Инж.Качамаков, през миналата седмица КСБ проведе среща с премиера Борисов, след която дадохте заедно с зам.министър Нанков брифинг в МС. Стана ясно, че на срещата са коментирани някои належащи промени в законодателството, които пречат  за нормалното протичане на строително-инвестиционния процес,в това число промени в Закона за защита от шума. Моля, обяснете какъв е проблемът и какво предлага строителната камара?   По отношение на Закона за шума ние от Камарата на строителите имаме определени забележки, които нееднократно сме заявявали. Считаме че записаното в чл.16а, алинея 5, а именно ограничението за работа в интервала от 14.00 – 16.00 часа всеки ден не е добре обмислено и води до проблеми за бранша. Санкциите са огромни глоби, конфискация на техника и спиране на строителните ни обекти. Нашите работници  имат принудителен престой във времето от 14.00 до 16.00 часа. Предполагам, че за всички е ясно, какво означава да кажеш  на един работник „ще почиваш от 2 до 4 и след това ще дойдеш да работиш още един час до 5, което е края на работното време. Сами преценете  каква е ефективността на труда на тези хора. Като добавим и 1 час обедна почивка, то на практика ние  имаме работно време от 5 часа на ден. Това няма как да не се отрази финансово на строителния процес, понеже ние, като работодатели  трябва да спазваме данъчните закони и  трябва да осигуряваме работниците на пълен работен ден. Затова ние от Камарата на строителите настояваме първо да бъде дадена дефиниция на понятието шум в закона. Написано по начина сега- всяка СМР е шум. Дори боядисването  с четка. Затова според нас трябва да се формулира много ясно, над какви децибели звукът се счита за шум. Например за заведенията има регламент за замерване и контрол на нивата на шум, докато строителството е с тотална забрана между 2 и 4. Второ- записаното в чл.16а алинея 5 да бъде отменено, и да се даде възможност на строителите да работят в работните дни без ограничение от 14.00 до 16.00 часа. Ние излязахме и с аргументирана официална позиция по този въпрос. За съжаление потърпевши ще бъдат и нашите работници, тъй като в настоящата ситуация строителния пазар не позволява да бъде включено времето за престой в цената и да бъде платено от крайния клиент и ние нямаме друг вариант освен да коригираме  и заплащането към тях. За неизвършен труд няма пари. Но това ги дискриминира, защото ако отидат в друг сектор, например ресторант, те ще могат да работят пълен работен ден, включително между 14 и 16 часа. Това са едни много тежки решения, които ни се налага да вземем и то при такава липса на квалифициран персонал в сектора. Нека да е ясно – никой не иска да тормози хората със силен шум в тези часове. Но ние искаме яснота, искаме регламент.   Това между другото е и практиката в много европейски държави, нещата са разписани.   Имате ли такава информация? Как е уредена тази материя в другите страни?   Първо в различните страни няма законодателство или разпоредби на национално ниво, в смисъл закон, които да уреждат материята за шума по време на  строителство. Тя е регулирана предимно  на местно ниво. Някои държави имат общоприети препоръки за местните власти, които посочват  допустимите граници на шума, като са съобразени вида на района, където се строи. Например допустимият шум за център на града или индустриална зона, е различен от този в тихи градски райони.  Продължителността на шумните дейности също е регламентирана. Строителни дейности са разрешени през работните дни от 07 или 08  до 19 или 20 часа.  Забраните касаят дейности през нощта,  в почивните дни-събота и неделя и  на официални празници.  В нито една страна, обаче нямаме  информация за ограничение за работа от 14 до 16 часа през седмицата.   Мога да дам и няколко пример. Във Франция, шумни строителни дейности не са разрешени в работни дни между 22.00 и 07.00 часа, в събота между 22.00 и 08.00 .   В Нидерландия от  2010 г. са приети от правителството препоръки относно шума от строителството в околната среда(„Circulaire bouwlawaai“). Това не е закон, а наредба към местните власти.  Позволени са сравнително високи нива на шум, но с ограничено времетраене, като параметрите са определени в таблици  за „законовите граници за строителния шум.   В Германия съгласно специален документ AVV-Baulärm са необходими мерки за намаляване на шума, ако надвишаването  е над 5 db. За тази цел се описват мерки за намаляване на  шума,които касаят организация на строителната площадка, разпоредби относно строителната техника, прилагане на шумозащитно оборудване. Интересното тук е,че мерките за намаляване на шума не са задължителни , ако околният шум е толкова висок, че шумът от  строителството  не увеличава общото шумовото въздействие.   Норвегия също има специален норматив за шума в строителството. Целта е той да предостави насоки за местните власти по отношение на регламентите и условията в рамките на разрешителните по Закона за устройство и застрояване. Този документ  предоставя и шаблон за нормите за шум, които могат да бъдат приложени в договори, тръжни документи и при мониторинг за опазване на на околната среда.   В България вече има спечелено дело срещу ограниченията,които се въвеждат с наредбата за шума. Кажете ни нещо повече.   Да това е факт. Има спечелено дело на трета инстнция -Върховния административен съд  със свое решение отмени Наредбата за обществения ред на територията на Столична община в частта работа между 14 и 16 часа. Това показва , че нашите аргументи са в правилна посока.   Г-н Качамаков, не мога да не Ви попитам как кризата, предизвикана от короновируса се отразява на фирмите от Софийското ОП. За всички е ясно, че след медицинската криза идва нещо много по сериозно. Икономическа криза. Това ще засегне всички и няма да подмине и строителите. За щастие с мерките, които се предприеха от правителството ние все пак не бяхме спрени да работим. Разбира се имаше трудности, а и още има при придвижването на работници, но като цяло работата ни към момента не е спряла. Изключително важно е тя и да не спира, да се осигурят инвестиции в сектора, защото това е доказан исторически правилен подход в момент на криза. В София са съсредоточени най-голямата маса от фирми в България от всякакъв калибър. Всички в момента изпитват трудност в един или друг аспект. Всички имат притеснения какво ни очаква от тук нататък. Мерките предприети от правителството са добри, но ние считаме, че най-добрата мярка която ще помогне на бранша е да се осигурят инвестиции. Има над 3250 обекта , които са готови за обявяване в обществени поръчки. Те трябва максимално бързо да бъдат обезпечени със средства и да бъдат пуснати. Това ще позволи държавния сектор да бъде един стълб на стабилност за строителството през следващите тежки месеци. В частния сектор нещата са по неясни и има колебание. За нас е важно да имаме работа. Ние не искаме помощи, искаме работа. А това е и нашият начин да помогнем на държавата, защото ако ние нямаме обекти и освободим нашите работници те отиват на гърба на социалната система. Нещо повече. В случай, че инвестициите в сектора се засилят, ние ще имаме възможност да наемем и хора останали без работа от други засегнати от кризата сектори.   Вие сте и Вицепрезидент на Европейската федерация, обменяте ли информация за състоянието на сектора в европейски план, както и за мерките, които различните държави предприемат за подкрепа на бранша?   Да, ежеседмично върви обмен на информация за състоянието и мерките които предприемат европейските държави и строителните им федерации. Ние също подаваме такава информация. Това е важно, защото може да следим актуалната информация и то пречупена през хора професионалисти от нашият сектор. Разбира е всяка държава има специфика и мерките са различни, но се наблюдава едно обединение около това за което споменах и преди малко - Засилване на инвестициите в сектора.   Мога да посоча няколко примера. В Чехия специфичните  мерки, засягащи строителния сектор включват приемане на програма за подпомагане на компании, наречена „Антивирус“. В Дания се насърчават и инициират колкото е възможно повече и по-бързо всякакви строителни ремонти; В Естония се  прилага антицикличен подход с оглед стабилизиране на пазара чрез  увеличение на вътрешните инвестиции, вкл. за инженерна и пътна инфраструктура. В Испания един от първите сектори , който отвори е строителството, като строителната дейност е разрешена с изключение  на ремонтни дейности в съществуващи сгради. Конфедерацията на строителната индустрия във Финландия е поискала от правителството финансиране на текущи жилищни обекти и  на  публични проекти, особено за инфраструктурния сектор. В Унгария по-голямата част от строителните фирми са оборудвани да работят в условията на епидемия и се отчита, че въз основа на работата на строителната индустрия и нейния интеграционен характер се осигуряват работни места на други производствени сектори и  доставчици, както и  временно или постоянно на безработни от други отрасли. В Италия и Франция е направен изводът, че икономиката може да бъде рестартирана от строителството и в частност от енергийното обновяване на жилищни и обществени сгради. Като конкретен пример се дава общия план за възстановяване на сектора въз основа на критериите за устойчиво строителство, разработен от Италианската федерация по строителна дейност. Разработва се план за енергийно обновяване на 1,2 милиона жилищни сгради и допълнителна заетост на 430 хиляди човека. Въпреки пандемията на 29.04.2020 г. се откри основно ремонтирания мост в Генуа. Спомняте си, че той падна пред повече от година. По този повод  главният изпълнителен директор на строителния обект г-н Салини добави „От този град излиза съобщение за надежда и бъдеще, страхотен план за изграждане и поддържане на инфраструктура у нас, който би създал милиони работни места. Нека започнем веднага с нов план на Маршал, използвайки успеха на този мост като модел за възобновяване на Италия. “   В Латвия Съветът за строителство призовава правителството да включи по-активно строителния сектор в планирането на средносрочни стимулиращи мерки за икономиката. Основното послание на  Строителната асоциация в Нидерландия е, че строителните работи трябва да продължат, а клиентите да не спират да планират бъдещи строителни проекти и продължава да лобира (на национално, регионално и местно равнище) за нови проекти и търгове.   Между другото предстои през този месец общо събрание на ФИЕК, което е изборно. Вие сте номиниран за втори мандат от България и групата държави от ЦИЕ. Какви са приоритетите, по които ще работите оттук нататък?   В момента моят ресор е малки и средни предприятия. Като представител на групата държави от Централна и Източна Европа, мога да кажа че това е една много съществена за нас област. Знаете, че съгласно Европейските стандарти при нас основната маса от фирмите са малки и средни. Надявам се изборите да минат нормално и ако ме изберат да запазя и през следващия период същия ресор. Относно приоритетите, освен работата ми в защита на малките и средните, аз от няколко години имам кауза за въвеждане на дигитализацията в строителния процес в България. Много се радвам, че имам и подкрепата на моите колеги от КСБ по този въпрос. Всички вече разбраха, че това за нас е неизбежно и е въпрос на време. От миналата година вече има и въведено ISO 19650, което урежда начина на обмен на цифрова информация чрез БИМ инструментите. В скоро време то ще бъде припознато и от нашите възложители и е много важно  да бъдем готови за този момент. Между другото дигитализацията е един от приоритетите във ФИЕК където има създадена работна група, която се занимава с развитието на този процес. За нас е прекрасно, че имаме възможност да „черпим вода от извора“, тъй като всички нови идеи и разработки се обсъждат там. Дигитализацията е един от начините да оптимизираме нашите разходи като строители и да можем по лесно да преминем през задаващата се икономическа криза. Това важи изключително за малките и средни предприятия, които нямат солиден финансов ресурс и всяка стотинка е от значение. Сега е моментът за това и ние трябва сериозно да се замислим и да работим в тази посока.   Запис от участието на инж. Качамаков може да намерите тук: https://www.bnr.bg/sofia/post/101271883/inj-lubomir-kachamakov-v-stroitelstvoto-iskame-ne-pomoshti-a-rabota