Време е ЗОП да забрани художествената самодейност при съставянето на конкурсните документации

За разлика от миналата година в сегашния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на проблемите с обществените поръчки са отделени нищо и никакви 15-20 реда.
Според управляващите докладът прелива от европейско задоволство, че най-сетне „тъмните балкански субекти” са започнали да влизат в час. Според опозицията се е случило точно обратното: еврокомисарите са нарязали управляващите като кисели краставички. Според нашето скромно мнение истината е някъде по средата.
От една страна, Брюксел отчита положителните тенденции в проектозакона за изменение и допълнение на ЗОП, който правителството внесе в Народното събрание на 10 юни 2011 година. Надлежно отразени са и амбициите на управляващите да ремонтират Закона за Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) така, че „да се даде възможност за извършването на служебни проверки на публичните търгове и за разработването на проверки въз основа на оценка на риска”.
От друга страна обаче, авторите на доклада обобщават темата за ЗОП по доста… многозначителен начин: „Подобни законодателни подобрения са добре дошли. Основното предизвикателство в сферата на обществените поръчки продължава да бъде значителното подобряване на административния капацитет и на качеството на административните действия”. И това никак не е случайно, защото колкото и перфектен да е един нормативен акт, ако някой иска да го заобиколи – няма сила,която да му попречи. А дали наистина е така?

За пореден път т.нар. български политически елит доказа, че съдбата на народа и държавните интереси са последното „нещо”, което го вълнува. В продължение на две седмици парламентарната опозиция точи ножове, пълни пушки и зарежда оръдия с интимната мисъл да докаже, че от лятото на 2009 г. насам ни управлява шайка разбойници. В сублимния момент обаче, когато духът на истината трябваше да изхвърчи от бутилката като тапа, изведнъж всичко се оказа най-обикновен... ерзац. Особено мотивите, с които парламентарната опозиция тръгна да събаря вицепремиера и министър на вътрешните работи.
Впечатленията от мелодрамата, която се разигра в Народното съб­рание на 25 и 26 юли, все още са пресни-пресни, за да преразказваме случилото се по часове и минути. Един много деликатен детайл обаче няма как да бъде подминат. По време на т.нар. дебати опозиционните трибуни като в транс повтаряха, че източването на ДДС и контрабандата на цигари и горива били бич №1 за националната сигурност и обществения ред.
Спор няма. Не с два милиарда, а дори и само със 100 милиона лева годишно да олеква хазната по тези три „направления”, т.нар. компетентни органи и институции тутакси трябва да се вземат в ръце и да пратят виновните там, където им е мястото – на топло. И ако това не се случи, не само шефовете на въпросните компетентни органи и институции, но и техните работодатели от изпълнителната и съдебната власт трябва да си съберат багажа и да си ходят. Я на заслужен отдих по села, паланки и екзотични туристически дестинации, я на трудовата борса по местоживеене.
Не по-малко безспорно обаче е и „другото”. Ако печалбите от класическите дейности на организираната престъпност подкопават националната сигурност,
какво да кажем за безнаказаните безобразия, легитимирани като... обществени поръчки?
Официалните и неофициалните статистики в това отношение са категорични. Откакто преди две петилетки и половина този „пазар” попадна под ударите на нормативната регулация (първият Закон за възлагането на държавни и общински поръчки е приет на 16 януари 1997 г.), до ден днешен без изменения са „съхранени” само три тенденции. Първо – стойността на обществените поръчки никога да не пада под 8-9 млрд. лв. годишно. Второ – около една трета от обществените поръчки да се манипулират в полза на нечий частен интерес. И трето – най-суровите наказания за източването на държавния бюджет и еврофондовете през обществените поръчки да са… условните присъди.
И последно лирично отклонение. В споменатия преди малко Закон за възлагане на държавни и общински поръчки има една изключително важна разпоредба. Става дума за чл. 8, ал. 3, който гласи: „Възложителят отговаря за съдържанието и качеството на конкурсната документация. Ако конкурсната документация е подготвена от друго лице, в нея се посочват наименованието и адресът му”.
Този текст е изхвърлен от употреба през лятото на 1999 г., когато влиза в сила първият Закон за обществените поръчки. Оттогава насетне нито една политическа сила, минала през най-високите етажи на законодателната и изпълнителната власт, не посмя да реанимира тези няколко реда и да ги впрегне в полза на държавния и обществения интерес. А би трябвало, защото открай време е известно, че голямото опорочаване на процедурите по ЗОП става главно чрез анонимните автори на конкурсни документации. При това без за някого да има значение дали чрез компрометираните поръчки се доставя оръжие или бойна техника, строят се пречиствателни станции или пък се купува софтуер за нуждите на съдебната система или МВР.
За най-голямо съжаление проектозаконът за изменение и допълнение на ЗОП отново гарантира анонимността на „мозъците”, които съчиняват условията и измислят формулите в документациите за участие.
И още: сред 118-те параграфа на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки няма нито едно изречение, с което законодателят поне отчасти да ограничи възможностите за манипулиране на процедурите чрез конкурсните документации.
Как би станало това на практика? Ами много просто. Първата крачка е възстановяване на споменатата по-горе разпоредба от отдавна забравения Закон за възлагане на държавни и обществени поръчки, която – с риск да станем досадни – отново ще цитираме: „Възложителят отговаря за съдържанието и качеството на конкурсната документация. Ако конкурсната документация е подготвена от друго лице, в нея се посочват наименованието и адресът му.”
Втората крачка също не е кой знае каква изненада:
най-ниската цена немедлено отпада като основен критерий за класиране на офертите  
Колкото до третата стъпка, тя си звучи направо еретично и затова ще й отделим малко повечко внимание. Най-напред, законодателят категорично изхвърля от употреба абсолютно всички субективни критерии, по които аматьорите в конкурсните комисии оценяват професионализма на фирмите кандидати. А след това специално сформирана работна група разработва единна методика и универсални формули, чието прилагане правителството вменява като задължение на всички възложители с подзаконов нормативен акт. Тоест от употреба отпадат не само всички вариации в ЗОП на тема „Икономически най-изгодна оферта”, ами и т. 8 на параграф 1 от Допълнителните разпоредби, която гласи: „По смисъла на този закон „икономически най-изгодна оферта” е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с обекта на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение и други.”
Оттук нататък започваме разговора по същество, но с едно уточнение. Макар и конкретни, примерите, с които ще онагледим днешната тема, са избрани съвсем произволно. В единия случай става дума за строителство на детска градина, а в другия – за ремонт на три училища. Първата обществена поръчка е обявена в началото на юни 2011 г. от кмета на община Х. А втората е малко по-вех­та, защото е обявена в началото на януари т.г. от кмета на община Y. Така че… приятно забавление. И много внимавайте в „картинката”, защото за първи път ще ви се удаде възможност да видите нещо наистина уникално: два субекта на публичната власт, които нямат и не би трябвало да имат нещо общо помежду си, уж
използват едни и същи методически хватки за оценка на кандидатите, но изчисляват крайните резултати по различни формули
Ето какво пише в документацията за участие в процедурата за възлагане на първата обществена поръчка:
„Настоящата методика представлява съв­купност от правила, които имат за цел да се определи начинът, по който ще се извърши класирането на офертите и ще се определи изпълнителят на обществената поръчка…
Критерий за оценка на предложенията е „Икономически най-изгодна оферта” при следните показатели:
1. Техническа оценка – ТО
Оценката по този показател е експертна. Тя е в диапазон от 0 до 100 точки и е с определен коефициент на тежест. Извършва се чрез сравняване на представените концепции за работа, обосновки и доказателства в отделните оферти. Максималната стойност на ТО е 50 точки. Комисията оценява предложените Организация на работа (ОР), Методи и организация на текущия контрол (ТК), Основни мерки за поемане на времевия риск (ВР) и Допълнителни мерки за опазване на околната среда (ОС).
Оценката се определя по следната формула:
ТО = [(ОР х 0,5) + (ТК х 0,2) + (ОС х 0,1)] * 0,5…”
Оттук нататък ще цитираме само отделни елементи от методиката на оценителната комисия, защото нито имаме толкова свободно място във вестника, нито пък разполагаме с излишни нерви за хабене:
„(ОР) Организация на работа. По този показател комисията разглежда технологично-строителната програма и линейния календарен график, като оценява пригодността и ефективността на стратегията, условията, методите, похватите, организацията на работа по реализиране предмета на поръчката; обособените етапи на работа, заедно с разпределението на техническите ресурси и работна сила, в това число обем работи, брой работници за етапа, координация на дейности­те, взаимодействие с различните участници в процеса. Комисията преценява адекватността и целесъобразността на представеното разпределение и доколко то се покрива от декларираната ресурсна осигуреност от страна на участника. Към линейния график да бъдат приложени диаграма на работната ръка и диаграма на паричните потоци. Максимална оценка 100 точки и коефициент на тежест 0,50…”
А ето как започва същият раздел в документацията за участие в другата процедура – „Избор на изпълнител на строително-монтажни работи по „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура”:
„Методика за оценка на офертите
Критерият за оценка на предложенията е икономически най-изгодна оферта. При оценката на офертите първо се разглежда техническата част, след това финансовата и накрая двете оценки се обединяват.
Оценка на предложенията
1. ТЕХНИЧЕСКА ОЦЕНКА – Т = Р1 + Р2
Коефициент на тежест на техническата оценка в общата оценка на офертата – 50%.
Техническите оферти се проверяват, за да се установи, че те са подготвени и представени в съответствие с изискванията на документацията за участие в процедурата.
Оценката на техническите оферти се извършва от членовете на комисията, като всеки един член попълва и подписва таблица за индивидуална оценка. Средноаритметичният брой получени точки за всеки един участник се отразява в таблица за обща техническа оценка.
Показателите и относителната им тежест за определяне на техническата оценка:
Технически показатели
P1 - Оценка на техническото предложение на участника – тежест 90%.
P2 - Срок за изпълнение на поръчката – тежест 10%.
Общо: 100%.
Точни указания за определяне на оценката по всеки показател
1.1. Показател Р1 = A+B+C
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ТЕХНИЧЕСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ – Р1
Максимален брой точки - Р1 = 90 точки, където:.
А - Организация за изпълнение на поръчката, гарантираща качественото й изпълнение в оферирания срок – 50 точки;
B – Линеен график за изпълнение на дейностите по изпълнение на поръчката – 30 точки;
C – Гаранционна поддръжка - 10 точки
…
Организация и подход за поетапно изпълнение и предаване на обектите – 30 точки
- Участникът е направил пълно и задълбочено описание на предстоящите за изпълнение СМР, подробно е описал основните материали и технологии на изпълнение, които ще ползва; организацията, която ще създаде на обекта; последователността и продължителността на предлаганите дейности, като е отчетено и времето за подготвителните дейности; налице е идентифициране и определяне на времето за важните задачи, които са от особено значение за изпълнението на договора („критични точки”) – от 20 до 30 точки.
- Участникът недостатъчно и незадълбочено е описал предстоящите за изпълнение СМР, материалите и технологиите на изпълнение, които ще ползва; организацията, която ще създаде на обекта; не е отчетено времето за подготвителните дейности; не са идентифицирани или не е определено времето за важните задачи, които са от особено значение за изпълнението на договора („критични точки”) - от 9 до 19 точки.
- Участникът е направил повърхностно и непоследователно описание на предстоящите за изпълнение СМР, материалите и технологиите на изпълнение, които ще ползва; организацията, която ще създаде на обекта; не са обхванати всички дейности за изпълнение на СМР; не е отчетено времето за подготвителни дейности; не са идентифицирани и не е определено времето за важните задачи, които са от особено значение за изпълнението на договора („критични точки”) – от 1 до 8 точки.
…
- Участникът е предложил принципни и общи мерки за преодоляване и предотвратяване на критични точки, но същите не съответстват и не са конкретни, спрямо тези критични точки, идентифицирани от него - от 4 до 9 точки.
…
- Участникът е разпределил основните категории дейности по време и по строителни обекти, в съответствие с предложената от него организация за изпълнение и предаване на обектите - от 20 до 30 точки
…
Участникът е разпределил изпълнението на основните категории дейности по време и по строителни обекти, но е налице несъответствие с предложената от него организация за изпълнение и предаване на обектите – от 5 до 19 точки.
…
Показател Р2 „Срок за изпълнение” - максимален брой точки - 10
P2 = (Cmin : Cсъотв) х 10, където:
Cmin – най-краткият предложен срок за изпълнение на поръчката в календарни дни
Cсъотв – предложен срок за изпълнение от съответния участник в календарни дни…”
Някой да го е заболяла вече главата от цялото това… скудоумие? Нас също, но няма как. Длъжни сме да докараме работата докрай, защото – колкото и банално да звучи – на тези безумия все някога трябва да им дойде краят. И то със закон.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗОП е категорична: „Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа пълното описание на обекта на поръчката, включително на обособените позиции.”
В това отношение кметът на община Y (в качеството му на възложител) е перфектен. В документацията за участие трите училища, които трябва да бъдат ремонтирани, са описани в „пълния им блясък”: кога са построени, какво е състоянието им в момента, кога са ремонтирани са последен път, какво трябва да се направи и с какви материали.
В документацията за участие в първата обществена поръчка
по въпроса за новата детска градина няма и една запетайка
Нито на колко етажа трябва да е, нито каква е разгънатата застроена площ, нито нищо. Вярно, човек може да отгатне, че иде реч за двуетажна постройка със сутерен за пералня, склад и т.н., но едва когато стигне до раздела с количествено-стойностните сметки.
За сметка на това обаче възложителят в лицето на кмета на община Х съвсем ясно е дал да се разбере, че случайна фирма тази поръчка няма да я спечели. И то по съвсем недвусмислен начин: едно от най-важните условия за участие в процедурата е строителните компании да водят на щат не по-малко от 120 души. И когато това условие е покрито (в случая от няколко фирми), в действие влизат „скритите козове”.
Строителна компания с над 50-60 високоетажни сгради и хотели зад гърба си е декласирана, защото „липсват доказателства за професионален опит” за монтиране и поддръжка на системи за отопление и вентилация, както и на товарен асансьор (от сутерена до първи етаж на бъдещата детска градина).
Друг строител е дис­квалифициран, защото „в обяснителната записка, предхождаща линейния график, предложената информация е обобщена и необоснована”.
Трети участник е отстранен, защото „предложените методи и организация покриват изискванията на възложителя за осигуряване на текущ контрол, но някои дейности са пропуснати или не са описани напълно – инсталационните мерки не са засегнати достатъчно”.
А на четвърти направо му е разгонена фамилията (без никакво извинение за жаргонния израз), защото е отстранен от по-нататъшно участие заради описанието, което той е дал на обекта в офертата си: „Детска градина със сутерен и два етажа”. Мотивът на комисията – това описание не отговаря на описанието на обекта в проектната документация. Ами с възложителя какво би трябвало да се случи, след като и с обявлението за обществената поръчка, и със съдържанието на документацията за участие той е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗОП?
Ами какво да кажем за другото безумие, което „допринася” съществено за дисквалифицирането на същия този четвърти строител? Цитат от решението за обявяване на крайното класиране: „В линейния календарен график кандидатът е заложил изграждането на обекта да бъде осъществено за 104 календарни дни със среден брой работници 10 души. Броят на работниците не кореспондира с необходимите дейности за осъществяване на обекта”…
Неведнъж в рубриката „На прицел” сме споменавали една от най-актуалните поговорки на прехода:
„Едни пишат поезия, а други – фактури”
Досега обаче не е ставало дума, че тази мъдрост зае своето трайно място в съвременния български фолклор в края на 90-те години на миналия век, когато на бял свят се появи първообразът на ЗОП - Законът за възлагане на държавни и общински поръчки („Държавен вестник”, бр. 9 от 16 януари 1997 г.)
Горе-долу по същото време из столичните кръчми плъзна и кавър версията на емблематичното (дори и днес) стихотворение на Георги Джагаров – „България”:
Хазна като един бездънен джоб...
Но с по-големи дупки ти не са ни нужна.
Щастлив съм аз, че шефовете ни са благи,
а пък душите им – все тъй за облаги…
Пък после – българинът не бил природно интелигентен, защото първоначалното натрупване на капитали било изцедило докрай умствените му способности. Глупости на търкалета. Затова не бива да ни изненадва как след една година отново ще прочетем умилителната статистическа констатация: само за 12 календарни месеца броят на милионерите в България се е утроил!