Заради обикновена лакомия най-сигурният покрив под връх Мусала си остава… откритото небе

Автори

Красимир Кирев,  Иван Рачев

Много е притеснително, когато „едни” управляващи, независимо от това какво управляват – държава, област, град, община, обществена организация или фирма, вземат и забравят себе си нейде между натоварените делници и изнурителните празници. Тоест самозабравят се. И понеже не им се иска да си признаят тоз първороден управленски грях, започват да разхвърлят (образно казано) личните си камъни из чуждите градини. Без изобщо да се интересуват от поуките, кодирани в две от най-популярните народни мъдрости на прехода: „Когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, мракът е близо!” и „Всяка черна сянка оставя след себе си единствено светли спомени!”.
Преди месец (в. „Строител”, бр. 22 от 3 юни) в рубриката „На прицел” публикувахме финалния уж акорд на една от най-продължителните туристически епопеи: обществената поръчка за довършването на новата хижа „Мусала”, чието изграждане е започнало през далечната вече 1984 година.
Като издание, което уважава не само аудиторията си, но и закона, преди пускането на публикацията за печат ние направихме две неща. Съгласувахме всяко свое изречение с разпоредбите на трите най-важни в случая нормативни акта – Закона за обществените поръчки (ЗОП), Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). И дадохме възможност на Българския туристически съюз (БТС) – като стопанин на хижата и възложител на обществената поръчка - да отхвърли всички обвинения, които в обобщен вид изглеждат така: конкурсът е опорочен брутално, за да спечели конкретен участник.
За съжаление обаче сметките ни излязоха… верни до стотния знак след десетичната запетайка, както се казва на математически жаргон. Обществената поръчка, обявена от БТС като „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа
„Мусала”, се оказа тотално менте по няколко причини.

Формално
На брега на Мусаленското езеро има общо четири „високопланински туристически обекта”. Най-старият - Клековата хижа (идва от растението „клек”, а не от физкултурния термин „клякане”), е скована през 1924 г. и днес става единствено за… подпалки (виж снимките). През 1930 г. е завършено изграждането на хижа с каменна зидария, която от края на 80-те години на миналия век е известна като „Изгорялата”. През 1966 г. БТС „вдига” в района нова дървена двуетажна хижа - с 45 места за нощуване, която преди няколко години е обзаведена с нова пристройка и придобива що-годе нормален (поне отвън) вид. А през 1984 г. започва строителството на обект, способен да задоволи дори най-екстравагантните нужди на българския организиран турист: масивна сграда, кътове за тихи игри и шумни забавления, плюс прекрасни битови условия от рода на пружинени кревати, тоалетни чинии и течаща топла вода.
По никому неизвестни (уж) причини обаче в решението на председателя на БТС Костадин Паскалев за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и в обявлението за обществената поръчка въобще не става ясно коя от четирите хижи подлежи на „доизграждане” и коя – на „ремонтиране”. Но истинският шок е „запазен” за онези строителни фирми, които въпреки опасенията си са си купили документация за участие в открития конкурс. В хартиеното тесте, с което в. „Строител” разполага, са прошнуровани и прономеровани само 53 страници, въпреки че съдържанието на въпросната документация гласи следното:
„1. Решение за откриване на обществената поръчка;
2. Обявление за откриване на поръчката;
3. Изисквания и указания за участие в процедурата и подготовка на офертата;
4. Методика на оценяването;
5. Приложения…”
Но думата ни е за интелектуалния и професионалния ступор на строителите, решили да участват в конкурса.
Като оставим настрана всички общи приказки, условия и подусловия, които не представляват нищо друго освен буквално преписана от закона матрица, на страница №4 от документацията, в раздел II „Описание на обекта на поръчката” четем:
„Обект на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка е: избор на изпълнител на строително-монтажни работи с предмет „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „Мусала”. Изпълнението на предвидените СМР следва да бъде качествено, в срок и при спазване изискванията на ЗУТ, приложимата законова и подзаконова нормативна уредба. Описанието на обекта на настоящата процедура и изискванията за изпълнение и качество са дадени в „Техническа спецификация (пълно описание на обекта на поръчката)”, съгласно приложение №16…”
Бързащ да разбере дали изобщо си заслужава човек да чете цялото „тесте”, заинтригуваният иначе строител моментално започва да търси въпросната „техническа спецификация”. И я търси ли търси, докато в един момент не проумее, че няма как да я намери, защото подобно „листо” в документацията не съществува. Вместо това на стр. 48 откриваме нещо съвсем друго. То е номерирано като „Приложение 16”, но е кръстено някак си по-различно: „Техническо приложение за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование „Избор на изпълнител на строително-монтажни работи с предмет „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „Мусала”!”
Чудите се какво място може да има насред толкова суха материя емоционален препинателен знак като удивителната?
Съвсем… естествено, разбира се. Защото два листа по-нататък – на стр. 51, заинтригуваният строител попада на… част от истината за капана, в който е напът да падне. Става дума за Приложение №16.1, което е именувано „Техническа спецификация” и съдържа две много важни подточки:
1. Обект „Хижа „Муса­ла” – нова”, който трябва да бъде „ощастливен” с общо 24 вида строително-монтажни дейности, и
2. Реставрация и адап­тация на стара хижа „Мусала” (1930 г.), за което са предвидени „само” девет вида СМР-та.
Научавайки изведнъж, че иде реч не за една, а за две хижи, заинтригуваният строител се усъмнява най-напред в… себе си. За целта той се връща към информационните първоизвори - „Съдържание на документацията за участие”, където пише „Приложение 16 – „Техническо предложение”; Приложение 16.1 – Техническа спецификация (лот 1); Приложение 16.2 – Техническа спецификация (лот 2)”. И към обявлението за обявяване на обществената поръчка, в което срещу графата „Обособени позиции” възложителят е поставил своето категорично „Не”.
За да се убеди, че ни­то той полудява, нито лич­ността на БТС председателя (в качеството му на възложител) е започнала да се раздвоява, „нашият” строител отива на последния възможен вариант. Решава, че за разлика от друг път сега истината е в края (на документацията), изчита още веднъж съдържанието на стр. 2 и поставя показалеца си на последните три приложения: „№17 – ценово предложение по лот 1 и лот 2, №17.1 – Количествени сметки за лот 1, и №17.2 – Количествени сметки за лот 2”.
След което… полудява окончателно, тъй като количествената сметка се оказва само една. А пък обектът на обществената поръчка вече няма нищо общо както с обявлението, така и с цитираната преди малко „Техническа спецификация”, защото иде реч за „Довършване, реставрация и адаптация на комплекс хижа „Мусала” за 2011 година”. Както и за количествена сметка (Приложение № 17.1) с 35 позиции, от които първите 27 се отнасят за т.нар. нова хижа „Мусала”, а останалите 8 – за т.нар. стара хижа „Мусала” (1930 година).
Хладнокръвно
Втората причина, поради която „високопланинската” обществена поръчка съвсем спокойно може да бъде определена като менте, т.е. като нарочена да ощастливи определени хора, е свързана с парите. Или по-точно казано – с отдавна известната максима, според която едни пишат изящна поезия, а други… най-обикновени фактури.
Българският туристически съюз получава средствата за доизграждане и ремонт на… каквото и да било под връх Мусала от Министерството на физическото възпитание и спорта. Основанието е „Договор за целево финансиране” №23-00-43 от 17 септември 2010 г.”, сумата е 700 000 лв., а условието – средствата да бъдат усвоени до края на 2011 година.
Процедурата за възлагане на обществената поръчка е открита с Решение №6.4/25 от 11 март 2011 г., подписано от председателя на БТС Костадин Паскалев. По едно стечение на обстоятелствата днес той е кмет на община Благоевград, но по друго стечение на обстоятелствата онзиден – през периода 2001-2002 г. - беше вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството. Така че и в двете си качества г-н Паскалев би трябвало да знае за какво иде реч – и като нормативна технология, и като същинска строителна дейност.
Обявлението за възлагане на малката (уж) обществена поръчка се появява в сайта на Агенцията за обществените поръчки две седмици по-късно – на 25 март 2011 г., а крайният срок за подаване на оферти е фиксиран на 4 май 2011 година.
На 5 май 2011 г. сут­ринта на старта застават шест юридически ли­ца - „Вием строй” ООД, консорциум „Мусала”, обединение „Красстрой-Виа­на”, „Главболгарстрой” АД, консорциум „Мусала 2011” и „Радми 90” ЕООД. Точно в 10 часа сигналният пистолет „пуква”, но трима от участниците – консорциум „Мусала”, обединение „Красстрой-Виана” и „Вием строй” ООД, са дисквалифицирани още преди да направят първите си крачки по пистата.
Пет дни по-късно – на 10 май, от надпреварата принудително отпада и „Радми 90” ЕООД. А на 17 май възложителят на обществената поръчка, в лицето на БТС председателя Костадин Паскалев, хептен се раздвоява. Не за друго, а защото от безпристрастен арбитър на състезанието изведнъж е заиграл ролята на… основен спонсор на победителя - консорциум „Мусала 2011”.
А сега по същество за „черното тото”.
По данни на компетентните органи в община Самоков строителството на прословутата но­ва хижа „Мусала”, – започнало през 1984 г., е извършено в нарушение на строителното законодателство – без изискуемите строителни книжа. Както по тогавашното законодателство, та­ка и по сега действащата нормативна уредба. Ако някой не вярва, да се вдигне до Самоков и да се консултира с документите, съхранявани от Евелина Перфанова - директор на Общинска дирекция „Териториално и селищно устройство и европейски програми”, и Надежда Клинчева - главен архитект на общината.
Хайде – макар и леко да е закъсняло подобно отрезвяване, ще спестим някой и друг лев на будната гражданска съвест.
Първият „тематичен” писмен белег е от 14 юли 2009 г., когато в община Самоков постъпват два машинописни листа с текст, озаглавен „Обяснителна записка и технически проект за „Реставрация и адаптация на хижа „Мусала” (1930 година)”.
Те са съпроводени от доста по-обемисто четиво, наречено „Комплексен доклад (оценка за съответствието със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект) от „Стройна 2002” ООД”. Това
дружество притежава
лиценз от МРРБ за оценяване съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор от 2004 г., а докладът започва така: „Целта на настоящия проект е ре­став­рирането на каменната хижа (т.е. „Изгорялата” – бел. ред.) и адаптирането й за нуждите на комплекса „Хижа „Мусала” и Мусаленско езеро” в Рила планина. Предвижда се реставрирането на хижата в последния й вид – основната сграда от 1930 г., и пристройка…”
През февруари 2010 г. върху обяснителната записка и комплексния доклад е ударен мокър правоъгълен печат, който гласи „Строителен надзор, експерт „Пожарна и аварийна безопасност”, инж. М. Гьорев”. А година по-късно двете „че­тива” са благословени и с правоъгълния общински печат, върху който четем „Разрешение за строеж №065 от 3 май 2011 г”.
Нещо от написаното дотук да прави впечатление? Точно така. БТС тръгва да възражда из пепелищата изгорялата хижа една година преди Министерството на физическото възпитание и спорта да отпусне парите. Получава необходимите разрешения от община Самоков два месеца след публикуване на обявлението за обществената поръчка. Излъчва крайния победител само седмица след узаконяване реставрацията на изгорялата хижа в подножието на Мусала, но… осигурява бюджет на фирмата изпълнител и за довършване на новата хижа „Мусала”. Която, както вече стана дума, е в нарушение на строителните закони.
И накрая – още един факт, за който по ред причини досега не е ставало дума.
С писмо, изх. №62-00-615 от 27 април 2011 г., Министерството на околната среда, дирекция „Национален парк Рила”, уведомява изпълнителния секретар на БТС Венцислав Удев, който е и шеф на конкурсната комисия, че проектът „Реставрация и адаптация на хижа „Мусала” (1930 г.)” може да бъде реализиран при спазването на следните условия:
„1. По време на извършване на дейностите да се спазват стриктно режимите и нормите на Национален парк „Рила” съгласно Закона за защитените територии и Плана за управление на Национален парк „Рила”, приет с Решение №522 на Министерския съвет от 4 юли 2001 г.
2. При ремонтните и възстановителни дейности да не се увеличава разгънатата застроена площ на сградата.
3. При изпълнение на проекта да се спазят всички условия и предписания, посочени в писмо на министъра на околната среда и водите…
Настоящото съгласуване се отнася само за проектната документация по проект „Реставрация и адаптация на хижа „Мусала” (1930 г.), Национален парк „Рила”, но не и за изпълнението на строително-монтажните и ремонтните дейности по изпълнението на проекта. За съгласуване на последните е необходимо подаване на специализирано „Заявление за ремонт и поддържане на туристически заслони без промяна на предназначението и увеличаване на капацитета им в дирекция „Национален парк „Рила”…”
И тук, както неведнъж досега сме имали нещастието да отбележим, грешката е вярна.
МОСВ издава разрешение за възстановяване на изгорялата хижа „Мусала”, защото според представените от БТС и одобрени от община Самоков проекти става дума за „нещо” като… изнесен офис: на първи етаж приемна и кухненски бокс, а на втори етаж – две работни помещения. И никакви задължителни (според обявлението за обществената поръка) условия към участниците в конкурса за „качване” под Мусала на бетонобъркачки, бетоновози, багери и каквато и да било друга специализирана техника. Да не говорим за „доставката и монтажа” на 120-130 радиатора, 40-50 двойни матрака, квадратните метра дограма и т.н.
А да знае някой, че според одобрените доку­менти едновременно с въз­становяването на изгорялата хижа трябва да изгради и пречиствателно съоръжение за отпадни води? Че трябва да купи и да монтира електрогенератор, защото догоре няма как да бъде пуснат ток по жица? Или че трябва, за да бърка бетона, да си доставя вода в бидони от Самоков, защото „бъркането” в Мусаленското езеро е забранено със за­кон? Явно никой – поне от дисквалифицираните строители, нищо не знае по въпроса. Защото… така и трябва да бъде: един не чул, друг не видял, а трети не прочел.
Неизбежно
На 28 юни 2011 г., с Решение №827, Комисията за защита на конкуренцията отмени като незаконосъобразно Решение № КС-ОП-135 от 18 май 2011 г. на изпълнителния секретар на Българския тури­сти­чески съюз за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „Мусала”. И върна преписката на възложителя „за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка при спазване на мотивите, изложени в настоящото решение”.
Мотивите на антимонополистите не са никаква изненада за нашите читатели, защото те изцяло съвпадат с „препоръките” ни, публикувани в бр. 22 и бр. 23 на в. „Строител”. Обединение „Красстрой-Виана” е отстранено по съвършено формален признак – пликовете в офертата били надписани, но не и номерирани. А пък „Главболгарстрой” АД, което предлага най-добра цена, най-кратък срок за изпълнение и най-дълги гаранционни срокове, било класирано на второ място, защото според възложителя нямало никакво значение кой за какви пари ще изпълни поръчката – дали със 100 хил. лв. отгоре, или със
100 хил. лв. по-евтино.
Оттук нататък, според решението на КЗК, ситуацията май е ясна. Възложителят, в лицето на БТС председателят, трябва да прекрати процедурата, тъй като допуснатите нарушения при провеждането є не могат да бъдат санирани. Естествено, Възложителят може да обяви нова обществена поръчка и този път да спази изискванията на „съответната” нормативна уредба - НВМОП, ЗУТ, Закона за защитените територии и Плана за управление на Национален парк „Рила”. В частност обаче за подобно нещо не остана кой знае колко време. На 31 декември 2011 г. срокът за усвояване на целевия кредит, отпуснат на БТС от Министерството на физическото възпитание и спорта, изтича. Дотогава ръководството на Българския туристически съюз ще трябва да убеди „съответните инстанции” – МОСВ, община Самоков и дирекция „Национален строителен контрол”, че досега някой го е заблуждавал и затова се е стигнало до сегашната каша.
Колкото до останалите компетентни органи – прокуратурата, НАП, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, май на тях ще се падне честта да потърсят отговор на въпросите, които ръководството на БТС подминава с лека ръка. Примерно защо средства, отпуснати за финансиране ремонта на един обект, се отклоняват за строителство на друг обект или пък какви други преимущества в изпълнението на поръчката са демонстрирали победители от консорциум „Мусала 2011”. Като изключим, разбира се, цената на офертата им - с около 50 хил. лв. над отпуснатото финансиране и 100 хил. лв. над офертата на „Главболгарстрой“.
Вероятно проверяващите органи ще обърнат внимание и на „дребната” подробност, че зад въп­росния консорциум стоят две фирми. Едната се казва „Галчев инженеринг груп” АД и при нея нещата са ясни: община Благоевград е в списъка с дългогодишните партньори, мажоритарният собственик е доскорошен президент на ПФК „Пирин” и т.н. Наименованието на другата фирма в консорциума победител - „Ай Ти Ди груп” ЕООД, по принцип не говори нищо на широката публика. За по-любопитните като нас обаче историята се оказа доста... интересна, да речем. Според Търговския регистър нейният едноличен собственик - Иван Иванов Драшков, е роден през 1983 година. А от фирмената му биография в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) научаваме, че въпреки крехката си (от гледна точка на строителния бизнес, разбира се) възраст, неговата кариера е хем странна, хем… повече от уникална. Във „файла” на предприемача Иван Иванов Драшков има данни само за календарната 2009 г., която той започва (образно казано) с поставянето на подови настилки и приключва с изграждането на жилищен комплекс от затворен тип на стойност… 25 млн. лева. Данни за строителния възход на предприемача Иван Иванов Драшков през 2010 г. в регистъра няма. Което не пречи да си зададем логичния въпрос „Как така се случват подобни чудеса?“ и… веднага да си отговорим: „Лесно, ако например си син или адаш на заместник-шефа на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) Иван Драшков, по пътя си рядко можеш да срещнеш затворена
врата.”
Ами ние - останалите простосмъртни, какво да правим, когато им дойде времето и на внуците?

Надежда Клинчева -
главен архитект на община Самоков:

По документи БТС има право да възстанови само старата хижа

Никога и по никакъв повод не е ставало дума за довършване на новата хижа. Всички документи, които сме получили от БТС, са били свързани само и единствено със старата хижа. Според разрешението, което ние сме им издали, те трябва да възстановят сградата в първоначалния й вид. И нищо повече. Съгласувателните писма, които сме получили от Дирекцията на националния парк „Рила,” Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и районната служба „Пожарна и аварийна безопасност”, са все в същия дух: каквото и да се прави за възстановяването на старата хижа, то трябва да е само в обема на сградата. Колкото до т.нар. нова хижа, откакто аз съм главен архитект на общината, не са издавани никакви строителни книжа и не се извършват никакви строителни дейности. Или поне нашата информация е такава.
Другият неизяснен момент е водоснабдяването. По проект, при възстановяването на старата хижа в едно от помещенията трябва да бъде монтирано пречиствателно съоръжение. То ще обслужва двете хижи, защото дирекция „Национален парк „Рила” не разрешава новата хижа да има собствено пречиствателно съоръжение, което да е извън обема на сградата. Със старата хижа въпросът е решен чрез... „собствен водоизточник”, т.е. ще си носят вода от Самоков – в бутилки, бидони или цистерна. На тях повече не им и трябва, защото на практика става дума за заслон: идват хората, отдъхват два-три часа, пият по един чай или кафе и си тръгват. На първия етаж има кухненски бокс и помещение, което побира две-три маси, а на втория етаж ще има два офиса на Национален парк „Рила”. Единственото легло ще е на пазача. Големият проблем остава водата за новата хижа. За съжаление навремето такъв беше манталитетът: някъде по върховете на държавата някой решава, че еди-къде си трябва да има грандиозна сграда, строителството й приключва в спуснатите „от горе” срокове и едва тогава започва да се мисли за външните връзки – водоснабдяване, канализация и електрифициране. Новата хижа „Мусала” е в подобна хипотеза: сграда има, но въпросът с водата изобщо не е решен. През 2007 г. Регионалната дирекция „Национален строителен контрол” ни задължи едновременно с разрешението за строеж на сградата да издаваме и разрешения за строеж и на външните връзки. Но пак ви казвам – за новата хижа при нас не са постъпвали никакви искания или проекти.