Отмяната на извънредното положение постави на дневен ред темата за мерките, които трябва да се предприемат за бързо възстановяване на икономиката. Каква е визията на Камарата на строителите в България?
КСБ нееднократно, през периода на извънредното положение, заяви подкрепата си към мерките предприети от правителството, като по отношение на социалната дистанция, така и по отношение на икономиката. Наред с това, обаче ние посочихме, че взетите към момента мерки имат краткосрочен характер за подпомагане на хората и фирмите за първите 2 – 3 месеца, след възникването на проблема. Те бяха дискутирани много и не мисля да ги коментирам. Като организация, която представлява бранша, даващ 14 – 15% от БВП, ние искаме да бъде разработена стратегия за излизане от кризата в дългосрочен план, т.е. дългосрочни мерки, планове и действия, които, да помогнат за излизане кризата и да очертаят перспектива за страната за период от 10 – 20-години.Ние считаме, че всички браншове могат да помогнат на изпълнителната власт с визия и конкретика за тази стратегия, а правителството от своя страна да направи необходимия баланс на интереси в полза на цялото общество. Предложенията на КСБ са съвсем конкретни, сред тях водещо е ускоряването на изпълнението и мащабно развитие на инфраструктурните проекти. Като ключов фактор определяме разгръщането на нов етап на националната програма за саниране. Именно такива програми сега се подготвят в Европа, а и на много други места по света.
Защо поставяте програмата за енергийна ефективност като приоритет?
Доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен по поръчка на МРРБ показва ,че над 700 хиляди обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години. Според доклада нужда от саниране имат близо 650 хиляди еднофамилни къщи, 54 хиляди блока, 3200 сгради от смесен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е около 184 милиона квадратни метра. Препоръката от Европа е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. На европейско ниво вълна за реновиране на сградния фонд, чрез обновяване на сгради в целия ЕС, ще бъде в основата на европейския план за възстановяване на икономиката. Заяви го официално преди дни зам.председателят на ЕК Франс Тимерманс. КСБ категорично подкрепя т.нар. вълна за реновиране на сградния фонд в Европа и счита, че тази „зелена“ вълна е най-бързият и рентабилен начин за стимулиране на устойчивото икономическо възстановяване от икономическата криза вследствие на пандемията от COVID-19.
У нас за съжаление една много добра програма, каквато е Националната програма за енергийна ефективност, беше оплюта и обругана и фактически спря своята дейност. Не стана достатъчно ясно, че само 1% бяха онези блокове, които бяха показвани по телевизиите как текат. 1% от всички и недостатъците, които бяха констатирани бяха отстранени в рамките на гаранциите. По програмата бяха обновени над 2000 български сгради, големи, едропанелни. Една програма, която мултиплицира ефекта на сериозна работна заетост, както на строители, така и на доставчици. Във всички райони и градове, в които се извършваше, тя стимулира и подкрепи и малките търговци. Да не говорим за целта, която постигна – високата ефективност на сградите, които сега се отопляват и охлаждат с минимална енергия. Би трябвало противниците ѝ да я погледнат през очите на бабите, които ни целуваха ръцете и ни благодаряха. Около 100 хил. строители бяха заети в нея, предимно средни и малки фирми, както и много производители и доставчици. Тя дръпна напред цели отрасли в регионите. Сега, когато в цяла Европа се готвят планове и проекти, за да се използват грантове и схеми за финансиране на мащабни програми за саниране, ние се намираме в една изключително благоприятна ситуация, защото имаме готови приети и утвърдени проекти за 3250 сгради. Това са проекти на обща стойност над 1милиард и 600 милиона лева. Ние сме готови при наличието на средства много бързо да задвижим този механизъм. Ако програмата продължи в този обем, ние имаме прогноза, че тези 3250 сгради, които са готови да стартират, които са обследвани, ще създадат заетост на 150 хиляди души, а ефектът ще се мултиплицира за близо един милион български граждани.
Вие бяхте два мандата председател на Областното представителство на Камарата в Бургас, как се разви програмата там?
По Националната програма за саниране до момента в община Бургас има завършени 182 сгради, още 133 са с готови проекти, подадени, които чакат да започне отново изпълнението на програмата.
По ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 се обновяват 10 по-малки жилищни сгради, които се намират в Централната градска част. Някои са паметници на културата и са със смесено предназначение. 4 от тях вече са готови, а още 6 се санират и са на различен етап на изпълнение. Бургас беше от градовете, които се справиха много успешно. Реновираните сгради помогнаха за промяна на облика на града, а програмата създаде заетост не само на строителите, но и на много свързани браншове, а най-важният резултат е, че хиляди граждани на Бургас живеят в обновени и много по-икономични домове. Ефектът от програмата в Бургас, както и във всички други градове е безспорен.
Един от ефектите на кризата е именно ръст на безработицата на европейско и национално ниво. Може ли една мащабна програма за саниране да се превърне в средство за справяне с безработицата от една страна и от друга да реши проблема с липсата на кадри в сектора?
Нашето виждане е че, строителството е секторът, в който най-бързо могат да настъпят промени от гледна точка на осигуряване на повече работа, повече обекти, повече вложени публични средства. Чрез осигуряването на повече инвестиции и работа ще можем, от една страна, да запазим нашите кадри, а от друга, да създадем съответните условия, за да привлечем завърналите се в страната. По данни на КСБ близо 25 хил. са завърналите се от чужбина, загубили работа заради кризата с коронавируса. Сега е моментът да им предложим работа и да ги задържим в страната. И още нещо- строителството може да поеме и хора от други сектори на икономиката, останали без заетост поради пандемията, и по този начин да съдейства за намаляване на безработицата.
Казахте, че и други държави в Европа подготвят такива програми, можете ли да ни дадете конкретни примери?
Благодарение на съвместната работа на Камарата на строителите в България и нашите европейски колеги можем да дадем множество примери за европейски държави, които активно и приоритетно работят по вълната за реновиране на сградния фонд. Като най-активни бих посочил колегите ни първо от Германия, които на 90% приключиха със санирането, Франция, където за периода от 2015 г. до сега са инвестирани стотици милиони евро за саниране на сградния фонд на държавата. Става дума за енергийно обновяване на повече от 45 хил. сгради, като средствата, осигурени от държавата, са близо 11 милиарда евро и кредитни средства, предоставени от Европейската инвестиционна банка на стойност над 2 и половина милиарда евро. Всички тези европейски средства са разпределени под формата на различни механизми и програми, които са достъпни както за бизнеса, така и за обществото. Мнението на колегите ни от Франция е, че тази програма трябва да се развива и разширява все повече, особено сега като противодействие на икономическите последици от кризата, породена от епидемията.
Италия в момента разработва програма за саниране на 1,2 млн. жилища и разчита, че това ще донесе заетост на над 450 000 души, допълнително в страната. С други думи, държавите планират строителството не просто да се запази и съхрани, а то да бъде двигателят на развитието в следващия етап.
Основен е въпросът за финансирането на програмата. Какви са идеите по тази тема?
За да започне „зелената“ вълна по реновиране на сградите в България, е необходим устойчив модел за финансиране. Той е от ключово значение. Трябва да се търсят и използват всички възможни източници за финансиране. Фондът за справедлив преход и фондът за възстановяване могат да изиграят решаваща роля в това отношение. Съществуващи инструменти като Европейския кохезионен фонд и Фондът за регионално развитие трябва да продължат да финансират енергийната ефективност на сградния фонд. Разбира се в повишаването на енергийната ефективност трябва да бъдат вложени и публични национални средства. В доклада за санирането, който споменах преди малко се предлага създаването от държавата на „ветрило“ от програми и финансови механизми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди. Вероятно това ще бъде насоката , в която ще се работи.
Има ли КСБ подкрепа за продължаването на програмата?
Имаме подкрепата на НСОРБ, на КРИБ, другите работодателски организации и на синдикатите. Мисля, че всички, които са имали досег с нея оценяват ефекта и ползите от програмата. Българските общини, защото тя ги променя към по-добро, бизнеса и синдикатите защото създава работа и заетост, но най-вече ни подкрепят хората, които пряко могат да усетят предимствата на обновените си, енергийно икономични домове.
Какви са следващите стъпки?
В разговорите ни с МРРБ и на срещата с премиера Бойко Борисов ние представихме нашите мотиви за рестарт на програмата, предложихме нашата експертна помощ, така че заедно да изработим модела и той да бъде най-ефективен и прозрачен и очакваме този процес да продължи в работен порядък.
