд. щ. долара, съобразено със здравните, икономическите и социалните шокове, пред които са изправени държавите, в т.ч. 50 млрд. щ. долара от Международната асоциация за развитие (МАР) на основата на грантове и при много преференциални условия. В допълнение към постоянната подкрепа за здравеопазване операциите ще наблегнат на финансиране за социална защита, намаляване на бедността и изпълнение на политики в тази посока.
Подкрепата на ГСБ ще се основава на оценка на потребностите и ще даде приоритет на най-бедните държави, тези с висока степен на риск и нисък капацитет и тези в райони на нестабилност и конфликти. Целта ни е да помогнем на развиващите се страни да приложат неотложни здравни мерки, да защитим най-бедните домакинства, да запазим работните места и предприятията, за съкратим времето, необходимо за постигане на широкообхватно устойчиво икономическо възстановяване.
СБ осъществява нови проекти, свързани с COVID-19, в 56 страни. Бихте ли ни дали повече информация към какво са насочени тези проекти?
ГСБ стартира първия набор от операции за спешна подкрепа, които да спомогнат за спасяването на човешки живот, установяването, предотвратяването и лечението на случаите на коронавирус в развиващите се страни. Понастоящем подпомагаме над 100 държави, в които живеят 70% от населението на света. Примерите за нашата подкрепа включват закупуване на медицински материали и оборудване, обучение, преустройство и модернизация на съществуващи здравни заведения в Йемен, доставка на жизненоважно медицинско оборудване, създаване на лечебни центрове и изграждане на капацитет на здравната система в Етиопия, укрепване на предоставянето на основни здравни грижи и интензивното лечение в Афганистан.
Извън всичко за непосредствените нужди на обществените здравни системи ние работим с правителствата за мобилизирането и разпределянето на ресурси, специално в помощ на уязвимите групи, включително възрастни хора и здравни работници. Подходящ пример за това има в Хърватия, където разработваме операция, която има за цел да защити доходите, да подкрепи фирмите и да положи основите за икономическо възстановяване.
Банката отпуска 486 млн. долара на страните от Европа и Централна Азия за справяне със здравните и икономически въздействия от COVID-19. Как ще бъдат разходвани тези средства?
Всъщност на 2 април 2020 г. Световната банка обяви, че страните от Европа и Централна Азия ще могат да се възползват от инструмент за ускорено финансиране и преструктуриране на съществуващи операции, с което да се спомогне за смекчаване и справяне с последиците от кризата. Тогава СБ одобри нови 486 млн. долара за регион Европа и Централна Азия в 5 държави, а именно: Таджикистан (11,3 млн. долара), Киргизка република (12,5 млн. долара), Румъния (изплащане на около 441 млн. долара в рамките на съществуваща операция), Казахстан (10 млн. долара) и Армения (3 млн. долара). Миналата седмица бяха включени още 4 държави, към които ще се насочат 288 млн. долара. Така финансиране получават Босна и Херцеговина, Молдова, Турция и Узбекистан, а общата стойност на подкрепата достига близо 800 млн. долара.
