Валентин Маринков: Нужна е модернизация и подмяна на старите асансьори, както и на остарелите нормативни документи

Мирослав Еленков Ренета Николова Г-н Маринков, Вие сте председател на Българската асансьорна асоциация (БАА). Моля разкажете ни малко повече за организацията, нейните цели и задачите, които си поставя. Българската асансьорна асоциация е основана преди повече от 10 години с цел да обедини фирми, които имат желанието да работят по европейски правила и стандарти. Една от главните цели на Асоциацията е да използваме асансьори и съоръжения, които отговарят на всички европейски стандарти. Да се монтират, а след това и поддържат, както го правят в останалите европейски държави. В Асоциацията членуват над 30 компании, които са със седалища в цяла България. Нашата фирма „Уникен“ е официален и единствен представител за България на ORONA, Испания. Внасяме съоръжения - асансьори, ескалатори, всякакви видове повдигащи платформи, системи за паркиране и от други страни, като Германия, Швейцария, Австрия, Китай. Наскоро отбелязахме 30 години на компанията и се оказа, че са малко фирмите у нас, които могат да се похвалят с такава годишнина. За последните 10 години „Уникен“ е платила на държавата данъци и такси в размер на повече от 15 млн. лв. Дейността ни е абсолютно на светло. Асоциацията е направена и с цел бизнесът да излезе на светло. Защо? Защото, когато се работи в сивия сектор, държавата е бедна, а когато държавата е бедна, тогава и хората са бедни. Тези, които не плащат данъци, лъжат и искат да крият приходи - пречат на бизнеса. Те създават една враждебна среда на нелоялна конкуренция. В нашия бизнес, когато една фирма не отговаря на изискванията за работа, тя започва да работи нелегално. В тази ситуация няма как дейността й да се осъществи според наредбите и изискванията и така се подбива пазарът с ниски цени. Една от болните ни теми е, че няма разговор между архитектите, строителните фирми и всички подизпълнители за съгласуване на проектите, а това е важно, за да може да се построи която и да било сграда с нужното качество. Според мен една от ролите на КСБ е именно да прави такива срещи. Ще дам пример. Непрекъснато получаваме запитвания за доставка на асансьори. За да може да отговорим, ни се изпраща задание. То представлява част от архитектурния проект на сградата, която касае шахтите на асансьорите. Мога да Ви кажа, че в 90% от случаите архитектите не са заложили шахти, които да отговарят на европейския стандарт. Той е единен за всички. Не може всеки да си измисля стандарти. Какво правим ние? Ние сме изпратили не по-малко от 100 водещи архитекти в Испания, за да се запознаят как работят истинските производители, какъв е начинът им на функциониране, за да видят как се прави в Европа, защото това, което се прави там, е доста различно от случващото се тук. Как бихте описали състоянието на асансьорния парк, ако така мога да се изразя, у нас? Трагично. С една дума. Вече 15 години водя неравна битка с българската администрация. Писали сме до различните правителства в последните годни. И резултатът е кръгла нула. Защо? Защото работим по една наредба, която започва съществуването си още по времето на социализма. След това има много промени, които не са били съгласувани с бранша. С онези лица и субекти, които трябва да изпълняват тази наредба и няколко закона, също. Нормативната база не отразява реалната обстановка, в която работят фирмите, и така се създават условия за корупционна среда. Има една наредба, която е за издаване на удостоверение за правоспособност на хората, които монтират и сервизират асансьори. Там има изисквания, които са още от 2001 г. А сега обстановката е коренно различна. Наредбата изисква, за да може някой да се кандидатира за тази професия, да има определено образование, стаж, умения и т.н. А към момента почти никой не иска да работи в сферата. Има голям недостиг на хора, а тази наредба слага допълнителни пречки дори и пред малкото, престрашили се да опитат да работят тази професия. Твърдя, че заплащането е високо, но въпреки това няма кандидати. Публикуваме непрекъснато обяви, но не се явяват желаещи. Доказан факт е, че икономиката върви и инвеститорите дават пари само при спокойна държава. В момента искаме да бутнем държавата. А после какво ще стане? Хаос. Както казах, трагично е състоянието на голяма част от асансьорите. В България вече няма асансьорен завод, няма производител на резервни части. Българите сме единствените, които си създадохме асансьори без врата на кабината, което противоречи на изискванията за безопасност. В другите държави има преградна врата, която предпазва хората. У нас асансьорите се поддържат на символични цени, защото това са общи части, хората не ги интересува и търсят най-ниската цена. А тя предполага най-лошата работа. И за 30 години тези асансьори рухнаха. Те не са поддържани, така както пише в инструкцията на производителя. Има цели региони в България, в които асансьорите работят без никаква поддръжка. Няма достатъчно контрол, който е задължение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Преди 5 години Агенцията спечели проект за изготвяне на регистър на асансьорите в България, но такъв до момента няма. Колко са асансьорите в България? Като няма регистър, ще Ви отговоря на база на различни данни. Старите български асансьори са между 90 и 100 хиляди. На много хора, като им кажем, че ние сме държавата на Балканския полуостров с най-много асансьори, и те не могат да повярват. Дори и извън Балканския полуостров ние сме страна с много асаньори. В Словения например има 15 хил., в Хърватска - около 15 хил., в Черна гора – не повече от 10 хил. Само в Турция и Гърция има повече асансьори, отколкото тук. Но защо? Защото там си има регламент – сграда над 2 етажа трябва да бъде с асансьор. Нееднократно са правени опити да се създаде нова наредба, защото старата е неработеща. Но поради ред причини се наложи да спра инициативата си. Като цяло браншът продължава да си крета на тъмно, без да се изпълнява нужното за поддръжката на асансьорите и безопасността им. Какво е необходимо, за да се промени ситуацията? Нужна е не реформа, а коренна промяна. Нужна е смяна на старите и неактуални нормативни документи с нови. Всички субекти в бранша трябва да седнат и да обсъдят нова нормативна база. Всички асансьори трябва да отговарят на европейските изисквания. Не на прищевките на някого или на инструкциите на някой производител, а на европейските изисквания. И най-важното – каквито и документи и закони да има, ако не е налице контрол, няма как да се случат нещата. Има частни надзорни фирми, които трябва да правят периодични прегледи на асансьорите, а те дори не ходят по обектите. Защото ако отидат и видят какво е – трябва да ги спрат. Да разбирам, че е необходима нова наредба? Да. Нова наредба за безопасна експлоатация и надзор на асансьорите. Бяхме разговаряли с министъра на икономиката да се създаде работна група, която да я изготви. Направи се такава и вървяхме донякъде, но поради ред причини работата се забави. ЕК представи възстановителен план, според който предстои голяма вълна за реновиране на сградите в Европа. Според Вас това не е ли възможност за включване в дейностите и на подмяната на асансьорите? Преди да Ви отговоря на въпроса, искам да кажа кое според мен е най-важното, което трябва да се направи. Аз съм радетел и винаги съм казвал, че за да върви напред държавата, трябва да се съберат всички заинтересовани страни и да се направи генерален план за развитие и възстановяване на България. Какво имам предвид? Страната има нужда от изграждане на пътища. Общинските пътища на 90% са незадоволителни и в лошо състояние. Няма канализация на много места. Трябва да се оправи и старият сграден фонд. Много постройки са в ужасно състояние. Какво се прави в другите държави например? Всяка една сграда независимо от своето предназначение минава на одит през различен период от време. Това представлява преглед на техническото състояние, конструктивното състояние, енергийната ефективност. И ако отговаря на изискванията, продължава да функционира. Ако не отговаря на някое от изискванията, се издават предписания и срок за тяхното изпълнение. В случай че сградата не съответства на никакви критерии - се събаря за сметка на собственика. Затова когато пътувате в редица страни в Европа, виждате здания в добро състояние. А у нас, където и да погледнеш в страната, е пълно с порутени сгради. Това трябва да започне да се променя. И вече влизаме в отговора на Вашия въпрос – необходимо е не само да се прави ремонт на зданията, но и енергийното обследване и саниране. Едно от най-важните неща и част от този генерален план за развитие на България, за който споменах, е да се рестартира Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) и задължително в нея да се включи и обновяване на асансьорите. Това ще даде сигурност на хората и работа на бранша, на много браншове за много години напред. Ако имаме 100 хил. асансьора в България, а може да подменяме по 2 хил. на година, то това означава, че трябва да работим 50 години, за да ги подменим всичките. А след 50 години тези, които сме подменили, трябва пак да ги подменяме. Това са работни места, развитие на икономиката и т.н., защото строителството и санирането дърпат много, много неща след себе си. Асоциацията е член на КСБ. Наскоро проведохте среща с изпълнителния директор на Камарата Валентин Николов. Какви съвместни инициативи предвиждате и как виждате партньорството си с КСБ? Едното от направленията, в които можем да работим заедно, е подобряването на нормативната база - на наредбите, на законите и за контрола на спазването им. Втората тема, а тя според мен трябва да бъде основна и за в. „Строител” - е санирането - как и по какъв начин ще се оползотворят тези милиарди от ЕС. България до ноември-декември трябва да е подготвила национален план и различни програми, те трябва да се внесат, да се одобрят и чак тогава ще започнат да ни отпускат пари, вероятно в средата на другата година. Това е оптимистичният вариант, ако страната остане стабилна и няма катаклизми. Какви са темите в дневния ред на БАА до края на тази година? Най-важната е промяната на нормативните документи, на наредбите, които ни пречат на работата и ни връзват ръцете да назначаваме хора и да функционира правилно браншът. И втората е диалогът с институциите за предстоящия период и европейското финансиране. Всеки сектор и бранш трябва да си каже съществените за него неща и да се излезе с предложение или много предложения как да се оползотворят, а не усвоят тези пари.