Валентин Николов, изп. директор на КСБ в предаването „Още от деня” по БНТ: Именно инфраструктурата дава развитие

Днес, строителният бранш отиде при премиера и постави искания, макар че всъщност Вашия сектор не спря да работи заради кризата и не е сред най-засегнатите. Защо отидохте и какво поискахте? Когато възникна проблемът с епидемията ние се обърнахме към обществото и правителството с призив строителството да не спира и бяхме чути. Разбира се известни ограничения, трудности имаше и продължава да има. Сега, когато за щастие се очаква излизане от ситуацията по един или друг начин и консултирайки се с нашите колеги в Европа, ние преценихме, че е настъпил момента да се обърнем директно към правителството с апел, в този момент, когато икономиката се намира в много трудна ситуация и за съжаление се очаква едно задълбочаване на проблемите в две посоки, както отбелязаха експертите от БАН  миналата седмица, очаква се драстично увеличаване на безработицата и значителен спад на вътрешното потребление. Това безспорно е така, но обществото вероятно има очаквания да има дори преразглеждани на някои големи инфраструктурни проекти в полза на браншове, които са много  пострадали. Какво ще отговорите на това? Просто ще кажа какво правят нашите колеги. В Дания се инициират колкото е възможно повече строителни дейности. В Естония се прилага анти кризисен подход с оглед стабилизиране на пазара и намаляване на ефекта от отрицателните икономически последици. Тоест да се увеличат вътрешните инвестиции, включително за инженерна и пътна инфраструктура. Испания - е един от първите сектори, които отвори беше строителството. Финландците поискаха от своето правителство публични проекти и особено в инфраструктурния сектор. Италия – много интересен е случая там. Въпреки всичките ограничения работата по прословутия паднал мост в Генуа не спря. Онзи ден той беше основно ремонтиран и открит. По този повод главния изпълнителен директор на строителния обект, г-н Селини, каза, че от този град излиза съобщение за надежда и бъдеще, страхотен план за изграждане на инфраструктурата у нас, който би създал милиони работни места. Нека започнем с нов план „Маршал“, използвайки успеха на този мост като модел за възстановяване на Италия. Има и един друг аспект. Днес Димитър Стоянов, главен секретар на президента Румен Радев в свой статус Ви обвини, че искате, цитирам: „да сте близо до тавата с мазнината“ и да се „облажвате“, че „взимате залък от устата на 2 млн. българи под линията на бедността“. Защо е тази реакция на, все пак, голяма институция? Аз съм човек на възраст и много отдавна ми е минало времето да влизам в махленски спорове и разправии. За мен това е един махленски спор, една махленска разправия и е под достойнството ми да се занимавам с такъв човек. Жалко за иначе уважаваната от мен президентска институция, че такъв човек работи в нея, който може да говори такива неща. Вероятно трябва да отговорим с малко повече аргументи дали има резон някои инфраструктурни проекти да бъдат преразгледани и да бъдат действително пренасочени средства към други дейности? Какво значи други дейности? Да даваме пари за дейности и сектори, които загиват и които едва ли ще се възстановят. Да ние трябва да помагаме на хората, които са в нужда, но всичките пари, които държавата дава в момента са от едно и също място. Те имат краткосрочен ефект. Ние тук говорим за дългосрочни проекти, които ще задвижат икономиката като цяло. Това, което казахме днес и ще го повторя отново – срамота е, че България не може 40 г. да завърши магистрала „Хемус“, срамота е да не можем 40 г. да завършим Околовръстното шосе. Това са неща, които винаги са давали развитие на икономика и на бизнес. Това е главното, това е основното. Тук не е въпрос да впрягаме магарето зад каруцата. Именно инфраструктурата дава развитие. Тук в новата ситуация има много интересен нов аспект. Така или иначе едно от направленията, които очакваме за развитие на икономиката на света и Европа е събиране на европейското производство в рамките на континента. Това е нашия шанс като държава. За да могат тези производства да намерят място у нас трябва да има подходяща инфраструктура, пътища, канализация, ВиК, електро и тн. Поискахте също да бъде възстановена програмата за саниране. Тя беше доста критикувана като изпълнение. От къде ще дойдат средствата? От същото място, от където мисли да ги вземе премиерът на Италия г-н Конти. Италия в момента подготвя програма за енергийно обновяване на 1,2 млн. жилищни сгради, като смята, че по този начин ще бъде осигурена допълнителна заетост на 430 хил. души. Това не е наш каприз. Това е европейска политика. Това е един естествен процес, в който ние отново се забавихме като страна. В този момент, в който се намираме сега обаче ситуация е различна. Ние имаме готови в момента 3250 обекта и докато нашите европейски колеги тепърва ще започнат работа по обследване, проектиране и др., ние имаме пълна  готовност да стартираме веднага. Това значи работни места. Това значи заплати, осигуровки, това значи развитие. Ще имате ли по-високи изисквания за качеството? Категорично. Това, че имаше проблеми при реализацията на програмата е факт. В края на краищата бяха създадени изключително добри обекти и сгради, които са красиви, които са много добри за хората. Строителите поискаха да се разреши тяхната работа между 14 и 16 часа. Не трябва ли да има таван на шума? Това искаме и ние. Когато беше приет Закона за шума той се прие набързо. Тихомълком. Беше приет между първо и второ четене. Ние искаме граница на шума. В момента ситуацията е следната. Който реши да се обади, поради каквото и да е причина, полицията е длъжна да дойде и да санкционира обекта и да бъде спрян. Искаме ясни правила. Нищо повече. Критикуват Ви, че големите искат отново за големите. Как ще гарантирате, че тези проекти ще спасят малкия бизнес и ще бъдат от полза на всички, а не само на големите? Това е много стар въпрос. 90% от строителните обекти в Германия се осъществяват от  3% от фирмите. В същото време всички участват в този процес. Въпрос е как ще се организира работата, как ще се подреди, как да бъдат спазвани правилата. Ние всички това искаме. Над 20 000 строители са се върнали заради коронавируса. Тук ли искате да ги задържите? Ние живеем в един свободен свят. Всеки може да отиде, където поиска. Ние не искаме никой да спираме и задържаме. Ние трябва да създадем икономически условия и социални, хората да бъдат близко до семействата си и да работят в България и да получават достойно заплащане, което през последните години се увеличи значително.