Възможностите, които открива новата европейска инициатива „Баухаус“ бяха акцент на международния форум „Културата и бизнесът – заедно в дигиталния свят“. Събитието имаше за цел да разнищи темата как две различни сфери от живота съжителстват позитивно в променения свят. То събра представители на изпълнителната власт, на националния и Европейския парламент, кметове, бизнес, неправителствени организации, археолози, музейни и научни работници, както и академичните среди. Във фокуса на обсъжданията бяха българското културно-историческо наследство и възможностите за културен туризъм, пречупени през призмата на дигиталния свят. Форумът бе организиран от „Стандарт“ и M3 Communications Group, Inc. и се осъществи под егидата на кампанията „Чудесата на България“ и на най-голямата неправителствена организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“, чийто почетен председател е световноизвестният оперен певец Пласидо Доминго. Специален гост бе вицепрезидентът на „Европа Ностра“ Пийт Яспърт. Евродепутатът Искра Михайлова, която е и зам.-председател на политическа група „Обнови Европа“ в Европейския парламент, ръководи панела, посветен на възможностите пред българските институции и фирми, които се откриват с инициативата „Баухаус“. Участие в тази част от събитието взеха отговорни държавни експерти по темата – зам.-министърът на културата Весела Кондакова и съветникът към министъра на регионалното развитие и благоустройството - архитект Георги Коларов. „На сградите в Европейския съюз се дължат 40% от употребата на енергия и 36% от въглеродните емисии. За да постигнем европейската цел за намаляване на емисиите с най-малко 55%

до 2030 г., са необходими устойчиви концепции за реновиране и строителство,

базирани на технологиите и експертизата“, заяви от трибуната арх. Коларов. Той подчерта, че Зеленият пакт е уникален инструмент, който дава тази възможност на базата на единни задължителни за всички правила за действие като отговор на големите екологични и социални предизвикателства пред нас. „Това е стратегия за растеж, която поставя устойчивостта като основно изискване при финансирането на европейските проекти и е синоним на качество. Механизмът за възстановяване и устойчивост, Механизмът за справедлив преход и „Нов европейски Баухаус“ са конкретни инструменти, чрез които се инвестират значителни средства при спазване на целите за декарбонизация и климатична неутралност и свързаните с тях изисквания за устойчивост“, обърна внимание съветникът. На въпроса къде сме ние по отношение на изпълнението на инструмента, архитектът отговори, че служебното правителство е направило значителна крачка, използвайки възможността на Плана за възстановяване и устойчивост за преструктуриране на строителния сектор. „В последната версия на Плана, в частта проекти за енергийно обновяване на сградния фонд, ние поставихме акцента върху устойчивото реновиране“, подчерта той. „С „Нов европейски Баухаус“ ЕК надгражда концепцията за устойчивост, която е продукт на науката и технологиите, и я обединява с култура, изкуство и социално приобщаване. Това е креативен проект, който свързва устойчивостта и функционалността с естетиката. Той трябва да отговори на въпроса как искаме да живеем, какви сгради и градове ще имаме в XXI век“, каза още арх. Коларов. Според него инициативата ще доведе до обмен на идеи и нови експерименти, което ще има принос към целите, заложени в Зеления пакт. „Ние трябва да преодолеем границите между наука и изкуство. Очакваме „Нов европейски Баухаус“ да даде ясни решения на съвременните проблеми. Вярвам, че България ще участва активно в тези процеси и ще се възползва от възможностите на Зеления пакт за своето развитие”, поясни арх. Коларов.

Еврокомисарят по научни изследвания, иновации, култура, образование и младеж Мария Габриел, която пристигна специално от Брюксел за събитието, започна с това, че ключови са ресурсите и за последната година и половина нейният екип е успял да осигури амбициозен бюджет за култура чрез водещите програми „Хоризонт Европа“ и „Творческа Европа“.

„Трябва да говорим за наследството на Балканите.

„Европа Ностра“ е европейският глас в опазване на културно-историческото наследство”, заяви генералният секретар на организацията Снежка Михайлович. Тя подчерта, че се радва да е в София, защото за първи път вижда лицата на хората на живо, а не от екрана на компютъра. И разказа, че тази година българи са спечелили наградата на организацията с проекта „Таратанци“. „Продължавайте кампанията „Чудесата на България“, защото тя е посланик не само на българското културно наследство, но и това на Балканите. Снежка Михайлович подчерта, че за да е успешна Зелената сделка, в нея задължително трябва да присъства културата. Над 68 млн. лв. са предвидени за дигитализация на библиотеки и архиви, стана ясно от изявлението на зам.-министъра на културата Весела Кондакова по време на форума. Тя представи две нови програми, по които ще се дават средства за дигитализация. Едната е новият Норвежки механизъм, наследник на програмата БГ 08, по която по-рано бяха отделни 2,8 млн. евро за същата цел. „Сегашната покана е за около 1 млн. евро, сесията приключи, бяха допустими само музеи“, каза зам.-министър Кондакова. И уточни, че за съжаление отпадат много организации, които имат право да боравят с наследство. Втората възможност е

по Националния план за възстановяване, където са предвидени 67,5 млн. лв. до 2026 г. за застрашени обекти.

Участници са библиотеките, в които се дигитализира периодика. Предвидени са средства за фондовете на БНТ и БНР, за филмотеката и за Държавната агенция „Архиви”. Тя подчерта, че България има дефицит на стратегии и е необходимо да започне сериозен процес на обществени обсъждания, за да се излезе от зоната на политическото говорене и да се включват все повече участници от обществото, особено неправителственият сектор. Още в зората на технологиите през 1998 г. бе създаден дигитален проект за тракийското наследство от няколко института в БАН. Целта бе да се осигури достъп до информация по всяко време от всяко място и на всички хора. Този факт припомни Десислава Маринова от БАН, която изнесе презентацията „Културното наследство в дигиталния свят на информационната ера (Ролята на БАН)”. „Мултимедийна библиотека - виртуална енциклопедия на българската иконография“ е един от изпълнените проекти”, каза Маринова. В района на Велико Търново са заснети в 3D формат църкви, тази реклама дава възможност още повече туристи да посещават включените паметници на културата.

С друг проект е показано как технологията помага да се възстанови културно-историческото наследство - в църквата „Успение Богородично“ в Банско е имало уникален иконостас. След опожаряването на храма останала само една снимка. „Ние направихме възстановка на тази база, всичко бе принтирано в реален размер и в момента благодарение на майстори ние имаме иконостаса. Макар и не толкова стар, той показва творчеството на резбаря“, разказа още Десислава Маринова. „Разработваме и игра, свързана с Акве Калиде”, допълни тя.

Възрожденските ни селища отговарят на „Новия европейски Баухаус“.

Тази теза защити арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България. По думите му концепцията за „умния” град е отговор на предизвикателствата на урбанизацията, климатичните проблеми, глобалното замърсяване. „Българските архитекти сме готови да вземем участие в подготовката на подобни „умни” градове. Ние имаме обучени млади кадри, които боравят с материята. Въвеждането на строително-информационния модел за всяка сграда - паметник на културата, жилищна или публична, ще даде възможност за управление на нейните системи през цялото време на живота й. Новите строителни материали водят до едно унифициране на градовете. Създава се лишена от национална идентичност архитектура. Само запазените стари части на европейските градове ги отличават един от друг. И аз много се страхувах, че тази дигиталност и анонимните контакти в социалните мрежи ни обричат на бездуховност. И тогава изникна лъч светлина – „Новият европейски Баухаус“. Това е проект, който ангажира целия креативен потенциал и обществеността с идеята за създаване на устойчива градска среда“, изтъкна арх. Милков. По думите му трябва да ускорим синтеза на науката и технологиите с изкуството. Това не е чуждо на българските архитекти. „Новият европейски Баухаус“ се очаква да доведе до ренесанс на Европа. С Боянската църква е започнал средновековният Ренесанс на Стария континент. Нашите възрожденски селища тотално отговарят на изискванията за хармонична устойчива среда“, каза още арх. Милков. Служебният министър на туризма доц. Стела Балтова от своя страна представи визията и постигнатото от ръководеното от нея ведомство по темата. „Продължаваме да разглеждаме възможностите културно-историческите дестинации да бъдат надградени и дигитално представени именно в отговор на нарастващите търсения на туристите за автентичност и съхранявайки идентичността си”, каза тя и увери, че онлайн присъствието е водещо в маркетинговата стратегия на Министерството на туризма. По време на форума бяха представени редица интересни платформи и сайтове за богатото наследство на България и неограничените нови възможности за туризъм, които се отварят.

„Когато няма управленска воля за дигитализация, нищо няма да се случи”,

заяви Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризам. „Правителствата, които вървят с миши стъпки по линия на дигитализацията, които вървят по стъпките на тангото, ще бъдат губещи. Ние сме по средата, но нашите стъпки са миши. Доколко има България възможност да се конкурира с Гърция и Турция? Вероятно няма. Но ние може да станем дигитален хъб на Югоизточна Европа. Тук има екосистема от 80 000 подготвени компании и научна общност. Българският бизнес е доказал многократно какъв е мащабът на потенциала на страната ни. Неслучващата се БГ дигитализация има за първопричина отношението на държавната администрация към нея - страх от промяна. Ако бизнесът и учените дърпат напред, чиновниците дърпат назад. Необходима е управленска воля, за да бъде България дигитален победител. Но никаква дигитализация не може да замени човешката емоция. Тя винаги ще бъде двигател на всичко“, призова Захариев.

Мария Габриел, еврокомисар по научни изследвания, иновации, култура, образование и младеж:

Предизвикателствата трябва да бъдат превръщани във възможности

През последната година и половина 4 от 5 музея са постигнали онлайн формати. Но 3 от 4 музея казват, че нямат потенциал за това. Предизвикателствата трябва да бъдат превръщани във възможности - това е моята гледна точка. Факт е, че никога досега културата и наследството й не са стояли толкова високо като приоритети в Еврокомисията. Ще се спра най-напред на ресурсите - всички знаят колко са важни те, за да могат да бъдат използвани новите технологии. Културата е нашата ДНК, в Европа има специално място за нея, но това е възможност и за развитие на регионите, тя е сред най-силните икономически сектори, дава прехрана на много хора. За последните 1,5 г. успяхме да направим така, че да има ресурс за нея. За първи път в програмата „Хоризонт Европа“ ще има клъстер, посветен на културното наследство. Бюджетът е 2,4 млрд. евро - важно е накъде ще бъде насочен. Затова имаме нужда от съдействието на бизнеса, на регионите, на културата. Предстои създаването на европейска платформа за сътрудничество на всички, които работят по опазването на културното наследство. Това е още едно предизвикателство. Новата общност за знания и иновации ще има точно това за цел - да свързва хората, които се интересуват от темата, да се обменят добри практики. Културата може да бъде и фактор за развитие на регионите. Апелът ми е - да опазваме културното наследство, но и да виждаме невероятния потенциал, който да ни позволи да създаваме приложения и услуги, за да направим Европа и всеки регион по-добро място за живеене. Защото само културата може да го направи.

Искра Михайлова, евродепутат и зам.-председател на „Обнови Европа“:

Участваме в процеса на промяна на мисленето

„Нов европейски Баухаус“ е отговор на очакванията на ЕК. В новия Зелен пакт липсваше елементът на културата и той дойде с „Баухаус“. За европейските граждани опазването на околната среда и изменението на климата е приоритет. Политиците отговориха с извеждането на политиката Зелен пакт. В момента ние сме участници в процеса на промяна на мисленето. Зеленият пакт е стратегия на ЕС, но тя дава отражение и на нашето ежедневие. „Новият европейски Баухаус” не е идея за споделяне между творчески елити. Той изисква мултидисциплинарен подход, който да привлече институции, строителен сектор, образование и т.н. Той идва с предизвикателствата на XXI век, когато европейските граждани поемат отговорност за своята планета. В тази връзка трябва да се потърси мястото на културното наследство – къде е културата в цялата промяна на мисленето на европейския гражданин и в цялостния модел на новия свят. Това е въпросът, на който ще търсим отговор днес. Ще успеем ли да защитим културното наследство, но не само да го опазим, но и да го развием?

Три общини с награди за дигитализация

Кметът на София Йорданка Фандъкова настоява за специален ресурс за публичните сгради

Три общини получиха специални награди за дигитализация на „Чудесата на България”, които пазят и развиват на своята територия. Това са София, Бургас и Петрич. Столичната община бе отличена за проекти от културно-историческото наследство, но също така за съчетаването им с такива в екологията, градоустойството, услугите, образованието. Наградата получи лично кметът на София Йорданка Фандъкова. „Темата за „умния” град е във фокуса на всички нас, кметовете. Само по този начин можем да отговорим на очакванията на хората”, каза тя. И настоя за заделянето на специален ресурс, предназначен само за паметниците на културата, особено публичните сгради, защото това е огромният проблем на всички общини. Фандъкова каза, че е създала специална програма за културното наследство, по която е възстановен Студентският дом. „Ако сложим да се състезават паметниците на културата с панелните блокове, паметниците ще бъдат забравени“, категорична бе Фандъкова. Бургас бе отличен като една от новаторските общини с проекта си за цялостно дигитализиране на културното наследство - DigiCult, и с новите му иновативни отворени пространства, привличащи много IT компании. А също така и с новия атракционен проект – Ченгене скеле, който вече е търсен от туристите. Наградата получи зам.-кметът по култура, туризъм и спорт Диана Саватева. Тя й бе връчена от министъра на туризма Стела Балтова. „Днес награждаваме освен всичко друго и дестинации“, каза министър Балтова, изброявайки всички чудеса на Бургас. Петрич получи приз заради едно от най-новите чудеса на България – Хераклея Синтика. Там постоянно се разкриват нови находки, социализацията на обекта и новата туристическа инфраструктура вървят ръка за ръка със съвременните технологии. Наградата на общината връчи евродепутатът Цветелина Пенкова.

Реклама