Новини
Демократична България: Преместването на "монумента - заплаха" - за съхранение животът и здравето на гражданите и паметта за комунистическия режим
Преди година и половина, на 26-ти март 2020 г., политическата група на „Демократична България“ внесохме доклад, с който общинският съвет възлага на кмета на Столична община да поиска от държавата да премести своята собственост Монумент „Паметник на Съветската армия“ от „Княжеската градина“- публична общинска собственост, както и да организира конкурс за възлагане изработването на проект за устройство на парковото пространство без въпросния монумент. Това се казва в декларация на групата на "Демократична България" в СОС.
Предложеният от нас документ завършва със следното предупреждение „Отказът на собственика да стопанисва обекта, който се намира на ключово място в центъра на София – място за отдих на голяма част от столичани, включително деца и ученици, създава огромен риск за живота и здравето на жителите на София. Поради тези обстоятелства, преместването на монумента се налага и на основание на Закона за устройство на територията.“
Към днешна дата, въпреки че предишният областен управител Николай Пехливанов, е обжалвал дори задължението си да обследва конструкцията на обекта, след решение на ВАС и извършена конструктивна експертиза, по категоричен начин е установено, че „строеж „Монумент „Паметник на Съветската армия“ е опасен.
И докато ние чакаме действия от кмет и общински съвет по наболелия проблем, а вие се криете зад процедурни хватки се разкри, че освен за живота и здравето на хората, този пропаганден символ, прославящ чужда окупационна армия и днес е опасен за националната сигурност на страната ни.
Благодарение на кмета на район „Средец“ г-н Трайчо Трайков, стана ясно, че същият /вече бивш/ областен управител Николай Пехливанов от Атака, в качеството си на орган, управляващ държавната собственост, е участвал в обширна кореспонденция по безпрецедентното искане на чужда държава да й бъде предоставен за безвъзмездно и безсрочно ползване не само монументът, но ѝ прилежащия му парцел. Видно от тази кореспонденция, в която е включена и Столична община, назначеният от Бойко Борисов областен управител е бил готов и да предостави тази територия – къс от любимия ни парк, от сърцето на града ни, на чуждата държава, като дори си позволява да счита това за „акт на разумно държавническо решение“. Питаме се, ако външният министър не беше спрял този акт, вие – мнозинството общински съветници и кмет на Столична община щяхте ли да отстъпите нашата земя?!
Смисълът на този монумент винаги е бил заплаха! Той е построен през 1954 г., за да ознаменува смазването на десетгодишната съпротива срещу комунистическия режим, дошъл на власт „с помощта на чужда сила, обявила война на България“. Размаханият шпагин, възвисяващ се над всички български институции, идва „да упражнява своето политическо-възпитателно значение“. Посланието е: „Не смейте да въставате, Съветската армия ще удави в кръв всеки стремеж към свобода!“.
И днес, като в мрачния репресивен режим, страхът още е жив. Той се вижда в криенето ви зад букви и алинеи и поддържането на един вече разпадащ се символ на заплаха и лъжа. Днес, обаче опасността от надвисналия шпагин вече е станала буквално физическа и това е установено от експерти и вече се знае от цялата общественост.
Вашето бездействие – обстоятелството, че вече година и половина управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС и така наречените „Патриоти“ отказвате дори да допуснете за разглеждане в комисиите на общинския съвет предложението ни за преместване на монумента също представлява опасност и ако утре някой пострада, няма да може да се скриете от отговорността си.
Призовавам ви от името на политическата група на „Демократична България“ да прекратите това десетилетно издевателство над националното ни достойнство и историческата истина. Преместването на пропагандния монумент на подходящо място извън центъра на София ще съхрани, както паметта за комунистическия режим, така и живота и здравето на софиянци и посетителите на София. А освобождаването на обширната територия, окупирана от един разединяващ обществото ни монумент, ще даде възможност градината да се преосмисли като общо и събиращо ни пространство.