Доц. Заякова, първо приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за избирането Ви за декан на Строителния факултет на ВСУ „Любен Каравелов”.

Благодаря Ви, за мен заемането на този пост е преди всичко отговорност към колегите ми във ВСУ „Любен Каравелов“ и, разбира се, към строителния бранш, който продължава да очаква от нас подготвени инженерни кадри.

В тазгодишната кандидатстудентска кампания ВСУ заложи на агресивна политика.

Не бих определила опита, който прави настоящото ръководство на ВСУ „Любен Каравелов“ да популяризира специалностите, предлагани в университета посредством инструментите на социалните мрежи, агресивна кампания. По-скоро мога да нарека тази инициатива добре обмислена, широкомащабна, необходима, с акцент не просто да бъде маркетизиран утвърден образователен продукт, но и да се освежи имиджът на ВСУ в дигиталното пространство, където понастоящем се случва всичко. За поколението на нашите бъдещи студенти, а и за техните родители, общуването в интерактивната среда на интернет социалните платформи, където комуникирането на определена идея трябва да е кратко, но визуално въздействащо, е съвсем обичайно. Разбира се, традиционните за българските държавни висши училища методи на популяризиране на предлаганите специалности, посредством участие в т.нар. кандидатстудентски борси и директен контакт с младите хора в класните стаи, са също толкова необходими и ефективни.

Как ще коментирате Националната карта на висшето образование в Република България, която бе приета през юли от Министерския съвет, по отношение на разразстването на ВСУ?

В документа се демаркират регионите в страната и се обвързва възможността за разкриване на филиали на дадено висше училище или на ново такова със степента на развитие на съответния район, това, доколко е популярна дадена специалност сред бъдещите студенти и в каква степен готовите специалисти се реализират на пазара на труда. С Националната карта се прави опит да се урегулира безконтролното разрастване на университетските мрежи, като същевременно се индентифицират необходимостите по региони от специалисти с определено качество и вид на професионална квалификация.

В документа ВСУ „Л. Каравелов“ е посочено като висше училище с висока степен на успешна реализация на подготвяните от нас строителни специалисти, но продължаващата демографска криза и силният обществен натиск за централизирана държавна намеса в образователните инициативи на автономните учебни заведения прави опитите за разрастване или дори разкриване на нови специалности извън традиционната за ВСУ област трудно начинание. Разбира се, ние гледаме напред и, макар принудително наложена ни от пандемията, дистанционната форма на обучение, развита пълноценно и подплатена с изобилие от дигитално учебно съдържание, ще ни позволи да обучаваме студенти, които работят и живеят извън София, докато учат във ВСУ.

Как оценявате състоянието на учебния процес във факултета в условията на пандемия?

Не вярвам някой, било то студент или преподавател, да е доволен от формиралата се пандемично-дистанционна образователна среда, защото отговорното отношение и индивидуалният подход в работата ни с всеки млад човек е това, което прави ВСУ „Л. Каравелов“ уникално и успешно. Ние бавно се приспособихме към ограничаващото ни обстоятелство на липса на директен контакт между преподавател и студент. Опитваме се да компенсираме дългите периоди на онлайн обучение с кратки, но интензивни срещи в седмиците, когато епидемичната обстановка позволява присъствени занятия и индивидуални консултации. Следим с тревога развитието на пандемията, защото ценим здравето на нашите преподаватели, служители и обучаеми и разбираме, че тя застрашава здравето.

Независимо от негативите, които търпим, сегашните ограничения ни накараха да се замислим за това колко е важно да продължаваме да изграждаме дигитално учебно съдържание с необходимото качество и за нуждата от това да работим върху интегриране на нови информационни системи за управление на процесите в университета – учебни и административни. Консолидирано действаме в тази посока, защото дигиталното образование е модерна и успешна световна тенденция, която дава достъп на обучаеми от цял свят до широк кръг водещи специалисти от практиката и науката.

Какви са новите идеи за развитието на научно-преподавателския състав?

Нямаме друга алтернатива, освен да ставаме повече и по-млади. Разбира се, в средата на висшето образование обновяването на академичния състав е бавен и трудоемък процес, който консумира време и изисква финансов и кадрови ресурс. Добре е, че имаме солидно ядро от преподаватели, които споделят тази визия за развитие на ВСУ и се надявам да можем да привлечем млади и амбициозни колеги, които да се впишат с лекота и професионализъм в нашия преподавателски колектив и с необходимия изследователски ентусиазъм да допълнят вече формираните научни екипи. Тъй като процесите по обновяване на преподавателския и изследователския състав на висшите училища са ключови за разпознаването ни в научната карта на Европа и света, те са приоритет не само на ръководството на ВСУ, но и на МОН като принципал на множество научни програми за безвъзмездно финансиране на колаборационни научни изследвания, а и на ЕК, чиято визия за развитие на ЕС е основана на научните иновации като двигател на високотехнологичния единен европейски пазар.

 Казано иначе, източници на финансиране не липсват, необходимо е концентрирано и компетентно усилие за усвояването на тази част от тях, която се полага по право на висше училище с утвърден образователен авторитет и традиции, каквото е ВСУ. Надявам се, че освен да развием преподавателския състав на университета, ще успеем да задълбочим сътрудничеството със строителния бизнес за изпълнение на съвместни научни задачи, с което да го подпомогнем не само кадрово.

Преподавате дисциплината „Земна механика и фундиране”. Тя е особено актуална, като се имат предвид свлачищните процеси отпреди месеци, а и не само заради тях.

Като че ли липсва цялостна визия за мониторинг на проблемните склонове около нас, потенциалните или вече реализираните свличания. Макар че кампанийната инициатива на МРРБ да се актуализира някоя наредба или да напише поредната стратегия е похвална, нашият всеобщ проблем със свлачищата отдавна излезе извън чисто инженерната сфера и той не е проблем на изчислителен метод, формула за коефициент на сигурност, липса на обществена поръчка. Точно поради сложния характер на свлачищните процеси и очевидната, но за съжаление незакономерна връзка с нарастващите по интензивност промени в климата трябва да се акцентира върху системите за наблюдение на свлачищни склонове и изградените укрепвания, при които събраните в реално време данни за преместванията, измененията в теренните форми и др. измервани величини се интерпретират автоматизирано с помощта на machine learning модели, а някой ден и от изкуствени интелекти. Големите бази данни, които в близкото бъдеще ще събират автоматизираните мониторингови системи, е новото предизвикателство пред строителната наука.