МИЕТ изби рибата: отстрани от конкурс строител заради задължително описани рискове

Четейки в брой 25 материала в рубриката „На прицел”, се възхитих на всеобхватността на разнищване на едно мое кратко съобщение. Публикувани са детайлни неща, за които не бях се замислял.
Благодаря, и успехи!
Васил Вутов

Тайно и полека своеволията на конкурсните комисии по Закона за обществените поръчки са напът да заприличат на „онова”, което открай време се случва по т.нар. обществено значими (или шумни) наказателни процеси: при очевидни и неподлежащи на никакво съмнение доказателства, подсъдимите се разминават я с условни, я с оправдателни присъди. Примерите са десетки, ако не и стотици, затова ще отделим минута внимание само на един от тях - аферата „Опицвет”.
Нарколабораторията в едноименното софийско село е разбита след разработка на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) на 18 декември 1998 година. При операцията антимафиотите залавят 330 кг готов амфетамин база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) - вещество, което в Закона за контрол на наркотичните вещества е дефинирано като прекурсор. Тоест суровина за производство на психотропни вещества. Общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. германски марки.
Освен това в таен погреб са открити още 10 тона бензол, необходим за синтез на фенилацетон, различни химикали, машини за пакетиране, хладилни инсталации и производствен реактор. Капацитетът на лабораторията е 50 литра течна субстанция на денонощие. А експерти изчисляват, че средната пазарна цена на блистер каптагон (20 хапчета), който се произвежда на базата на амфетамина, е 10 долара.
В началото на март 1999 г. антимафиотите разбиват втора подобна лаборатория, този път в гр. Банкя. В нея освен готова дрога е открита и чисто нова машина за таблетиране на стойност 285 000 долара. Според тогавашната информация от НСБОП и следствието между Опицвет и Банкя има пряка връзка, която е доказана и с документи. В хода на разследването е установено, че фактически собственик на нарколабораторията е Кристиян Младенов, а специалистът „готвач” на дрогата – Валери Величков.
На 7 февруари 2000 г.
Софийският окръжен съд „награждава” Кристиян Младенов със седем години лишаване от свобода и глоба в размер на
5000 лв., а химикът Валери Величков – с шест години затвор и 2000 лв. глоба. Година и половина по-късно присъдите на двамата са потвърдени от Софийския апелативен съд, но на 18 декември 2001 г. тричленен състав на Върховния касационен съд сътворява едно от най-големите безобразия в най-новата ни история: Кристиян Младенов е оправдан, защото по делото не били събрани доказателства, „сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване...”
„...По отношение на
подследствения Кристиян Младенов - данните по делото категорично сочат, че след като е поръчал и финансирал дейността по изготвяне на промишлената технология за производството на БМК (бензилметилкетон - бел. ред.), по-късно е поръчал експерименти за технология на синтез на вещество по формула, дадена му от поръчителите на технологията, но след първия опит, който е излязъл негоден (подследственият
Величков го нарича „получена чернилка”), той изрично е наредил на Величков да преустанови експериментите...”, се казва в решението на върховните магистрати.
От чиста професионална злоба обаче химикът Величков решил да докаже на себе си, че е в състояние да произведе висококачествената синтетична дрога и продължил да „блъска” в лабораторията въпреки изричната забрана на Кристиян Младенов. Тъкмо заради този негов инат тричленният състав на ВКС отсъжда, че Величков трябва да бъде санкциониран. След което го награждава с… една година лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок.
Ако не беше в. „Банкеръ”, наркобароните от село
Опицвет отдавна щяха да си живеят живота. Или като богати заселници в някое райско карибско кътче, или като крупни предприемачи в милата ни татковина. За тяхна зла участ обаче на 12 януари 2002 г. специализираният финансов седмичник пусна духа от бутилката и три месеца по-късно Висшият съдебен съвет отсече: върховните магистрати са произнесли оправдателното си решение, водени от дълбокото си вътрешно убеждение. А по закон за подобно „нещо” наказателна отговорност не се полага. Ето защо председателят на съдебния състав е „помолен” да подаде молба за предсрочно пенсиониране, а на двамата му колеги са наложени финансови санкции.
Разказваме тази история единствено заради процесуалния термин „дълбоко вътрешно убеждение”, с който открай време се оневиняват дори и най-бруталните корупционни практики под полите на Темида. Тоест така са оценили събраните доказателства магистратите, така проговорило дълбокото им вътрешно убеждение, така решили делото.
Нищо подобно. „Ресорната” разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е категорична: „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.”
Така че много молим уважаемите слуги на Темида да не навиват повече като латерни, че
дълбокото вътрешно убеждение е свещено и никой няма право да го подлага на съмнение
Млъквайки, естествено, щом стигнат до първата запетайка в току-що цитирания текст от НПК. И това никак не е случайно, защото ха са продължили, ха няма как някой да обясни по силата на каква логика 660-те кила висококачествен синтетичен наркотик изведнъж са се превърнали в някаква си „чернилка” с неустановено съдържание.
Горе-долу същата работа се получава и с тълкуването на някои по-... деликатни, да речем, текстове от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). Първата такава разпоредба, която ни идва на ум, е чл. 9 от НВМОП: „Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.”
Какво се крие зад тези няколко реда е ясно още от-преди 10-12 години. Тогава гражданството все още не беше кой знае колко наясно каква бездънна яма са обществените поръчки и затова манипулирането на процедурите беше повече от откровено. Примерно – конкурс за доставка на линейки с шест скорости, макар че само една фирма в света произвежда такива возила. Или  изпълнителят е длъжен да разполага със собствен булдозер „Кomatsu”, модел D155А-1, произведен в периода 1 май – 15 юни 1984 година.
С течение на времето, особено след влизането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.,
уреждането на обществените поръчки стана много по-префинено и незабележимо за обикновеното око
Или както заяви един строител, чието име засега ще спестим по най-различни съображения, „от известно време имам усещането, че съществуват специално изградени структури, които се занимават само с това – да измислят все по-нови и все по-коварни капани пред нормалните строителни фирми. Нещо повече – от около година този „пазар” до такава степен е свит, че документациите и „подводните камъни” в тях си приличат като две капки вода. Нищо, че едната поръчка, да речем е във Видинско, втората е в Старозагорско, а третата – в Благоевградско...”
Избираме само някои от примерите, с които строителят онагледи поставената от него диагноза:
 за поръчка с прогнозна стойност до 200 000 лв., възложителят иска от участниците да докажат, че във всеки един момент могат да извадят 1,5 млн. лв. - в брой, под формата на банков кредит или заем от колеги, няма значение;
 формулите, които се използват при изготвяне на комплексната оценка, са измислени така, че да печелят фирмите с най-скъпи оферти, с най-дълги срокове за изпълнение или с най-кратки гаранционни срокове;
 в обявлението за обществената поръчка се описват доставките на конкретни видове апаратури или използването на определени видове строителни материали, а в документацията изведнъж се появява нещо строго специфично, което не е по силите най-малко на две трети от участниците в конкурса;
 за изпълнението на поръчки, свързана с определен тип строително-монтажни работи се изискват много редки или съвършено „чужди” специализации. Да речем – трябва да се прави външна и вътрешна мазилка, но до участие в конкурса се допускат само фирми със сертификат за... ВиК проектиране;
 фирма, която не е извършила предварителен оглед на обекта и не представи съответния протокол, се отстранява от конкурса тутакси. В същото време обаче в обекта на поръчката е установен такъв пропускателен режим, че дори дървеница не може да пропълзи между обувките на бодигардовете.
Въпреки че е на пазара от две години, в. „Строител” също има доста богата колекция от примери за уредени обществени поръчки. Като се започне от печелене на търгове с толкова ниски цени, че едва ли не
фирмите победителки ще работят безплатно и дори ще дарят някой и друг лев на възложителя
Мине се през „заиграване” с качеството на суровините и материалите по познатата ни вече система „Едни пишат поезия, а други - фактури”. И се стигне до откровените измами, от които патят както подизпълнителите на фаворитите, така и потребителите на уредените поръчки. Пред сигнала обаче, който ни изпрати Васил Вутов - член на Контролния съвет на КСБ, изведнъж всичко избледня и се сви до степен на незначителни подробности от пейзажа. Защото, ако в случая с дълбокото вътрешно убеждение на магистратите става дума за удобно интерпретиране на законова разпоредба, а пък в случая със забраната за включване в решението, обявлението или документацията на дискриминационни условия – за нейното елегантно заобикаляне, Васил Вутов е декласиран от конкурс заради нарушаване на... несъществуващо условие.
Зарибяването
Обявлението за обявяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на технически паспорти на административните сгради на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” вижда бял свят на 12 април 2011 година.
Сградите, които трябва да бъдат паспортизирани, са седем: на ул. „Славянска” №8-8А, на ул. „Княз Александър Първи” №12, на ул. „Леге” №2, на ул. „Леге” №4, на ул. Триадица” №8, на ул. „Веслец” №5 и на ул. „Лъчезар Станчев” №13. Общият обем на разгъната застроена площ, който подлежи на щателно обследване е 35 305 кв. метра. Крайният срок за получаване на документация е 9 май 2011 г., огледи могат да бъдат извършвани до 13 май 2011 г., а крайният срок за подаване на оферти е 16 май. Прогнозната стойност на поръчката е 65 000 лв., а основен критерий за оценка на офертите – най-ниска цена.
На пръв поглед – нищо кой знае колко страшно. Сградите винаги са били ползвани за нуждите на държавната администрация, т.е. поне в документно отношение нещата трябва да са окей. Освен това обектите са седем, а времето за оглед – две-три седмици, така че и тук дяволът въобще не е толкова черен.
По никакъв начин не будят подозрение и условията, на които трябва да отговаря съдържанието на трите плика: №1 - „Документи за подбор”, №2 - „Предложение за изпълнение на поръчката”, и №3 - „Предлагана цена”. Още повече, че в документацията за участие – раздел V „Съдържание на офертата”, т. II – „Плик с наименование „Предложение за изпълнение на поръчката”, изрично е записано: „Предложение на участника за изпълнение на дейностите по предмета на поръчката – свободен текст”. И... толкоз! Ни дума повече по въпроса, ни вопъл, ни стон.
Тесла в зъбите
Както вече стана дума, общата разгъната застроена площ на седемте сгради е 35 305 квадрата. За оглед и преценка на място в такива случаи законодателят е измислил специална разпоредба - чл. 36 от ЗОП, която гласи:
„(1) При определяне на срока за получаване на офертите възложителят трябва да се съобрази с обема и сложността на малката обществена поръчка и с времето, необходимо за подготовка на офертите.
(2) Възложителят удължава срока за получаване на офертите с не повече от 30 дни, когато е постъпило мотивирано искане, че първоначално определеният срок е недостатъчен, поради необходимост от:
1. разглеждане на място на допълнителни документи;
2. оглед на мястото на изпълнение.”
Отваряме обаче календара и какво установяваме? Че за възложителя на обществената поръчка факторът „време” като предпоставка за качествено извършване на предварителните „мероприятия” няма абсолютно никакво значение. Основанието за подобно твърдение? Поръчката е обявена на 12 април, а крайният срок за подаване на оферти е 16 май. С други думи, като махнем съботите и неделите, получава си се съвсем нормален месец с 24 работни дни, в които от 8 до 17 часа всеки може да ходи и да оглежда каквото иска.
Нищо подобно обаче на практика не се случва. Първо, защото от сметките веднага трябва да бъдат изхвърлени великденските празници от 22 до 25 април (включително) и всенародните тържества заради Гергьовден – 6-8 май (включително). Тоест – за детайлен оглед на ония 35,3 застроени декара остават всичко на всичко... 13 работни дни. При положение, че чиновниците в МИЕТ с радост се изнасят от кабинетите си, за да може експертите щателно да огледат всеки ъгъл, всяка заварка, всяка жица...
Второто нещастие, което сполетява Васил Вутов, е свързано с наличните документи, чертежи, планове, скици и т.н. Оказва се, че макар да става дума за сгради на отговорни държавни ведомства, такъв „проектосметен недоимък” рядко се среща. Само един пример (цитат от документацията за участие в конкурса):
„Административна сграда на ул. „Славянска” №8-8А:
Сградата на МИЕТ се намира в гр. София и е построена през 1962 година. Като композиция е изпълнена в Г-образно тяло, състоящо се от 6-етажен корпус със сутерен и втори корпус - 8-етажен със сутерен, масивна, със стоманобетонна конструкция.
Сутеренът на 8-етажния корпус е предоставен за управление на Театър 199, където са разположени театрален салон със 199 места, сцена, 2 фоайета, 2 гримьорни, 2 складови помещения, една канцелария, 2 броя санитарни възли.
В сутерена на 6-етажния корпус са разположени абонатна станция, трафопост, ел. табла, клуб-ресторант със зала за хранене, кухненски помещения, складове и санитарни възли – 3 броя, колективно средство за защита със санитарен възел с обща площ 114 кв. метра.
...Абонатната станция е подменена през 2006 година.
Пожароизвестителната инсталация е изградена през 2007 година.
Електроинсталацията е подменена през 2008 година.
Налични документи:
 АДС №00324/18. 09. 1997 г. и АДС №07602/04. 08. 2010 г.;
 Скица №490/05. 08. 2010 г.;
 Проект за преустройство на главното електромерно табло – част „Електро” (2004 г.);
 Проект на заснемане на клуб-ресторанта – част „Електро” (2006 г.)
 Проект на заснемане на клуб-ресторанта – част „ОВ - Вентилация” (2006 г.);
 Проект-екзекутив за ремонтни дейности на партерния етаж (банков салон) – част ОВК (2009 г.);
 Проект на заснемане на партерен етаж (банков салон) – част ВиК (2008 г.);
 Проект на ремонтни дейности на партерен етаж (банков салон) – част ВиК (2008 г.);
 Проект на ремонтни дейности на партерен етаж (банков салон) – част: конструктивна фаза, конструктивно становище (2008 г.);
 Проект на ремонтни дейности на партерен етаж (банков салон) – част ПБЗ (2008 г.);
 Проект-екзекутив за ремонтни дейности на партерния етаж (банков салон) – част „Електро” (2008 г.)
 Архитектурно заснемане (2005 г.);
 Проект на пожароизвестителна инсталация (2006 г.);
 Проект на електрическа инсталация (2007 г.);
 Сертификат за енергийните характеристики №200 ЕВВ 010/31. 05. 2010 година”.
Ако някой не е разбрал, това е светая светих на МИЕТ, където са кабинетите на министъра, заместник-министрите. Преди едно десетилетие това беше централата на промишленото министерство, после на икономиката и т.н. Разгънатата застроена площ в този случай – е 9287 кв. метра, но за 6-етажния и за 8-етажния корпус на кандидатите за участие в конкурса не е предоставен нито един лист хартия. Или поне – половин чертеж. Същото е положението и с останалите шест сгради, включени в поръчката: по-скоро „нема”, отколкото „има”.
Техническият паспорт е едно, да кажем, „нововъведение” на ЗУТ, в сила от 01.01.2007 г. Съгласно чл. 176а. от ЗУТ „след завършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя техническия паспорт на строежа. В техническия паспорт на строежа се определят сроковете за извършване на основните и текущите ремонти на строежа и се съдържат данни за всички издадени сертификати на строежа, изискващи се от други нормативни актове”. Логично, при съставяне на техническия паспорт, изпълнителят на нашата обществена поръчка ще трябва да провери всички документи, издадени за държавните сгради.
И какво прави нашият герой Васил Вутов? В документа, наречен „Предложение за изпълнение на поръчката”, той най-добросъвестно прави три неща.
Първо - описва абсолютно всички рискове, които могат да окажат влияние върху изпълнението на договора, между които на първо място поставя риска: „Непълнота на проектосметните документации (ПСД)”, а на второ – ограничения достъп, с оглед наличието на пропускателен режим в сградите.
Второ – изброява методите за преодоляване на рисковете, като е предвидил да сигнализира възложителя за непълнотата на документацията и да изиска представяне на допълнителни документи, както и да получи разширен достъп до сградата.
Трето – описва фирмената стратегия за изпълнение на поръчката.
На 25 май 2011 г. членовете на конкурсната комисия се подписват под Протокол №2 и няколко часа по-късно Васил Вутов получава първата и последна радостна новина около тази поръчка: „В офертата на „Булстрой контрол инженеринг” АД, София – с вх. №26-Б-247 от 13 май
2011 г., подадена в 16,29 часа, в Плик №1 „Документи за подбор” са налични всички документи, посочени в т. I от раздел V „Съдържание на офертата” от документацията и същите са редовни”.
Около три седмици по-късно обаче волята на конкурсната комисия се стоварва върху Васил Вутов буквално като парен чук. С Решение № РД-16-644 от 14 юни 2011 г. той е отстранен от по-нататъшно участие със следните мотиви:
„Представената оферта не отговаря на предварително обявените условия в документацията за участие в процедурата. В предложението си за изпълнение на дейностите по предмета на поръчката в плик №2, участникът е поставил условия и изисквания, които не отговарят на предварително обявените условия в документацията.
Съгласно т. 2 от
раздел III „Подготовка за участие” в документацията, представянето на офертата задължава участника да приеме напълно изискванията и условията, посочени в нея, при спазване на НВМОП и ЗОП.
Съгласно т. 8 от раздел IV „Изисквания при изготвяне и представяне на офертите” от документацията, поставянето от страна на участника на условия и изисквания, които не отговарят на обявените в документацията, води до отстраняване на този участник от участие в процедурата.
В представеното „Предложение за изпълнение на поръчката” участникът е посочил като рискове, оказващи влияние върху изпълнението на договора, непълнота на ПСД и ограничен достъп, съгласно пропускателния режим на сградите. А в „Методи за предотвратяване и преодоляване на рисковете” е посочил като метод за преодоляване на риска „Непълнота на ПСД” – настойчиво изискване от възложителя за предаване на липсващата документация.
Участникът е изброил изчерпателно и необходимите изходни документи, които следва да се предоставят от възложителя след подписване на договора, с което е поставил допълнителни условия и изисквания.
В документацията за участие към участниците е поставено изрично изискване да прегледат и да се съобразят с всички указания, образци, условия и изисквания, представени в документацията.
Представители на участника са извършили оглед и в офертата е представен подписан протокол за извършен оглед, с който се удостоверява, че участникът се е запознал със състоянието на сградите и наличните документи за тях.
В документацията за участие, в т. Б  – „Описание на сградите и основни характеристики” в Раздел VIII „Техническо задание” са изброени всички налични документи, с които разполага възложителя и които ще бъдат предоставени на изпълнителя на поръчката. Не е предвидена възможност за предоставяне на други документи или промяна на посочените условия, при които ще се изпълнява поръчката, извън посочените в документацията за участие в процедурата”.
Разбрахте ли нещо? Ние също. Първият въпрос, който обичайно в такива случаи си задаваме, е защо в протокол №2 от 25 май
2011 г. – офертата е приета за редовна, а в Решение № РД-16-644 от 14 юни 2011 г. – за нередовна. Защото, ако възложителят бе забелязал недостатъка на офертата при съставянето на Протокол №2, то той на основание чл. 38, ал. 8 от НВМОП би могъл да даде възможност на кандидата да отстрани нередовността на офертата и така не би се стигнало до отстраняване на същия участник на финалната права. Втората дилема, която не успяхме да решим, е следната: Ако не опише рисковете, които застрашават изпълнението на поръчката, Васил Вутов ще бъде декласиран. След като не е спестил нито един от тези рискове, Васил Вутов е... отстранен.
Не разбрахме и защо изброяването на евентуалните проблеми и методите, чрез които те биха могли да бъдат решени (или смекчени), представлява „допълнително условие по офертата” и осигурява... изхвърлянето на Васил Вутов от по-нататъшно
участие...
„Аз съм завършил
„Управление на проекти” и прекрасно знам за какво става дума. Ние, ако бяхме спечелили, щяхме да си свършим работата. Но това, което те смятат за претенции и заради което ни дисквалифицираха, са рискове. Тоест  хипотетични обстоятелства, всяко от които може да ни провали. И е странно защо десетки и стотици други възложители смятат, че дефинирането и изброяването на възможните рискове е доказателство за професионализъм, за което те дават бонус точки. Пък при тази поръчка това се оказа професионален недостатък”, заяви за в. „Строител” Васил Вутов. И обобщи: „Ние сме склонни да приемем дори и най-суровите условия на възложителя. Но когато те противоречат на нормативната уредба и поставят на карта професионализма и авторитета ни, никой не бива да се съмнява какво ще предпочетем...”
Какво да добавим още? Май всичко е ясно, както се казва в един стар съдебен виц: Да влезе убитият!