Държавният чиновник е слуга на народа и няма право да е господар дори на себе си!

Странна е метаморфозата на българина, стъпи ли – дори с единия крак – във властта. Изведнъж той придобива строг и справедлив (според него) вид. Походката му става възтежка, защото върху плещите му тегне ужасно бреме. Погледът му се забива в светлото бъдеще с такава сила, че нищо не е в състояние да го отклони дори с милиметър от правилната посока. Заради отговорната си мисия той завинаги обръща гръб на дребните житейски радости, а проблемите на простосмъртните започват да му изглеждат незначителни като буря в чаша боза. Но най-забележителното в случая е друго: колкото по-ниско в йерархията се намира въпросният българин във властта, толкова по-очевадно е чувството му за превъзходство (меко казано) над останалите. Парадокс, който поне засега няма логично обяснение…

В началото на юни Световната банка (СБ) огласи доклад, в който са анализирани нарушенията при изпълнение на инфраструктурни проекти. „Четивото” (в оригиналния му вид, с който в. „Строител” разполага) е дебело 61 страници и в него са обобщени изводите от 117 разследвани проекти, финансирани от Световната банка през 2010 година. Диагнозата, поставена от анализаторите на международната институция, за нас звучи банално: „Тайните споразумения между фирми, които кандидатстват за един и същ проект, както и измамите при самото изпълнение на проекта, са най-честите корупционни практики, срещащи се в пътния сектор.”
По-важно в случая е, че експертите на Световната банка съставят нещо като „наръчник с индикатори за тайно офериране”, с помощта на който т.нар. компетентни органи лесно могат да се ориентират в ситуацията и да пресекат една далавера още в зародиш или пък да санкционират участниците в друга по… подобаващ начин. При-мерно:
1. Брой договори, сключени с конкретна фирма;
2. Фирми, участващи в търга, които по-късно стават подизпълнители на проекта;
3. Брой на търговете, спечелени от компании, „традиционно” предлагащи най-ниски цени;
4. Постоянна разлика между ценовите оферти на фирмите, участващи едновременно в различни търгове;
5. „Географски” монопол на една фирма (или консорциум от фирми) за определен период от време;
6. Местоположение на трите фирми, дали най-ниски ценови предложения в даден търг;
7. „Амплитуди” в единичните цени, оферирани от даден кандидат за изпълнение на различни проекти, но… формирани при едни и същи условия;
8. Редуване на фирми (като изпълнители на обществени поръчки), които „дежурно” предлагат най-ниски цени…
Малко след това в КСБ пристига сигнал от председателя на ОП-Шумен Георги Григоров. „Във връзка с разпространения доклад на Световната банка, който анализира нарушенията в инфраструктурните обекти, ви прилагаме цените на три вида СМР по три различни договора за поддържане на републиканската пътна мрежа. Аномалиите в цените говорят сами за себе си“, пише в писмото. И Камарата влиза в своите задължения. Няколко дни по-късно изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков изпраща до председателя на УС на АПИ Сергей Михалев писмо с изх. №181 от 8 юни 2011 г.:
„Във връзка с извършваните анализи на състоянието на републиканската пътна мрежа и следвайки добрите партньорски взаимоотношения между АПИ и КСБ, най-любезно Ви моля да ни предоставите информация за проведените процедури по ОПУ за пътно поддържане, а именно: данни за брой на участниците, победители в отделните процедури, цена за изпълнение и др. За съжаление не намираме тази информация на сайта на АПИ.”
След като в продължение на три седмици и половина откъм агенция „Пътна инфраструктура” долита единствено гробовно мълчание, изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков пише ново писмо (изх. №207 от 4 юли 2011 г.):
„Уважаеми г-н Михалев, преди около месец Ви отправихме любезно запитване за информация за проведени процедури по пътно поддържане на републиканската пътна мрежа. Идеята ни беше след това да организираме среща между ръководствата на АПИ и КСБ, на която да обсъдим съвместно състоянието на този важен и наболял в момента въпрос и евентуално да набележим мерки за преодоляване на трудностите в духа на съвместното разбирателство и желание за градивно сътрудничество. За съжаление до този момент нямаме никакъв отговор от ваша страна. Ето защо се обръщаме отново с молба към Вас за ускоряване на отговора и провеждане на такава среща след това.”
Дали защото тази „депеша” излиза от КСБ навръх 4 юли – националния празник на САЩ, по-известен като Деня на независимостта, или по някаква никому неизвестна друга причина, шефът на АПИ се вслушва в молбите на КСБ… наполовина. Тоест среща има, но конкретни данни за търговете, победителите и държавните харчове по въпроса – няма.
Какво мислят за „мероприятието” в АПИ, си личи от информацията, публикувана на 13 юли във ведомствения сайт (цитираме дословно, така че не носим отговорност за правописа на авто-
рите):
„Днес, 13. 07. 2011 г., в АПИ се проведе работна среща между председателя на УС на АПИ инж. Сергей Михалев, инж. Лазар Лазаров, член на УС на АПИ и Управителния съвет на Камарата на строителите в България. На срещата присъстваха още директори на дирекции и експерти от агенцията.
По време на срещата бяха обсъдени актуални и за двете страни въпроси. Присъстващите потвърдиха важността и целесъобразността на оперативно сътрудничество помежду си и се договориха за провеждането на регулярни ежемесечни срещи.”
За нас по-важна обаче е ползата от „сгледата” за членовете и ръководството на КСБ. Четем третото (и последно засега) писмо, изпратено от изпълнителния директор на Камарата инж. Иван Бойков до шефа на АПИ:
„Като използваме случая да Ви благодарим за проведената среща, на която, надявам се, изяснихме позициите си по въпроса за пътното поддържане, Ви моля да ни предоставите спешно информация за проведените процедури във всички ОПУ на тема „Пътно поддържане”, съдържаща:
- брой на участвалите фирми;
- брой на допуснати до класиране фирми;
- при какви единични цени;
- друга актуална информация.
Искрено се надявам, че постигнатите днес договорености ще заработят с единствената цел да си бъдем взаимно полезни.”
С други думи, срещата на 13 юли може и да е преминала в дух на разбирателство, но интересите на агенция „Пътна инфраструктура” продължават да се разминават с амбицията на КСБ да защити интересите на добросъвестните си членове. И доказателството за това е дългоочакваният отговор, който най-сетне напуска деловодството на АПИ. Отговор, чието съдържание щеше да е смешно, ако не ставаше дума за нещо много-много тъжно: за манипулиране на обществени поръчки, за нелоялна конкуренция, за публично демонстрирано двуличие, за зле прикрито презрение към „простолюдието” и т н.
Заветната бумага е с №53-00-6453, „изходирана” е от деловодството на АПИ на 18 юли 2011 г., а съдържанието й доказва, че въпреки промените в ръководството нещата в АПИ не се променят в годините, а прозрачността и откритостта са последното нещо, за което агенцията има грижа.
Аргументите за този нелицеприятен извод са два. Първият е „подзаглавието” на писмото, изпратено от шефа на АПИ до изпълнителния директор на КСБ: „Относно: Ваше искане за получаване на информация за проведени процедури по ЗОП за пътно поддържане – наш вх. №53-00-5067/10 юни 2011 година.” Основанието да смятаме така е очевидно: от вниманието на съответните служители в АПИ и техния началник някак неволно са изпаднали както двете напомнителни писма, така и договореностите на срещата, проведена на 13 юли.
Колкото до втория ни аргумент… Четем същинския отговор на АПИ до инж. Иван Бойков:
„Във връзка с Ваше искане за получаване на информация за проведени процедури по ЗОП в областните пътни управления за пътно поддържане, а именно: данни за брой на участниците, определените фирми изпълнители, цени за изпълнение, в приложение Ви изпращаме таблица за проведените обществени поръчки в областните пътни управления за дейността текущ ремонт и поддържане.
За данните, които са конфиденциални, по смисъла на глава петнадесета от договорите за възлагане на обществени поръчки за пътно поддържане, информация не може да бъде предоставена. Цената на услугата по сключените договори се формира в съответствие с количествено-стойностната сметка.
Информация за предложени цени от останалите участници не можем да Ви предоставим – на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществената информация (търсената информация е търговска тайна и засяга интересите на трети лица).”
Както се вижда и с невъоръжено око, маломерният по принцип отговор е разделен на три самостоятелни части, всяка от които няма нищо общо с нормативно установената действителност.
Таблицата, с която ръководството на агенция „Пътна инфраструктура” смята, че е задоволило „информационния глад” на КСБ, не е нищо друго, освен… ритуално самоубийство чрез компромат. В нея са описани общо 33 обществени поръчки, които - без никакво изключение – са сключени по силата на чл. 16, ал. 8 от ЗОП: „Възложителите вземат решение за възлагане на обществена поръчка чрез открита и ограничена процедура винаги когато не са налице условията за провеждане на състезателен диалог или процедури на договаряне”.
В случая става дума за възлагане чрез открита процедура, тъй като другата хипотеза – ограничена процедура – е неприложима: в 13 от конкурсите победителят е избиран измежду двама участници, за 2 от поръчките са подадени по пет оферти, в 7 конкурса са участвали по три консорциума, а в останалите 11 случая в състезанието е участвал само по „един кон”. А в графата „Обект на поръчката” е записано „Услуги”, въп­реки че според „Държавен вестник” АПИ е публикувала общо 129 обявления за възлагане на обществени поръчки от типа „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища” в раздел… „Строителство”.
Не по-малко странно изглежда и нежеланието на АПИ да сподели с Камарата на строителите с какви крайни цени съответните изпълнители са „тръшнали в земята” конкуренцията. В случая позоваването на някакви си клаузи от договорите за възлагане на обществени поръчки не върши работа, защото разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗОП е категорична: „Възложителят е длъжен да изпрати информация за всеки сключен договор за обществена поръчка или за сключено рамково споразумение до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 7 дни след сключването на договора или на рамковото споразумение”. А в тази информация, пак по силата на закона, трябва да фигурира и цената, на която е възложена обществената поръчка. Тоест информация, която АПИ е длъжна да изпрати за публикуване в сайта на Агенцията за обществени поръчки, няма как тутакси да се превърне в конфиденциална само защото е поискана от Камарата на строителите в България.
И накрая няколко думи за третия изключително деликатен (уж) абзац в отговора на АПИ. Или по-скоро за отказа й: „Информация за предложени цени от останалите участници не можем да Ви предо­ста­вим – на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществената информация (търсената информация е търговска тайна и засяга интересите на трети лица).”
Оттук нататък правим бърз преглед на действащото законодателство:
Член 17 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ):
„(1) Достъпът до обществена информация, съз­давана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен.
(2) Информацията по ал. 1, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
(3) Задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците.”
А чл. 31 от ЗДОИ, макар да е посветен на съвсем друг проблем – времето, за което една държавна структура е длъжна да предостави или да откаже исканата от нея информация, гласи:
„(1) Срокът… може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
…
(3) В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация.
(4) При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице.
(5) Не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.”
Откъдето и да поглед­нем въпросите, за чиито отговори Камарата на строителите настоява пред шефа на АПИ в продължение на един месец, няма как да попаднат под ударите на тази разпоредба. Не само заради цитирания по-горе текст на чл. 15, ал. 1 от ЗОП, ами и поради една друга – прекалено елементарна причина: АПИ няма право да откаже на КСБ достъп до исканата „ресорна” информация, защото чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ постановява: „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация освен в случаите на надделяващ обществен интерес.”
Вярно, следващата али­нея уточнява, че „в случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен”. Но пък с писмото си от 6 юни изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков не иска нищо, което законът забранява. Като се започне от броя на участниците в конкурсите и се стигне до цените за изпълнение на отделните поръчки. Докато в таблицата от АПИ, с която в. „Строител” разполага, няма дори намек за цените, с които изпълнителите на обществените поръчки са спечелили доверието на възложителя в лицето на агенцията.
Какво ще се случи оттук нататък? Най-малко едно нещо. Въоръжен с току-що „изрецитираните” членове, алинеи и точки, през следващите няколко дни в. „Строител” ще помоли агенция „Пътна инфраструктура” да идентифицира причините, поради които в някои региони изкърпването на дупка с размер един квадратен метър излиза 15,50 лв., а в други това „удоволствие” струва два пъти по-скъпо. Или защо в топла Югоизточна България цената за ниво „А” на зимно поддържане, равнинен терен, излиза 1308 лв. на километър, а пък в студена Североизточна България въпросната услуга струва само 749 лв. за километър?
Крайно време е да накараме АПИ да изпълни задълженията си по закон. Ако успеем по пътя на диалога - хубаво, ако не успеем - още по-хубаво! Защото все някой ден нещата трябва да бъдат поставени на истинските им места. А дали това ще се случи с помощта на българския съд тия дни или догодина – след поредния критичен европейски доклад, май няма кой знае какво значение. Важното е, че ще се случи…

Черно на бяло

Единичните цени за кърпене на дупки по пътищата не са търговска тайна

Търговски закон
Чл. 52. При осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

Закон за защита на конкуренцията
Чл. 37. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.
(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
9. „Производствена или търговска тайна” са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

„Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна”
Комисията за защита на конкуренцията, Решение № 161 от 19 февруари 2009 г.:
Точка 8. Не се предоставя достъп до:
…
8.2. Материалите, които съдържат производствена или търговска тайна, включват факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност на дадено предприятие, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Примери за такава информация са: техническа и/или финансова информация, ноу-хау, методи за определяне на разходите, производствени процеси, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и дистрибутори, маркетингови планове, структура на разходите и цените, стратегии за продажби и др.
8.3. Материалите, които съдържат друга защитена от закон тайна включват информация, която не подлежи на разкриване или разкриването й се подчинява на специални правила съгласно закон. Така например за класифицираната информация се прилага редът по Закона за защита на класифицираната информация, за информацията, съдържаща лични данни - реда по Закона за защита на личните данни.