Санирането и ВиК проектите са голямата възможност сега. Защо и как?
Санирането е един проблем, който стои пред нашето общество вече 30 г. За съжаление България изостана страшно много по този въпрос. В момента жилищата, които отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност са не повече от 7%. След направен обстоен анализ стана ясно, че е необходимо да бъдат санирани над 700 000 сгради, от които 650 000 са еднофамилни къщи, около 54 000 блока, общежития, сгради от семеен тип, обществени сгради и тн. Малко повече от 184 млн. кв. м. в разгърната застроена площ.
За каква част от всички тези сгради има готови проекти, по които може да започне работа веднага?
В момента абсолютно готови проекти са 3250. Те са утвърдени, приети и чакат финансиране.
Как смятате, че те биха могли да бъдат финансирани? Чрез безплатно саниране ли или всеки от собствениците да може да бъде стимулиран да съфинансира?
Проблемът е голям и мащабен за България и той не може да бъде решен с една програма, с един механизъм или форма. Тук трябва да се приложи едно ветрило от програми и форми. В България основният проблем е свързан с понятието беден собственик. Едно понятие, което е характерно за Източна Европа, но в България това е най-остро изразено и несъмнено това е проблем на цялото общество и той трябва да бъде решен рано или късно.
Няма ли във времето, когато се решават тези неща да си тръгнат и да се върнат в чужбина тези 25 000 хил. работници?
В строителството говорим наистина за 20-25 хил. човека. Точно цифра няма как да се посочи. Няма методика, която да се използва. Това е един въпрос, с който ние се занимаваме от доста време. От няколко месеца с помощта на НАП разработваме една методика, за да установим точно как се развива този процес. Трябва да ви кажа, че резултатите, които научихме на този етап са потресаващи. Половината фирми, които са поискали последните 5 г. от НАП удостоверения А1 за работа зад граница вече не съществуват в правния мир. До този момент изследването, което правим установи, че 8 от 10 са фалирали поради проблеми с плащания от основния възложител. Когато завършим това изследване ще ни бъдат ясни тенденциите и най-вероятно ще развенчаем мита за многократно по-високото заплащане на Запад. Да то е по-високо, но на практика фирмите страдат. Разбира се страдат и хората.
Второто направление, по което работим и сега изтъкнахме в последните дни е, че строителството е историческият отрасъл, който успява да вдигне икономиката в кризи. Много примери има в това отношение. Именно сега ние обръщаме внимание на правителството, че с разширяване на строителството от една страна това може да спомогне за излизане от кризата, а от друга запазване на тези хора да работят при едни по-добри и по-достойни условия.
Разкажете за това ограничение, което искате да стане по програмата – до две сгради да могат да работи конкретна компания, така че да има работа за всички.
Това е един нов механизъм, по който ние започнахме конкретна работа с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Мисля, че той е абсолютно необходим, защото програмата за саниране, която направихме преди няколко години беше демонизирана. Ние трябва да променим обществените нагласи в това отношение. Това може да стане само с един нов механизъм, с пълна прозрачност на действията, спазване на всички правила – технологични, използването на правилните материали и др. Всички работници да са назначени, осигурени, да има яснота и прозрачност. Това са двете думи, които трябва да характеризират този процес.
Какъв ще бъде стимулът за фирмите, които произвеждат строителните материали у нас за саниране?
Процентът на материалите, които се използват за санирането, които са внос извън Европейския съюз е пренебрежително малък. Става дума за български и европейски производители. Те са изключително заинтересовани от това. В санирането около 60% от стойността са именно материали и те са произведени в по-голямата си част в България, други извън България, но в ЕС.
Ще поискате ли да бъде повишен класа на енергийна ефективност на „А“?
Това е технологичен въпрос. Той е важен, но не може да бъде панацея. Всеки един проект, всеки обект е абсолютно конкретен. Да, като принцип категорично. Качество на материалите, качество на работата, такова, което отговаря на разработения и приет от възложителя проект.
Кажете ни повече по тази възможност средствата да се осигурят по линия на ЕС?
Именно това казахме по време на срещата ни с премиера Бойко Борисов миналата седмица. Радваме се, че бяхме чути. В Европа в момента се надига една вълна – от Атлантика до Черно море и от Балтика до Средиземно море за активизиране на строителството като мощен фактор за излизане от кризата. Един от най-важните аспекти на тази вълна е именно санирането. Ако този въпрос, в много по-голяма степен е решено на Север, то на Юг проблемът тепърва предстои. Ние сме точно в тази група. Възможностите в тази връзка са големи. Една част от парите ще дойдат от бъдещия фонд за възстановяване. Ние чакаме неговото появяване, но и трябва да сме готови.
Как аргументирате искането си да няма почивка на строителството във времето между 14 и 16 часа?
Нещата не стоят точно така както поставяте въпроса. Ние не сме против правила по отношение на шума. Ние искаме те да са точни и диференцирани. Законът, както е приет не работи. Той е грешен. По него вече се произнесе Върховният административен съд по жалба на наш колега. Искаме точни и ясни правила. В момента нещата не стоят добре.
Другата страна на въпроса е, че в определени моменти в строителството има процеси, които не могат да бъдат прекъснати. Например изливането на бетон. Той създава доста шум, но, когато става въпрос за изливането на големи количества бетон, там не може да се направи почивка между 14 и 16 часа. Има случаи, когато се налага да се работи и нощем. Всеки случай е конкретен. Това искаме да има в Закона – конкретика, специфика и съобразяване с технологията и интересите на всички в нашето общество. Ние не искаме да нарушаваме спокойствието на никого. Искаме да работим.
Колко от малките и средни строителни фирми биха могли да преминат безболезнено през кризата, ако имат възможност да участват в програма за саниране?
Много трудно може да се посочи някаква цифра. В момента около 40% от строителите работят без промяна, други 40% имат някакво забавяне, затруднение или свиване на дейността. Около 20% са преустановили напълно работа, основно в частния сектор. Строителството е сектор, който много бързо може да увеличи обема на своята работа при условия на наличие на поръчки и хора.
