Инж. Марин Гергов, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: Качеството на строителството е сравнително най-доброто, което някога сме имали в България

Инж. Гергов, приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за това, че бяхте избран за председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Разкажете ни малко повече за себе си. Кои ще бъдат основните приоритети в работата Ви?

Аз съм инженер конструктор, проектант. Повече от 30 години работя в бранша. Започнах трудовия си път в проектантската организация „Металпроект”. След това станах технически ръководител и ПТО в „Метални конструкции“. Малко по-късно продължих като проектант в „ИКюИ България“ АД, а след това бях назначен като ръководител на конструктивен отдел в „Бейтс България“ ООД. През последните 5 години съм на свободна практика.

В периода 2016 - 2020 г. бях председател на секция „Конструкции на сгради и съоръжения” към Регионалната колегия София-град на КИИП.

Сред най-важните ми приоритети като председател на браншовата организация ще бъде модернизиране на работата на КИИП чрез максимална цифровизация. Това би освободило средства от нашия бюджет за по-смислени и професионално насочени дейности. Освен това в момента има и силен здравен аспект.

Текущата година поднесе много предизвикателства поради пандемията от COVID-19. Как повлияха те на КИИП?

Извънредното положение и ограничителните мерки се отразиха много сериозно на работата на КИИП в два аспекта. В неблагоприятна посока беше влошаването на управлението на Камарата и загърбването на основните принципи на устава ни като вземане на общи решения от УС. В благоприятен аспект – в момента имаме стимул по отношение на процеса на оптимизация на оперативното управление, цифровизираме се с добри темпове.

Какво предстои пред КИИП през 2021 г.? Кои ще са ключовите събития в програмата на Камарата?

През новата година ще предприемем важни промени, дано да имаме сили да ги направим. Някои от планираните дейности са с дългосрочен характер и вероятно ще продължат и по-нататък. За да върви работата ни, сме взели решение да провеждаме телеконферентни заседания на комисиите и на Управителния съвет. Предвидили сме и организирането на редица обучителни уебинари.

В процес сме на договаряне на преференциални застраховки „Професионална отговорност” за цялата Камара, защото в момента има такива само за Регионална колегия София-град. Сред приоритетите ни ще бъде и модернизирането на регистъра, както и на официалната интернет страница на КИИП. Както виждате, опитваме се да се дигитализираме максимално, предвид създалата се обстановка в страната, така че сме планирали и да започнем издаването на нехартиени удостоверения за правоспособност.

Как могат да се задържат младите строители и проектанти в България?

Един от начините е чрез повдигане на авторитета на професията ни и на последващо ниво – подобряване на заплащането. Авторитетът на инженерната професия в момента е сравнително нисък и не кореспондира на отговорностите и трудностите в работата.

Относно проектантите аз виждам една отлична възможност за развитие чрез т.нар. outsourcing от по-богати икономики. Поради по-ниския стандарт на живот у нас това е чудесен начин за кариерно израстване на младите професионалисти, които ще се занимават с интересна и добре платена трудова дейност в България.

Що се отнася до младите строители, смятам, че те биха могли да натрупат ценен първоначален опит в Европа и след време да го върнат и приложат в родината.

Какво според Вас е състоянието на строителния сектор в момента?

Качеството на строителството е сравнително най-доброто, което някога сме имали в България. В основата на повишаването му са новите материали и технологии и добре запознатите професионалисти, които ги използват по правилния начин.

Не липсват и проблеми в отрасъла. За съжаление най-важните участници в строителния процес, възложителите, срещат сериозни трудности заради сложния разрешителен режим. Поради пропуски в законодателството и възможности за тълкуване на закони и наредби в сектора се проявява и нелоялна конкуренция.

Какви законодателни промени в сектор „Строителство“ са необходими?

На първо място е необходимо да има опростяване на процеса на получаване на разрешение за строеж, особено за обекти от по-ниските категории.

Важно е да се прецизират и правата, и отговорностите на участниците в строителството – възложители, проектанти, технически контроли, надзорници, изпълнители.

В Народното събрание бяха внесени предложения за изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Какво е Вашето мнение по тях?

КИИП като цяло се изказахме критично към предложенията за промени в ЗУТ, защото те не намаляват административните пречки към инвестиционния процес, а ги утежняват, усложнявайки процедурите. Все още чакаме нашата държава да последва тенденциите на развитите страни към дигитализация на административните процеси и освобождаването им от корупционен натиск.

Част сте от наскоро създадения консултативен съвет в сектор „Строителство“, обединяващ браншовите организации в отрасъла. Как оценявате подобно обединение?

Идеята е много добра и я подкрепихме с радост. Смятаме, че този съвет трябва да придвижва по нормативните канали всички теми, по които има единство между участниците в него. Въпросите, по които има различия, трябва да се задържат и да се обсъждат. В спора се ражда истината!

Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България? В какви направления виждате възможности  за разширяване на сътрудничеството?

В момента основно коментираме предложенията за промени в нормативната база, която се отразява и на проектанти, и на строители. Имаме много възможности за съвместна дейности, например по някои т.нар. добри практики – документи, които разглеждат теми, необхванати от нормативните документи, но много важни за качеството на изпълнението.

Четете ли в. „Строител“ и полезна ли е информацията, която намирате в него?

Предимно следя интернет. Уебсайтът на в. „Строител” ми е много полезен. Основно от него се запознавам с информация от сектора, която е извън пряката ми работа. В централното управление на КИИП получаваме вестника и с удоволствие го разгръщам и на хартия.