Диана Атанасова, Мария Желева, КСБ   „Цифровата революция, на която сме свидетели през последните месеци, значително промени икономиката на всяка държава и начина ни на мислене. Тя влияе и върху социалния диалог в строителството, изменяйки правилата на играта.“ С тези думи инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и председател на ОП на КСБ – София, откри третия виртуален семинар за развиване на капацитет за провеждане на социален диалог по проект SuSodCo на тема „Дигитализация и цифрови умения в рамките на социалния диалог“. Организатори на форума, който обедини представители на работодатели и синдикати в България, Гърция, Кипър, Словения, Хърватия и Унгария, бяха Камарата на строителите в България (КСБ) и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“ (ФСИВ – „Подкрепа“). Инж. Качамаков подчерта, че социалните медии свързват много по-бързо работодателите и служителите и това дава възможност за нови практики на договаряне. По думите му иновациите, прилагани в резултат на дигитализацията на сектор „Строителство“, помагат да се оптимизират цените на строителството, както и да се сведат до минимум тежките инциденти на обектите. „Отрасълът внедрява цифрови технологии с ускорени темпове, а сградите и инфраструктурата се превръщат в своеобразни източници на данни по време на експлоатацията им. Свидетели сме на нова ера в бранша, предоставяща много различни възможности както за работодателите, така и за работниците“, заяви инж. Качамаков. Според него цифровата революция носи нови предизвикателства пред сектора, а именно промяна, предполагаща различно мислене, мотивация и категорични действия. „Изискването за BIM сертифициране за строителните компании се появява все по-често в тръжните документи в Западна Европа. В Източна Европа обаче изоставаме от тази тенденция, а тя рано или късно ще бъде наложена чрез Европейското законодателство“, поясни инж. Любомир Качамаков. Той посочи, че това налага сериозно внимание и усилия за изграждане на необходимата дигитална строителна среда с цел неутрализиране на силната международна конкуренция. Инж. Качамаков информира, че FIEC също работи усилено по тази важна тема и насърчава своите членове в опита им да дигитализират строителната индустрия, която е много трудоемка и все още се характеризира с използването на традиционни методи. В заключение той изрази подкрепата си към провеждащото се събитие, което повишава информираността и загрижеността сред социалните партньори по отношение на предстоящите промени. Инж. Качамаков добави, че се надява в бъдеще да вижда повече семинари, посветени на тази важна тема. След него думата взе и инж. Иоанис Партениотис, председател на ФСИВ - „Подкрепа“ и вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, който заяви категорично, че дългогодишното сътрудничеството между ФСИВ - „Подкрепа“ и КСБ е еталон за диалог сред всички социални партньори в България. „Четвъртата индустриална революция, на която сме свидетели днес, а именно дигитализацията, неминуемо има и пряко отношение към строителството като отрасъл. Този директен ефект се дължи на промените в производството на материали и в самия процес на строителство“, отбеляза инж. Партениотис. Той обърна внимание на професионалното обучение на кадри в бранша, което може да се възползва от новите методи, за да е актуално в променящата се среда. Председателят на ФСИВ - „Подкрепа“ изрази увереност в полезността на презентациите, подготвени за семинара, които според него биха допринесли за разширяването на мирогледа на социалните партньори и формирането на бъдещите политики в сектор „Строителство“. Първият панел на събитието се фокусира върху цифровизацията от гледна точка на европейския социален диалог и нейното въздействие върху следните аспекти – заетост, възнаграждения, професионално образование и обучение, условия на труд и конфликти. В него се включи Васил Киров, доцент в Института по философия и социология при БАН, член на експертната група на високо равнище към Европейската комисия, изследваща ефекта на дигиталната трансформация върху европейските пазари, и съавтор на книгата „Политически последици от виртуалния труд“. Той обърна внимание, че през последните няколко години се появяват песимистични сценарии, че скоро роботите ще превземат работните места, като подчерта, че тази тенденция има и друг прочит – в резултат от дигитализацията се появяват нетипични дейности и нови професии, които трансформират трудовия пазар. Неговото мнение е, че дигиталните умения стават все по-важни, но заедно с тях нараства и необходимостта от усвояването на добри социални умения. „Това е тенденция, с която трябва да се съобразим, защото и технологиите могат да бъдат социално адаптирани. Това е нашето разбиране като учени, а социалните партньори играят много важна роля в процеса на цифровизация на сектора. Всички ние се учим и трябва да помагаме на своите служители да подобрят уменията си в контекста на дигиталната трансформация“, заяви Киров. Кои са основните промени в обществото, породени от въвеждането на новите технологии? Според Киров вследствие на цифровата трансформация някои от съществуващите умения стават остарели за значителен брой сектори и професии. „Много нови професии ще се появят на пазара в резултат от дигитализацията и те изискват определени реакции и действия от социалните партньори – прогнозиране на промените и анализ на влиянието им, политики за адаптиране на професионалните умения според новите технологии, формиране на умения за нововъзникващи професии и т.н.“, категоричен е Васил Киров. Той допълни, че много от професиите няма да изчезнат изведнъж, но ще се видоизменят. Някои пък ще бъдат допълнени от изкуствен интелект, автоматизация и пр. иновации. Киров поясни, че дигитализацията касае и други обществени и икономически процеси, като „зелена“ икономика и останалите свързани европейски политики, които също трансформират пазарите. Унищожаването на работните места е негативната тенденция от дигитализацията, която е неизбежна, но нейният ефект върху строителството се оценява като по-незначителен. Отместването на професиите представлява влиянието на дигитализацията върху необходимостта от придобиването на нови умения и промяната на начина на работа. Киров илюстрира тази тенденция с появата на платформите, които вече имат осезаем ефект върху работната сила, предоставяйки възможности за професионално усъвършенстване, дистанционна работа, проследяване на ефективността на труда. По думите му строителният сектор започва постепенно да възприема процесите на цифровизация - делът на BIM технологиите сред строителните фирми в Западна Европа нараства, сградите стават все „по-умни“, а изследването на възможности за използването на изкуствен интелект в сектора става все по-интензивно. „Тези промени, свързани с дигитализацията, са осезаеми и комплексни, но докъде се разпростира техният времеви хоризонт, все още е неясно. Ние знаем, че в бъдеще ще има автономни коли, но не знаем кога точно. Дигитализацията ни представя много нови инструменти, например започваме да дискутираме класически въпроси като заплати и работно време по един напълно нов начин. Важно е да подчертая обаче, че технологичната промяна трябва да е съпроводена и от подходящата нормативна уредба, която да подпомогне както дигиталната трансформация, така и работата на социалните партньори“, заяви в заключение Васил Киров. Пламена Партениотис и Йордан Йорданов, представители на ФСИВ – „Подкрепа“, задълбочиха дискусията, представяйки какво е въздействието на дигитализацията върху работната сила и заплащането на труда в строителството. „Всички проучвания показват, че въздействието на тази „революция“ ще бъде диференцирано според сектора, а нововъзникващите работни места ще приемат различни форми“, поясни Пламена Партениотис. По думите й дигитализацията със сигурност ще породи нужда от нови работни места и в сектор „Строителство“. Според нея роботизацията в бранша би довела до използването на устройства, които изпълняват повтарящи се процеси, като повдигане на тежки предмети и поставянето им на точните координати. Тези роботи могат да допринесат за по-безопасно и бързо строителство, да намалят разходите и същевременно да дадат шанс на хора с физически увреждания. „Обученията са от съществено значение в процеса на дигитализация в този бранш поради необходимостта от предоставяне на иновативни кариерни подходи с цел разбиране на силните страни както на стария, така и на новия начин на работа“, каза в заключение Партениотис. „Дигитализацията е процес, който цели да оптимизира разходите и процесите в строителството, да повиши ефективността на работниците и служителите, да създаде по-добра среда както за комуникация, така и за корпоративна култура“, категоричен бе Йордан Йорданов. Той представи данни от Националния статистически институт за периода 2016 – 2018 г., според които делът на разходите за труд в сектор „Строителство“ в България е около 10% от общите разходи за строително-монтажни работи. „Ясно е, че недекларираният труд съществува както в Европа, така и в България, а у нас той може би възлиза на 20 - 30%“, поясни Йорданов. Той подчерта, че разходите за труд не са особено високи и дигитализацията не би могла съществено да им повлияе. Йордан Йорданов насочи вниманието върху дългосрочната стратегия на КСБ за дигитализация на строителната индустрия до 2050 г., която се фокусира върху важни въпроси, а именно – понижаване на производствените разходи, ефективно използване на ресурсите и подобряване на управлението на отпадъците, качество на крайния строителен продукт, „зелени” и устойчиви инвестиции и не на последно място - усъвършенстване на професионалната квалификация. Говорейки за дигиталната трансформация в сектор „Строителство“, Йорданов сподели, че тя би заместила кадри с ниска и средна квалификация, но няма как да измести висококвалифицираните служители. „Строителните площадки ще стават все по-дигитализирани с въвеждането на 3D принтери, BIM технологии и дронове“, поясни Йорданов. Той изрази мнение, че развитието на изкуствен интелект и роботизацията във всеки бранш създава опасението, че много хора ще загубят работата си, заменени от по-умни алгоритми или роботи, но в строителната индустрия тези технологии се търсят поради недостига на кадри и именно това предполага по-високо заплащане на труда в сектора. Йорданов обобщи, че цифровизацията на сектора трябва да включва усъвършенстване и преквалификация на работниците, задържане на висококвалифицирани служители, привличане на нови кадри и увеличаване на възнагражденията на заетите. „Несъмнено с развитието на технологиите строителната индустрия ще преживее революция. Ако някой иска да се развива в този сектор, повече не може да си позволи да пренебрегва възможностите на дигитална трансформация“, каза още Йорданов. Ваня Тивидошева, дирекция „Професионално образование и обучение” към МОН, продължи с темите на професионалната квалификация, представяйки конкретни примери за текущото влияние на цифровизацията. Тя цитира Европейската агенция за споделяне на опит в об­ласт­та на професионалното обучение CEDEFOP, според която „дигиталните умения са свързани с обработката на информация, комуникация, създаване на съдържание, сигурност и решаване на проблеми“. Тивидошева подчерта, че извънредното положение, предизвикано от COVID-19, е ускорило усилията за цифровизация на учебното съдържание и осигуряване на обучение в електронна среда. Темата за влиянието на BIM върху условията на труд беше представена от инж. Васил Танев, хоноруван преподавател в УАСГ. „BIM е процес, свързан с обмен на данни между всички страни в строителството, който оказва съществено влияние върху условията на труд по време на проектирането, изпълнението и експлоатацията на сградите. Параметрите на модела са ключът към успеха в бъдещото строителство“, заяви инж. Танев. Той обърна внимание на Наредба 2, в която фигурират минималните изисквания за безопасни условия на труд, и акцентира върху факта, че строителният сектор крие голям риск от трудови злополуки по време на работа. Инж. Танев раздели заплахите на директни и индиректни, пояснявайки, че именно BIM би могло да предотврати индиректните, като вдишване на азбестови влакна, контакт с опасни вещества, електрически удар. Михаил Михайлов, зам.-директор на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА), представи последната презентация в първия панел, касаеща конфликтите в контекста на дигитализацията. „С навлизането на промените, породени от дигитализацията, конфликтите формират нови измерения“, заяви Михайлов. Той обърна внимание на конфликтите в сектор „Строителство“, разделяйки ги на класически - условията на труд, заплащането, и некласически в контекста на дигитализацията – раздаването на задачите, атестирането и оценяването, разпределението на техника и ресурси, избора на работно място. „Дигитализацията ще доведе до нов тип конфликти и нов тип разбиране на отношението на страните в диалога“, заключи той. Вторият панел на семинара беше посветен на обучение по дигитални умения, приложими в социалния диалог, обхващащо следните теми: ефективно разпространение на съдържание за социален диалог и подходящи канали за разпространение (уебсайтове, социални мрежи, медии и други платформи), дигитален маркетинг, управление на социални мрежи и съвети за писане на съдържание за различни комуникационни канали. На втория ден от събитието участниците бяха разделени на три международни виртуални групи, за да практикуват новопридобитите си умения за писане на съдържание за различни комуникационни канали и използване на цифрови инструменти за разпространение на информация. Четвъртото и последно събитие за изграждане на капацитет по проект SuSodCo ще се проведе през ноември т.г., а надеждите са този път партньорите да се срещнат на живо.

Инж. Цветелина Иванова, председател на Федерация на независимите строителни синдикати (ФНСС): С настъпването на дигитализацията ще се открият възможности за преквалифициране на кадрите

Събитието, което се реализира в рамките на проекта SuSodCo, обедини представители на работодатели и синдикати от България, Гърция, Кипър, Словения, Хърватия и Унгария. Основната цел на форума бе да постави на дневен ред темата за дигитализацията в рамките на социалния диалог и колко дълбоко тя е навлязла в сектор „Строителство“. Моето лично мнение е, че браншът ще е променен след 10 години. Смятам, че реализирането на двудневния форум е в правилния момент и позволява на социалните партньори да обменят знания и да потърсят възможности за справяне с предизвикателствата, които предстоят. Цифровизацията на сектора предстои и трябва да се извадят ползите от нея, като сред тях мога да посоча, че ще има възможност за по-добър контрол на строителните обекти. Ще могат да се предотвратяват и бъдещи злополуки. Нашият бранш е един от най-опасните и често възникват такива и ние трябва да търсим вариантите тази тенденция да се обърне. Важно е да се знае също така, че с настъпването на дигитализацията и новите технологии ще се открият възможности за преквалифициране на кадрите в сектора и разкриване на нови работни места. Поради тази причина искам да споделя, че ФНСС разработва два проекта, които са насочени към развитието на социалния диалог. Щастлива съм да видя, че и в. „Строител“ участва в проекта. Това говори, че изданието следи актуалните новини. Вестникът е една от най-качествените специализирани медии, които съществуват. Всяка седмица го чета и от него черпя изключително полезна и точна информация. Статиите са написани ясно, а събеседниците са много интересни. Аз съм благодарна, че съществува, защото е издание, което трябва да го има.

Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС: Нашата роля като партньори е да спомогнем за плавния преход от традиционното към „умното” строителство

Проектът SuSodCo ни дава възможност за подобряване на социалната ангажираност и да говорим и търсим най-добри решения по актуални европейски теми, свързани с дигитализацията и цифровите умения. Представителите на Камарата на строителите в България се справиха чудесно с модерираното на форума. Нашата Федерация е благодарна, че беше поканена да участва. Обсъдихме основно характеристиките на дигиталния строителен сектор, както и как влияе цифровизацията върху заетостта и възнагражденията на строителните работници. Нашата роля като партньори по проекта е да спомогнем за плавния преход от традиционното към „умното” строителство. Ако ние сега не намерим възможните и важни решения, за да отговорим на пазара на труда, той ще го направи вместо нас и това няма да бъде добре за строителните фирми и за работниците. Може би заедно трябва да намерим отговор на това какви са нуждите на индустрията. Радвам се, че с всичките партньори по проекта срещаме единомислие, работим заедно и постигаме добри резултати.

Видео клип, изработен от в . "Строител", може да се види на сайта на изданието https://vestnikstroitel.bg/ и на YouTube канала на вестника.