В отговор на пандемията от COVID-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на Европейския съюз за периода 2021 - 2027 г. да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича „ЕС: Следващо поколение“ и по него България може да получи 12,2 млрд. евро.

За да се възползват от подкрепата и средствата, държавите членки трябва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г. България подготви своя Национален план за възстановяване и устойчивост. Проектът беше одобрен от МС в оставка на заседанието му на 28 април. Възложено е на вицепремиера в оставка Томислав Дончев да започне консултации със службите на ЕК с оглед окончателното изпращане на проекта на плана в Брюксел, стана ясно още след правителственото заседание.

Целта на ЕК е след внасянето им от страните членки документите да бъдат одобрени в рамките на два месеца, за да могат плащанията да тръгнат още през лятото.

Дни преди решението на МС за одобрение на плана темата предизвика дебати сред политиците, както и коментари в публичното пространство. По време на работно съвещание с министри и експерти, участвали в разработването на документа, премиерът в оставка Бойко Борисов изтъкна, че ключовата роля на плана е за подобряване живота на хората и увеличаване на икономическия растеж през следващите години. На същото събитие вицепремиерът в оставка Томислав Дончев подчерта, че документът безспорно е много важен финансов инструмент. Той отбеляза, че основен акцент в него са инвестициите в „зелените” политики, за които са отделени близо 40% от ресурса, а като друг приоритет се открояват образованието, иновациите и икономическата трансформация. „Няма как само с един план да решим всички инвестиционни проблеми на България, но до голяма степен считаме, че в него е заложена формулата на растежа – фокусирани инвестиции, които да доведат до промяна и реформи в ключовите сфери“, изтъкна Дончев.

В своя позиция от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) настояха документът да бъде изпратен към ЕК в установения срок. Кметът на Велико Търново и председател на НСОРБ инж. Даниел Панов посочи, че чрез декларация всички 266 български общини на общо събрание на НСОРБ са оценили положително интегрираната Програма за енергийна ефективност на сградния фонд и настояват категорично тя да остане във финалната версия на плана. В програмата са включени мерки за енергийна ефективност на публични и частни сгради (вкл. паметници на културата), както и за модернизация на уличното осветление. „НСОРБ не разглежда въвеждането на мерки за енергийна ефективност като „саниране“ и „стиропор“, а като комплекс от дейности, водещи до подобряване на съответния енергиен клас на сградите, в които се инвестира“, се посочва в позицията на Националното сдружение. Разбирайки многоаспектността на задачата, НСОРБ подготвя и подписване на меморандуми за партньорство с браншови организации на специалистите в строителния процес, съобщават още от Сдружението.

За да коментира актуалната тема и да разясни повече за съдържанието на Националния план за възстановяване и устойчивост, разговаряхме със зам.-министъра на образованието и науката Карина Ангелиева, активен участник в екипа, изготвил стратегическия документ.

Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката: Няма как дадена държава да е модерна, ако в нея не се строи и не се инвестира в наука и образование

Г-жо Ангелиева, една от най-актуалните теми в момента в страната е националният План за възстановяване и устойчивост. В медийното пространство се чуват разнородни коментари, но сроковете са ясни и той трябва да бъде внесен в Европейската комисия. Какво е Вашето мнение? Има ли съществени причини, които могат да попречат документът да бъде представен в ЕК?

Лично аз не виждам проблеми или бариери националният План за възстановяване и устойчивост да бъде внесен в Европейската комисия. В последните 8 - 9 месеца по него работиха много експерти, като в самия край дейността беше изключително интензивна. Всички вложиха много усилия и тук не говоря само за представителите на правителството, но и за екипите от различните министерства, както и за колегите, с които работихме на институционално ниво. Искам да подчертая, че имахме отлична колаборация с представителите на дирекциите към ЕК. Налагаше ни се да провеждаме ежеседмични срещи с Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ към Комисията, както и с колегите от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, а и с ГД „Образование, младеж, спорт и култура“. Изключително много работа беше свършена. И преди да продължа, искам да обърна внимание, че Планът за възстановяване и устойчивост не е важен само за България. Той е съвместен инструмент на Европейския съюз, а ние сме достоен участник в евроинтеграционните процеси. Предстоят ни сериозни решения, които ще се отразят на следващите поколения.

Преговорите, свързани с плана, бяха дълги и трудни, но в крайна сметка беше публикуван регламентът за него и отговорно мога да заявя, че няма нищо тайно и нищо скрито. Всеки един, било то журналист, политик, бизнесмен или изследовател, може да види, че има конкретни насоки, по които се е работило. Поради това за мен сега е голяма изненада, като чувам коментари, че нещата, свързани с подготовката на плана, не са били явни.

Планът има за цел да се инвестира в човешкия капитал, модерна среда за живот и насърчаване на инвестициите в конкурентна икономика. Тоест средствата ще са насочени към сграден фонд и енергийна ефективност, дигитализация и икономически растеж, кръгова икономика, „зелени” технологии и, разбира се, към интегриране на повече иновационни решения, защото без това ние няма как да постигнем конкурентно предимство пред света.

Говорейки пред вестник „Строител“, който има целева аудитория, искам да споделя, че темата строителство присъства много сериозно в националния План за възстановяване и устойчивост. Тя не е избрана случайно и дори мога да кажа, че тя е сред водещите. Според мен няма нищо по-хубаво от това да се инвестира в развитието на отрасъла, който може да помогне за по-бързото възстановяване от пандемията. Средствата, които ще бъдат осигурени, могат да послужат за по-добрата квалификация на кадрите в сектора, за привличане на повече работници, за дигитализация, както и за въвеждането на иновации. Аз не виждам по-силна мисия от това, тъй като модернизацията в строителството помага и за постигане на климатичните цели.

В момента много индустрии в Европа страдат. Промишлените гиганти също имат проблеми. Истината е, че по-малкият бизнес може да въздейства най-бързо на икономическото възстановяване, а в строителния бранш има много такива малки и средни компании.

Чуха се коментари, че било грешно да се реновират, санират и променят училищата и детските градини. За мен това е непонятно! Какво по-добро от това да създадем една модерна приветлива качествена среда за обучение на децата.

Вие сте участвали в изготвянето на плана. Разкажете ни повече за Вашата и на екипа по подготовката работа.

Аз се включих още в момента на генерирането на идеите от българска страна веднага след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви Плана за възстановяване на Европа. Начертаха се толкова много идеи в областта на уменията, науката и иновациите, че средствата, които щяха да са ни необходими, за да ги изпълним, надхвърляха 6 млрд. евро. Истината е, че България има нужда от толкова много пари и когато ти кажат да мечтаеш, ти го правиш с размах. Впоследствие Комисията информира с какви средства ще разполагат отделните държави и стана ясно в какъв обхват трябва да влезе България и да се мисли за бързо реализуеми инвестиции.

Нямаше как да програмираме всичките си предложения и се насочихме към приоритетните. Съобразихме с факта, че ще разполагаме със средства, с които трябва да засилим икономиката. Това е възможно само ако има пълно партньорство с бизнеса.

Необходимо бе да изпълним изискването на ЕК да се подготвят проекти, за които има добри примери в Европа, за да постигат бързо финансово одобрение и верификация. От тази гледна точка беше много трудно да изготвим предложения, защото в някои заложихме иновативния елемент, като например „зелените” технологии. Но подобни инвестиции досега почти не са правени и ние трудно можехме да докажем добър пример.

В този ред на мисли трябва да кажа, че с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев обсъждахме задълбочено много неща, които трябва да се въведат в сектор „Образование“. Повечето от тях обаче са свързани с промяна на начина на мислене и манталитета на хората, както и с практическото измерение на новите учебни програми. Беше важно да се обърне внимание на всеки елемент, за да представим в националния план приоритетите, които са най-наложителни. Поради тази причина включихме всички онези реформи, които вече сме започнали в България. По отношение на средствата се оказа, че за сектор „Образование“ най-необходимите инвестиции са в инфраструктурата и оборудването. Причината е, че те отдавна не се финансират от програми като „Еразъм“ и „Хоризонт Европа“. Образователната база е обект на националния бюджет, който в последната година заради пандемията трябваше да финансира извънредно редица мерки в сферата на здравеопазването и социалните услуги.

Нещо, за което се гордея, че намери място в Плана за възстановяване и устойчивост, е STEM (Science, Technology, Engineering, Math) средата. Искаме във всяко едно училище в страната да има STEM среда. Всяко едно дете трябва да има възможност да се докосне до нови неща. Може да става въпрос за различно архитектурно решение, за различна форма на учебната стая или различно осветление и климатизация. Или в някое училище може да се създаде лаборатория по биология, която би ги заинтересувала, в друго по роботика. Ние предлагаме във всяко едно училище в цялата страна да има такава среда и дигитални решения. И това е заложено и калкулирано в плана.

Другият ни проект в сферата на образованието е за изграждане на центрове за личностно развитие. Предвиждаме създаването на 20 такива центъра. Водили сме се от принципа, че инвестициите за възстановяване и устойчивост трябва да имат ефект и на местно ниво - за общините. В центровете за личностно развитие се създава култура и отношения в местната общност. И местните власти, и бизнесът са на мнение, че в тези центрове трябва да се развиват дигиталните умения и да се квалифицират млади хора. Примерно да се сертифицират специалисти в енергийната ефективност или обучение по „зелени” технологии. Затова тези младежки центрове ги нарекохме центрове за личностно развитие. Те може да имат и връзка с пазара на труда

И трите ни проекта в сектор „Образование“ са много хубави и смятам, че отразяват желанията, мечтите и реалността за това, от което има нужда България. Убедена съм, че въпреки всякакви критики всеки един, който сериозно изчете плана, ще се убеди, че тези инвестиции трябва да бъдат направени.

Науката е ресор, за който Вие отговаряте в МОН. Какво предвижда планът в това ключово направление?

Преките инвестиции в икономика зависят от науката. Все още това се осъзнава бавно, а в същото време загубихме много хора от тази сфера, които през годините заминаха в чужбина. Много трудно се възстановява подобен потенциал. Поради което в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост заложихме на синергия и мерки в подкрепа задържането на научния ни потенциал. Дори получихме съобщения от много държави, че искат да копират нашия модел за синергия с „Хоризонт Европа“ и за изследователските университети.

Един от начините да развиваме науката е, като се концентрираме върху връзката с предприятията, които могат да развият иновативни технологии и възможност за разкриване на нови пазари. Нашето желание е да им помогнем за връзката бизнес - изследвания, за участието на младите в иновациите, да бъдат създадени акселератори за студенти, в които да има възможност те да бъдат креативни, предприемачи и мечтатели.

Също така искаме университетите да работят с браншовите организации, за да начертаят заедно предизвикателствата пред индустрията и обществото.

Един от сериозните проблеми в сектор „Строителство“ е липсата на квалифицирани кадри. Какви инструменти се предвиждат за справянето с този проблем в Плана за възстановяване и устойчивост?

Тази тема винаги е била на дневен ред. Тя беше във фокуса ни още преди 10 г., когато се разработваше европейската платформа за сгради и строителство. Тя е много комплексна, но все пак, за да направим връзката с Плана за възстановяване и устойчивост, имаме очаквания и казусът с липсата на кадри да бъде разгледан.

Има няколко възможности това да се случи чрез различни инициативи, като е много важно строителният бранш да работи в по-голяма колаборация с академичния сектор и да се създадат платформи за обмен на знания. Разбира се, необходимо е да се изграждат и консорциуми. Няма как дадена държава да е модерна, ако в нея не се строи и не се инвестира в науката и образованието. Бъдещето е да се изгражда, но по иновативен начин, който да пази природата и нашето здраве, както и да е свързан с една нова визия на градовете, за да станат „умни“. Всичко, което правим, трябва да е с мисъл за нашите деца, за бъдещите поколения.

Бизнесът трябва да има устойчивост, академичната общност също и те заедно да избират пътя на развитие.

Имайки предвид Зелената сделка и европейската вълна за саниране, издигнати като основни политики на ЕС, съвсем нормално в националния план се предвиждат средства за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Какво е мнението Ви за негативните коментари, които се чуха за този аспект на плана?

Още веднъж искам да кажа, че не разбирам защо се чуват негативни коментари относно това. Санирането е важно, защото е свързано с качеството на живот на хората, особено в тази пандемия. Освен че носи преки ползи на икономиката, създава по-добри условия на живот. С инвестиции за енергийна ефективност ще се постигнат и заложените климатични цели на Европейския съюз. Няма как да ги изпълним с настоящото състояние на сградния фонд у нас. Така че саниране не е лоша дума. Министерството на образованието и науката направи картографиране на всяка една детска градина и училище в страната. Истината е, че едва 10% от обектите на образователната инфраструктура са изцяло обновени. Според нас е много важно да продължи реновирането на учебните заведения в страната в цялост и отвън, и отвътре. Заради това предлагаме два ключови проекта в плана, които са за цялостно модернизиране на тези обекти, като желанието ни е с осигурените средства да построим и по 10 нови училища и детски градини.

В заключение само ще кажа, че изготвеният национален План за възстановяване и устойчивост е резултат от мащабен съвместен труд, съвместен не само на национално ниво, а и със съответните дирекции в ЕК. Може би не е перфектен, но е реалистичен и в комбинация с други инструменти, като оперативните програми на национално ниво и европейските програми – „Хоризонт Европа“, „Дигитална Европа“, „Еразъм +“, Механизма за свързване на Европа и други, ще се създадат условия за бизнеса, научната общност, гражданите да преодолеят кризата и да насочат енергия и усилия в изграждането на справедлива, модерна и иновативна Европа.

Планът включва 48 инвестиции и 36 реформи, структурирани в четири стълба:

1. Иновативна България: цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж;
2. Зелена България: фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план;
3. Свързана България: акцентира върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие въз основа на специфичния местен потенциал;
4. Справедлива България: специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите.

Португалия първа внесе Националния си план в ЕК, след нея четирите най-големи икономики в Европа – Германия, Франция, Италия и Испания. Последва ги и Гърция.

Португалия бе първата страна в ЕС, която внесе своя Национален план за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия (ЕК) за одобрение. Веднага след нея това направиха Германия, Франция, Италия и Испания.

Португалският план е структуриран около трите стълба – устойчивост, екологична и цифрова трансформация, включително мерки в областта на социалното жилищно настаняване, енергийната ефективност на сградите и цифровото образование. Проектите в плана обхващат целия жизнен цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026. В плана се предлагат проекти в шест от седемте водещи европейски области.

На съвместна пресконференция Германия и Франция представиха своите планове, съответно от немския финансов министър Олаф Шолц и френския икономически министър Бруно льо Мейр.

Олаф Шолц е заявил, че Германия има за цел да похарчи 11,5 млрд. евро от 28-те млрд. евро, които страната очаква да получи от Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС, за подпомагане на компаниите да преминат към водород като енергиен източник, за обновяване на сградите за подобряване на енергийната им ефективност, както и за стимули за закупуване на електрически автомобили, автобуси и влакове.

Повече от 14 млрд. евро са заделени за подпомагане на цифровите промени, например за подкрепа на автомобилната индустрия да преобразува производствените си процеси и да се направят секторите на образованието, здравеопазването и публичната администрация годни за бъдещето.

Немският финансов министър също така е заявил, че Германия и Франция възнамеряват да поставят основите на европейска „облачна инфраструктура” и да развият европейските възможности за изграждане на процесорни чипове от следващо поколение - все области, където единният европейски блок изостава.

пейски блок изостава. От своя страна Франция очаква 41 млрд. евро от Фонда за възстановяване. На първо място във френския план финансовият министър Бруно льо Мейр постави енергийната ефективност на сградите, 24% от парите за Франция отиват за дигитализация на бизнесите, на френските региони и за развиване на дигитални умения. Акцент във френския план се поставя и на обучение на младите.

„През следващите седмици ще преведем плановете за възстановяване в законови текстове. Знаем къде искаме да стигнем, защото заедно с всички 27 държави избрахме целите си. Искаме да построим Зелена Европа, която пази климата и околната среда и която създава устойчиви работни места“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

30 април е датата, до която всички държави членки трябва да предадат на Еврокомисията своите планове. Вече е ясно, че част от страните няма да могат да спазят този срок и вероятно ще внесат плановете си през май. Еврокомисията има два месеца за проверка дали плановете изпълняват заложените критерии, а всяка държава може да получи предварително 13% от заложените суми. Общата сума е 45 милиарда евро за тази година, очаква се да бъдат разпределени още през юли.

Реклама