На онлайн брифинг вицепремиерът Томислав Дончев представи проект на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Събитието имаше за цел да постави началото на поредица от публични дискусии относно посоката за развитие на страната.
„Стратегическа цел в ЕС след пандемията е да инвестираме така, че да имаме дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката“, каза в началото вицепремиерът Дончев. „В средата на тази година европейските лидери имаха и мъдростта, и смелостта да предвидят специално нарочно финансиране за борба с последиците от COVID-19, икономическата и социалната криза, свързана с нея. Бюджетът на ЕС, т.нар. МФР е над 1 трилион евро. 1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение“, е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. евро грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. евро ще са под формата на кредити, разбира се, ако съответната държава членка пожелае да ги използва. Видно е, че става дума за огромен ресурс – 75% от обичайния европейски бюджет. Той трябва да бъде инвестиран в относително кратък период от време. Това е шанс за Европа. Едно добро решение, което България не просто подкрепи, а участваше във вземането му“, добави той.
В Националния план са обединени проектите, които страната ни ще защитава пред Брюксел по инструмента „Европа от следващо поколение” и които ще бъдат финансирани от еврофондовете до 2027 г. В документа са заложени четири основни стълба –
„Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“.
По думите на Томислав Дончев министерствата работят повече от два месеца по над 100 проекта, но дискусията тепърва започва, защото планът не е на правителството, а на цялото общество. Той посочи, че с него ще са ангажирани поне две правителства, а ефектите ще са за десетилетия напред.
„Планът е част от всички мерки, които ЕС предприема за излизане от икономическата криза и за развитие“, добави вицепремиерът, като поясни, че
по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС страната ни може да получи над 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ
и до 9 млрд. лв. заемни средства, ако прецени, че има нужда от тях. „Краен срок за ползване на парите е 2026 г. с изискване две трети от ресурса да са договорени в първите две години, тоест сроковете са къси“, каза Дончев.
По първия стълб „Иновативна България“ ще се влагат средства в образованието и науката. Ще се наблегне на инженерните и природните науки в 1680 училища. Предвижда се и създаването на
специален фонд за подпомагане на стратегическите инвестиции в страната.
„Основна цел е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж. Тук ще бъдат инвестирани 20% от ресурсите на плана“, уточни Дончев.
По „Зелена България“ са заложени близо 4,5 млрд. лв. за проекти за зелена и за кръгова икономика. „Сега нашата икономика изразходва 3,6 пъти повече енергия от средноевропейската за единица продукция – няма как дългосрочно да сме конкурентоспособни и затова трябва да се мисли за енергийна ефективност на промишлените сгради и машини“, изтъкна Томислав Дончев и допълни, че
ще се възстанови програмата за енергийна ефективност на жилищните сгради,
без да се ограничава само до смяна на дограмите и опаковането на сградите. „Нужно е да се мисли за фотоволтаични системи и използването на хидропомпи. Целта е хората да плащат по-малки сметки за енергия, за да им останат повече пари за други нужди“, посочи вицепремиерът.
По този стълб се предвижда и мащабна инвестиция в Електроенергийния системен оператор за над половин милиард лева, с които ще се осъществи пълно дигитализиране на електромрежата, за да се намалят авариите и рисковете. „Ще се отделят и близо 850 млн. лв. в хидромелиоративната инфраструктура на страната, за да увеличим поливните площи“, посочи Дончев.
„Свързана България“ ще осигури 806 млн. лв. за цифрова инфраструктура и близо
1 млрд. лв. за развитие на железниците чрез тотално дигитализиране на трафика,
въвеждане на системи за безопасност и за ефективност. „Една трета от тези пари ще са за нови влакове и мотриси. Надявам се отново да качим българите в железницата, защото това е бърз и екологичен транспорт“, посочи Дончев и допълни, че други 575 млн. лв. са предвидени за ВиК инфраструктура.
С инвестиции през четвъртия стълб – „Справедлива България“, се цели работата на публичните институции да е по-прозрачна и ефективна. „Ще се приключи дигитализацията на съдебната система. Всеки лист хартия в държавната администрация трябва да се доведе до машинно четим формат и за това ще са нужни 150 млн. лева“, заяви Дончев. Той посочи, че ще се направи Национална схема за електронна идентификация чрез новите документи за самоличност, където ще се нужни 193 млн. лв. „Други 1,2 млрд. лв. ще са необходими за проекти за социално включване на всички нива“, посочи вицепремиерът. Той добави, че ще има и пари за сферата на културата, като специален финансов ресурс ще е предназначен за дигитализация.
„През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика – тази на високата добавена стойност и на знанието“, каза вицепремиерът. „България се е ангажирала с реформи в редица сфери – в образованието и в научно-развойната дейност, либерализация на енергийния пазар, подобряване на бизнес средата, в електронното правосъдие, както и в сферата на социалните услуги“, завърши Томислав Дончев.
Цялата презентация на вицепремиера Томислав Дончев може да бъде видяна на сайта на в. „Строител“.
