НСОРБ представи резюмета на отделните програми в Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с инвестиции в общините

НСОРБ представи резюмета на отделните програми в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ), които са свързани с инветиции в общините. Те съдържат информация за бенефициентите, допустимите дейности, бюджета им, графика за реализация и механизмите за изпълнение. От общо анонсираните в проекта на ПВУ 59 инвестиции като „общински“ могат да се определят 21, в т.ч. 5 по които общините са сред партньорите или участват в проектните дейности. Стълб 1 „Иновативна България“: От общо 8-те инвестиции по Стълба, половината (4-ри) могат да се определят като общински. Те са в обхвата на компонентите за образование и умения и интелигентна индустрия, както следва: I.Програма: Модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации: Включва 5 типа инвестиции в общинска и държавна образователна инфраструктура и в тази на държавните висши училища. Общините са сред допустимите бенефициенти наред с министерствата на образованието, културата и спорта и висшите училища. Предвидени за реализация са следните дейности: 1.СМР в съществуващи 73 детски градини (ДГ) и 94 училища. Инвестициите са на обща стойност 380.4 млн. лв. с ДДС (!!!ДДС не е допустим разход по ПВУ). Определена е максимална стойност на проект за: ДГ с до 2 групи- 1 млн. лв. (33 ДГ); ДГ с 3 и повече групи- 1.4 млн. лв. (40 ДГ) и училищни сгради-3.1 млн. лв.; 2.Изграждане на 10 нови ДГ и 10 нови училища с общ бюджет от 76.5 млн. лв. Максималните стойности на проект са: ДГ до 4 групи- 2 млн. лв. (5 ДГ); ДГ с 5 и повече групи- 3.1 млн. лв. (5 ДГ) и училище- 5.1 млн. лв.; 3.Изграждане на зелени класни стаи на открито, открити детски и спортни площадки в 200 образователни институции. Единичните инвестиции ще са до 200 хил. лв., а общата им стойност е 40 млн. лв.; 4.Ремонт и рехабилитация на 30 ученически и студентски общежития. Бюджетът е 150 млн. лв. при единична инвестиции от 5 млн. лв.; 5.Изграждане на 5 студентски кампуса за 16.5 млн. лв. 1.Изграждане на Центрове за личностно развитие на ученици и младежи в 10 областни града: по подобие на създаваните по Норвежката програма, като предимство ще имат подготвените и неполучилите финансиране от нея общински проекти. Подборът ще е с конкурсна процедура, по която финансираните по Норвежката програма общини, няма да могат да кандидатстват (общини: Враца, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Монтана, Бургас, Перник, Габрово). Бюджетът е 40 млн. лв., а финансирането на проект е между 3.7 млн. лв. и 4.3 млн. лв.; 2.Разширяване и осъвременяване на работата на Центровете за подкрепа на личностното развитие или създаване на Центрове за подкрепа на личностното развитие на деца и младежи (в градовете, в които няма) -в 10 града, които не са областни центрове: допустими кандидати на конкурсен принцип ще са 23 общини, в които има поне 3 000 души на възраст от 10 до 29 години: Горна Оряховица, Свищов, Севлиево, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Нова Загора, Казанлък, Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Дупница, Ботевград, Ихтиман, Самоков, Велинград, Пещера, Асеновград, Карлово, Димитровград, Свиленград, Харманли. Бюджетът е 16 млн. лв., а финансирането на проект е между 1.4 млн. лв. и 1.8 млн. лв.; 3.Създаване на национален фокусен център за личностно развитие на деца и младежи в гр. София, от МОН за 9.3 млн. лв. III.Програма: Създаване на национална STEM среда за умения на утрешния ден: Ще обхване всички 2 243 училища в страната, които ще са и нейни бенефициенти. Включва 3 групи дейности: 1.Създаване на Национален STEM център в гр. София: координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище. Бюджет от 20.8 млн. лв.; 2.Създаване на 3 регионални STEM центъра: в съществуващи ученически бази – Национален детски комплекс, с. Ястребино; Национален детски екологичен комплекс, Ковачевци и в гр. Хисаря за 17.7 млн. лв.; 3.Училищна STEM среда: Всички училища ще могат да кандидатстват по няколко основни типа STEM проекти (8 типа). Бюджетът от почти 521 млн. лв. е разпределен на 5 типа училища, според броя на учениците им и в зависимост от това дали са получили подкрепа по аналогичната национална програма. Предвиждат се 3 сесии за набиране на проекти, през: 2-рото тримесечие на 2022 г.; 4-то тримесечие на 2022 г. и 2-рото тримесечие на 2023 г. Няколко училища в дадено населено място ще могат да кандидатстват в обединение за изграждането на съвместен STEM център. Управлението на проекта ще се осъществява от Националния STEM Център, в координация с МОН, в периода 2021-2026 г. IV.Програма за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии и привличане на инвестиции (AttractInvestBG): Общините наред с Министерството на икономиката (МИ); Европейската инвестиционна банка; индустриалните зони, паркове, сходни територии и техните оператори и инвеститори и техни клъстери/обединения, са сред допустимите бенефициенти. Дейностите обект на подкрепа, са: 1.Изграждане на инфраструктура на индустриалните зони, паркове и сходни територии: довеждаща, зелена, специализирана и социална инфраструктура (детска градина или дневен център за деца, общежития за работници в предприятията в парка- общинска собственост след изграждането им); 2.Скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация: дейности по привличане, осигуряване на условия и задържане на стратегически инвеститори. Безвъзмездна финансова помощ, включително преотстъпване на корпоративен данък за определен период от време, разходи за възстановяване на социално-осигурителни плащания на работодателя за новоназначени служители по проекта за определен период от време, частично възстановяване на разходи за обучение на новоназначени служители и др.; 3.Подготовка на терени за инвестиция или прилежащи терени за достъп до площадката; 4.Индустриални инвестиционни проекти, свързани с дейности по опазване на околната среда, ВЕИ и дигитализация. Бюджетът от ПВУ е 416.5 млн. лв., който ще съчетава безвъзмездна помощ и заеми. За изграждането на инфраструктурата до индустриален парк, зона, сходна територия са определени референтни стойности. Предвидена е подкрепа за минимум 4 индустриални зони, паркове, сходни територии (новоизградени или съществуващи). Изпълнението/одобрението на проектите ще е от Инвестиционен съвет създаден и включващ представители на МИ. Проектите ще се реализират в периода 2022-2026 г. Стълб 2 „Зелена България“: 4-ри от общо 13-те инвестиции по Стълба, могат да се определят като общински. Те са в обхвата на компонента за нисковъглеродна икономика, както следва: I.Програма: Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд: Бенефициенти ще са Сдружения на собствениците, които в партньорство с общините ще реализират проекти. Два работни пакета, са обособени в зависимост от момента на кандидатстване на сдруженията на собствениците на жилищните сгради: пакет 1 при кандидатстване на сдруженията до 30.09.2022 г., предвиждащ 100% проектно финансиране от схемата и пакет 2 – за сдружения, кандидатстващи от 01.10.2022 г. до 01.03.2023 г., при предвидено 80% проектно финансиране от схемата и 20% самоучастие на сдруженията. За пакет 2 е предвидена възможност, при желание от страна на сдруженията на собствениците на сградите, за осигуряване на техния финансов дял от обновителните дейности чрез договор за енергийно спестяване (ЕСКО компонент). Избрана междинна организация (Българската банка за развитие, Фондът за енергийна ефективност или друга финансова институция), ще поеме обслужването на ЕСКО компонента и ще осигури предварителната инвестиция, след което ще получава в определен период заплащания от собственика или обитателя на сградата. Допустими за интервенции ще са многофамилни жилищни сгради, които са в режим на етажна собственост съгласно Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Условията за кандидатстване ще изискват: изготвени техническо обследване (ТО), технически паспорт (ТП), обследване за енергийна ефективност (ОЕЕ) и задължително постигане на клас на енергопотребление минимум B и минимум 30% спестявания на първична енергия за обновената сграда. Собствениците на сгради ще кандидатстват чрез TO, ТП и ОЕЕ, изработени от изпълнители, избрани, наети и финансирани от собствениците (до референтни стойности за отделните дейности). Предвижда се специализиран посредник да предостави следните услуги на етажната собственост: • подкрепа на организацията на етажната собственост за кандидатстване и участие за обновяване на сградата (постигане на информирано съгласие, създаване на сдружения на собствениците, оценка на финансовата адекватност и разрешаване на финансови въпроси, помощ при социално уязвими собственици и др. дейности необходими за подготовката на проекта); • наемане на квалифицирана помощ за осъществяване на обследванията – ТО и ОЕЕ; • подкрепа на сдруженията на собствениците за изпълнение на ангажиментите им в хода на изпълнението на инвестиционните дейности (координация с другите участници в инвестиционния процес - възложител, строител, надзор, проектант и др.; координация и спазване на графици за изпълнение и плащания и упражняване на качествен контрол от името на СС върху изпълнението на инвестиционния проект, в т.ч. съгласуване на необходимите промени, проверка на изпълнени и актувани СМР и свързаните с тях плащания). Планираният ресурс за Програмата е 1.502 млрд. лв., със срок за реализация 2022-2026 г. II.Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи: Общините са бенефициенти, а крайни ползватели на помощта ще са 60 580 домакинства. По проекта ще бъдат предоставени средства на общински администрации, които не са бенефициенти на средства за интервенции за подмяна на отделни уреди за отопление на твърдо гориво с екологични и енергийноефективни уреди / системи в общините със занижено качество на въздуха, т.е. ще реализира в общини с ненарушен КАВ. Финансиране е предвидено за два вида мерки за възобновяема енергия в домакинствата: 1.Мярка 1: Изграждане на слънчеви системи за БГВ: Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 60% от стойността на системата, но не повече от 1 176.50 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи – 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960.83 лв.; 2. Мярка 2: Изграждане на фотоволтаични системи до 4 kW с акумулатори (с допълване на енергия от мрежата): Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 60% от стойността на системата, но не повече от 6260.50 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи – 100% от стойността на системата, но не повече от 10 434.17 лв. Бюджетът на Програмата е 240 млн. лв. Тя ще се администрира от Министерството на енергетиката, което ще сключва договори с общините. Средствата ще се разпределят между общините, които от своя страна ще разпределят определения им финансов ресурс по ползватели, по неясни за момента критерии. Периодът за реализация е 2022-2025 г. III.Програма: Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд: 2 основни компонента, както следва: 1.Компонент 1 – Публични сгради: подкрепа за енергийно обновяване на държавни и общински сгради (в т.ч. сгради за административно обслужване, сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството и сгради за спорт, както и сгради, собственост на Българска академия на науките). Бюджетът е 370 млн. лв., който се разпределя по териториални критерии и критерии по типове инфраструктура (описани включително с тежестта им в резюмето на Програмата) между общините, както следва: • 70% за публични сгради и администрации; • 15% за културна инфраструктура; • 15% за спортна инфраструктура; • 30 млн. лв. за сгради, собственост на БАН. Предвижда се реновация на 616 сгради, чрез 3 начина на финансиране - Безвъзмездна финансова помощ (БФП); Комбинирано финансиране (БФП и финансови инструменти) и Договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги. Общините, в координация със съответните водещи ведомства, собственици на държавни публични сгради, следва да изготвят приоритизиран списък на публичните сгради с нужда от енергийно обновяване и съпътстващи устойчиви мерки в съответната община, на база на предварително изготвена методология с критерии за приоритизиране на публичния сграден фонд от МРРБ. Спестените разходи от намаленото потребление на енергия след изпълнението на проектите с безвъзмездно финансиране, се предвижда да бъдат внасяни във Национален фонд за декарбонизация. Бенефициенти по Компонента, са: • Общини в партньорство с компетентен национален орган (областни администрации, министерства и др.) или друг партньор (собственик на сградата); • Собственик на съответната сграда (министерство, областен управител - за обекти държавна собственост); • Българската академия на науките. 2.Компонент 2 – Сгради в сферата на производството, търговията и услугите: финансиране на мерки за устойчиво енергийно ефективно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Предвижда се реализация, чрез конкурентен подбор на проектни предложения, както и тук спестените разходи от намаленото потребление на енергия след изпълнението на проектите ще се внасят във Фонда за декарбонизация. Бюджетът е 235.2 млн. лв., като разпределението на ресурса, е: • 40% за големи предприятия; • 35% за средни предприятия; • 25% за микро/ малки предприятия. Планират се реновации в 250 сгради, като начините на финансирането им, ще са чрез: БФП (с максимален интензитет 50%) на основата на финансов анализ и енергийно обследване; Финансови инструменти и Договори с гарантиран резултат – ЕСКО услуги. Допустими кандидати, са: • Микро /малки, средни и големи предприятия на територията на цялата страна; • Публично-частни партньорства; • Юридически лица с нестопанска цел; • Общински предприятия; • Търговски дружества и др.. Ресорно министерство по изпълнението на програмата е Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в частност Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” (която е и Управляващ орган на ОПРР). Периодът за реализация е 2022-2026 г. IV.Проект: Енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление (ВИО): Предвижда финансиране за общо 160 общински проекта, в т.ч. 82 общински проекта, неполучили подкрепа по процедура „Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура - системи за външно изкуствено осветление на общините“ по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. Бюджетът е 179.9 млн. лв., като интензитетът на помощта е 50% БФП + 50 % безлихвен заем. Заемните средства ще бъдат възстановявани от общините за период от 5 години след приключване на проекта, като средствата ще постъпват във Фонда за декарбонизация. Максимален размер на проектно предложение ще бъде определен въз основа на категоризацията на общините, съгласно Заповед на министъра на РРБ (В България има 5 категории общини, ще бъдат определени 5 различни стойности за максимален размер на БФП). Периодът за реализация е 2022-2024 г. Стълб 3 „Свързана България“: От 10 инвестиции по Стълба, 3 се квалифицират като общински. Инвестициите са в обхвата на компонентите за транспортна свързаност и местно развитие, както следва: I.Проект: Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София: Бенефициент е Столична община и Метрополитен ЕАД. Проектът включва изграждането на два нови участъка от метрото- участък МС „Хаджи Димитър”-ж.к. Левски и участък ул. Шипка- кв. Гео Милев-ж.к. Слатина-Зала Арена армеец/ Техпарк София-бул. Цариградско шосе. Общата дължина на новите метролинии е 9 км. Бюджетът от ПВУ е 360 млн. лв., общият възлиза на 765.5 млн. лв., със срок за реализация 2022-2025 г.; II.Проект: „Зелена мобилност“ - пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи: Допустими бенефициенти ще бъдат партньорства на градски общини и оператори на обществения транспорт (включително междуселищен), действащи на съответната територия. В партньорствата ще могат да участват 40 градски общини, в които има населени места над 15 000 жители (Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, град Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков, Сандански) – допустими по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие“ на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. Селските общини ще са допустими като асоциирани партньори при обосновка по отношение на връзките между селските и градските райони и функционалните зони. Дейностите обект на подкрепа включват: доставка на 68 бр. автобуси и/или тролейбуси; осигуряване на зарядни станции за превозните средства на обществения транспорт; инфраструктурни мерки за безопасна градска мобилност и разработване/ актуализиране на генерални планове за организация на движението. Бюджетът на проекта е 51 млн. евро, който ще се разпределя на конкурентен принцип при гарантиране финансирането на поне 1 проект във всеки от 6-те планови района. Проектът ще се управлява от УО на ОПРР, в периода 2022-2026 г. III.Програма за изграждане/ доизграждане/ реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, вкл. и пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерациите между 2000 и 10 000 е.ж.: Бенефициент ще е „Български ВиК холдинг“ ЕАД, а партньори ВиК операторите на обособени територии на областите: Бургас, Варна, Добрич, Кърджали, Пловдив, Силистра, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Смолян. Дейностите за изграждане, реконструкция, модернизация на водоснабдителни и канализационни системи за агломерации между 5 000 и 10 000 е.ж., ще се осъществяват в 13 агломерации от консолидирани райони: Девня, Генерал Тошево, Павел баня, Дулово, Ахтопол, Крумовград, Девин, Гълъбово, Стралджа, Долни чифлик, Съединение, Котел и Рогош – Скутаре. След изграждането, реконструкцията и модернизацията на обектите, те ще бъдат предоставени за управление на асоциациите по ВиК. Финансирането от ПВУ е 300 млн. лв., общото е 393 млн. лв., с период на реализация 2021-2026 г. Стълб 4 „Справедлива България“: От общо 28-те инвестиции, общините и НСОРБ ще участват в реализацията на 10, в т.ч. и в 2 проекта посочени като партньори. I.Проект: Продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания и повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура за предоставяне на социални услуги, делегирани от държавата дейности: Проектът има два компонента – Компонент 1 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания“ и Компонент 2 „Повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура за предоставяне на социални услуги, делегирана от държавата дейност“. По Компонент 1 ще се изградят и оборудват 174 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания, както и реформират 82 Дома за стари хора. Бюджетът му е 500 млн. лв., а допустими бенефициенти ще са общини, на чиято територия ще се изграждат нови социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги и/или общини, на чиято територия има функциониращ дом за стари хора, който ще се реформира. Компонент 2 включва дейности за повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура, като интервенции се планират в 1 200 съществуващи социални услуги. Бюджетът е 236 млн. лв., а допустими бенефициенти са общини, на чиято територия функционират социални услуги, делегирана от държавата дейност. Към инвестициите ще има функционални изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата. За управлението на проекта ще се създаде временна структура (звено за управление на проекта), към министъра на труда и социалната политика. За мониторинг на СМР ще се изберат т.нар. инспектиращи фирми. Общините ще кандидатстват за финансиране пред звеното за управление на проекта и ще подписват споразумения за финансиране с него. Инвестициите ще се реализират в периода 2022-2026 г. II.Проект: Модернизиране на здравната система в България чрез осигуряване на съвременна и иновативна медицинска апаратура за лечебни заведения за болнична помощ: Бенефициент на проекта с бюджет от почти 419 млн. лв. ще е Министерството на здравеопазването. Предвиждат се инвестиции свързани с: 1.Модернизиране на системата за педиатрични грижи в страната: оборудване на Национална детска многопрофилна университетска болница в гр. София и подпомогане на педиатричните структури в страната (лечебни заведения, които имат разкрити педиатрични структури на територията си). Бюджет от 101 млн. лв.; 2.Създаване в гр. София на Национален център за лъчелечение с протонна терапия, с фокус върху лечението на деца, на стойност 189 млн. лв.; 3.Модернизиране на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания: крайни получатели на подкрепа ще са конкретни лечебни заведения за болнична помощ (с национално, регионално и местно значение), които извършват дейности по диагностика и/или лечение на онкологични заболявания. Лечебните заведения, които отговарят на условия за допустимост (ще се разработят от МЗ до края на годината), ще могат да подават искания за необходимата им медицинска апаратура за диагностика и/или лечение на онкологични заболявания по образец към МЗ. Министерството ще проведе обществени поръчки и ще осъществи доставката, монтажа и пускането в експлоатация на апаратурата в болниците – крайни получатели. Планират се интервенции в 14 болници за 124.8 млн. лв. За болниците с национално значение, апаратурата ще 10 млн. лв. без ДДС, а за тези с регионално или местно значение 6 млн. лв. Периодът за реализацията на проекта е 2022- 2025 г. III.Проект: Модернизация и развитие на психиатричната помощ в България: Бенефициенти ще са лечебни заведения за психиатрична помощ и лечебни заведения с разкрити структури за психиатрична помощ, в т.ч. общинските Центрове за психично здраве (ЦПЗ). Инвестициите са, свързани с: 1.Подобряване на материалната база в ДПБ (Държавни психиатрични болници), ЦПЗ и психиатричните клиниките и отделенията в лечебните заведения. Планирани са интервенции в 18 лечебни заведения- СМР и оборудване и обзавеждане. След одобрение на проектните предложения (от МЗ) лечебните заведения ще провеждат процедури по възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП за строителството. Извършването на СМР ще се реализира от всяко лечебно заведение, като то ще осъществява и инвеститорският контрол. За доставките на оборудването и обзавеждането (по предварително изготвен списък) процедурите по ЗОП ще се реализират от МЗ; 2.Изграждане на нова сграда за нуждите на ДПБ-Царев брод и преместване на ДПБ - Курило и на ЦПЗ -София ЕООД в нови сгради. Общият бюджет на проекта, който ще се реализира в периода 2022-2025 г., е 28.5 млн. лв. IV.Проект: Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни и е-удостоверяване от регистри: Бенефициент ще е Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) с партньори Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и НСОРБ. Основните дейности по проекта са три: дигитализация на информационни масиви, съдържащи регистрови данни на Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър; дигитализация на масиви в общини и доставка и внедряване на платформа за автоматизиране на процесите по дигитализация и последваща обработка, съхранение и управление на дигитализирана информация. Дигитализацията на масивите в общините ще обхване не по-малко от 250 общински администрации, като ще бъдат дигитализирани актовете за гражданско състояние, които са на хартиен носител. Общият брой на тези актове за раждане, брак и смърт, на хартия в общините е около 28 млн. В процеса по дигитализация ще се извършат дейности като идентифициране и подготовка на съответните документи и физическото им сканиране на място. Чрез платформата, ще се осигури възможност за последващо машинно разпознаване, съхранение на сканираното съдържание, въвеждане на метаданни и данни в съответния регистър. Платформата ще осигури и възможности за последващо съхранение, достъп и удостоверяване по електронен път, автоматизирано или чрез участието на служител. В резултат на дигитализацията в общините, към 31.12.2025 г. гражданите/бизнеса ще могат за първи път да получават на ниво 3 и 4, изцяло по електронен път, 27 услуги, свързани с епизоди от живота – раждане, брак, наследство, смърт и т.н. За изпълнението на дейността, НСОРБ ще проведе обществена поръчка и ще сключи рамково споразумение с избрани изпълнители, като за дигитализирането на всяка структура ще се извършва избор между тях. Бюджетът за това е 16.83 млн. лв., а общият на проекта възлиза на 113.33 млн. лв. Периодът за реализацията му е 2022-2026 г. 1. Проект: Култура и творчески индустрии (КТИ) в България: изграждане на приобщаваща, международно конкурентна и устойчива екосистема: Преки бенефициенти, са: • Администрацията в КТИ на публични, общински и независими оператори; • Публични, общински и частни културни оператори; • КТИ от „основни културни“ подсектори: архиви, културно наследство, музеи, театър; • КТИ от подсектори с отделни вериги за създаване на стойност: видео и филми, музика, визуални изкуства, книги и преса, архитектура; • Независими артисти, частни субекти, търговски или нетърговски, и неправителствени организации, установени като юридически лица в България и ЕС, чиято основна дейност е в областта на културния и творческия сектор. Подкрепа е планирана в рамките на 5 различни дейности, сред които и Програма „Ново поколение местни политики за култура“. По Програмата ще бъдат обявени две покани за представяне на предложения към общините, както следва: 1. Схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Ново поколение местни политики за култура“ /програма/фонд „Култура“ за големи общини. По първата покана всички общини могат да кандидатстват за съфинансиране на съществуващия им фонд/програма „Култура“. Обхватът на безвъзмездните средства е от 500 000 лв. до 2 000 000 лв. с 50% съфинансиране от бенефициите. Общините трябва да осигурят устойчивост и на ниво кандидатстване, като имат решение на общинските съвети за най-малко 50% от исканата сума. 2. Схема за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура“/ програма/фонд „Култура“ за малки общини. Втората покана предвижда подкрепа за всички общини, които нямат активен фонд/ програма за финансиране на културни проекти на конкурентна основа. Обхватът на безвъзмездните средства е от 100 000 лв. до 200 000 лв. с 25% съфинансиране от бенефициите. Общините трябва да осигурят устойчивост и на ниво кандидатстване да имат решение на общинските съвети за най-малко 25% от исканата сума. Бюджетът за подкрепа на общините е 42.48 млн. лв., в т.ч. 12.48 млн. лв. общинско съфинансиране. Схемите ще се администрират от Национален фонд „Култура“ в периода 2022-2026 г. VII. Партньорски проекти: 1.Проект: Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България: Проектът на стойност 4 млн. лв. ще се реализира от МРРБ. Включва дейности по изграждане на капацитет на СИМ общността в България и създаване на национална цифрова платформа за строителството. В рамките му се планират специализирани обучения и за общински администрации, както и хардуерно и софтуерно (3 годишен лиценз) обезпечаване на експерти от общинската, областна и държавна администрация -най-малко в 28 областни администрации, 6 големи общини (София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе) и 3 министерства (МРРБ, МВР и МК). Ще се реализира в периода 2022-2026 г.; 2.Проект: Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството: Ще се реализира от МРРБ, като в системата ще бъдат включени всички администрации, които извършват административни услуги и издават административни актове по Закона за устройство на територията – МРРБ, 28 областни управители, 265 общински администрации, 35 районни администрации в градовете с районно делене, Дирекцията за национален строителен контрол, експлоатационните дружества и др. Предвижда се пилотно използване на системата за период от 2 месеца от МРРБ, ДНСК, една областна администрация и администрациите на три общини (голяма, средна и малка). Проектът е на стойност 3.5 млн. лв. с период на реализация 2022- 2026 г.; 3.Проект: Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията и подпомагане на екологичния преход: Ще се реализира от МВР, като дейностите му включват изграждане на Национална интелигентна система за сигурност и надграждане на системата за превенция и противодействие на корупцията сред служителите на МВР. Общините са сред партньорите, като се предвижда интегрирането на общинските системи за видеонаблюдение в националната за сигурност. Планира се и изграждането на 3D карти на 30 общински центрове, включващи височините на сградите. Бюджетът на проекта е 96 млн. лв., с период на реализация 2022-2024 г.; 4. Проект: Развитие на Национална Система 112 и изграждане на нова система за приемане на спешните комуникации и управление на ресурсите към службите за спешно реагиране, базирана на единна платформа, с цел подобряване на услугата Единен европейски номер 112 на територията на Република България: Общините са сред допустимите партньори, като се планира интеграция на системата 112 с такива поддържани на местно ниво- за анализ и управление на трафика, видеонаблюдение и др. Инвестицията е на стойност 56 млн. лв., с период на реализация 2022-2024 г.; 5. Проект: Достъп до здравна грижа чрез създаване на условия за развитие на здравно-социални услуги, развитие на консултирането като промотивно-профилактичен метод и разширяване на обхвата на скрининговите програми за ранна диагностика на социално-значими заболявания, с цел подобряване на общественото здраве: Дейности в обхвата на 4-ти Компонента: 1.Компонент 1. Изграждане на Национален интердисциплинарен център за широко-обхватен скрининг: в съществуваща сграда в гр. София, собственост на Министерство на здравеопазването, включва доставка на високо технологична медицинска апаратура и оборудване за 3.8 млн. лв.; 2.Компонент 2. Изграждане на съвременна материално-техническа база и осигуряване на медицинска апаратура и обзавеждане за амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена: Създаване на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност, които ще предлагат здравно-социална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в района им на обслужване. Местоположенията и необходимият брой на амбулаториите за извънболнична помощ ще бъдат идентифицирани на базата на разработен от Министерството на здравеопазването анализ и картиране на нуждите от инвестиции в здравния сектор на страната. В резултат от приоритизирания подбор, Министерството ще покани кметовете на избраните населени места да изразят писмено своето желание и готовност за разкриване на амбулатория на територията на населеното място (изразяваща се в предоставяне на сграден фонд и оказване на съдействие за привличане на специалисти за осъществяване на дейността), както и своята ангажираност за цялостното изпълнение на проекта. След проведените разговори и кореспонденция с кметовете на избраните населени места, между тях и Министерството за здравеопазването ще бъдат подписани партньорски споразумения. В определените в резултат на подхода на приоритизиране на нуждите от извънболнична помощ населени места ще се извършат строително-монтажни дейности на сградния фонд, където ще се разкрие амбулаторията (ако такива са необходими) и доставка на оборудване, и обзавеждане. Всички дейности по подготовка и избор на изпълнители за дейностите по този Компонент ще се извършват от Министерство на здравеопазването. Дейностите, които ще се извършват в амбулаториите, консултативните медико-социални звена и единния Национален център за скрининг ще се заплащат от НЗОК и от националните програми на Министерство на здравеопазването. Създадените амбулатории и консултативни медико-социални звена в посочените малки населени места ще могат да се използват и от общо-практикуващи лекари и други медицински специалисти за извършване на прегледи, както профилактични, така и специализирани. Също така кметствата в тези населени места ще имат възможност да назначават специалисти по здравни грижи, които ще могат да работят в създадената медицинска инфраструктура. Планира се изграждане на общо 200 амбулатории и консултативни медико-социално звена за 78.3 млн. лв. 3.Компонент 3. Разработване на дигитална платформа и създаване на услуги за подпомагане на диагностиката и лечението на социално-значими заболявания - като сърдечно-съдови (инфаркт) , мозъчно-съдови (инсулт) и диабет- изграждане на дигитализирана платформа и създаване на услуги за подпомагане на диагностиката и лечението на социално-значими заболявания - като сърдечно-съдови (инфаркт), мозъчно-съдови (инсулт) и диабет, на стойност 1.3 млн. лв. Бенефициент на проекта, който е на обща стойност 84 млн. лв., ще е МЗ. Инвестициите са планирани за периода 2022-2026 г.