Г-н Георгиев, как ­влияе настоящата ситуация на ограничения заради COVID-19 на бизнеса у нас?

Извънредното положение вече се отразява сериозно върху редица отрасли в страната. Ако в самото начало негативните ефекти бяха концентрирани основно върху сектора на услугите, то през втория месец все повече бизнеси и в сферата на индустриалното производство изпитват очевидни затруднения. Конкретно за тях голямо значение играе нещо, което в добри времена е символ на кокурентоспособност, каквато именно е експортната ориентация. В настоящия момент обаче тя създава повече затруднения поради физическите ограничения при доставката и реализацията на продукцията.

Това не означава, че фирмите, работещи изцяло за вътрешния пазар, остават незасегнати от последствията на извънредното положене и пандемията. При тях обаче проблемите идват по линия на забавяния на доставки от чуждестранни контрагенти и свиващо се вътрешно потребление, тъй като домакинствата ограничават разходите си поради комбинация от фактори – физическа невъзможност за придобиване на стоки и ползване на услуги, намаляващи доходи и не на последно място отлагане на покупки поради несигурност за бъдещето. При всички положения това са само видимите ефекти от настоящата ситуация, като в зависимост от нейната продължителност и всеобхватност може да очакваме засилване на отрицателните ефекти.

Не трябва и да си правим илюзии, че в ден първи след края на извънредното положение икономиката и бизнесът ще започнат работа постарому. Ако извънредното положение приключи в средата на май, процесът на възстановяване ще трае минимум една година на равнище национална икономика, а за някои сектори вероятно и по-дълго.

Редица страни предприеха мерки за подкрепа на бизнеса и работещите в периода на криза. Според Вас достатъчни ли са тези, които българското правителство предприе?

На всики е ясно, че независимо дали сме привърженици на концепциите за по-голяма или по-малка роля на държавата в икономиката, навлязохме в период, в който тя и държавният бюджет имат решаващо значение за това как фирмите посрещат този външен за стопанството ни тест. Похвален е подходът да не се поддаваме на паниката и да не започваме от първия ден на кризата с подкрепа на частния сектор.

Ако мениджмънтът на един средно голям бизнес не е изградил буфери и не е развил известна степен на диверсификация, така че да може да посреща краткосрочни шокове, тогава той не е конкурентоспособен и не създава достатъчо добавена стойност, за да бъде спасяван веднага и на всяка цена, щом усеща първите насрещни ветрове. Това, разбира се, означава особождаване на служители и тук е ролята на фонд „Безработица“ и на държавата да търси възможности за преквалификация на останалите без работа хора. Поради което настоящата ситуация трябва да се разглежда не като спринт на къса дистанция, а като маратон, като ролята на държавата следва да отговаря на продължителността на това бягане и да преразпределя ресурсите така, че те да стигнат до края на надпреварата.

Какви мерки според Института за икономическа политика (ИИП) биха били полезни?

За някои от мерките вече се каза и изписа много, но за нас е безспорно значението на бързото разплащане по обществени поръчки от страна на държавата и местните власти, което осигурява ликвидност в бизнеса, когато той се намира в ситуация на липса на оборотни средства. Безспорна е и ролята на търговските банки за по-балансираното разпределяне на тежестта от икономическата ситуация – добре знаем в каква форма те влизат в кризата на базата на години на значителни печалби в сектора. Създаването на възможности за временно отлагане на вноските по фирмени, потребителски и жилищни кредити е нещо, което ще даде глътка въздух на кредитополучателите. От друга страна на по-късен етап банките ще могат да съберат в по-голяма степен задълженията си от фирми и домакинства, които отново са си стъпили на краката.

Много се коментира и схемата 60/40, както и отлагането на плащането на корпоративния данък на фирмите, но ние досега не видяхме достатъчно усилия за микрофирмите и самоосигуряващите се лица. Особено за последните няма съществени облекчения както по отношение на обема на дължимия данък, така и при сроковете за плащането му. Неслучайно водещият принцип на Европейската комисия при работа с микро- и малки предприятия е първо да се мисли за най-малките фирми. Между другото, самоосигуряващите се лица не са никак малък брой и представляват редица професии – адвокати, лекари, зъболекари, треньори, инструктори, преподаватели, преводачи, архитекти, проектанти, консултанти, хора на изкуството и много други. Затова ние заставаме зад отваряне на прилаганите мерки към всички индустрии, а не само за нормативно одобрени сектори.

Какви икономически тенденции очаквате през 2020 г.?

В ситуция на неяснота за про­дъл­жи­тел­ност­та на ограничителните мерки всяка прогноза рискува много скоро да бъде невалидна. За всички е ясно обаче, че брутният вътрешен продукт ще се свие и ако доскоро спорехме дали през 2020 г. икономиката ще нарастне с 3% или под 3%, то сега можем да дискутираме дали свиването ще бъде със същия процент, но с обратен знак, или дори повече. Това зависи от динамиката във вътрешното потребление, нетния износ и държавните разходи, които ще бъдат направени за справяне с кризата. Изгледите пред безработицата са ясни – допреди няколко месеца отчитахме рекордно ниски стойности, но към края на 2020 г. е съвсем реалистично тя да достигне 10% и даже да надхвърли тази психологическа граница. Навлизаме в период на бюджетни дефицити, като зелена светлина за това беше дадена и от Европейската комисия, но не трябва да забравяме, че това са нови заеми, които един ден трябва да се връщат. Затова използването на тези средства трябва да бъде много прецизно и добре насочено, така че то да има мултиплициращ и хоризонтален ефект.

КСБ се обърна с призив към правителството строителството да продължи и обществените поръчки да не спират. Какъв е Вашият коментар?

Както вече посочих, вливането на свеж ресурс в реалната икономика чрез бързо разплащане по обществени поръчки от страна на държавата и местните власти е ключово. Не по-малко важно в този момент е да не бъдат спирани икономически дейности, които, макар и в ограничен обхват, могат да продължат да се реализират. Това включва строителството като цяло, работата по значимите инфраструктурни проекти и, разбира се, провеждането на обществени поръчки, които така или иначе от 1 април са изцяло електронни благодарение на въведения в експлоатация електронен портал от страна на Агенцията по обществени поръчки.

Това е и една от положителните страни на настоящата ситуация – започваме по-пълно да използваме наличните цифрови административни улуги и се създават обективни стимули за реалното преминаване на администрацията към работа в дигитална среда.