Ясен Кьосев е роден в София през 1974 г. Завършва с пълно отличие Първа английска гимназия в столицата, а висшето си образование получава във ВИСИ (сега УАСГ). По време на следването си е отличен с първа и втора награда в конкурсите „Студент на годината”. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Центровете на средните градове в България”. Специализира в Кралския технически институт в Стокхолм. Автор е на редица архитектурни проекти.
Доц. Кьосев, 75-годишнината на катедра „Градоустройство” на Архитектурния факултет на УАСГ, която наскоро се чества в пространството на Ларгото в столицата, е добър повод да си припомним ролята й за създаването на поколения архитекти и специалисти по градско планиране.
Основаването на катедрата е един от възловите етапи в изграждането на българската професионална общност от академици и практици в областта на архитектурата и градоустройството. С този юбилей са свързани няколко значими събития – откриването на Висшето техническо училище през 1942 г. и създаването на Архитектурния факултет през 1951 г. Приемственост у нас се постига трудно, но сред архитектите и градостроителите тя не изчезва. Затова и ми се иска да тълкуваме значението на юбилея през тази представа – приемственост на градежа.
В изтеклите две десетилетия в катедра „Градоустройство“ стартира обучението по специалност „Урбанизъм“ (2002 г.) и „Ландшафтно устройство и ландшафтно планиране“ – ЛАЛП (2017 г.). Разглеждам разкриването на специалност „Урбанизъм“ като отговор на новите обществено-икономически условия, когато плурализмът на собственосттта предизвика необходимост от ново многопластово участие и инициатива не само на държавата и общините, но и на бизнеса и гражданите. Те всички искат да допринесат за планирането на града, за взимането на решения.
Планирането на градовете се съсредоточава не само върху архитектоничното и пространственото творчество, но и в интердисциплинарните аспекти на комплексен градски процес. Обособяването на урбанизма като самостоятелна специалност преди две десетилетия ни доближи до актуални международно приети стандарти.
ЛАЛП на свой ред е своеобразно възстановяване на естествената връзка между дейностите по планиране на средата с нейните архитектонични градски структури, но и със зелената система. Засилването на тази връзка е принос към партньорското усилие в изграждането на жизненото пространство на човека. В исторически план ЛАЛП е и преоткриване на традицията – в лицето на онези първооснователи на катедрата, които са били отдадени както на научната си дейност, така и на практиката, едновременно на градоустройство и парково изкуство.
Освен лекционни курсове по „Градоустройство“ Вие четете и „История на урбанизма” в различните специалности на УАСГ. Това е дисциплина с академични традиции, но доколко наученото е приложимо в живота?
Историчността е в началото на всяко познание. Смятам, че историческата култура на младите професионалисти ги легитимира не само като технократи, но и като личности – а това е важна част от образователния процес. За разлика от други народи българите имаме сложна историческа съдба – „усещане“ за голямо минало, а в културата на съвремието – относително слаба историчност. Живеем в епоха на поредно преосмисляне, но не и пренаписване. От историческата щафета ще оцелее онова наследство, което идващото поколение приеме и осъзнае дълбоко. Към това се стремя в преподавателската работа – постигане на културна приемственост сред поколенията в общността на архитекти и урбанисти.
Кандидатстудентската кампания тази година премина в малко необичайна ситуация. Видно от резултатите, криза за нови студенти в специалностите на Архитектурния факултет нямаше.
Броят на желаещите да учат в Университета по архитектура, строителство и геодезия е намалял спрямо някои години от близкото минало, когато се налагаше да се наемат сгради, за да се проведе кандидатстудентската кампания. Тогава имаше бум в строителството и проектирането, които привличаха интереса на много млади хора, но разбира се, не всички притежават необходимата задълбоченост.
Позволявам си да разглеждам архитектурата като една от елитните специалности. Тя не може да бъде масова. Приемът у нас трябва да бъде съобразен и с увеличения достъп на някои кандидат-студенти до алтернативи за образование в чужбина, привлекателността на високотехнологичните професии, както и демографските показатели – младото поколение не е толкова многолюдно, уви. Все пак за поредна година през 2020 г. отчитаме устойчивост на търсенето за архитектурно образование в УАСГ. Като не просто попълваме бройките, а имаме значителна възможност и за подбор. Разбира се, селекцията трябва да продължава и в следването, да не свършва с кандидатстудентския изпит. Това е важна задача, отдавна осъзната, и все пак – в голяма степен – още предстояща.
Как преминава обучението на Вашите студенти в условията на пандемия? Като че ли трудно може да се стане архитект онлайн? Или не е така?
Благодарение на съвременните информационни технологии дистанционната връзка е сериозно подобрена. По отношение на лекциите проблемът с присъствието е преодолим в електронна среда. Лично на мен ми липсва „театралната изява“, която съществува в живата лекционна форма. Известната сценичност допринася за общуването със студентите и ми носи лична удовлетвореност при преподаването.
Лекциите са „преносими“ в електронна среда, но съвсем противоположно е мнението ми за творческото обучение по учебните проекти, които не могат да се осъществят пълноценно в условия на дистанция.
Възприемам бъдещи възможности за дистанционни учебни дейности при специализирано чуждоезиково обучение на студенти, придобиване на втора магистърска степен или докторантски програми, но не и изцяло дистанционно обучение в редовния курс по „Архитектура“, „Урбанизъм“ и „Ландшафтно устройство и ландшафтно планиране“, които са свързани с основите на бъдеща проектантска професия. В настоящите извънредни условия в значителен период провеждахме дистанционната форма хибридно, с режим на лични присъствени консултации по проекти при спазване на противоепидемичните мерки.
Вашата катедра се явява интегриращо звено в областта на дисциплините, които се изучават в университета. Завършилите специалността „Градоустройство” изпълняват различни образователни, проектантски и други дейности в държавата.
Образованието е важно и неотменимо условие за бъдещата реализация. Влияят обаче и редица други фактори. С радост мога да посоча, че възпитаниците на катедрата са широко и успешно представени сред творческата общност на архитекти и урбанисти, в администрацията, бизнеса и пазара на консултантски услуги, а мнозина са вече съпричастни и на академичното поприще. Вярвам, че скоро, когато завършат обучението си първите випуски на специалност „Ландшафтно устройство и ландшафтно планиране“, ще видим и тяхната успешна реализация.
