Елица Илчева Г-н Станчев, преди месец Вие изчислихте, че дневните преки загуби в българската икономика заради борбата с коронавируса възлизат на 50 млн. лв., което означава, че целият фискален резерв на България ще бъде изчерпан за 140 дни. Каква е ситуацията към момента? Тогава, т.е. първата седмица след 13 март, доколкото можеше да се сметнат, загубите за икономиката като цяло бяха наистина толкова на ден. Когато се появиха и нови фактори – като блокаж на граници, населени места, отложени доставки от чужбина, загубите се удвоиха. Към края на април те са около 100 млн. лв. на ден. Ако това положение се запази и ако се предположи, че всички те се покриват от фискалния резерв на правителството, резервите като един вид касова наличност на икономиката биха се изчерпали за 50, а не за 140 дни. Последните новини от министъра на финансите са за 4,5 млрд. лв. ресурс за подпомагане и справяне с кризата през 8 инструмента. Достатъчно ли е това и каква ефективност очаквате? Това са около 4% от предполагаемия БВП за 2020 г. Но днес положението изглежда по-тежко от тази стойност. С колеги предполагаме, че рецесията ще е по-дълбока – около 7% от БВП. Подобни са прогнозите и на Института за икономически изследвания на БАН (в най-песимистичния им сценарий), и на Уникредит Груп. Последните изглеждат много достоверни. Дори да се предположи, че тези 4,5 млрд. лв. ще бъдат разпределени бързо и перфектно, а това просто не може да се случи, средствата не са достатъчни и не може да се очаква ефективност в смисъл на компенсиране на загубите за икономиката. Под ефективност може да се разбира и че ресурсът ще отиде при най-нуждаещите се. Но първо бяха предвидени седем, след това 16, а накрая – 21 отрасъла. Практически всички. Ефективно би било ресурсът да бъде насочен към отрасли, които поддържат или ще изтеглят икономиката от спада. Но пък би било крайно субективно правителството или който и да е да преценява дали бенефициенти трябва да са ресторантите или електроцентралите. Между другото, спадът в продажбите на електричество е повече от 10%. От АИКБ поискаха мярката 60/40 да бъде коригирана на 60/0. Какво мислите за това предложение и защо тази възможност, дори и след направените вече веднъж поправки с поемането на осигуровките върху тези 60% от държавата, не може да предизвика по-сериозно интереса на работодателите? Естествено е, че когато не можеш на покриеш своя дял от плащането на заплатите или данъците (осигуровките), не участваш в тази програма. Процедурата за включване бе крайно сложна. После бе опростена. Това отне месец. В парламента на 28 април бе оповестено, че има 7000 заявления, от които 2000 са одобрени, и че общо „ще бъдат запазени над 100 000 работни места“. Допускайки, че всички кандидати ще получат средства, бенефициенти се оказват около 2% от всички регистрирани фирми. Очакванията на Българската стопанска камара бяха за 8% участие. А отговорите на анкетата сред членове на БТПП бяха много оптимистични… Прегледът на списъка на НОИ за подкрепени предприятия е интересно занимание. За данните към 28 април, които са за 964 фирми, може да се каже следното: – Почти няма (по-точно аз не забелязах) компании от строителния бранш. Най-много, около 1/3, са от туризма и ресторантьорството; – Големите предприятия са рядкост, с над 50 заети са около 4% от бенефициентите; – Немалко фирми са част от преразпределението на доход, не произвеждат доход, а просто обслужват някое изключително право на държавен или общински орган. Такъв е случаят с Центъра за градска мобилност на София, аналогичната фирма на община Благоевград и други; – Други бенефициенти, например футболните и спортни клубове, са част от други програми за преки или косвени субсидии (макар и не всички); – Много компании (може би 2/5 от бенефициентите) получават толкова малки суми, че разходите на нормално работно време по участие в програмата не са покрити; очевидно това е по-скоро „опипване“ на възможности за подкрепа и задържане на съществуващото положение. Това са впечатления, не е анализ. Маниерът на публикуване на данните от НОИ изисква специални усилия, за да се ориентира човек в обстановката. Всъщност няма ли по-прости механизми за подпомагане на бизнеса? Както подсказахте - отпадане, а не отсрочка на данък печалба например? Интернет е пълен с коментари кой е станал бенефициент и колко е аморално, че някой е бил по-бърз или е облагодетелстван. Смятам, че очакването да не се случи така е неоснователно. Когато право имат всички, това е неизбежно. Ако право имат само някои, упрекът би бил същият. Затова от библейски времена – вижте последните три глави на книга „Левит“ (вероятно V или IV век пр.н.е) или реформите на Солон в Атина (594 г. пр.е.) – се практикува понякога всеобщо опрощаване на задължения. Това е първото значение на думата „юбилей“, честван периодично – веднъж на 50 години. Това е нещо като бизнес цикъл. А първото значение на „филантроп“, „човеколюбец“ е „опрощаващ данъци“ и така, доколкото си спомням, за първи път е бил наречен именно Солон. И, да, аз продължавам да твърдя, че би било по-лесно и ползотворно да падне данък печалба Така всички биха били третирани еднакво. Няма да има упреци от морално естество, не би имало разходи по кандидатстване и отчитане (от страна на бюджетните ведомства). Ако към предполагаемите приходи по пера данък „печалба“ и „дивидент“ добавим и данъка върху едноличните търговци, сумата, която остава във фирмите, е около 3 млрд. лв. за 2020 г. Поради неизвестността първата рационална употреба на тези пари е за запазване на работни места или за инвестиции. През тази година поне 650 млн. лв. биха „се върнали“ в бюджета по линия на други преки (осигуровки) и непреки данъци. С колеги изчислихме, че вероятната загуба на приходи за държавния бюджет само поради увеличената безработица са поне 2 млрд. лв. за 2020 г. Освен това фонд „Безработица“ към края на януари бе, по памет, 1,3 млрд. лв. Очевидно нищо не пречеше, както впрочем бе и предложно, тези средства да се върнат при работодателите, които са ги внесли. Проблем на всяка безработица е, че работодателите остават без работа. Има ли в европейските държави избран механизъм за намаляване на икономическите последици от ситуацията, който смятате, че би бил полезен за българския бизнес? Глупаво е да се коментира на едро. Познавам в детайли само Гърция, защото бивш докторант, един от най-добрите за последните двайсетина години – Янис Яковидис, ме уведомяваше за всички бюджетни и общозаконодателни промени. В Гърция покриха заплатите, включително на самонаетите, със сума около 15-16% над минималната работна заплата (МРЗ) за месец и половина. Върху нея се дължат данъци (както и върху МРЗ). Това обхваща около 80% от работещите в страната. На всички са опростени данъците за три месеца. Нещо подобно бе направено в Австрия. Но там подобни политики бяха насочени поетапно – първо към туризма, след това културата и после всички, като междувременно актуализираха бюджета. И в Гърция и Австрия бяха съкратени правителствени разходи, чието изпълнение не е започнало, или такива, които могат да се съкратят. Какво мислите за пренасочване на средства от европейски проекти за решаване на здравната криза? Не познавам идеята в подробности. Но всяко или почти всяко спиране на програми на ЕС, освен тези за строителство на инфраструктура, в момента е добре дошло. Би било крайно изгодно ЕС изобщо да прекъсне пълзящия си регулаторен социализъм, в който изпадна след 2004 - 2005 г., и за дълъг срок да отложи поне набелязаните политически намеси в стопанството – било при командированите работници (много важен елемент в оживяването на българските строителни и транспортни компании), било при борбата с климатичните промени (защото околната среда се изчиства и без нови политики). Кристалина Георгиева тези дни съобщи, че МВФ очаква българската икономика да отчете свиване на растежа с 4% през тази година и възстановяване до плюс 6% през 2021 г. Това добри или по-скоро лоши новини са и доколко може да се разчита на такъв сценарий? Дано Международният валутен фонд се окаже прав в тези предвиждания. Но мисля, че нашите и на Уникредит Груп сметки са по-коректни. Камарата на строителите в България (КСБ) още в началото на кризата настоя да се ускори разплащането за извършените работи, както и обществените поръчки да не спират. Какво е Вашето мнение? Да, КСБ е абсолютно права. Същото препоръчаха и Иван Костов, и Петър Чобанов – да не споменавам свободно плаващите експерти като мен, че сме много. Според данните на НСИ от 24 април през март поръчките за строителни услуги са се свили с 23 - 24 на сто. Замисълът е да не се повтори 2009 - 2010 г. За този бранш е много важно да работи общинската и териториалната администрация и прочее. Съществена част от продукта на строителите е под много подробен контрол и подлежи на одобрение с указателни административни актове. Най-добре е те да текат под формата на мълчаливо съгласие. След няколко демарша в пресата има знаци, че може би ще се случи така. Но нищо не е сигурно. В строителството стойността и работните места под риск са нетривиално високи – 4,8 млрд. лв. и 200 хиляди работещи. Това е мислимият катастрофичен сценарий. Проблемът допълнително ще се усложни с почти сигурното нарастване на лихвите по ипотечни кредити. Не трябва да има изкуствени административни пречки. В ситуации като настоящата каква според Вас трябва да бъде ролята на браншовите организации като нашата? Да прави това, което прави. Може би да публикува повече информация за състоянието на отрасъла и да изисква по-навременна прозрачност, статистика и административна експедитивност от държавните и общински учреждения. Как оценявате решението да се забърза процесът по присъединяване на страната към чакалнята на еврозоната? Според мен може да се изчака, пък и не може да стане веднага. Заблуда е да се мисли, че от това ще потекат пари от германските и холандските данъкоплатци. 80% от необслужените банкови кредити са от системите на четири страни – по „старшинство“: Италия, Франция, Испания и Гърция. БНБ и Асоциацията на банките, изобщо банките у нас, се държат много адекватно в сегашната ситуация. Екзотична ли е идеята след пандемията силните европейски държави да насочат производствата си от Китай към страните от Източна Европа? Това се случваше и преди пандемията. Разходите за труд и изобщо по-ниските цени в Китай загубиха привлекателност преди две-три години, дори в сравнение с България.