Новини

Халил Летифов, зам.-председател на ПП „Движение за права и свободи”: Развитието на инфраструктурата и свързаността пряко ще се отрази на икономиката

Българското законодателство трябва да стъпва на практическа и експертна рамка, която да създаде работеща нормативна база

Халил Летифов е роден на 16 април 1979 г. в Смолян. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където е завършил бакалавърска степен „Стопанско управление“ и магистратура „Психология на управлението“. Бил е председател на Младежкото ДПС, след което три мандата е областен председател на ПП ДПС - Стара Загора.

Летифов е депутат в 42-рото,  44-тото, 45-ото и 46-ото Народно събрание. В 44-тото  НС е председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. В 46-ото НС оглавява Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

Зам.-председател е на ПП „Движение за права и свободи” с ресор „Зелен пакт и Транспорт и информационни технологии“. Водач на листата на ДПС в 27 МИР - Стара Загора.


Г-н Летифов, какво предвижда програмата на „Движението за права и свободи“ в сферата на регионалното развитие и изграждането на базисната инфраструктура в страната - енергийна, транспортна, ВиК, здравна и образователна?

Инфраструктурата в нашата страна, а и не само - в целия Европейски съюз, е важно да бъде развита и подобрена. Наличието на всички видове инфраструктури гарантира развитието на едно общество и на държавата. Това е валидно на 100% и за нашата родина.

В момента е ключово модернизирането на енергийната инфраструктура. При настоящите високи цени и кризата в енергийния сектор, това е от изключително значение. Трябва да имаме ясен план за развитие, с който да се подобри енергийната инфраструктура, така че да се реализират спестявания и на вредните емисии, и на икономическите разходи, като цяло да има ефект и за бизнеса, и за хората.

Постигането на по-добра свързаност на инфраструктурата също е приоритет. Това е важна задача не само за България, Европа, но и за целия свят, предвид големите проекти, които се лансират от Америка до Япония. Ето защо ние не можем да се изключим от този процес, трябва да подобрим инфраструктурната свързаност както вътре в страната, така и с нашите съседи, а и на главните транспортни коридори, от които сме част. Говоря за връзките изток – запад и север – юг. Те са изключително важни. България изостава значително в това направление, а от тази свързаност зависи бъдещото развитие на страната ни. Всички инфраструктурни проекти, с които ще постигнем тази цел, са капиталоемки и изискват доста време за проектиране и реализация. Заради това те трябва да бъдат приоритизирани и към тях да се отнасяме с необходимата отговорност и целенасоченост.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти, които България трябва да реализира през следващия програмен период?

Всичко, по което е работено досега – автомагистралите „Струма“ и „Хемус“. Да не забравяме и тунела под Шипка. Отново ще подчертая, че всички инфраструктурни проекти, които трябва да реализира България в новия програмен период 2021 – 2027 г., е необходимо да водят до по-добра свързаност. Да доведат до по-бързи и качествени връзки с останалия свят, но и да повишат свързаността на отделните отдалечени региони у нас, на инфраструктурата на малките населени места. Тоест трябва да се работи по всички инфраструктурни проекти, от които зависи свързаността на Северна България, както и на Северозападна и Югозападна България и, разбира се, по тези, които създават връзка със съседните държави.

Развитието на инфраструктурата и свър­за­ност­та пряко ще се отрази на икономиката на съответните региони. Затова България трябва да се възползва на 100% от програмите и инициативите на Европейския съюз, за да реализира ключовите инфраструктурни проекти, защото те са важни за хората.

За съжаление много се забавихме с внасянето на националния План за възстановяване и устойчивост, той все още не е одобрен от Европейската комисия. България е една от последните страни, която предаде своя ключов национален документ и не успя да влезе в срока, даден от ЕК за финализирането му. Съответно все още не използваме възможностите на Плана.

 

Налице е драстично увеличение на цените на строителните материали и суровини. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. Какви мерки в това направление може да предприеме България, за да се намери механизъм за индексация?

Като че ли липсата на адекватност в политиката на служебното правителство по отношение на настъпващите кризи е налице. Има спешна нужда държавата да обърне внимание на тези теми и да има активна роля в овладяването на растящите цени в строителството и произтичащите от това проблеми. Виждаме, че стойностите на някои от строителните материали и суровини се увеличават в световен мащаб, и ние трябва да имаме по-скоро адаптиращи се действия, да намерим механизмите и подходите, с които строителният бранш, общините и държавата да се справят с настъпилата ситуация.

Необходими са експертни разговори и дебати по темата за повишените цени на строителните материали, за да се търси решение, което да не ощетява никого. От една страна, държавата и общините да могат да спазват закона и процедурите и, от друга – да се гарантира завършването на проектите в тяхната цялост с нужното качество. Всички страни, включително и строителите, трябва да бъдат удовлетворени от решението.

 

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за обществените поръчки (ЗОП) се нуждаят от сериозни промени. Каква е позицията на ДПС?

От „Движение за права и свободи” винаги сме повтаряли, че нашата дейност и ролята ни в законодателството трябва да бъдат такива, че да гарантират устойчивост и предвидимост. Честата промяна на законите води до объркване както за хората, които ги прилагат, така и за съответните бенефициенти и изпълнители. От тази гледна точка съм против непрекъснатите изменения, защото те внасят и неясни текстове в законодателството, които рефлектират върху работата на институциите, бизнеса и българските граждани.

Законодателството трябва да бъде така направено, че да е устойчиво и предвидимо и в същото време лесно приложимо, да не дава възможност да се създават казуси. Не един път сме ставали свидетели как нововъведени текстове водят само до проблеми. Това, че в последните години има над 100 промени в Закона за устройство на територията, е показателно само по себе си. Знаем до какво доведоха те – напрежение, трудности и до редица негативни явления и реакции.

И двата норматива – ЗУТ и ЗОП, както и тяхното правилно функциониране и прилагане, е ключово за гарантиране на върховенството на закона. Ние всички трябва да сме равни пред закона, да знаем как стигаме до императивите и до всичко, което ни вменява законодателството. Същото се отнася и до Закона за защита от шума в околната среда, който пряко касае строително-инвестиционния процес. При него отново виждаме, че вместо да решава проблемите, ги създава. Да, определено има нужда от текстове, които да гарантират спокойствието на гражданите, но те трябва да са прецизирани, защото в момента законът възпрепятства работата на строителния бранш. На срещата между ДПС и ръководството на Камарата на строителите в България браншът изрази своето безпокойство, че например къртенето и боядисването са сложени под един знаменател – забранена строителна дейност, което не е сериозно. Всички тези недомислици трябва да бъдат детайлно разгледани и да се намери подходът към един работещ закон за работещ сектор.

 

Каква е визията на ДПС за най-ефективното използване на средствата, които страната ни ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост, „вълната за реновиране”, европейския Зелен пакт и новите европрограми? За какви проекти трябва да бъдат използвани средствата?

Как да говорим за ефективност, като ние в момента въобще сме изключени от този процес, което е доста притеснително. Трети парламентарни избори в рамките на година водят след себе си допълнително усложняване на кризата с усвояването на средства от Европа. Ние трябваше отдавна да имаме одобрение за националния План за възстановяване и устойчивост, да не допускаме забавяне. Повечето страни от ЕС, включително и нашите съседи, вече използват 20 - 30% от средствата, заложени в техните ключови документи, и ако говорим за ефективност, те дават пример как се постига подобна.

Като оставим забавянето настрани, проектите, които ще реализираме по всички възможни инструменти и програми на ЕС, трябва да са свързани с целите на Европа и да отговарят на приоритетите на нашата страна, като ограничаване на въглеродните емисии, подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд, развитие на кръгова икономика. От тази гледна точка политиките ни трябва да носят своята ефективност. А те биха били такива, ако помагат на бизнеса и на хората, разбира се, но и едновременно с това допринасят да ограничим вредното въздействие в околната среда. По този начин ние ще изпълняваме целите на Зеления пакт.

България трябва да се възползва от „зелената” стратегия на Европа като средство за развитие и ускорен икономически растеж, а не както се вменява - да се приема като бариера или преграда. Всички трябва да сме активни в този процес, да се включим с проекти за повишаване на енергийна ефективност и стъпка по стъпка да се справим със сериозните кризи, които се задълбочават – икономическа, социална, енергийна. Важно е да управляваме тези кризи и заради това е ключово да следим посоката на Европа и света, защото ние сме част от него. Необходимо е да бъдем наистина активен участник.

Трябва да работим по-динамично за стартиране на проектите по всички инициативи на ЕС, които ще подпомогнат възстановяването. Към момента ние не само не усвояваме пари по Плана, а не са готови и оперативните програми. Важно е да се забързаме, защото от тях зависи бъдещето на българските граждани.

КСБ настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша. Бихте ли подкрепили това искане на браншовата организация?

Участието на представител на Камарата на строителите, а и изобщо на браншовата организация в парламентарните комисии е задължително. Първо, защото ако говорим за устойчиво законодателство и решения, които са работещи, те трябва да са взети със съответната експертиза и да могат да бъдат приложими. Заради това при формиране на българското законодателство по отношение на участието в парламентарните комисии е намерена формулата, по която всички заинтересовани страни – народните представители, браншови организации, експерти, неправителствени организации, да се включват, защото именно това е мястото за комуникация.

Важно е КСБ да е активна не само при изработването на законодателната рамка, но и при създаването на подзаконовите нормативни актове, които също касаят работата на строителния бранш. Това е задължително и заради експертизата, която има КСБ. Българското законодателство трябва да стъпва на практическа и експертна рамка, която да създаде работеща нормативна база.

[caption id="" align="aligncenter" width="800"] На срещата между КСБ и ДПС присъстваха зам.-председателите на ДПС Йордан Цонев и Халил Летифов, а Камарата бе представена от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, изп. директор Валентин Николов, Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC и председател на ОП на КСБ - София, и инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ[/caption]

В. „Строител“ е изданието на КСБ, което достига до всички вписани в ЦПРС фирми, всички общини, министерствата, агенциите, всички институции, имащи отношение към отрасъл „Строителство“, бизнес и синдикалните организации. Какво е Вашето послание към читателите ни?

За мен в. „Строител“ е държавният вестник на строителния бранш и винаги с удоволствие се запознавам с експертните статии и анализи, които са от помощ и на институциите, и на всички нас – и за бранша, и за политическата класа, и за обикновения гражданин. Вестник „Строител“ е флагман, който се налага със своя професионализъм. Пожелавам на екипа на изданието да продължава да работи в полза на бранша и българското общество.