Есенната прогноза на ЕК: Очаква се общ спад на европейската икономика, възстановяването идва към 2022 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се свие с 5,1 на сто през 2020 г. и ще нарасне с 2,6 на сто през 2021 г. и с 3,7 на сто през 2022 г. Това са изчисленията в есенните икономически прогнози на Европейската комисия (ЕК).

Очаква се общият спад на европейската икономика през тази година да е с над 7%, а безработицата и дефицитите да продължават да растат. България обаче остава една от малкото държави с нисък дефицит от 3%.

„Икономиките на България и останалите членки на ЕС ще се върнат към нивата си отпреди пандемията чак към края на 2022 г.“, се казва още в прогнозата на Европейската комисия. От есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8%, преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. За целия ЕС спадът е 7,4% през 2020 г., а възстановяването - 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г.

Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване, които пряко зависят от степента на разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките. От ЕК подчертават:

Много важно е да бъде приет бюджетът за следващите 7 години.

Комисията очаква Фондът за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, който е част от следващия седемгодишен бюджет, да се отрази положително на европейските държави.

„Постигната е важна стъпка по отношение на евробюджета - предварително съгласие на обвързването му с принципите на правовата държава. Механизмът ще залегне за първи път във финансовата рамка“, обръщат внимание от ЕК.

В документа се посочва, че

нарастването на безработицата е било ограничено в сравнение със спада в производствата.

Политиките, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнище ЕС са допринесли за смекчаване на последиците за пазарите на труда. Тук специално се посочва, че належащите мерки - като схемите за работа с намалено работно време, са били безпрецедентни. Все пак се очаква загубата на работни места да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите членки на различните видове спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда.

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. За целия ЕС цифрите са: при 6,7% през 2019 г. до 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8% през 2022 г.

Дефицитът и държавният дълг отиват рязко нагоре.

Очаквано и бюджетните дефицити ще се увеличат много в целия ЕС – все пак социалните разходи растат, а данъчните приходи намаляват както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката, имащи за цел да се подпомогне икономиката, така и вследствие на автоматичните стабилизатори.

Пресметнато е съвкупният дефицит за еврозоната да нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. на около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. В сметките е отразено постепенното премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. Съвкупното съотношение на дълга към БВП пък ще се измени от 85,9% през 2019 г. на 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6% през 2022 г.

Инфлацията остава ниска.

Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската, която включва всички стоки, освен енергията и непреработените храни, също намалява значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено свързаните с туризма и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.

Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), инфлацията ще бъде средно 0,3% през 2020 г., преди да нарасне на 1,1% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се през 2020 г. тя да бъде 0,7%, през 2021 г. - 1,3%, а през 2022 г. - 1,5%.

„Тази прогноза идва в момент, в който втората вълна на пандемията поражда още по-голяма несигурност и разбива надеждите ни за бързо възстановяване. Икономическата продукция на ЕС няма да догони равнищата си отпреди коронакризата до 2022 г. По време на това сътресение обаче ние показахме решителност и солидарност. Въведохме безпрецедентни мерки, за да помогнем на хората и предприятията. Ще работим заедно, за да начертаем пътя към възстановяването, като използваме всеки инструмент, с който разполагаме. Постигнахме съгласие по ключов пакет от мерки за възстановяване - NextGenerationEU, в който централно място заема Механизмът за възстановяване и устойчивост, за да бъде предоставена мащабна подкрепа за най-тежко засегнатите региони и сектори”, казва Валдис Домбровскис, изпълнителен зам.-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

„След най-дълбоката рецесия в историята на ЕС през първата половина на тази година и много силен подем през лятото възстановяването на Европа спря поради повторното нарастване на броя на заразените с COVID-19. Растеж ще бъде отчетен отново през 2021 г., но ще са нужни две години, за да се доближи европейската икономика до състоянието, в което се намираше преди пандемията. В настоящия контекст на много голяма несигурност националните фискални политики трябва да продължат да предоставят подкрепа, а NextGenerationEU трябва да бъде завършен до края на 2020 и ефективно приведен в действие през първата половина на 2021 г.”, казва комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.