Днес църквата почита паметта свети Иван Рилски Чудотворец – най-
известният български светец и отшелник, покровител на българския народ,
патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България –
Рилския, патронът на българските будители.
До 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир, но след това постъпва в
манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина. Най-активните му
години като духовник са по време на царуването на цар Петър I (927-969). След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от
него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат
пренесени в Средец, днешна София. Вероятно тогава той е канонизиран.
Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му
излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският
крал Бела III превзема Средец и отнася мощите му в своята столица Гран
(Естергом).
Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е
известно да съществува такъв светец, след което онемява. След като се
прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява.
Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите
на светеца в България.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от
Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги
пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от
султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в
основания от него Рилски манастир.
На днешния ден се отбелязва и Денят на българския лекар. Според преданието
най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и
подир смъртта си. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца
за свой закрилник.
