Инициативата „Три морета“ ще допринесе за икономическото развитие на дванадесетте държави, които участват в нея, включително и на България. Около това становище се обединиха участниците във форум под надслов „Инициатива „Три морета“ - единство, иновации, свързаност“. В събитието се включиха президентът Румен Радев, служебните министри на икономиката Кирил Петков, на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров и проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на УС на Сдружение „Български форум за транспортна инфраструктура“ (БФТИ) и член на ИБ и УС на Камарата на строителите в България. Мероприятието бе организирано от Института по транспортно строителство и инфраструктура, БФТИ, Факултета по транспортно строителство към УАСГ и Тракийския университет – Стара Загора.

Инициативата „Три морета“ има три основни стълба – енергетика, транспорт и дигитална свързаност, като тази година тя се провежда под българското председателство. В нея участват 12 страни: Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска и Чехия, разположени на три морета - Балтийско, Адриатическо и Черно.

„Нивото на свързаност в транспорта, инфраструктурата и дигитализацията между държавите влияе върху качеството на живот на техните граждани. Именно в тези сфери са необходими усилия, за да догоним развитието на страните от Западна Европа“, заяви президентът Радев, който откри конференцията.

Държавни ят глава призова за много по-ефективно използване на инструментите, които насърчават инвестициите и икономическия растеж като Инициативата за регионална свързаност „Три морета“. Според него ускореното социално и икономическо сближаване с партньорите ни от Западна Европа е обща цел за страните от Източна Европа чрез усъвършенстване на транспортната, енергийна и дигитална свързаност в нашия регион.

„Инвестиционни ят фонд на „Три морета“ вече финансира проекти в страните участнички и това е важен знак и към партньори извън нейния географски обхват“, обърна внимание държавният глава. По думите му има

заявен интерес за сътрудничество в рамките на инициативата от Япония, Южна Корея, Великобритания и Катар.

„Целта, която сме си поставили, е да привлечем интереса на бизнеса и инвестиционните фондове, за да бъде нашият регион все по-разпознаваем в световен мащаб“, заяви президентът Радев. Държавният глава посочи също така, че

мащабните проекти в областта на транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура изискват огромни вложения, които следва да бъдат привлечени в Инвестиционния фонд.

Държавите участнички в инициативата трябва да работят така, че наличните средства да бъдат изразходвани по най-добрия и интелигентен начин, за да носят добавена стойност“, посочи Румен Радев. Според него

най-важната свързаност, която трябва да се постигне, е в областта на науката и образованието,

за да се обединят научният и изследователският потенциал на младите хора от Източна Европа. „Това е големият успех и този приоритет се добави към инициативата по време на българското председателство“, подчерта президентът. Той допълни, че на предстоящата среща на върха в София се очаква да бъде инициирано създаване на мрежа от образователни, иновативни и научноизследователски организации в страните участнички, което да стимулира привличането на инвестиции и разработката на нови технологии в Източна Европа.

Румен Радев открои и приноса на страната ни за разширяване на географския обхват на Инициативата „Три морета“. „Не можем да говорим за ефективност в свързаността, докато има ограничения по оста Север - Юг, където тя е най-слабо развита. В този смисъл включването на Гърция е от ключово значение, защото на границата между България и южната й съседка се пресичат важни енергийни, транспортни и дигитални трасета“, завърши държавният глава.

„Дълбоко съм убедена във визията, целите и идеите на идеята „Три морета“, изтъкна министър Виолета Комитова.

„Много се радвам, че Министерството на икономиката стана координатор на тази инициатива“, бяха думите на министър Кирил Петков. Той подчерта, че тя е много важна, защото „Три морета“ в статистика означават население от 112 млн. човека.

„Означава малко над 2 трлн. брутен вътрешен продукт. И че всъщност тези 12 страни отварят една огромна икономическа възможност за всички нас“, каза още Кирил Петков. Той информира присъстващите, че ако имат идеи, вратите на Министерството на икономиката са отворени, за да ги споделят.

„Основната роля за реализиране на инфраструктурни проекти по линия на Инвестиционния фонд на инициативата имат банките за развитие на членуващите страни“,

посочи министър Георги Тодоров. „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е насочило усилията си към изграждането на Трансевропейската транспортна мрежа с единни стандарти и качество, от която се очаква да осигури устойчива мобилност на хората и свързаност на всички региони на Съюза. Предвид географското положение на България, на традиционните търговски маршрути между Европа и Азия, основен приоритет на провежданата от нас политика е подобряване на транспортната свързаност на страната със страните от ЕС и със съседните държави“, отбеляза Тодоров.

Проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на УС на БФТИ и член на ИБ и УС на КСБ: Инфраструктурните проекти посока Север - Юг могат да се превърнат в реалност

Българският форум за транспортна инфраструктура активно обсъжда темата за транспортните коридори Север – Юг още от 2014 г. Оттогава изтъкваме значението на развитието в тази посока, която сега се очертава като ключова, за целия регион. На Националната конференция по транспортна инфраструктура, на работни срещи консултанти и експерти неведнъж сме обсъждали варианти за изграждане на мостове на р. Дунав с пътни трасета и жп линии, както и необходимостта да се ускори процесът по изграждане на АМ „Черно море“, скоростната връзка по направление Бургас – Варна – Русе, както и тунела при прохода Петрохан.

Инициативата „Три морета“ се явява изключителна възможност инфраструктурните проекти посока Север - Юг да се превърнат в реалност и да се подобри свързаността и взаимодействието между различните държави. Инвестиционният фонд „Три морета“ има ясна цел – да подобри качеството на живот в региона чрез инвестиции в инфраструктура.

Изграждането на транспортен коридор между държавите членки е важно и отговорно начинание. Поради това ние като експерти считаме, че реализацията му за всички нас е редно да бъде обособена под общи стандарти по цялото направление на инициативата за всички 12 държави. Предлагаме да има общи стандарти в проектирането, техническите характеристики, прилагането на иновативни технологии, изпълнението и качеството с цел безопасност на придвижване, ефективност и комфорт.

Като председател на БФТИ и на Националния комитет на България към Световната пътна асоциация официално обявявам създаването на технически комитет към Националния представител на България в PIARC на тема „Инициативата „Три морета“.

БФТИ концентрира около себе си огромен експертен потенциал. А в комбинация с възможностите за достъп до кръг от 2500 специалисти, който ни дава Световната асоциация, можем да бъдем в полза за добрата реализация на транспортния коридор.

Целта на новосъздадения технически комитет „Три морета“ ще бъде акумулираното знание и експертното говорене по темата да се канализира, да стане работещо, т.е. най-добрите и целесъобразни становища и препоръки да могат свободно да се използват от всички страни в процеса.

В контекста на конференцията разгледахме възможности за изграждане на четири нови моста над р. Дунав. В този смисъл предлагам правителството, използвайки за основа изложения доклад, съвместно с Румъния да организира, възложи и проведе актуални предпроектни проучвания за пакетно изграждане на 4 нови съоръжения над р. Дунав. И нека това бъде част от първите стъпки с висок приоритет.

Вярвам, че на Срещата на върха през юли, чийто домакин е България, ще се създадат реални бизнес връзки, които ще подпомогнат преодоляването на инвестиционните несъответствия между източната и западната част на Европейския съюз. Срокът е 2030 г.