Д-р инж. Георги Георгиев, координатор на експертната група на ПП „Има такъв народ“ по „Регионално развитие и инфраструктура“: Най-спешно е довършването на АМ „Хемус“, много е важно да построим и автомагистралите „Струма“ и „Черно море“

Инж. Георгиев Георгиев бе първият, който прие поканата за интервю на в. „Строител“, отправена към  политическите партии, с които КСБ проведе работни срещи преди изборите за 47-о народно събрание. Поискахме гостът да разкаже малко повече за себе си.

„Интересното при мен е, че баща ми беше в Строителни войски и той ме упъти към моето поприще. През 1995 г. започнах да уча в сегашното Висше строително училище „Любен Каравелов“. Бях последният випуск курсанти, които завършиха през 2000 г., след което България бе приета в НАТО и разформироваха Строителни войски. Реших да продължа академичното си развитие и станах асистент във ВСУ „Любен Каравелов“, като успоредно защитих през 2005 г. дисертационен труд на тема „Управление на инвестиционни и строителни проекти“. По това време екип на ВСУ разработихме заедно с ръководството на Българската строителна камара (сега КСБ) проект Build Up, който спомогна за развитието на организацията.

През 2005 г. започнах работа в Министерството на финансите (МФ). Основната ми дейност там бе свързана с разработването на т.нар. капиталово бюджетиране на многогодишна основа. Това е едно от нещата, които ние в ПП „Има такъв народ“ държим да развием. Съществуват редица мерки, които можем да подобрим, за да привлечем инвестиции в страната. За мен строителството е призвание и считам, че политическите сили не трябва да се месят в развитието му. Единственото, което политиците трябва да правят, е да осигуряват на бизнеса предвидимост и сигурност.

След работата си в МФ създадох собствена консултантска фирма, ръководеща проекти в об­ласт­та на строителството, финансирани с публични и частни средства, включително и от фондовете на Европейския съюз. Бил съм и главен секретар на Съюза за стопанска инициатива, и член на Националния съвет за тристранно сътрудничество.“

Инж. Георгиев, какво предвижда програмата на ПП „Има такъв народ“ в сферата на регионалното развитие и изграждането на базисната инфраструктура в страната - енергийна, транспортна, ВиК, здравна и образователна. 

Специално за регионалното развитие преди две години партията създаде работна група, в която участват архитекти, инженери, строители и икономисти. Ще прозвучи грубо, но в България не можем да говорим за регионално развитие. Истината е, че имаме регионален геноцид. Ако човек обиколи по-малките общини, ще види огромен брой обезлюдени села и тъмни къщи. В същото време виждаме концентрация на населението най-вече в София. Това е антирегионално развитие. Успоредно демографското състояние на страната е трагично. Направихме анализ на ситуацията, който показа, че една от причините да нямаме регионално развитие е корупцията. Тук искам много ясно да подчертая, че важи българската поговорка „Рибата се вмирисва откъм главата“. Корупция не може да бъде търсена в строителните фирми, а само при тези, които я искат. Тоест това са политиците. Ние не сме направили строителна компания, за да се борим с корупцията, а партия. Това е показателно, че сме наясно къде е първопричината на проблема.

Обследвахме обществени поръчки в Северозападна България. Правил съм и няколко телевизионни предавания, в които показахме как се дават обществени поръчки за 18 млн. лв. Отива строителна фирма в даден град, печели търг и после превъзлага абсолютно всичко на местни подизпълнители, но на 60% от цялата стойност на договора. Останалите 40% вероятно отиват в София. Факт е, че местното население работи, но по този начин не се развива, а само съществува. Ако например средствата се разпределят на три равни части – да има и за собственика, за качество и за доходи на хората, тогава ще се постигнат 50% увеличение на заплатите, което ще позволи на местните да живеят по-различно.

„Има такъв народ“ иска да има регионален инвестиционен бюджет, който да осигури предвидимост за населените места. Не спрем ли този геноцид, градовете и селата ни ще продължат да се обезлюдяват и всички процеси, които планираме за развитие, ще са безсмислени.

Един от начините това да се случи е в България да започнат да се спазват изискванията на Закона за публичните финанси и Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Само така може да спрем корупцията. Трябва да се върнем и към понятието пазарни цени. Вече над 32 години има преход към пазарна икономиката, но нещо все се губи. Цените не трябва да бъдат регулирани от политиците, а от пазара.

По отношение на базисната инфраструктура в теорията е прието, че за да я определиш като такава, ти трябва да имаш задължително болница, полиция и училище. В момента в моя областен град Враца състоянието на болницата е трагично. Тя е само такава по документи и там хората не могат да ползват качествено здравеопазване. Тоест тази инфраструктура трябва  задължително да бъде развита в цяла България.

Също така е много важно да модернизираме и пътната мрежа. За всички е ясно колко важен е пътят от Ботевград до Видин. За мен е абсолютно задължително и приоритетно отсечката да се случи час по-скоро. Всички ресурси на държавата трябва да бъдат насочени към максимално бързо изпълнение на процедурите по отчуждаване, проектиране и т.н., защото иначе Северозападна България загива.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти, които България трябва да реализира през следващия програмен период?

За мен най-спешно е довършването на АМ „Хемус“. Също така е много важно да построим автомагистрала „Струма“ и прословутата АМ „Черно море“.

Трябва да обърнем сериозно внимание не само на пътищата, но и на глобалните климатични промени. Всички специалисти в областта казват, че сред нещата, които ще засегнат България, е намаляване на питейната вода заради засушаването. Въпросът е колко време имаме, преди да се случи нещо подобно. Необходимо е час по-скоро да стартира активно работата за развитието на ВиК инфраструктурата. Сега е моментът да започнем да мислим и как да привлечем повече работна ръка, защото липсват кадри в бранша. За изграждането на водоснабдителната мрежа в градовете и спирането на загубите на вода са необходими много средства. Някои считат, че ще са нужни 11 млрд. лв., а други – 16 млрд. лв.

Налице е драстично увеличение на цените на строителните материали и суровини. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. Какви мерки в това направление може да предприеме България, за да се намери механизъм за индексация?

Отговорът е лесен. Със сигурност са необходими мерки. И възложителите, и изпълнителите имат един и същи интерес. Ако например на строителя не му е изгодно да изгради даден обект въз основа на някои външни фактори, които не зависят от него, то е логично да търси начин да се справи с проблема, за да оцелее на пазара. Решението минава или през понижаване на заплатите на работниците, или търсене на механизми да се намали количеството на СМР или на вложените материали.

Категорично проблемът с увеличението на цените на строителните материали не е само при нас, но и в чужбина. Редица държави вече взеха мерки. Със сигурност и в България ще се създадат механизми за индексация на цените, но от тук нататък започва сложното, защото ситуацията ще е различна в отделните подсектори и в зависимост от поскъпването на определени видове материали.

Вторият проблем, който виждам аз, е юридическият. Най-лесно той ще се избегне при обявяването на настоящите обществени поръчки. Там директно с постановление на Министерския съвет може да се възприеме, че се залага механизмът за индексация.

Какво обаче правим с изпълняващите се вече поръчки и по-конкретно с проектите, които се финансират по оперативни програми на ЕС. Там почти е невъзможно този механизъм да бъде приложен, тъй като сме в последните две години на изпълнение на сключените договори. Правилата не позволяват никаква промяна. Опциите да се направи нещо са юридически. Предполагам, че ще трябва одобрението на Европейската комисия, за да се въведе работещ механизъм.

А решението в дългосрочен план е свързано и с приемането на бюджета за 2022 г. Апелираме към служебното правителство да направи нужните изчисления, да ги координира с браншовите организации и да ги предложи като отделна сума, която да е целева именно за индексация на съществуващите договори. В тази връзка кабинетът е улеснен да използва добрите примери от съседните страни, като например Румъния.

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията и Законът за обществените поръчки, се нуждаят от сериозни промени. Каква е  позицията на ПП „Има такъв народ“?

ЗУТ и ЗОП са законите, които все не се спазват и винаги се пренаписват. Честата промяна в Закона за обществените поръчки води до непредвидимост за фирмите. Това е една от причините широката общественост да смята, че ЗОП позволява да има корупция. Всичко лесно може да се поправи, ако има предварителен контрол, който да определи, че цената за изпълнение на една поръчка ще е пазарна. Все пак трябва да кажем, че едва ли ЗОП е първоизточникът на проблемите. Той е инструмент за решаване на проблема с политическата корупция. Ние също имаме предложения за изменението му. В програмата си сме заложили промяна в две посоки. Първата е именно залагането на механизма за индексация в договорите. Втората е в защита на интереса на подизпълнителите. Ясно е, че когато кандидатстваш за по-голям проект и процедурата по избор на изпълнител продължи около година, няма как да знаеш кой ще ти бъде подизпълнителят след примерно 4 годни. Не е сигурно дали тази компания ще съществува тогава.

В същото време не искаме да има и неизплатени средства към подизпълнителите, което виждаме често. Определено това не е редно. Всеки човек заслужава да получи възнаграждение за изработеното.

По ЗУТ ми се иска да помислим по-внимателно. Не съм убеден, че е добра идея да правим всички реформи наведнъж. Според мен не е сега времето. По-добре би било да видим как ще функционира законът в по-различни политически условия. Ние не сме работили в нормална бизнес среда от доста време. Дискусията за разделяне на Закона за устройство на територията я има от много време, но първо трябва да се възстанови нормалността и след това да вземем разумни решения. Не трябва да забравяме, че има заложени проекти в националния План за възстановяване и устойчивост, свързани именно с дигитализацията и ЗУТ.

Сред нещата, които трябва да направим първо, а и останалите браншови организации го искат, е да намалим административната тежест при ваденето на разрешителни за строеж. Нека се концентрираме в промени в тази посока, да видим как ще тръгнат нещата и след това да търсим предимства, недостатъци, да искаме разделяне на ЗУТ.

По-важно е приоритетно да си довършим магистралите, да си направим водопроводите, да е налице регионалното развитие.

Каква е визията на ПП „Има такъв народ“ за най-ефективното използване на средствата, които страната ни ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост, Вълната за реновиране, Европейския зелен пакт и новите европрограми? За какви проекти трябва да бъдат използвани средствата?

Хубавото е, че за периода на действие на Плана са заложени към 2,6 млрд. лв. пряко за строителство и изграждане на инфраструктура. България ще разполага с достатъчно средства по Плана и като добавим и по новите оперативни програми, си мисля, че следващите 6 години ще имаме достатъчно пари в сектор „Строителство“. Дори може би ще надхвърлят капацитета на усвояване. Определено ще има много работа за бранша.

Що се отнася до „вълната за реновиране”, това е нещо, което трябва да се случи и у нас. За Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради се говореше още през 2001 г., когато бях преподавател. Наши колеги тогава отидоха в Германия, за да видят как се случват нещата при тях. Определено санирането е важно, но искам да споделя за един проблем, който малко или много се неглижира в България. Разликата между Германия и нашата родина е, че те се намират на континенталната плоча, а ние сме на разлома. Ясно е, че не е изключено да възникне силно земетресение, то е въпрос на вероятност. В доклад на Световната банка се казва, че в програмата за енергийно обновяване в страната ни не се взимат никаква мерки в областта на усилването или възстановяване на състоянието на конструкциите на панелните сгради. Необходимо е да се направи обследване на състоянието на панелните сгради в цялата страна и обществото само да вземе решение какво иска да се случва с тях. Ако например се открият проблеми в даден блок, живущите сами да преценят дали искат да поемат този риск или не.

По отношение на самата енергийна ефективност искам още веднъж да подчертая, че тя е ключова и безспорна и сред глобалните цели на Европейския съюз. НПЕЕМЖС не само че трябва да продължи, но и трябва да се реализира доста години. Всички сгради трябва да станат енергийно ефективни. Тук не трябва да си мислим за спиране, а по-скоро за оптимизиране на процеса, което отново води до темата за дългосрочното бюджетиране.

Разбирам и една от големите критики по програмата, защото много хора я определят за дискриминационна, тъй като с публични средства от данъците на всички хора се санират само определен брой частни обекти. Нашето предложение е за дългосрочно планиране, като тогава ще има средства за всички сгради. Големият проблем, който според мен ще дойде, произтича от това, че правителството научи хората, че обновяването е абсолютно безвъзмездно. Обаче парите за енергийна ефективност на сградите в Плана за възстановяване са предвидени при 20% самоучастие. Не знаем дали това няма да блокира процеса. Гражданите трябва да разберат, че ще могат да разчитат на безлихвени заеми, които ще се изплатят много бързо във времето от постиганите енергийни икономии.

Разумно е да помислим и за едно понятие, което ние в „Има такъв народ“ предлагаме – зелен талон. Тогава ще се избегне елементът на дискриминация. Ако например живеете в нова сграда, за която не е необходимо да се слага топлоизолация, може да получите благодарение на този талон климатик с висок клас на енергийна ефективност или намаление при изплащането на електромобил, или да поставите соларни панели на покрива на къщата си. Целта е да няма разделение на хората. Надявам се тази наша идея да се възприеме.

КСБ настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша. Бихте ли подкрепили това искане на браншовата организация?

Най-логичното нещо е браншовите организации да участват в работата на комисиите, защото това е първоначалният замисъл. Относно идеята за представител с право на глас обаче, каквато бе коментирана на срещата, считам, че ще има юридически проблем. Парламентарните комисии са разпределени на пропорционален принцип в зависимост от изборните резултати. Възниква въпросът дали няма да има подмяна на вота с въвеждането на допълнителни квоти от представители с право на глас от една или няколко организации. От тази гледна точка бих казал, че шансът КСБ да има такъв представител е минимален, но съм повече от убеден, че за присъствие и участие в работата на комисията няма да има проблем.

В. „Строител“ е изданието на КСБ, което достига до всички вписани в ЦПРС фирми, всички общини, министерствата, агенциите, всички институции, имащи отношение към отрасъл „Строителство“, бизнес и синдикалните организации. Какво е Вашето послание към читателите ни?

Чета в. „Строител“ и смея да твърдя, че е изключително полезен не само за строителния бранш, но и за обществото. Хората имат нужда от позитивни послания и действия, каквито точно строителите могат да произведат, а Вие да ги отразите. Време е да напомним на всички, че нашият сектор е съзидателен и ние градим живота на всички – домове, пътища, училища и т.н. Строителят е достоен човек и ние ще направим всичко възможно това да остане така и заедно да опитаме да развиваме страната ни. А Вие останете на високото ниво на което сте, това само по себе си е достатъчно показателно.