„Членството в еврозоната не е нова касичка за допълнителни средства, а преди всичко отговорности и възможности. Ако успеем да прокараме кораба на българската икономика през цялото море от възможности, които сега се предлагат, но и от отговорности и работещи предложения, членството ни в еврозоната ще бъде предпоставка за членство в ядрото на ЕС, доверие към страната и реални перспективи.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на международната конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“ в УНСС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Липсата на информация и прозрачност при водене на преговорите Илияна Йотова е определила като един от съществените дефицити по пътя на членството ни в пространството с единна валута. „България пет години преговаря, но разговорите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни партньори, недостъпни за българските граждани. Парадоксално е, че в парламентарната ни република темата не е поставяна нито веднъж на широко обсъждане и дискусия“, е посочила Илияна Йотова. Правенето на политики „на тъмно“ води до скептицизъм, до чертаене на всякакви конспиративни сценарии, до несигурност, е посочила още вицепрезидентът.
Илияна Йотова е отбелязала, че само в рамките на два месеца българското правителство промени коренно решението си за подаване на документи за членство. Вицепрезидентът е посочила, че „в мъгла“ за обществото са останали условията, при които България е приета в ERM II – чакалнята на еврозоната, какви са ползите, рисковете, поемани ли са допълнителни ангажименти, извън финансовите и изпълнението на Маастрихтските критерии.
България влезе в ERM II в период на очаквани дълбоки промени в еврозоната – отделен бюджет, механизъм за гарантиране на банковите влогове на европейско ниво и нови правомощия и възможности на Механизма за стабилизиране, който да подпомага държавите от еврозоната още по-добре при възникване на финансови кризи, е посочила Йотова. В условията на настоящата криза тези процеси бяха стопирани, но ние не знаем каква е била позицията на България по тези въпроси, е казала още Йотова.
Нека нашето членство в еврозоната бъде осъзнато, да сме наясно и с позиция по всички въпроси, свързани с реформата в еврозоната и настоящите правила, и да подходим като държава, равноправен член на ЕС, а не като държава от периферията, която чака поредното благодеяние, е казала още Илияна Йотова. Тя е заявила, че не трябва да се допуска политически елемент в преговорите, както при все още неосъщественото ни членство в Шенген.
„България все още няма национална програма за възстановяване и икономически подем, която трябва да бъде приета от българския парламент и защитена пред Европейския съвет, за да получим средства от предвидения фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро. Облигациите и нов пазар за тях, дигитализацията са непременните изисквания при формиране на националните планове от евроинституциите и чакат и своята българска позиция и решения“ е заявила още Йотова и е изтъкнала, че отново липсва публична дискусия по тези въпроси.
