Тема

Бъдещето на Централната баня е… модерна баня

Концепциите за уникалната сграда предлагат възстановяване на оригиналната функция в частта, която не се ползва от Музея за история на София

Как се комбинират в една сграда баня и музей? На този въпрос са се опитали да отговорят трите екипа, класирани в конкурса за концепция за развитието на неизползваната част от Централната минерална баня (ЦМБ). „Софийски терми”, Kengo Kuma & Associates Inc съвместно с „Ямазаки + Иванова Архитектс” и Сдружение „Историческа баня” презентираха детайлните си разработки онлайн. Събитието бе излъчено на живо от Общинското предприятие „Софияплан“ във Facebook Live формат и събра аудитория от над 300 души. Организаторите ще приемат коментари по темата до края на годината на info@sofiaplan.bg. След това на базата на предадените концепции, които включват бизнес план и модел, и получената обратна връзка ще се подготви план за действие, който ще бъде внесен за разглеждане в Столичния общински съвет в първите месеци на 2021 г.

Интересно е, че и трите колектива предлагат възстановяване на оригиналната функция на частта от сградата, която не се ползва от Музея за история на София. Разбира се, със съвременна интерпретация и създаване на модерен СПА център с богато разнообразие от термални услуги, който да се превърне в притегателно място за жителите и гостите на София. Друга обща характеристика на проектите е нуждата от това зданието да се отвори към околното пространство и да стане по-достъпно, с нови пешеходни маршрути и атрактивни обществени зони пред него.

Публично-частно партньорство за осъществяване на идеите за развитието на термалния център

предлагат и трите екипа. Според експертите им реализацията на бъдещия проект има потенциал да кандидатства за европейско финансиране в новия програмен период 2021 - 2027 г.

Мнението на главния архитект на София Здравко Здравков е, че бизнес моделът може да бъде реализиран, „тъй като анализите на участниците в конкурса показват, че дебитът на минералната вода е достатъчен за всички СПА процедури и допълнителни изисквания на ХХI век“.

„Представените концепции не са просто интересни идеи или архитектурни проекти. Това са предложения, които са обмислени и създадени от широк кръг специалисти от различни сфери, работили заедно, за да предложат цялостни решения за бъдещето на сградата. Затова те съдържат както решения за оптималното използване на вътрешните и външни пространства, така и идеи за оползотворяването на минералната вода, подход за съжителство с Музея за история на София и особено важно - бизнес план и модел за управление. Тоест общината получава три комплексни модела, разработени изключително задълбочено от различни професионални гледни точки”, коментира директорът на „Софияплан“ Любо Георгиев.

Даяна Николова, архитект - културно наследство в „Софияплан“, допълни, че всички класирани са подходили изключително професионално към задачата, като периодично са обсъждали напредъка в работата си с екипа на общинското предприятие. „Ние се постарахме да им бъдем максимално полезни, като организирахме огледи на място и предоставяхме достъп до данни и изследвания, необходими за разработките. В резултат бяха създадени много богати и интересни концепции, които изпълняват изискванията на заданието”, заяви още тя.

Отворената покана стартира на 15 май 2020 г., след като Столичната община (СО) реши да направи широко обсъждане за бъдещето на паметника на културата, който имаше намерение да развие в цялост като музей, но срещна недоволството на група граждани. След 200 първоначални онлайн предложения за самия конкурс идеи за съдбата на емблематичната сграда дадоха общо 4 екипа, като три бяха класирани за втори етап. До октомври те трябваше да представят и подробен проект с бизнес план за реализация, като за това получават по 10 000 лв. С парите СО откупва концепциите и си запазва правото да избере една или да компилира елементи.

Съвместяването на минерални басейни и зони за различни процедури с функциите на музей е заложено в две от избраните разработки, а третата подсказва, че музеят въобще може да бъде преместен. Това, което прави впечатление и в трите проекта, е, че самата реставрация на сградата, която в тази си част е в критично състояние, отива малко на заден план и се акцентира на средата около самото здание.

„Софийски терми“ с басейн на покрива

Екипът, спечелил най-много точки – 93,80, е „Софийски терми“ с архитекти Мая Шопова, Слава Савова и Мария Каразлатева. Триото залага на обединението на северното и източното крило и партньорството им с музея (разположен в западното).

Термалният център ще е със съвсем нов вход откъм ул. „Сердика“. Предлага се да се изгради и централна постройка, която е вътрешна и невидима за минувачите, не засяга фасадите и в нея единият етаж е достъпен само откъм музея. Басейни ще има на сутерена и на първия етаж, както и на самия покрив на сградата. Включени са още и басейн балкон на първия етаж, зали за лечебни процедури и почивка, сауна и парна баня в сутерена. Според архитектите кафенета и барове допълнително ще оживят мястото. Затова са предвидени воден бар, разположен във вътрешния двор между сградата на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) и Централната баня, и един pop-up, който да свързва градската култура на импровизирани барове с лечебната консумация на минерална вода на място.

Свързващ елемент между музея и термите ще бъде вътрешното крило, заключено между двата двора. Тук архитектурни интервенции са допустими, затова ще има ремонтни дейности на конструкцията. В проекта са разработени обстойно и идеите за промяна на пространството около самата сграда. „Стратегията ни за обновяване на площада предлага активирането му чрез добавяне на нови функции по краищата му“, разясняват авторите. Това ще стане чрез обособяването на воден павилион, който да бъде временна постройка. Тя ще се променя на всеки няколко години, давайки възможност на млади архитекти да проектират тази малка градска функционална инсталация. Форматът ще бъде архитектурен конкурс, организиран като малко събитие, гравитиращо около споделените ресурси и потребности. Останките от римските терми и джамията Баня Баши ще бъдат „преоткрити” посредством облагородяване на мястото около тях и подобряване на начина, по който се информират посетителите за историческата и културната им стойност.

Изворът София-Център ще се свърже с експозициите на Регионалния исторически музей, а връзката с ЦУМ ще стане през понастоящем задънената улица там. „Предлагаме обширното пространство, заключено между ЦУМ и ЦМБ, да се превърне в хибриден площад с достъпни паркоместа през работния ден и гъвкаво място за артистични прояви вечер и през уикендите“, разказаха архитектите.

Предложенията за водоналивния кът, разположен на малкия площад между ЦМБ и Дома на киното, който е едно от най-важните публични пространства в близост до банята и единственото място, където столичани все още имат достъп до минералните води на извор София-Център, са да стане по-удобен за пристигащи с автомобили. Трафикът според намеренията може да се облекчи с помощта на водоналивна станция, позволяваща на шофьорите да напълнят вода, без да слизат от колите, бързо и на определени за това места. Архитектите са помислили и за удължаване на жизнения цикъл на водата. „Част от интервенциите, които предлагаме, като например водните инсталации в обновените публични пространства или термалните басейни, ще бъдат свързани в кръгови системи за максимално ефективна употреба на водния ресурс. Топлинната енергия е изключително важен възобновяем ресурс за всички операции в „Софийските терми”. Тя е източник на отопление не само на помещенията в студените месеци и тяхното охлаждане в летния сезон, но и осигурява постоянната температура на плувните басейни посредством термична инсталация“, обясняват те.

Тази концепция предвижда основната инвестиция да е чрез концесия. „Стъпвайки на потребителски потенциал и разнообразни допълващи се дейности, обектът ще носи преки и косвени ползи за широк спектър целеви групи, като същевременно е икономически устойчив. Структуриран и финансиран като публично-частно партньорство, моделът съчетава частните капитали, опит и know-how с публичния ангажимент, създавайки траен баланс между предприемачески доход и обществен интерес“, уверен е екипът на „Софийски терми“.

Отново баня! За градска идентичност

Японският опит бе подчертан от екипа „Kengo Kuma & Associates Inc и Ямазаки + Иванова Архитектс“, чийто проект е класиран на второ място. Освен това авторите заявиха и възможности за японо-българско партньорство и в проектирането, и във финансирането. По-специален в тяхната оферта е пасажът в средата на сградата, който ще свързва площад „Бански“ и градинката пред НАГ, което според тях ще направи достъпа по-лесен и по-атрактивен. Той ще играе и ролята на фоайе към обновените съоръжения в банята, като басейни, топила, парни бани и др. Колективът предлага и обвързване с музея - създаване на експозиция, посветена на минералната вода и историята й, както и по-нататъшно свързване с другите бани в столицата за една по-цялостна идентичност на града. Визията, наречена „Отново баня“, е получила от журито 82,68 точки и бе представена под мотото „Термалната култура и изграждането на градска идентичност“. „Когато се опитвахме да разберем каква е идентичността на София, установихме, че такава няма. Затова решихме, че ако подходим към богатството на града с минералната вода с респект и отговорност, можем да открием идентичността в нея. При това, опазвайки с грижа всяка част от зданието и всеки детайл, останали в автентичния им вид. Целта ни е да съхраним наследството, но и да му дадем ново бъдеще. Сградата не би имала такова, ако не й върнем водата“, казват авторите на идеята. Чрез функцията „минерална баня” те твърдят, че създават различен потенциал за развитие, отварят я към града, като привличат нови потоци от хора. Предвидено е възстановяването на двата басейна, разположени симетрично в лявата и дясна част на зданието, служили преди като мъжки и женски. Те ще са разделени от пасажа, свързващ сградата с площад „Бански“ и градинката пред НАГ. „Това е артерията, която прави комуникацията между задния двор и главното фоайе на банята, но ще играе и ролята на вход към двата басейна“, се посочва в проекта. Така ще се даде възможност за ново развитие и на музея в южната част. Вътрешните дворове приобщават къпалните към новото пространство чрез повдигане на нивото им. Пасажът продължава към обширна тераса, разположена в задния двор и включваща зоната с комина. Достъпът от градинката пред НАГ ще бъде по парадно стълбище през терасата до входа на сградата, като е посочено, че именно този „коридор“ прави ЦМБ по-отворена към града.

#Да бъде баня – жив музей

Гражданското сдружение „Историческа баня“, в което участват представители на организацията „Термалнонормално“ – архитектите Веселин Алексиев, Елица Димитрова, Надежда Сучева и икономистът д-р Иво Анев, е класирано на трето място със 70,63 т. Тяхната идея е „създаването на успешен пример за функционираща минерална баня, който да активира силен обществен и инвеститорски интерес“. Проектът е разработен на три етапа и прави впечатление, че не се започва с реставрация на сградата. Като начало се предвижда отваряне на прохода между НАГ и ЦМБ като нова пешеходна връзка между улиците „Триадица“ и „Искър“. Така според авторите пространството ще се активира за художествени инсталации, събития, ще има и ресторант. На следващия етап е включено преизграждане на площада пред чешмите като второ лице на банята и създаване на мрежа от пешеходни връзки, направа на чешми и водни ефекти. Проектът се разгръща и към обособяването на културен маршрут от минерални бани в цяла София. ЦМБ е разгледана като начална точка в него и включва баните в Овча купел, Банкя и Горна баня и други обекти, свързани с минералните извори.

Концепцията за сградата я описва като такава с постоянни и временни функции. В първите влиза възстановяването на двата басейна и изграждането на нов външен. В северното крило ще е т.нар. Историческа баня, която да представлява синтез между „жив музей“ и СПА център. В този проект това е пространството, което ще играе функцията на интерактивен музей, в който „историята на термализма ще бъде преживявана от посетителите“. В сутерена са ситуирани съблекалните, техническите и сервизни зони, както и ресторант, а на първия етаж е съвременната СПА и балнеологична зона в „оригинална историческа среда“.

Временните функции включват възможностите за културни и развлекателни събития, спорт, лечебни терапии, подводни масажи, плуване, водна гимнастика, медитативни практики и предлаганите в СПА центъра различни сауна, парна баня и други опции за рехабилитация. Предвижда се собствеността на сградата да остане на Столичната община и само при специфични условия се мисли за отдаване на концесия.

Какво се случи досега?

Зданието, строено в периода 1906 – 1912 г. от арх. Фридрих Грюнангер и арх. Петко Момчилов като хигиенна баня, спира да функционира поради загубен интерес през 1986 г. Бързо започва да се руши и на покрива израстват дървета. За да спаси този паметник с национално значение, Столичната община обявява през 1998 г. национален конкурс. От 15 представени проекта първа награда печели колектив, ръководен от арх. Станислав Константинов и с участието на арх. Александър Генчев, арх. Иглика Люцканова и инж. Георги Колчаков. Идеята е в тази сграда да се настани Музеят за история на София, който е основан от ген. Владимир Вазов през 1928 г. Поради липса на цялостно финансиране обаче преустройството на първия етап от проекта продължава цели шестнайсет години и се случва само в западното крило.

Институцията се мести там едва през 2014 г. след привлечено европейско финансиране в размер на 6 млн. лв. Междувременно от 2007 г. СО прави опити да отдаде на концесия северното и източното крило за балнео- и СПА комплекс. Те обаче са неуспешни и Столичният общински съвет взема ново решение имотът да се използва за културни събития, като на територията на цялата сграда се разгърне музеят. Тогава зам.-кметът по култура доц. д-р Тодор Чобанов обяви, че това е по-разумното предвид липсата на инвеститор за СПА център и намалелия дебит на водата. Преди 2 г. СО представи проекта с виждането, че емблематичното пространство може да бъде своеобразен Градски дом. Този втори етап планираше в северната и източната част на сградата, които – съгласно конструктивната експертиза – са в изключително критична ситуация, да се запази абсолютно архитектурата на зданието, както е направено в реставрираната част. Реализацията обаче не бе подкрепена.


Здравко Здравков, главен архитект на София: Посоката е ясна - връщане на минералната вода в зданието

Анализът на екипите е много задълбочен и дава реална посока за трансформацията на Централната баня. Посоката е ясна – връщане на минералната вода в сградата и създаване на термален център. Намирам потенциал и в трите концепции и съм респектиран от работата на екипите. Всички те са обхванали в анализите си и прилежащите пространства, което е много важно. Банята не функционира сама за себе си, а е част от историческия контекст. Бизнес моделът, който представят и трите екипа, може да бъде реализиран, тъй като анализите им показват, че дебитът на минералната вода е достатъчен за всички СПА процедури и допълнителни изисквания на XXI век.

Надявам се да проведем архитектурен конкурс, за да влезем в конкретика и да пристъпим към довършване на задачата. След представянето на доклада пред Столичния общински съвет ще изготвим задание за конкурса. Ще съдействам заедно с екипа на „Софияплан“ да довършим работата докрай.

 

Реклама