Инфлацията – реална опасност за световната икономика

Глобалната икономика навлиза в последното тримесечие на 2021 г. и все повече финансови институции изразяват опасения, че се задава невиждана инфлация. Разходите за гориво и храна нарастват в световен мащаб в комбинация с нестихващата пандемия от COVID-19. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ) ковидкризата е довела до недостиг на стоки в редица държави, както и прекъсвания на веригата на доставки. Експертите в МВФ твърдят, че следващите месеци ще са ключови за редица страни. Според тях в държавите с по-добре развита икономика инфлацията ще достигне своя връх през последните месеци на 2021 г. и ще спадне до около два процента до средата на 2022 г.

От Фонда предупреждават, че правителствата трябва да бъдат нащрек за

„перфектна буря“ от инфлационни рискове,

които биха могли да бъдат относително доброкачествени, когато се разглеждат поотделно, но ако се материализират заедно, ще доведат до значително по-висока инфлация от предвидената. В свое изказване по темата управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева посочи инфлацията като една от пречките пред глобалното възстановяване от кризата COVID-19.

Вестник „Строител“ потърси изп. директор на Института за икономическа политика (ИИП) Ясен Георгиев, за да коментира темата. Той сподели, че в средата на лятото всички прогнози както в световен мащаб, така и в България са показвали, че инфлационният натиск ще отслабне. „Статистиката сочи, че това схващане е било по-скоро преходно. В момента виждам в държави като САЩ и Германия, а и в други водещи европейски икономики, че се отчитат доста по-високи инфлационни равнища спрямо предварителните прогнози“, подчерта той. По думите му е било ясно, че тази година ще бъдем свидетели на едно ускорено покачване на цените. „Няма нищо странно в това, тъй като през 2020 г. станахме свидетели на затварянето или ограничаването на доста държавни икономики. През 2021 г. виждаме ускорено възстановяване в много части на света, което е съвсем логично след процес на намалено или отложено потребление“, коментира той. Изп. директор на ИИП добави, че това води до нарастващ натиск върху цените, тъй като има търсене, а предлагането не може да отговори на това търсене.

„Друг фактор за притеснения от инфлация е

увеличаващата се в световен мащаб цена на електрическата енергия.

България е една от страните, която усеща най-силно тази промяна, тъй като нашата енергийна система е пряко свързана с доставки на природен газ и нефт“, каза Георгиев.

Той счита, че другото важно нещо, което оказва влияние върху инфлацията, е желанието на световните лидери да стимулират възстановяването чрез създаването на спасителни пакети за икономиката. САЩ печатат пари, ЕС предлага свежи финансови ресурси чрез редица механизми, допълнително в повечето държави се отпускат лесни кредити за бизнеса. „Това реално увеличава паричното предлагане, но в същото време стойността на парите се губи, защото тези средства влизат в икономиката и част от хората ги инвестират. Например в покупки на недвижими имоти понякога с чисто спекулативна цел и това естествено тласка цените нагоре. Оттам идва това усещане, че сме свидетели на инфлация“, посочи Георгиев.

Според изп. директор на ИИП

високите нива на инфлация ще продължат около половин година.

„Те ще обхванат зимния период, който е свързан с по-високо потребление на електрическа енергия. Както знаем, в България тази тема е изключително важна, защото ние сме една от държавите, които се отличават с най-висока степен на енергийна бедност“, коментира той и добави, че точно поради тази причина през следващите няколко месеца българите ще усещат най-силно инфлацията. „Допускането е, че с края на зимния период и началото на пролетта натискът върху бюджетите на домакинствата ще отслабне, тъй като ще влезем в момент, в който ще употребяваме по-малко енергия. Всичко все пак зависи как ще се развият някои геополитически процеси, защото инфлацията не е само в резултат на чисто икономически процеси, но и според това какво се случва глобално. Ресурсите са ограничени и държавите, които разполагат с тях, могат да използват добива им, за да влияят на световната икономика“, изтъкна Ясен Георгиев.

Позицията, че инфлацията ще мотивира дългосрочни инвестиции, споделя и главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски. Той заяви пред в. „Строител“, че очакванията за инфлацията у нас до края на годината не са катастрофални. Лингорски цитра прогнозите на Българската народна банка, които са за около 3%, като добави, че според повечето икономисти инфлацията ще е около 4%. „Българската икономика е относително по-инертна спрямо инфлационните процеси, а и ние имаме силни котви, които са Валутният борд и добрата макроикономическа рамка, в която бюджетът за момента върви с прилично изпълнение“, каза той и подчерта, че България е с много добро общо ниво на дълга. Лингорски направи сравнение и с предишните периоди на висока инфлация у нас, като обърна внимание, че тогава нивата на инвестициите - както вътрешните, така и чуждестранните, са били изключително високи. Той подчерта, че инфлацията мотивира инвестициите, защото има очакване за по-голямо потребление, по-високи цени, респективно и доходи, особено в секторите, които са много проинфлационни, като енергетика, транспорт и храни. „Ако частният сектор се активира и, разбира се, правителствените политики са проинвестиционни през следващите години, България може да има много успешен изход от тази криза и да постигне умерено, но устойчиво възстановяване особено спрямо по-развитите икономики в Западна Европа“, коменитра Лингорски.

В своята есенна макроикономическа прогноза Министерството на финансите (МФ) посочва, че общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява, а инфлацията ще достигне 3,8%. За 2022 г. очакванията на ведомството са рискът за по-нататъшно повишение на международните цени на суровините и стоките да се засилва все повече поради прекъснатите вериги за доставка.

Според МФ инфлацията през 2022 г. ще продължи. Догодина несигурността за динамиката на международните цени ще се засилва. Развитието на пандемията, съответно възможните увеличения или намаления на ограничителните мерки в отделни страни се разглеждат като един от рискове, които могат да доведат както до подобрение, така и до влошаване на външната среда.

От министерството подчертават, че предизвикателство за икономическото състояние на страната в периода 2022 - 2024 г. ще представлява и реализирането на инвестициите по проектите в националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ), които ще рефлектират върху евентуалните нива на инфлация в държавата. Забавяне в стартирането на проектите по НПВУ би се отразило отрицателно на растежа на БВП за 2022 г.

Различни са възможните сценарии и изход от създалата се ситуация в България, а и по света. Ако темпът на покачване на нивата на инфлация продължи да се увеличава и след лятото на следващата година, е въпрос как властите ще се опитат да контролират ситуацията занапред.

Еврозоната отчита най-високите нива на инфлация от 13 г. насам

През септември инфлацията в еврозоната достигна най-високото си ниво от 13 години насам, тъй като блокът се бори с нарастващите разходи за енергия. Според предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат тя е 3,4%. По-високо ниво е имало през септември 2008 г., когато инфлацията е била 3,6%. Експертите заговориха за подобно развитие на нещата, след като през септември централната банка в Германия съобщи, че страната е постигнала най-високата си инфлация за последния четвърт век.

Според Евростат по-високата инфлация се дължи на повишаването на цените на енергията. Цената на газа в холандския хъб TTF се е повишила с почти 400% от началото на годината.

Франция е сред страните, които засилиха мерките за смекчаване на разходите за потребителите. Премиерът Жан Кастекс заяви, че правителството ще блокира по-нататъшното увеличение на цените на природния газ, както и повишаването на тарифите за електроенергия. Италия, Гърция и Испания също са предприели мерки за справяне с повишаването на цените.

САЩ скоро ще изпитат хиперинфлация, прогнозира изп. директор на Twitter Джак Дорси

Главният изпълнителен директор на Twitter и Square Inc. Джак Дорси туитна предупреждение за хиперинфлация в САЩ. „Хиперинфлацията ще промени всичко. Случва се”, написа той.

Туитът на главния изпълнителен директор на Twitter дойде, когато инфлацията на потребителските цени наближава 30-годишен връх в САЩ и има нарастващи опасения, че проблемът може да бъде по-лош от това, което политиците виждат. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призна преди дни, че инфлационният натиск „вероятно ще продължи по-дълго от очак­ваното преди, дори до следващата година“.

Въпреки това много хора не са съгласни с шефа на Twitter, че хиперинфлацията ще се случи в САЩ. Патрик Хоран, програмен мениджър за паричната политика в Mercatus Center към университета „Джордж Мейсън“, изрази мнение: „В Съединените щати хиперинфлация не се случва“. Неговият колега Лорънс Уайт, професор по икономика в същия университет, се включи: „Това, което се случва, е по-висока инфлация, а не хиперинфлация (освен във Венецуела). Жалко е, че Twitter не позволява на Джак да редактира своя туит“.