Растеж от 4,4% на общата строителна продукция у нас през 2021 г. прогнозира ИИП

В края на миналата година Източноевропейската асоциация за прогнозиране в строителството (Eastern European Construction Forecasting Association - EECFA) публикува своите зимни доклади за развитието на отрасъла в осем държави от Югоизточна и Източна Европа – България, Румъния, Хърватска, Словения, Сърбия, Русия, Турция и Украйна. Партньор на EECFA при изготвянето на анализа за България е Институтът за икономическа политика (ИИП), който от 2005 г. прави ежегодни изследвания за сектор „Строителство“. Драгомир Белчев, старши анализатор в ИИП, коментира пред в. „Строител“ данните от изготвения доклад за EECFA.

Данните за България

„ Икономическата криза, предизвикана от COVID-19, до момента не засяга в същата степен строителния сектор за разлика от други, най-вече свързани с продажбите на дребно, туристическия и ресторантьорския бизнес. Отражението върху строителните компании по-скоро ще зависи от това колко дълго във времето ще продължи епидемиологичната обстановка“, заяви Белчев. Той подчерта, че краткосрочната бизнес статистика на НСИ сочи, че до края на октомври 2020 г. общата строителна продукция за годината е намаляла с 5,9% спрямо същия период на 2019 г. При сградното строителство е отчетено много по-голямо понижение - с 8,4%, което е продиктувано от промяната в бизнес моделите (по-малко офис и търговски площи, повече логистични) и задържането на ръста в доходите на домакинствата. Според експерта ефектът върху строителството ще бъде много по-негативен, ако постоянното отпускане и затягане на мерките продължи и през 2021 г. „Очакванията на Института за икономическа политика за 2020 г. са за спад в приходите на строителните компании от 4,9%. Прогнозите сочат, че през 2021 г. и 2022 г. това понижение ще бъде преодоляно и секторът ще бъде подпомогнат от усвояването на европейски средства и държавните разходи в инфраструктурното строителство. Общата строителна продукция ще отбележи растеж съответно от 4,4% за 2021 г. и 5,2% за 2022 г.“, подчерта Драгомир Белчев.

Жилищно строителство

 Данните на ИИП сочат, че през първите три тримесечия на 2020 г. е имало спад както в броя на жилищата, получили разрешение за строеж (-22%), така и на тези със стартирало строителство през периода (-12%). Белчев поясни, че при вторите спадът е по-малък поради факта, че това са проекти с вече осигурено финансиране. „Забелязва се промяна в нагласите на търсещите нови жилища. Те се ориентират към еднофамилни къщи в близост до големите градове, както и към затворени комплекси. Географски повече от една трета от издадените разрешителни и обектите със стартирало строителство се намират в София, което е обосновано от повишеното търсене и по-високите цени“, заяви анализаторът. Той добави, че първоначалните очаквания за спад в ценовите равнища на жилищата не са се оправдали и те са останали без промяна. През 2020 г. имотният пазар е бил подпомогнат и от изгодните лихви по ипотечните кредити, които продължават да са на най-ниските нива в историята си (2,9%). „За да бъдат облекчени домакинствата и бизнесът и за да се избегнат предпоставките за повишаване на необслужваните кредити, беше създадена възможност за разсрочване на плащанията на засегнатите от COVID-19 кризата“, допълни Белчев.

 Според него през следващите години се очаква да се увеличат разходите за обновяване на сградния фонд. Най-голям принос за това ще имат предвидените близо 2,5 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост. Най-голяма част от ресурса – 1,7 млрд. лв., е предназначен за финансиране на енергоспестяващи мерки в многофамилни и еднофамилни жилища. Общо 417 млн. лв. са предвидени за финансиране на мерки за енергийна ефективност на публични сгради, а 282 млн. лв. – за бизнеса.

Нежилищно строителство

 „Нежилищното строителство през последните години се развиваше доста динамично, но дори и преди кризата беше видно, че строителната активност в сегмента забавяше своите темпове въпреки очакванията за ръст. Всеки от подотраслите му се развива по свой начин, но липсата на нови проекти в строителството за офиси и хотели, съчетана с по-ниското търсене на индустриални и търговки площи, ще окаже негативен ефект“, прогнозира Драгомир Белчев.

Той допълни, че при офис площите най-големият въпрос е как компаниите ще продължат да работят, след като се разреши ситуацията с COVID-19. Някои компании са взели решение част от служителите им да преминат в режим на дистанционна работа за постоянно, което влияе на обема на заетите офис площи. Експертът е категоричен, че в средносрочен план трудно може да се обоснове нуждата от нови офис пространства. Мнението му е, че от настоящата ситуация е облагодетелствано строителството на складови площи, където има засилено търсене вследствие на увеличаващия се оборот на електронната търговия.

 Инфраструктурно строителство

 В доклада на ИИП е записано, че гражданското строителство ще бъде основният двигател в сектора за увеличаването на строителната продукция в следващите две години. От ИИП отчитат, че през миналата година пътното строителство е имало най-голям дял в изграждащата се инфраструктура у нас.

Драгомир Белчев припомни, че през 2020 г. стартира изпълнението на скоростните трасета Ботевград – Мездра и Видин – Монтана и са продължили дейностите по магистралите „Струма“, „Европа“ и „Хемус“. В жп сектора са започнали ключови проекти, финансирани по Механизма за свързване на Европа, на обща стойност 560 млн. лв. Това са жп линиите Костенец – Септември и София – Волуяк. Той е убеден, че все по-големи инвестиции ще бъдат правени и в железопътната инфраструктура, тъй като през следващия програмен период 2021 – 2027 г. се очаква да се увеличат проектите, свързани с по-екологичен транспорт. Предвиденият бюджет за жп инфраструктура по Оперативна програма „Транспортна свързаност“ е близо 1,54 млрд. лв.

Очаква се и увеличаването на публичните разходи за подобряване на ВиК инфраструктурата. „Към началото на декември 2020 изплатеният финансов ресурс по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ е едва 38%. Най-големи разходи са предвидени по Приоритетна ос „Води“ в размер на 1,8 млрд. лв. Същевременно поради забавянето в изпълнението са договорени общо проекти за 2,9 млрд. лв. Към тези разходи ще бъдат прибавени и инвестициите от държавната компания „Български ВиК холдинг“ ЕАД, която разполага с бюджет от 1 млрд. лв. Отделно по предварителни оценки новата ОП „Околна среда 2021 - 2027“ ще разполага с 3 млрд. лв., повечето от които ще бъдат вложени в подобряване на инфраструктурата на населени места с до 10 хил. жители“, изтъкна Белчев.

Държавите в региона

Изводите от зимните доклади на EECFA са, че строителният сектор в държавите на Балканския полуостров - България, Румъния, Хърватска, Словения и Сърбия, проявява устойчивост по време на пандемията. През 2021 г. България и останалите държави в региона, с изключение на Сърбия, която не е член на ЕС, ще разчитат на европейски средства за инфраструктурно строителство. Строителният сектор ще бъде подкрепен и от Плана за възстановяване на Европа, чиито специфики ще варират според приоритетите на отделните държави.

В останалите три страни, включени в анализите на EECFA - Русия, Турция и Украйна, кризата е усетена по-осезаемо. В Русия строителният сектор е бил засегнат сериозно от спада в цените на енергийните ресурси, девалвацията на рублата и рестрикциите в страната, свързани с COVID-19. Това е рефлектирало негативно както на покупателната способност, така и на инвестиционния климат и бизнес активността. В Турция благодарение на някои мерки на правителството във втората половина на 2020 г. сградното строителство е отчело ръст, но въпреки това към момента там има значителен брой замразени проекти както в жилищното, така и в нежилищното строителство. „Основното притеснение на инвеститорите е, че обезценяването на турската лира значително повишава разходите за строителство, съкращавайки печалбите в сектора“, обясни Драгомир Белчев. Спад в строителството е регистриран и в Украйна не само заради негативните последици от COVID-19, но и заради повишаващата се инфлация и понижени доходи, както и в резултат на проведената структурна реформа в Държавния инспекторат по архитектура и строителство.

Реклама